Р Е Ш Е Н И Е
№ 151/10.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО съдебно
заседание на девети март , през две
хиляди и деветнадесета година в състав :
Административен
съдия : БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря Димитрана Димитрова ,като разгледа докладваното
от съдия БОЙЧЕВА ,
административно дело№64/2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по чл.171,т.2а,б.“а“
от ЗДвП във връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Делото е образувано по жалба на Ц.А.Ц.
*** против Заповед за ПАМ №19-0294-000547/11.12.2019г. на ВПД Началник РУ-Лом
към ОД на МВР-Монтана ,с която на Ц.А.Ц. е наложена ПАМ по чл.171,т.2а ,б.“а“
от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС-лек автомобил „Ф*** П*** “с рег.№М*** за срок от
6месеца .В жалбата си иска отмяна на заповедта,с
която е наложена ПАМ ,поради допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила
и материалния закон . В съдебно заседание,чрез процесуалния си представител
адв.И.С. поддържа жалбата и иска отмяна на заповедта за ПАМ ,като
незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – ВПД
Началник на РУ-Лом към ОД на МВР-Монтана ,не се явява и не изпраща представител,не взема
становище.
Административният съд,след преценка на оспорената
заповед,доводите на страните и представените писмени доказателства,установи
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице-адресат на акта и
в срок, което я прави допустима за
разглеждане.Заповедта за ПАМ е връчена на лицето лично на 16.01.2020г. /л.6-гръб/,а
жалбата против заповедта е депозирана чрез органа до съда на 20.01.2020г.тоест
в срока по чл.149,ал.1 АПК. Разгледана по същество жалбата се явява и основателна.Доводите
на съда в този смисъл са следните:
От данните по делото се установява,че на водача Ц.А.Ц. *** е съставен акт за установяване на административно
нарушение №694504/11.12.2019г. ,за това,че на 11.12.2019г..в 13,35ч. в
гр.Монтана ,ул“В*** Л*** “ в посока към ул“Л*** К*** управлява л.а. „Ф*** П*** “с
рег.№М*** ,след като водача е бил лишен от право да управлява МПС на
24.10.2019г.и към момента не притежава свидетелство за управление на МПС ,с
което е нарушен чл.150а,ал.1 от ЗДвП.Въз основа на акта е издадена оспорената в
настоящето производство Заповед за прилагане на ПАМ №19-0294-000547 / 11.12.2019г.на ВПД
Началник РУ-Лом към ОД на МВР-Монтана ,с която на Ц.А.Ц. е наложена
ПАМ по чл.171,т.2а ,б.“а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС-лек автомобил „Ф*** П*** “с
рег.№М*** за срок от 6месеца и тази заповед се обжалва и е
предмет на настоящето съдебно административно производство.При тази фактическа обстановка от
правна страна съдът приема следното:
Предмет на съдебно оспорване е Заповед за прилагане
на ПАМ№19-0294-000547 / 11.12.2019г.,издадена от ВПД Началник РУ-Лом към ОД на МВР-Монтана ,с
която на Ц.А.Ц. е наложена ПАМ по чл.171,т.2а ,б.“а“ от ЗДвП-прекратяване на
регистрацията на ППС-лек автомобил „Ф*** П*** “с
рег.№М*** за срок от 6месеца и нейната законосъобразност.
При служебна проверка за законосъобразността
на оспорената заповед при условията на чл.168 от АПК на всички основания по
чл.146,т.1-5 от АПК съдът констатира следното.Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т.
6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. На основание чл.172,ал.1 от ЗДвП заповедта е издадена
от Началника на РУ-Лом към ОД на МВР-Монтана,комуто са делегирани
правомощия по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП,на основание
заповед на Министъра на вътрешните работи№8121з-1524/09.12.2016г. ,издадена „за
министъра“на вътрешните работи Р*** Б*** от зам.-министъра Ф*** Г*** ,и
подписана от него ,на основание заповед за заместване
№8121з-1496/06.12.2016г.на Министъра на вътрешните работи и издадена на
основание тези заповеди, последваща заповед от директора на ОД на МВР-Монтана№301з-1411/07.06.2017г.Целта
на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да
осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази
мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно затова тя се прилага за определен срок-за срок от 6м. Следва да
се има в предвид,че целта на принудителните административни мерки е
предотвратяването, преустановяването на административни нарушения или
премахването на вредните последици от тях,съгласно чл.22 от ЗАНН.
Основното
възражение на адв.С. е ,че заповедта за ПАМ
е нищожна ,като издадена от некомпетентен орган,поради неспазване на
териториалната компетентност на органа ,имащ право да издава ЗПАМ по силата на
нормата на чл.42 ЗМВР ,т.к. АУАН и впоследствие заповедта за ПАМ , са издадени
от длъжностно лице при РУ-Лом,респ. Заповедта за ПАМ –от ВПД началника на
РУ-Лом ,а административното нарушение е извършено в гр.Монтана на ул.“В*** Л***
“ в посока към ул.“Л*** К*** “ ,при което надлежен орган би могъл да бъде директора
на ОД на МВР-Монтана или упълномощени от него длъжностни лица.Съдът намира това
възражение за основателно.
Съгласно чл. 48, ал.1 ЗАНН
"Административно-наказателната преписка се разглежда от АНО, в чиито район
е било извършено нарушението." Щом е установено ,че деянието е било
извършено в гр.Монтана, от това следва, че териториално компетентен да издаде заповедта
за ПАМ е директора на ОД на МВР-Монтана или упълномощени от него лица ,не и
началника на РУ-Лом. Съгласно чл. 49 ЗАНН, когато сезираният АНО установи, че
производството е от компетентността на друг орган, той следва незабавно да го
изпрати на този друг орган, което не само не е направено в случая, но е и
постановен административен акт, извън териториалната компетентност на неговия
издател. Правните последици от нарушаването на нормативните изисквания за
компетентността на административно-наказващите органи, вкл. и териториалната,
при издаване на крайния акт, могат да се свържат единствено с наличие на
особено съществено нарушение на закона-основание за отмяна на акта по
чл.146,т.3 АПК. В този ред на мисли
съдът не приема тезата на адв.С. за наличие на такова съществено нарушение на
материалния и процесуалния закон, водещо до нищожност на акта.От
обстоятелствената част на цитираната по-горе заповед е видно, че Министърът на
вътрешните работи е предоставил правомощията по издаване на ЗПАМ на територията, в обхвата на определената
областна дирекция на различни органи и всеки един от тях съобразно района на
действие ,може при констатирано административно нарушение да издаде ЗПАМ, а
именно: директорът на ОД на МВР, зам. Директорът на ОД на МВР, началник на
отдел „ОП“,на сектор „ПП“, на сектор „ОП“,на
група „ОП“ при ОД на МВР и
началниците на РУ на МВР. Приложена е и заповед№8121к-13783/14.11.2019г., с
която е преназначен О*** Т*** И*** на длъжност началник І степен на РУ-Лом при
ОД на МВР-Монтана,при което оспорената ЗПАМ не е нищожна ,но е
незаконосъобразна.
Съгласно
чл. 171, т. 2а ,б“а“ от ЗДвП/ДВ,бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г./ за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:а) без да
е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4
или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;В конкретния
случай, мярката е наложена на жалбоподателя Ц.А.Ц. ,който е управлявал МПС ,но не
е собственик на МПС и не може да бъде субект на това нарушение ,а е следвало мярката да се наложи на
собственика на МПС –то П*** Т*** Н*** ,видно
от ЗПАМ ,както и от представеното и прието като доказателство свидетелство за
регистрация част –част І /л.23/. Погрешно соченият адресат в акта е особено
съществено процесуално нарушение ,допуснато от административния орган при
налагане на ПАМ ,което обуславя отмяна на акта ,само на това основание.Това е
така ,доколкото правилното определяне на субекта на нарушение има отношение и пряко рефлектира върху
законосъобразността на акта. От друга
страна –това процесуално нарушение има отношение към правото на защита на лицето
,доколкото не позволява на истинския
адресат на акта да се запознае с акта ,да направи възражения против него още на
фаза административно производство ,с което прави невъзможна защитата на правата
на лицето в пълен обем на фаза административно ,а впоследствие и на фаза
съдебно производство.
Не е ясно коя законова хипотеза
на чл.171,т.2а,б“а“ от ЗДвП е налице в случая ,но съдът намира ,че в случая се
касае за собственик ,чието МПС се управлява от лице ,което е лишено от право да
управлява МПС по съдебен или административен ред. При тази хипотеза законът изисква да са налице две предпоставки:1.лицето ,на което е
предоставен автомобила да притежава свидетелство за управление на МПС
,но да е лишено от това право по съдебен
или административен ред/чл.171,т.2а,б“а“ от ЗДвП/ .Видно от материалите по
делото, АУАН е наложен на Ц.А.Ц. ,като не са представени никакви доказателства
за това ,притежава ли същия свидетелство
за управление на МПС и с какъв акт е бил лишен от правото да управлява МПС –по
съдебен или по административен ред.Тежестта на доказване на тези предпоставки е
на органа-той следва да докаже налице ли са били двете материално-правни
предпоставки към момента на издаване на заповедта за ПАМ и едва след като се
увери ,че са налице -да наложи
съответната мярка.Същият в случая действа при обвързана компетентност и е
длъжен да я наложи ,но само при наличие и на двете предпоставки.Не са доказани
и двете предпоставки, при което наложената ПАМ е необоснована.Липсват мотиви и
относно срока на наложената ПАМ-защо счита ,че същата следва да се наложи за
срок от 6м ,а не примерно за 1г.и доколкото този въпрос има отношение към
мотивираността на акта ,същият се явява немотивиран и лишен от форма ,съгласно
чл.59,ал.2,т.4 от АПК.Липсата на форма на акта е основание за неговата отмяна
по чл.146,т.2 от АПК./в т.см. ТР№4/2004г. на ОС на съдиите от ВАС/.
По разбиране на съда ,не е
доказан основният релевантен факт ,свързан с обстоятелството бил ли е лишен от
право да управлява МПС Ц.Ц. към момента на съставяне на АУАН,а при положителен
отговор на този въпрос -по какъв ред-съдебен или административен-с кой акт и за
колко време ,за да се установи налице ли е бил фактът на лишаване от правоуправление към
момента на издаване на заповедта ,което е от съществено значение за нейната
законосъобразност.Не са представени никакви доказателства в тази насока от
органа ,въпреки указанията на съда още в Разпореждането за насрочване на делото
в ОСЗ от 06.02.2020г. Като не е определил правилно субекта на нарушение
,органът е допуснал нарушение на процесуалния и материалния закон.Неправилното
определяне на субекта на нарушение влече след себе си и други процесуални
нарушения на фаза административно производство-не е предоставено правото на собственика
на МПС П*** Т*** да участва в административното производство по издаване на
акта,нарушен е и чл.26 и чл.36 ,ал.2 от АПК
,като няма данни по делото да е уведомен
за започнатото административно
производство ,за да може да представи доказателства,да даде възражения и др.тоест
нарушено е правото му на защита .Не са изяснени фактите и обстоятелствата по
случая,съгласно чл.35 от АПК,което води до необоснованост на акта и
представлява съществено нарушение на административно-производствените правила
,което винаги е основание за отмяна на акта по чл.146,т.3 от АПК.Не на последно
място-нарушен е и целта на закона-да преустанови извършване на нарушения от лицата
–правонарушители чрез налагане на съответните ПАМ по ЗДвП с цел превенция за
неизвършване на други нарушения./в т.см. Р. по адм.д.№5977/18г.по описа на
ВАС/.
Предвид гореизложеното , съдът
намира,че заповедта ,макар и постановена от компетентен орган ,е издадена при липса на форма на акта ,и при
допуснати особено съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и
целта на закона ,при което се явява незаконосъобразна и следва да се отмени.Жалбата
,като основателна,следва да се уважи.
Разноски не са претендирани от
жалбоподателя ,чрез процесуални му представител адв.С. и не следва да бъдат
присъдени.
Водим от гореизложеното
административния съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Ц.А.Ц. *** , Заповед за ПАМ
№19-0294-000547/11.12.2019г. на ВПД
Началник РУ-Лом към ОД на МВР-Монтана ,с която на Ц.А.Ц. е наложена ПАМ по
чл.171,т.2а ,б.“а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС-лек автомобил „Ф*** П*** “с рег.№М*** за срок от
6месеца
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване,съгласно чл.172,ал.5
от ЗДвП.
Административен съдия: