Решение по дело №518/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София против решение № 175 от 06.04.2023г., постановено по а.н.д. №131/23г. по описа на РС-Пазарджик.

С решението е отменено НП №BG23052022/5800/Р8-980 от 17.11.20223г. на Директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, с което на К. С. С., [ЕГН], с адрес: с. Казичене, [улица] наложена глоба в размер на 1800 лв. на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП за нарушение на чл.179, ал. 3а от ЗДвП.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде уважена подадената жалба и отменено обжалваното решение, съответно да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба. Поддържа, че жалбата е неоснователна и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба. Поддържа, че жалбата е неоснователна и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик в с.з. изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд – Пазарджик е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Административен съд - Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество съгласно чл.218 от АПК жалбата е неоснователна.

За да отмени обжалваното наказателно постановление, Районен съд –Пазарджик е приел от фактическа страна, че на 23.05.2022 г. при напускане с товарен автомобил – МАН, с рег. № [рег. номер] през гранично-контролен пункт Калотина от страна на контролните органи е извършена проверка на пътното превозно средство, управлявано от К. С.. В хода на проверката е установено, че на 13.05.2022 г. в 14.50 часа, същото е засечено по път I-8, километър 196 + 643, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за него не е заплатена пътна такса, съгласно чл. 10. ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Извършеното административно нарушение е заснето с техническото средство - контролно устройство с идентификатор № 10402.

За констатираното нарушение бил съставен АУАН на К. С. С.. Същият го подписал без възражения и получил препис от него. Въз основа на така съставения АУАН на 17.11.2022 г. било издадено атакуваното пред първоинстанционния съд НП.

Водачът на процесното ППС е санкциониран с обжалваното НП за нарушение на чл. 179, ал.3а от ЗДвП, като му е наложена глоба на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП в размер на 1800 лв.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Като е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано, че не е осъществен съставът на визираното в НП административно нарушение. При постановяване на решението си съдът подробно е изследвал спорните въпроси и е изложил подробни мотиви относно незаконосъобразността на оспореното НП, които касационната инстанция изцяло споделя и съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК препраща към тях.

Отделно от това по отношение на наложената с НП глоба следва да се съобрази и решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024г. по дело С-61/23, според което в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

При извършване на проверка в рамките на приетите за установени от въззивната инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване настоящият състав приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от събраните по делото доказателства и въведените в жалбата отменителни основания не са налице.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.218, ал.2 от АПК съдът не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски в размер на 1 920 лв., представляващи процесуално представителство по настоящото дело и по адм.д.№11561/23г. и адм.д.№2396/24г., двете по описа на ВАС. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя, доколкото същото е съобразено с изискванията на чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 175 от 06.04.2023г., постановено по а.н.д. №131/23г. по описа на РС-Пазарджик.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София да заплати на К. С. С., [ЕГН], с адрес: с. Казичене, [улица]съдебно-деловодни разноски в размер на 1920 (хиляда деветстотин и двадесет) лева.

Решението е окончателно.