№ 243
гр. Ловеч, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20224300500465 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Постановено е съдебно решение №103/20.06.22 г. по гр.д.№897/21 г. по описа на
РС-Тетевен, с което е отхвърлен предявеният от ЗК“Л.И.“АД-ЕИК **** със седалище и
адрес на управление гр.София, п.к.1000,бул.“С.Ш.“ №67А законни представители М. С. М.
и П. В. Д. изпъл.директори против О. М. М. от с.Г., Лов.област иск по чл.410 от ГПК за
установяване на вземане в размер на 429,52 лв, от които главница за платено
застрахователно обезщетение в размер на 329,20- лв, 100,32 лв. мораторна лихва и законната
лихва върху главницата , зо което вземане е издадена заповед по чл.410 от ГПК по гр.д.
№633/21 г. по опис на ТРС и е осъдена ЗК“Л.И.“АД-ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр.София, п.к.1000,бул.“С.Ш.“ №67А законни представители М. С. М. и П. В. Д.
изпъл.директори чрез пълномощник юриск. И. А. К. да заплати на О. М. М. от с.Г.,
Лов.област иск сумата от 300 лв. представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№3338/12.07.22 г.от ЗК „Л.И." АД, с ЕИК ****
против: Решение № 103 от 20.06.2022 г, постановено по ГД № 897/2021 г., с твърдения за
незаконосъобразност - поради противоречие с материалния закон и с относимата по
предмета на правния спор тълкувателна практика, и като необосновано - тъй като мотивите,
заявени за обосноваване на правните изводи за основателност на претенцията не
кореспондират с доказаното относно настъпването на юридически факти, релевантни към
1
претенцията.
Сочи, че по повод настъпило на 14.07.2017г., около 15.30 часа ПТП, при което
движещият се на ПП 1-5, км. 267+520 лек автомобил марка „Mercedes" модел „918 с per. №
OB **** ВС с прикачено ремарке per. № OB **** ЕВ, управляван от О. М. М. реализира
пътно-транспортно произшествие с лек автомобил марка „VAZ" модел „21013" с peг. № X
**** АР собственост на В. И. Т. е съставен протокол за ПТП № 1505381 от 29.07.2017 г. и
като причина за настъпване на ПТП е посочено, че се „откача резервна гума на прикаченото
ремарке - per. № OB **** ЕВ (неизправно устройство за закрепване) и удря насрещно
движещия се автомобил марка „VAZ" модел „21013" с per. № X **** АР."
Твърди, че в хода на разследването се установява, че водачът О. М. М. е напуснал
мястото на произшествието и по този начин е осуетил възможността да бъде подложен на
проверка от органите за контрол..
Изтъква, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че не е доказано, че
ответника -О. М. М. е напуснал местопроизшествието, с което виновно се е отклонил от
проверка за алкохол.
Цитира, че съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КЗ,
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите
за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана
медицинска помощ или по друга неотложна причина и в този случай тежестта на доказване
носи виновният водач.
Излага, че съдът неправилно е констатирал, че събраните по делото доказателства
не установяват основателността на исковата претенция.
Сочи, че на първо място ответникът е управлявал МПС, за което собственикът му
- "Огимекс" ЕООД към датата на ПТП е имало сключена задължителна застраховка ГО с
ищеца ЗК „Л.И." АД, а в разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП е дадено легално
определение на понятието "пътнотранспортно произшествие" - събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт
на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети..
Цитира, че с оглед т. 15 от TP № 6/06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС и във вр. с чл.300 ГПК наказателното постановление или актът на съда за неговата
отмяна по НАХД имат за предмет деяние, което не е престъпление, а административно
нарушение, поради което те не обвързват гражданския съд относно вината на дееца и
противоправността на деянието. Сочи, че административнонаказателната отговорност на
лицето е ирелевантна за гражданската отговорност, която се предпоставя само от наличието
на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а не от влизането в сила на наказателното
2
постановление, поради това възраженията на ответника в тази връзка били неоснователни.
Излага, че в същия смисъл е съдебната практика по сходни дела, според която
обстоятелството, че наказателното постановление въз основа на съставения АУАН е
отменено, не води до освобождаване на ответника от регресната отговорност по чл. 500, ал.
1, т. 3 от КЗ, като административно-наказателната отговорност няма отношение към
гражданските правоотношения във връзка с ПТП и възникването на задължения за
репариране на вредите от ПТП и съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на деликвента се
предполага, а в случая тя не е оборена.
Изтъква, че многократно ВКС се е произнасял, че протоколът за ПТП, издаден от
органите на МВР, е официален свидетелстващ документ на основание чл. 179, ал. 1 ГПК и
има обвързваща доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в присъствието
на длъжностното лице и ако пътно - транспортното произшествие не е реализирано в
присъствието на длъжностното лице, какъвто очевидно е и настоящият казус, протоколът не
се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на ПТП, но се ползва с такава за
констатираното положение на участвалите в ПТП моторни превозни средства. Твърди че
доколкото протоколът за ПТП не съдържа пряко възприети от съставителя му като
длъжностно лице факти, ако не е подписан от участвалите в ПТП лица, в тежест на ищеца е
да установи механизма на ПТП и противоправното поведение на ответника, което може да
се извърши с автотехническа експертиза и свидетелски показания. Сочи, че ако протоколът
за ПТП е подписан от участниците в ПТП, същият се ползва с материална доказателствена
сила за неизгодните факти, чието настъпване е удостоверено с подписа на страните.
Сочи, че в казуса протокола за ПТП е подписан от ответникът, поради което се
ползва с доказателствена стойност относно нарушаването на правилата за движение по
ЗДвП от негова страна и причинно-следствената връзка между това и реализираното ПТП.
Излага, че в този смисъл, съдът не би следвало да споделя възраженията на
ответника, че вината за настъпилото ПТП не била доказана, доколкото с решение от
04.04.2018 г. по АНД № 58/2018 г. влязло в сила, било отменено, тъй като произнасянето на
съда по административно наказателно производство няма обвързваща гражданския съд
наказателна отговорност. Цитира, че в този смисъл е и практиката на ВКС - Определение №
435/12.06.2015 г. по дело № 2947/2014 г. на ВКС, ТК, I, т.о., където е прието, че доколкото
наказателното постановление има за предмет деяние, което не е престъпление, а
административно нарушение, те не обвързват, съгласно чл. 300 ГПК, гражданския съд
относно вината на дееца и противоправността на деянието. Счита, че обстоятелството, че
ответникът О. М. М. е виновен за настъпилото ПТП се доказва от приетия по делото АУАН,
в който актосъставителят е констатирал, че виновният водач е напуснал
местопроизшествието и по-късно бил установен, по който ответникът не е направил
възражение, а напротив - подписал го е без възражение.
Сочи, че ангажираните в хода на делото гласни доказателства-свидетелски
показания, потвърждават отразеното в протокол за ПТП, в частта относно механизма на
настъпването му, и не са удостоверени неверни, или непълни обстоятелства.
3
Отбелязва, че макар ответникът да не собственик на управляваният от него
автомобил право, а не задължение на ищеца е да потърси платеното от прекият причинител
на вредата, а не от лицето по чл.49 ЗЗД работодател, възложител на работа на ответника,
като в този смисъл е Решение № 152 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 51/2010 г., I т.отд.
Счита, че ответникът е бил длъжен да спре, за да установи вредите, нанесени по автомобила,
управляван от св. Димитър Божидаров И., като в нарушение на ЗдвП не е сторил това, а
посещението на органите за контрол на движението по пътищата и изготвянето на
цитираният протокол е било задължително.
Сочи, че неоснователно е възражението на ответника, че не е съществувало
законово задължение на органите за контрол на движението по пътищата да посетят
местопроизшествието, като хипотезите на такова задължително посещение са нормативно
установени в действащата към момента на ПТП (05.04.2017г.) разпоредба на чл. 125 ЗДвП
(ред. ДВ, бр. 50 от 1.07.2016 г., в сила от 1.07.2016 г.), когато: 1.) при произшествието има
убит или ранен човек; 2.) произшествието е предизвикало задръстване на платното за
движение; 3.) в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен
товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за
движението; 4.) отм. - ДВ бр. 101, в сила от 21.01.2017г.; 5.) има съмнение, че участник в
произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, или не притежава необходимите права за
управление на моторно превозно средство; 6.) произшествието е с участието на пътно
превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на
съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република
България или пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба "Военна полиция"
към министъра на отбраната; 7.) между участниците в произшествието има разногласие
относно обстоятелствата, свързани с него (ДВ бр. 101 от 2016 г. в сила от 21.01.2017г.) или
8.) произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се
придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди.
Цитира, че съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "в" от ЗДвП, водачите на пътно превозно
средство, които са участници в пътнотранспортно произшествие, са длъжни когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без да напускат
местопроизшествието, да уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на
вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълняват
дадените им указания.
Сочи, че от своя страна службите за контрол на МВР посещават задължително
мястото на пътнотранспортното произшествие, съгласно чл. 125, т. 7, когато между
участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него.
Счита, че в процесния случай е налице именно такова разногласие по см. на
закона, т. е. не е постигнато съгласие относно фактите, което ако беше налице, следваше да
бъде обективирано в двустранен протокол съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "б" от ЗДвП,
4
какъвто по делото не е представен. Сочи, че изискването на закона за представяне на
подобен двустранен протокол, обективиращ съгласието на страните досежно релевантните
за случая факти е въздигнато в обстоятелство необходимо за доказване на така постигнатото
съгласие и а contrario, отсъствието му по делото е достатъчно основание за изводите на съда
относно непостигнато между страните съгласие, което изпълва фактическия състав на
разпоредбата на чл. 125, т.7 от ЗДвП, при доказано наличие на причинена имуществена
вреда.
Моли съда да отмени Решение № 103 от 20.06.2022 г, постановено по ГД №
897/2021 п, II състав по описа на PC Тетевен, като незаконосъобразен, необоснован и
неправилен и вместо него да постанови друго такова, с което да уважи изцяло предявените
от ЗК „Л.И." АД искове срещу О. М. М. като основателни и доказани и да присъди в полза
на ЗК "Л.И." АД направените в първоинстанционното производство разноски включително и
юрисконсултско възнаграждение, както и дължимата по настоящата въззивна жалба
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.
В срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба от адв. С. С. - ЛАК -
договорно упълномощен повереник на О. М. М., в който твърди, че след запознаването със
съдържанието на ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА счита, че същата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, а Решение №103/2021 год. постановено по гр. дело 897/2021 год. на PC Тетевен,
следва да бъде потвърдено като правилно и обосновано както и да му се присъдят
разноските за въззивната инстанция. Сочи, че в мотивите на решението съдът подробно е
анализирал всички събрани по делото доказателства, обсъдил е съдържанието на приетата
по делото и неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза, като е изложил
подробни мотиви, защо се отхвърля предявеният иск, които цитира. Твърди, че недоволна от
решението е страната - ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ ЗК „Л.И." АД, с ЕИК ****, която чрез
пълномощник обжалва Решението с въззивна жалба и в същата жалба се прави странна
интерпретация на събраните по делото доказателства и се твърди, че Решението е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като се иска от въззивния съд да го отмени.
Счита, че от съдържанието на жалбата, която по-скоро е бланкетна, а не
конкретна не става ясно, какъв порок има постановения съдебен акт, за да се иска отмяната
му, не се правят доказателствени искания; изтъква се абсолютната доказателствена сила на
Протокола за ПТП и АУАН, каквато и двата нямат и както е посочено в обжалваното
Решение, те са оборени от съдебният акт по АНД №58/2018 год. на PC Д.град и приетото по
делото в PC Тетевен - заключението на съдебно.-автотехническата експертиза, в която е
посочен механизъм на ПРТП, както и заключение, че при закрепена резервна гума на
ремаркето върху дясна надлъжна греда на същото/съобразно и приложения снимков
материал/,при начина на обезопасяване на трите броя гайки от шпилките на конзолата и
изпадане на гумата, няма да се получи механизъм на ПТП, при което ще настъпи удар с
насреща движещия се лек автомобил на свидетеля Т. и при този начин на закрепване
резервната гума на ремаркето ,при евентуално изпадане, ще се установи в десния край на
пътното платно, относно посоката на движение на товарния автомобил - т.е. - не може да
5
възникне ПТП.
Сочи, че безспорно и очевидно е, че „Л.И." АД, с ЕИК **** не успял да докаже в
хода на делото нито деликт, нито вина, поради което правилно съдът е отхвърлил ИМ.
Твърди, че в КЖ не се сочат конкретни факти и доказателства, от които да се
достигне до извода, че обжалваното Решение е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, за да може да изрази конкретно становището си, но според него, видно
от съдържанието на съдебния акт и доказателствения материал, който е събран и обсъждан
от съда, Решението е правилно, изключително добре обосновано и законосъобразно и не
страда от пороци, каквито се твърдят във ВЖ.
Допълнително посочва и това, което е посочил в писмения си отговор и
писмените си бележки по гр. дело №897/2021 год. на PC Тетевен, а то е, че хипотезата на
чл,500, ал.1, т.2 и т.З от КЗ изначало е неприложима в настоящият случай, след като се
твърди, че се касае за техническа неизправност на ППС, а не от МПС, а застрахователя не е
имал никакво основание да плаща на св, Т. за твърдените от него щети.
Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли въззивната жалба на ЗК
„Л.И." АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „С.Ш." 67А,
представлявано от изпълнителните директори М. С. М-Г. и П. В. Д., чрез процесуален
представител юрк. И. К., с ЕГН **********, като неоснователна и потвърди като правилно и
законосъобразно Решение №103 от 20.06.2022 г. по гр. дело №897/2021 г., по описа на PC
Тетевен, както и да осъди ЗК „Л.И." АД, с ЕИК **** да заплати сторените разноски на О. М.
М., ЕГН ********** за въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не изпраща представител.
Въззиваемият се представлява от адв.И., който моли въззивната жалба да бъде
отхвърлена, а решението на ТРС като правилно да бъде потвърдено. Претендира и
присъждане на съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция.
Ловешкият окръжен съд като прецени направените в жалбата оплаквания, доводите
на страните и събраните по гр.д.№897/21 г. по описа на ТРС доказателства в тяхната
взаимна връзка и обусловеност, приема за установено следното:
Атакуваното съдебно решение е съобщено на въззивника на 1.07.2022 г. , а
въззивната жалба е подадена на 12.07.22 г./п.кл./ т.е. в срок от надлежна страна, при което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
ЗК“Л.И.“АД-София е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ЗЗД срещу О. М. М. от с.Г. Лов.област за сумата 429,52 лв, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение на основание слючен договор за „Гражданска отговорност“
обективирана в застрахователна полица №BG/22/117000182964 със срок на валидност от
5.01.2017 г. до 5.01.2018 г., от която сума главницата възлиза на 329,20 лв, а мораторната
лихва- на сумата 100,32 лв, за времето от 11.06.2028 г. до 11.06.2021 г.
Образувано е ч.гр.д.№633/21 г. по описа на ТРС, по което е издадена заповед
№277/23.07.21 г., с която е разпоредено длъжникът О. М. М. да заплати на ЗК“Л.И.“ АД
6
сумата 329,20 лв главница от 23.07.2021 г. ведно със законната лихва от 23.07.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 100,32 лв, за времето от 11.06.2028 г.
до 11.06.2021 г.ДТ 25 лв и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Подадено е възражение по реда на чл.414 от ГПК от длъжника М., който заявява, че
не дължи изпълнение.
С разпореждане №1639/8.09.2021 г. по ч.гр.д.№633/21 г. е указано на заявителя, че в
едномесечен срок от съобщението може да предяви установителен иск срещу длъжника,
което е връчено на ищеца на 21.09.21 г.
Подадена е искова молба с вх.№3919/21.10.21 г. т.е. в законоустановения
едномесечен срок, поради което настоящата инстанция приема, че искът е допустим и
следва да се разгледа по същество.
По делото е приложен протокол за ПТП № 1505381 от 29.07.2017 ПТП с
материални щети за това, че на 14.07.2017 г. в 15,30 часа в ПП 1-5, км. 267+520 лек
автомобил марка „Mercedes" модел „918 с per. № OB **** ВС с прикачено ремарке per. №
OB **** ЕВ, управляван от О. М. М. реализира пътно-транспортно произшествие с лек
автомобил марка „VAZ" модел „21013" с peг. № X **** АР собственост на В. И. Т. и като
причина за настъпване на ПТП е посочено, че се „откача резервна гума на прикаченото
ремарке - per. № OB **** ЕВ (неизправно устройство за закрепване) и удря насрещно
движещия се автомобил марка „VAZ" модел „21013" с per. № X **** АР." Съставена е и
схема на ПТП, съгласно която от лявата страна на ремаркето на автовоза е изпаднала
резервната гума, която е ударила в дясно движещия се насреща лек автомобил.
Съставено е и наказателно постановление №17-0254-000940/26.09.2017 г, с което е
наложено на О. М. М. ЕГН ********** с адрес с.Г. ул.К.П.В. №12 по чл.183 ал.3 т.7 от
ЗДвП глоба в размер на 30 лв по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП глоба в размер на 50 лв лишаване
от право да управлява МПС за 1 месец за това, че като водач на товарен автомобил
„Mercedes" модел „918 с per. № OB **** ВС с прикачено ремарке per. № OB **** ЕВ, на
14.07.2017 г. в 15,30 часа в ПП 1-5, км. 267+520 в посока Д.град, при разминаване с лек
автомобил ВАЗ модел „21013" с peг. № X **** АР се откача резервната гума на ремаркето и
се удря в лек автомобил, като от ПТП са настъпили материални щети, водачът е напуснал
ПТП, не е уведомен КАТ. Посочено е, че водачът на товарния автомобил не е спрял да вземе
мерки за отстраняване на възникнала повреда по време на движение, като виновно е
нарушил чл.101 ал.1 от ЗДвП и е нарушил задълженията си като участник в ПТП, с което
виновно е нарушил и чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП.
О. М. обжалва това наказателно постановление пред РС-Д.град, който с влязло в сила
съдебно решение №93/4.04.2028 г., постановено по а. н.д. №58/18 г. отменя наказателно
постановление №17-0254-000940/26.09.2017 г. на Началник РУП към ОД-МВР Хасково РУ-
Д.град като незаконосъобразно.
Ищецът е представил по делото преписка по щета №2601-17-305317, образувана пред
ищеца-застраховател, във връзка със застрахования при него товарен автомобил „Mercedes"
7
модел „918 с per. № OB **** ВС с прикачено ремарке per. № OB **** ЕВ, като от преводно
нареждане от 15.11.2017 г. л.20 от делото се установява, че на водача на лекия автомобил с
peг. № X **** АР е изплатена сумата 319,20 лв.
Отправена е покана за доброволно изпълнение до О. М. с изх.№ 22/4.01.2018 г., която е
връчена на8.01.2018 г.
За правилно решаване на спора по делото е допуснат разпит по делегация на водача на
лекия автомобил с peг. № X **** АР В. И. Т.. Той заявява под страх от наказателна
отговорност, че преди 5 години е претърпял ПТП, като от насрещно движещ се автовоз от
задницата на ремаркето е изпаднала гума и го е ударила в дясната страна. Твърди, че колата
му е претърпяла множество щети, а шофьорът на камиона не е спрял, след като той му е
махнал след инцидента.
От показанията на разпитания пред ТРС свидетел Милен М. Раданов, /който е баща
на ответника и неговите показания се преценяват с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК при
възможна тяхна заинтересованост/, се установява, че няма липсваща резервна гума на
ремаркето на автовоза, нито от влекача, а освен това според него не е възможно при падане
тя да удари насрещно движещ се автомобил от другата страна и да му причини такива щети.
Назначена е съдебно автотехническа експертиза, която е изготвена компетентно и
безпристрастно от вещо лице Веско Ангелов. От заключението на вещото лице се
установява, че резервната гума на ремаркето е закрепена в дясната страна на същата върху
специална конзола с три броя болтове/шпилки към конзолата/ и гайки. Вещото лице
установява, че мястото на конзолата е при задните мостове на около 30-35 см пред предната
гума/снимки №2 и №3/, като конзолата върху която се монтира резервната гума е
стандартно захваната към дясната надлъжна носеща греда на ремаркето и от десния и левия
странични габарити на ремаркето са монтирани предпазни канти с по две стойки на
височината от асфалта около 30-35 см, а гумата е с размери 185/R13.
Категорично е заключението на вещото лице, че при това закрепване на резервната
гума на ремаркето от дясната страна, определеният механизъм на ПТП, представен в
протокола на ПТП при закрепване на гумата в лявата страна е невъзможен. Според вещото
лице при дясно закрепване на резервната гума и начина на закрепване, ако същата изпадне
от конзолата при евентуално развиване и на трите гайки, то гумата ще се движи в
пространството межоду гумите на двата моста на ремаркето, дясната греда и
ограничителната дясна предпазна канта. Според заключението, ако гумата все пак попадне
извън дясната канта, то тя ще се движи напред и надясно относно посокаката на движение
на ремаркето. Вещото лице установява, че от лявата страна на ремаркето няма
находки/отвори, конзоли, шпилки/ за закрепване на резервна гума /сн.3/
Според вещото лице, щети на лек автомобил марка ВАЗ 21013 е възможно да настъпят
при определения механизъм на ПТП с изпаднала гума от насрещно движещ се автомобил с
прикачено ремарке от лявата предна част на същото, но при закрепена резервна гума на
ремаркето с рег.№ОВ **** ЕВ върху дясната надлъжна греда на същото, при начина на
обезопасяване на същата от канатата при евентуално развиване на трите броя гайки от
8
шпилките на конзолата и изпадане на гумата, няма да се получи механизъм на ПТП, при
което ще настъпи удар с насрещно движещ се лек автомобил.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявеният
установителен иск е с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК. При действие
на разпоредбата на чл.500 ал.1 т.2 от КЗ, застрахователят има право да получи от виновния
водач платеното от него обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на
движение повреда или неизправност в МПС, която застрашава безопасността на
движението, и ПТП е възникнало в резултат на това, а съгласно чл.500 ал.1 т.3 от КЗ
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от него обезщетение,
заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на
настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата,
когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в
случаите, когто е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина и в този случай тежестта на доказване носи виновния водач. В този
смисъл са и твърденията на ЗК“Л.И.“ АД, за да претендира репариране на заплатените на
пострадалия водач щети в заповедното производство, а след възражение на длъжника и в
исковото производство.
Сложният фактически състав, от който възниква предвидената в посочените
разпоредби регресна отговорност, включва следните подлежащи на доказване юридически
факти: възникване на застрахователно събитие ПТП на територията на Република България
причинено от МПС, наличие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, изплатено застрахователно обезщетение от застрахователя на увреденото
лице, както и наличието на виновно и противоправно поведение на водача на
застрахованото МПС. При наличието на тези предпоставки застрахователя, като лице
изпълнило чужд дълг, разполага с регресен иск против прекия причинител на вредата и
може да се суброгира в правата на увредения субект до размера на изплатеното обезщетение.
Основателността на регресната претенция предполага доказване и на деликтно
правоотношение по чл.45 от ЗЗД, пораждащо валидно задължение на длъжника за
възстановяване стойността на причинените вреди следствие виновното му и противоправно
поведение.
В конкретния казус с оглед събраните по делото доказателства не се установява
съществуването на деликтното правоотношение по чл.45 от ЗЗД и по-конкретно виновното
поведение на ответника за настъпване на ПТП. Въпреки събраните писмени и гласни
доказателства ищецът не провежда пълно и главно доказване на факта на настъпване на
ПТП по вина на водача на товарен автомобил „Mercedes" модел „918 с per. № OB **** ВС с
прикачено ремарке per. № OB **** ЕВ. Напротив, от заключението на вещото лице се
установява, че при това закрепване на резервната гума на ремаркето от дясната страна,
определеният механизъм на ПТП, представен в протокола на ПТП при закрепване на гумата
в лявата страна е невъзможен.
9
Щом това е така, то предвид липсата на вина и причинно-следствената връзка за
настъпване на вредата, така предявеният установителен иск от ЗК“Л.И.“АД-ЕИК **** със
седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1000,бул.“С.Ш.“ №67А законни
представители М. С. М. и П. В. Д. изпъл.директори против О. М. М. от с.Г., Лов.област иск
по чл.410 от ГПК за установяване на вземане в размер на 429,52 лв, от които главница за
платено застрахователно обезщетение в размер на 329,20- лв, 100,32 лв. мораторна лихва и
законната лихва върху главницата, за което вземане е издадена заповед по чл.410 от ГПК по
гр.д.№633/21 г. по опис на ТРС следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на Районен съд – Тетевен
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход от процеса въззивникът следва да заплати на въззиваемият всички
разноски по делото за въззивна инстанция на основание чл.78 ал.3 от ГПК в размер на
сумата 500 лв. за адвокатско възнаграждение по приложен списък на разноските по чл.80 от
ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно Решение №103/20.06.2022 г. постановено по
гр.д.№897/2021г. по описа на Районен съд – Тетевен.
ОСЪЖДА ЗК“Л.И.“АД-ЕИК **** със седалище и адрес на управление
гр.София, п.к.1000,бул.“С.Ш.“ №67А законни представители М. С. М. и П. В. Д.
изпъл.директори чрез пълномощник юриск. И. А. К. да заплати на О. М. М. от с.Г.,
Лов.област сумата от 500 лв. представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивна инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10