Решение по дело №3134/2011 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 161 / 31.01.2012г., Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски  Окръжен  съд ,                              четиринадесети граждански състав

на деветнадесети януари                                       две хиляди и дванадесета година

в публично заседание в следния състав :

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радослав Радев

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: Надежда Дзивкова

                                                                                          Дафина Арабаджиева

                                                                                                

секретар : П.Ц.,

като разгледа докладваното от  съдия Дзивкова

въззивно гражданско дело Nо 3134   по описа за 2011 година

и за да се произнесе взе предвид следното :

           Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

           Обжалвано е решение № 3138/07.09.2011, постановено по гр.д.№ 17508/2010г., Vгр.с., ПРС, с което е изменен размерът на дължимата от Х.Г.Я. на Г.Х.Я., действащ като непълнолетен със съгласието на своята майка Ц.Д.К., издръжка, като същата е увеличена от 30лв. на 180лв. месечно. В останалата част, в която е оставено без разглеждане като недопустимо искането за присъждане на издръжка за минало време в завишен размер , решението не е обжалвано.                       Жалбоподателят Х.Я., чрез назначения му особен представител, поддържа, че решението е незаконосъобразно и неправилно, т.к. ищецът не бил доказал своя иск по размер. Освен това се твърди, че решението е непълно по отношение на предявения иск за издръжка за минало време, като същият не бил отхвърлен с изричен диспозитив. Освен това се претендира и присъждане на разноски в полза на ищеца.

           Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба и поддържа правилност и законосъобразност на постановеното решение.

           Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, недоволен от осъдителната част на обжалваното решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

           Съдът,  след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

           Предявен е  иск с правно основание чл.150 от СК.

           Представено е копие от решение по гр.д.№ 394/1998, ПРС, с което е определено бащата Х.Я. да заплаща издръжка на малолетното си дете  Г. в размер на 30000лв. месечно /неденоминирани или 30лв. деноминирани/.

           Съгласно чл. 150 от СК при изменение на обстоятелствата може да бъде променена и вече  определения размер на дължимата от родителя издръжка. Съгл. чл142 от СК издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, като законодателят е въвел минимален размер от не по-малко от ¼ от минималната работна заплата за страната, а в чл.143 от СК въвежда общото правило, че родителите са длъжни  съобразно своите възможности и материално състояние да осигуряват условия на живот, необходими за развитието на детето, като задължението за издръжка е абсолютно. Задължението за плащане на тази издръжка от родителите на ненавършилите пълнолетие деца не може да отпадне поради това, че съставлява особено затруднение за тях. Следователно в настоящето производство следва да се установят налице ли са изменения в обстоятелствата, при които е определен първоначалния размер на издръжката, така също и фактите от значение за определяне на нейния размер - нуждите на детето и възможностите на неговите родители да я предоставят.

           За установяване нуждите на Г., на 16г. по делото не са ангажирани доказателства. В същото врече обаче от момента на определяне на предходния размер на издръжка е изминал период от 14г.. Детето тогава е било на 2-3г., а сега е младеж, който скоро ще стане пълнолетен. Очевидно е, че нуждите му от издръжка са се увеличили многократно за този дълъг период от време.

           По отношение на родителите -  майката Ц.  К. и бащата Х.Я., по делото не се установява какво е имотното им състояние, както и какви доходи реализират. Не се установява и дали имат други алиментни задължения към свои низходящи. При липса на данни за неработоспособност и предвид младата им възраст, съдът намира, че те са в състояние да реализират доход от трудова заетост поне около средната работна заплата за страната.

           Така с оглед на установеното съдът намира, че по делото се доказват предпоставките за изменение на определената издръжка на непълнолетното дете Г.. От момента на определяне на първоначалната издръжка е изминал един много дълъг период от време, детето е в ученическа възраст и има нови нужди и потребности. С оглед на така очертаните нужди на детето от издръжка и възможности на родителите да я осигуряват, съдът намира че месечно са необходими и възможни за издръжката на Г. по 280лв., от които майката, при която и живее, следва да  поеме 100лв., а остатъка от 180лв. да се поеме от бащата. Същата издръжка се дължи от завеждане на исковата молба до настъпване на основание за изменение или прекратяване на плащането. До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което решението му в тази му част е правилно и законосъобразно и ще следва да бъде потвърдено.

           По отношение на оплакванията във въззивната жалба, че съдът не се е произнесъл по иска за присъждане на издръжка за минало време, при преглед на постановеното решение се установява, че това не отговаря на истината – напротив, съдът е обсъдил тази претенция и като я е намерил за недопустима я е оставил без разглеждане.

           По отношение на оплакването, че неправилно са определени разноските, дължими от ответника в първата инстанция се установява, че същите са определени съобразно разпоредбата на чл.78 от ГПК и в негова тежест са възложени заплащане на дължимата ДТ и суми за възнаграждението за назначения му служебен защитник.

           На назначения особен представител на жалбоподателят ще следва да му бъде определено възнаграждение в размер на 100лв., които да се изплатят от бюджета на ПОС, предвид факта, че делото е с предмет издръжка и ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски на осн. чл.83, ал.1, т.2 от ГПК.

           На осн. чл.78, ал.6 от ГПК Х.Я. ще следва да заплати по сметка на ВСС и дължимата се ДТ за въззивно обжалване в размер на 108лв., както и сумата от 100лв. възнаграждение за особен представител.  

           С оглед на изложеното съдът

 

Р Е Ш И  :

          

           ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3138/07.09.2011, постановено по гр.д.№ 17508/2010г., Vгр.с., ПРС в обжалваната част.

           В необжалваната част решението е влязло в законна сила..

           Да се изплати на особения представител на жалбоподателя Х.Г.Я. – адв. Ц. Б., 100лв., възнаграждение за настоящата инстанция.

           ОСЪЖДА Х.Г.Я.,***, да заплати по сметка на ВСС сумата от 208лв. разноски в производството.

           Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                         

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ :