Р Е Ш Е Н И Е
№
/ 04.06.2021 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 12400 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от „П.Е.В.“ ЕООД ЕИК *********,
с адрес: ***, с която срещу Н.С.Ц., ЕГН
**********,***, са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати
на ищеца:
1/
сумата от 1 240 лв. /хиляда двеста и четиридесет лева/, представляваща
обезщетение при дисциплинарно уволнение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието от 60 дни по безсрочно трудово
правоотношение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба /02.10.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 221, ал. 2, предл. I КТ;
2/
сумата от 100,52 лв. /сто лева и петдесет и две стотинки/, представляваща
обезщетение за нанесена имуществена вреда изразяваща се в липса на парични
средства по отчетническа дейност за периода 30.05.2020 г. – 01.06.2020 г.,
установена при извършване на проверка на оборотна отчетност, съставляваща
получени от ответника парични средства в брой от клиенти на ищеца за доставени
им от него храни и напитки, по време на изпълнение на трудовите му задължения
като разносвач на храна по домовете по силата на Трудов договор № 131 от
22.05.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
/02.10.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
207, ал. 1, т. 2 КТ.
В
исковата молба ищецът „П.Е.В.“ ЕООД твърди, че ответникът е работил при него на
трудово правоотношение съгласно безсрочен трудов договор № 131 от 22.05.2020 г.
на длъжност „разносвач на храна по домовете“ с основно месечно трудово
възнаграждение от 620 лв. и ДТВ в размер на 0,60 лв., при работно време от 8 ч.
и с уговорен срок за предизвестие при прекратяване на ТПО от 60 дни. Подробно
описва трудовите задължения на ответника. Сочи, че ответникът е работил в
дружеството в периода 23.05.2020 г. до 02.06.2020 г., като след тази дата е
преустановил явяването си на работа. Излага, че е извършил проверка в
оборотната отчетност и е установил, че работникът не е отчел на работодателя
парични средства за доставени храни и напитки до адреси на клиенти в размер на
100,52 лв. за периода 30.05.2002 г. – 01.06.2020 г. Твърди, че е поканил
ответника да отчете сумата, но това не е сторено. Поканил е чрез писма
ответника да даде писмени обяснения във връзка с неявяването си на работа, като
същите са изпратени и постоянния и на настоящия адрес, като е търсен и от
служители на фирмата, но не е открит. Сочи, че със Заповед № 47 от 29.06.2020
г. на основание чл. 190, ал. 1, т. 2, вр. чл. 188, т.
3 КТ е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ за неявяване на работа
повече от два последователни дни и със Заповед № 2 от 29.06.2020 г. трудовия му
договор е прекратен на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Излага, че при
дисциплинарно уволнение ответникът му дължи 1 240 лв. обезщетение на основание
чл. 221, ал. 2 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за
срока на предизвестието от 60 дни. Сочи още, че му се дължи и сумата от 100,52
лв. обезщетение за неотчетените от работника парични средства получени в брой
от клиенти за доставени храни и напитки по време на изпълнение на трудовите му
задължения. Предявява осъдителни искове в тази връзка, като моли за уважаването
им и за присъждане на разноски.
Ответникът
Н.С.Ц. не подава отговор на исковата молба.
В
съдебно заседание чрез процесуалния си представител ищецът поддържа иска.
Ответникът
не се явява в съдебно заседание. Подава молба, с която моли да се даде ход на
делото и релевира възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
Настоящият състав на
съда, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
От
представените по делото доказателства се установява, че на 22.05.2020 г. между
страните е бил сключен трудов договор, по силата на който ищецът е назначил
ответника на длъжност „разносвач на храна по домовете“, като му е възложил да извършва
работа на пълно 8 часово работно време срещу месечно възнаграждение в размер на
620 лв. Поради неявяване на ответника на работа в рамките на работното време
работодателят му е изпратил покана и уведомително писмо с указания да даде
писмени обяснения за неявяването си на работа от 02.06.2020 г. до 12.06.2020
г., както и да отчете сумата от 100,52 лв., която е получил при изпълнение на
работата като оборот за доставените поръчки. Писмата, съдържащи книжата, са
изпратени с куриер на посочения от работника адрес, като същите са върнати като
неполучени. На 29.06.2020 г. трудовото правоотношение е прекратено със заповед
на управителя, като на ответника е наложено дисциплинарно наказание –
уволнение, за неявяването му на работа повече от два последователни дни, както
и неотчитане на получени суми. На посочения в договора адрес отново е изпратена
покана за явяване на ответника да получи препис от заповедта за уволнение и за
оформяне на документите с куриер, като пратката отново е непотърсена. На
предоставения от ответника електронен адрес също са изпратени документите във
връзка с прекратяване на трудовото правоотношение. Адресът също е посетен на
място и от служители на ищцовото дружество, за което по делото са представени
протоколи.
В
тази връзка в съдебно заседание е разпитан и свидетеля Ж. К. С., който към
06.2020 г. е работил при ищеца на длъжност – офис мениджър. Свидетелят
разказва, че познава ответника, който е бивш служител назначен от него на
работа. Описва какви са били задълженията на работника и свидетелства, че
ответникът е задържал в себе си оборот в размер на 100,52 лв., който нормално се
отчита в касата на EasyPay. Излага, че ответникът не
се е появил на работа и спрял да отговаря на обаждания по телефона. Многократно
са го търсили на място на адресите му, изпращали са документи с куриер, като са
изпратили документите и на електронния адрес.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на съда формира следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове, за заплащане на обезщетение при дисциплинарно уволнение и за
обезщетение за липса на парични средства от отчетническа дейност, на основание
чл. 221, ал. 2, предл. I КТ и чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ.
Съобразно
разпределената в процеса доказателствена тежест, ищецът е следвало да докаже,
че е бил в трудово правоотношение с ответника, което е прекратено и ответникът
е уволнен дисциплинарно; че е уведомен надлежно за прекратяването на трудовото
правоотношение; че е налице основание за претендиране на обезщетение за
дисциплинарното уволнение, както и неговия размер; че ответникът не е отчел на
работодателя получени във връзка с трудовото му правоотношение парични
средства; наличието на основание за дължимостта на обезщетение, както и неговия
размер. В случай, че ищецът докаже твърденията си в тежест на ответника е било
да докаже, че е заплатил дължимите обезщетения.
Ищецът е доказал фактите,
за които носи доказателствена тежест. Било е налице трудово правоотношение
между страните, което е надлежно прекратено поради наложено наказание
дисциплинарно уволнение, като ищецът е положил повече от необходимите усилия да
уведоми ответникът за прекратяването, като съдът счита тези усилия за
достатъчни. Не следва ответникът да черпи права от недобросъвестното си
поведение, доколкото при подписване на договора същият е предоставил съответен
адрес и се е задължил при промяна да уведоми своевременно работодателя, което
не е сторено.
Съгласно чл. 221, ал. 2 КТ при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя
обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на
предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.
Видно от сключения между
страните трудов договор уговорения срок за предизвестие е 60 дни и се касае за
безсрочно правоотношение, поради което и обезщетението следва да се определи в
размер на 1 240 лв., каквото е и уговореното трудово възнаграждение на
работника за два месеца.
Съгласно чл. 207, ал. 1,
т. 2 КТ работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да
събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности,
отговаря спрямо работодателя за липса - в пълен размер.
От свидетелските
показания се установява, че ответникът не е отчел на дружеството приетите от
него оборотни суми в размер на 100,52 лв., поради което и същият отговаря за
липсата в пълния и́ размер, доколкото му е възложено да събира и отчита
парични средства съобразно длъжностната му характеристика.
По делото не се събраха
доказателства работникът да е заплатил на работодателя дължимите от него суми,
поради което и предявените искове се явяват изцяло основателни и следва да се
уважат.
С оглед изхода на спора в
тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищеца разноски в размер
на 53,62 лв. държавна такса и 325 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по делото, за които са представени списък и
доказателства за плащане. Релевираното от ответника
възражение за прекомерност на възнаграждението е неоснователно, доколкото
предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ минимален
размер е 324 лв. Претендираното от ищцата възнаграждение не надвишава
съществено минимума, поради което и не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Н.С.Ц., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „П.Е.В.“ ЕООД ЕИК *********, с адрес: ***:
1/ сумата от 1 240
лв. /хиляда двеста и четиридесет лева/, представляваща обезщетение при
дисциплинарно уволнение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието от 60 дни по безсрочно трудово правоотношение, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба /02.10.2020 г./ до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 221, ал. 2, предл. I КТ;
2/ сумата от 100,52
лв. /сто лева и петдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за
нанесена имуществена вреда изразяваща се в липса на парични средства по
отчетническа дейност за периода 30.05.2020 г. – 01.06.2020 г., установена при
извършване на проверка на оборотна отчетност, съставляваща получени от
ответника парични средства в брой от клиенти на ищеца за доставени им от него
храни и напитки, по време на изпълнение на трудовите му задължения като
разносвач на храна по домовете по силата на Трудов договор № 131 от 22.05.2020
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
/02.10.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
207, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА
Н.С.Ц., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „П.Е.В.“
ЕООД ЕИК *********, с адрес: ***, сумата от 378,62 лв. /триста седемдесет и осем лева и шестдесет и две
стотинки/, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за заплатени държавна
такса и адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Дължимите
от ответника суми могат да се заплатят по представената банкова сметка ***: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: