Решение по дело №570/2018 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 675
Дата: 28 юни 2018 г. (в сила от 28 юни 2018 г.)
Съдия: Владимир Балджиев
Дело: 20184110100570
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

  Р Е Ш Е Н И Е 

                                  от 28.06.2018г., гр. В. Търново

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на двадесет и шести юни две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев

 

при секретаря Иванка Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №570/2018г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на **********, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД. В исковата молба се излагат твърдения, че между страните са сключени Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги № * от 21.06.2013г. и Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги № * от 03.08.2013г., по индивидуален клиентски *, по силата на които съответно за срок от 12 месеца и от 24 месеца ищецът се е задължил да предостави на ответника ползването на далекосъобщителни услуги, а последният се е задължил да заплаща тяхната стойност както и неустойка в случай на предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнение на задълженията му. Изтъква се, че ищецът е изпълнил задълженията си като за ползваните от ответника услуги по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги № * от 21.06.2013г. за периода от 16.08.2014г. до 15.10.2014г. е издал фактури №********* от 19.09.2014г. на стойност 49,39 лв. и №********* от 20.10.2014г. на стойност 20,03 лв., които е следвало да бъдат заплатени съответно на 04.10.2014г. и на 04.11.2014г. Ищецът твърди, че поради неизпълнение на задължението на ответника, на 23.02.2015г. е прекратил договора като е начислил неустойка в общ размер на 60,93 лв., за което е издал фактури №********* от 23.02.2015г. и №********* от 23.02.2015г. Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си като за ползваните от ответника услуги по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги № * от 03.08.2013г. за периода от 28.11.2014г. до 27.02.2015г. е издал фактури №********* от 02.01.2015г. на стойност 16,96 лв., №********* от 01.02.2015 на стойност 15,91 лв. и №********* от 04.03.2015г. на стойност 1,61 лв., които не са заплатени на посочените в тях падежи - съответно на 17.01.2015г., 16.02.2015г. и 04.03.2015г. Навеждат се доводи, че във връзка с горепосочените вземания е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №2719/2017г., по описа на Великотърновския районен съд, която е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Ищецът твърди, че претендираните суми по процесния договор за ползвани далекосъобщителни услуги и за неустойка в общ размер на 164,83 лв. са дължими, поради което отправя искане до съда да бъде установено съществуването на вземанията, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1560 от 16.08.2017г. по частно гражданско дело №2719/2017г., по описа на Великотърновския районен съд както и за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът не е представил отговор на исковата молба.

По делото е постъпила молба от процесуалния представител на ищеца, в която е направено искане до съда за произнасяне по реда на чл. 239 от ГПК.

Съдът, като взе предвид направеното искане от процесуалния представител на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, намира че са налице предпоставките по чл. 238 и 239 от ГПК, поради което предявените искове следва да бъдат уважени. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 261,39 лв. както и разноските за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 175,68 лв., направени в производството по издаване на заповед за изпълнение по частно гражданско дело №2719/2017г., по описа на Великотърновския районен съд.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

 

 Р Е Ш И:

 

 

Приема за установено по отношение на * С.Ч. с ЕГН: ********** ***, че дължи на *, сумите от 103,90 лв. /сто и три лева и деветдесет стотинки/ - главница, представляваща цена за ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 16.08.2014г. до 15.10.2014г. по фактури №********* от 19.09.2014г. и №********* от 20.10.2014г., въз основа на Договор № * от 21.06.2013г., както и за периода от 28.11.2014г. до 27.02.2015г. по фактури №********* от 02.01.2015г., №********* от 01.02.2015г. и №********* от 04.03.2015г., въз основа на Договор № * от 03.08.2013г., 60,93 лв. /шестдесет лева и деветдесет и три стотинки/ - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор № * от 21.06.2013г. по фактури №********* от 23.02.2015г. и №********* от 23.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.08.2017г. до окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение №1560 от 16.08.2017г. по частно гражданско дело №2719/2017г., по описа на Великотърновския районен съд.

Осъжда * С.Ч. с ЕГН: ********** ***, да заплати на *, сумата от 261,39 лв. /двеста шестдесет и един лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща направени по делото разноски както и сумата от 175,68 лв. /сто седемдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело №2719/2017г., по описа на Великотърновския районен съд.

На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК решението не подлежи на обжалване. На ответника да бъде указана възможността по чл. 240 от ГПК при връчване на препис от решението.

 

Препис от решението да се приложи по частно гражданско дело №2719/2017г., по описа на Великотърновския районен съд.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: