Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1284
гр. Пловдив,05.07.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХХХ
състав, в публично заседание на осми юни, две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
СВЕТОМИР БАБАКОВ
При участието на секретаря Румяна Агаларева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 3021 по описа на съда за 2022 година,
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано
е по жалба на Г.А.Р., ЕГН: ********** ***, с посочен съдебен адрес:***, против
Ревизионен акт № Р-16001622001552-091-001/01.09.2022г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 537/02.11.2022г. на директор на дирекция
„Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“) гр. Пловдив относно установена
отговорност по чл. 19 от ДОПК за данъчни задължения на „ФИЛ СУИЙТС“ ООД, ЕИК
*********, както следва:
-за
данък върху добавената стойност за периода от 01.12.2016г. до 04.09.2019г. в
размер на 1 753,14лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 1 003,98лв.;
-за
корпоративен данък за периода от 01.12.2016г. до 04.09.2019г. в размер на 2
468,54лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 1 340,18лв.;
-за
данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода
от 01.12.2016г. до 04.09.2019г. в размер на 16 869,11лв. ведно с прилежащите
лихви в размер на 7 830,03лв.;
-за
вноски за държавно обществено осигуряване (ДОО) за осигурители периода от
01.12.2016г. до 04.09.2019г. в размер на 43 636,20лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 20 842,31лв.;
-за
вноски за универсален пенсионен фонд (ДЗПО – УПФ) за осигурители за периода от
01.12.2016г. до 04.09.2019г. в размер на 6 744,25лв., ведно с прилежащите лихви
в размер на 3 296,38лв.;
-за
вноски за здравно осигуряване (ЗО) за осигурители за периода от 01.12.2016г. до
04.09.2019г. в размер на 19 547,04лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 9
085,49лв.
В жалбата се твърди, че фактическите
и правни изводи, изложени в оспорения административен акт са необосновани и
незаконосъобразни. Моли се същият да бъде отменен. Подробни съображения са изложени в
жалбата и в писмено
становище от пълномощника на жалбоподателя /л. 521/, в което се претендират и
направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не
се представлява.
Ответникът
по жалбата – Директора на дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив, чрез процесуалния си
представител юрк. Я., изразява становище за неоснователност на жалбата.
Претендира присъждане юрисконсултско възнаграждение. Излага подробни съображения
в депозирана по делото писмена защита.
Административен
съд – Пловдив, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Ревизията е възложена на основание ЗВР № Р-1600**********-020-001/29.03.2022 г., издадена от Началник сектор на ТД на НАП Пловдив за
установяване на отговорност на Г.А.Р.,
ЕГН ********** за задължения на „ФИЛ СУИЙТС“ ООД, ЕИК ********* за следните видове задължения по периоди, както следва:
Отговорност
за корпоративен данък за периода от 01.12.2016г. до 04.09.2019г.;
Отговорност
за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за
периода от 01.12.2016г. до 04.09.2019г.;
Отговорност
за данък върху добавената стойност за периода от 01.12.2016г. до 04.09.2019г.;
Отговорност
за ДОО – за осигурители за периода от 01.12.2016г. до 04.09.2019г.;
Отговорност
за вноски за здравно осигуряване – за осигурители за периода от 01.12.2016г. до
04.09.2019г.;
Отговорност
за Универсален пенсионен фонд - за осигурители за периода от 01.12.2016г. до
04.09.2019г.
Определен
е краен срок на ревизията до 3 месеца, считано от връчването на ЗВР, което е
направено надлежно по електронен път на 12.04.2022г.
В
срока по чл. 117 от ДОПК е издаден РД № Р-16001622001552-092-001/26.07.2022г.,
против констатациите в който е подадено възражение, без представени към него
допълнително писмени доказателства.
Възраженията
са обсъдени от органите по приходите, компетентни да издадат РА, намерени са за
неоснователни и е издаден процесният РА № Р-16001622001552-091-001/01.09.2022г.
В хода на ревизията е установено, че
Г.А.Р.
с ЕГН ********** е осигуряван като управител на „ФИЛ СУИЙТС“ ООД, ЕИК
*********, притежаващ 375 дяла на стойност 3750 лв. - 75 % от капитала на
дружеството и е вписан като негов управител до 04.09.2019г.
В хода на ревизията са издадени ИПДПОЗЛ до Г.А.Р. и ИПДПОТЛ до Първа инвестиционна банка АД, Търговска банка Д АД,
Банка ДСК АД, Юробанк България АД, с които от
лицата е изискано представяне на определени документи и писмени обяснения по
повод извършената на задълженото лице ревизия по ангажиране на отговорност по
чл. 19 от ДОПК. От
страна на проверяваното лице е представена информация, че основната дейност на „ФИЛ
СУИЙТС" ООД е производство и реализация (както на вътрешния пазар, така и
в чужбина - основно за Румъния) на захарни и тестени изделия, като дейността му
се е осъществявала в собствена производствена база, находяща се в с. Скутаре, м.„Чифлика“,
кв.31, №92. Дружеството не е извършвало разпореждане с имуществото си и не са
предоставяни финансови средства на управителя или на трети лица. Извършена е
продажба на МПС, отразена счетоводно. Разплащанията с контрагентите на
дружеството са извършвани от оперативните счетоводители. Не са извършвани
плащания в натура. Оперирането с банковите сметки на „ФИЛ СУИЙТС“ ООД е
извършвано от управителя и заместник-управителя, а в периода, в който Г.Р. е
бил управител на дружеството, не е извършвано разпределение на печалбата. Проверяваното
лице е декларирало, че от страна на НАП Пловдив е било издадено постановление,
съгласно което е следвало 30 % от реализираните от дружеството приходи да бъдат
превеждани в НАП за погасяване на данъчно-осигурителни задължения на
дружеството. От дружеството е искано намаление на този процент, за да може
същото да разполага с оборотни средства. В следствие на тези обстоятелства,
оборотните средства са намалели и Г.Р. е бил принуден да прекрати договорите на
„ФИЛ СУИЙТС“ ООД с търговските вериги.
От страна на публичен изпълнител е
извършено категоризиране на задълженото лице, като е посочено, че на база
събраните доказателства за имущественото състояние на „ФИЛ СУИЙТС" ЕООД е
установено, че длъжникът не се отзовава на поканите на публичните изпълнители,
не погасява задълженията си, притежава банкови сметки, в които липсват авоари,
притежава недвижими имоти и движими вещи, които са послужили за обезпечаване на
публичните вземания, но са с вписана ипотека и особен залог в полза на други
кредитори. Наложени са обезпечителни мерки: запор на движими вещи - опаковъчна
машина, стопански инвентар - фургон, линия за производство на тестени изделия,
фурна за изпичане на кроасани; запор на 5 бр. моторни превозни средства; възбрана
на недвижими имоти – ПИ с идентификатор 66915.31.48, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: изоставена орна земя,
категория на земята при неполивни условия: 3, площ 4 050кв.м, находящ се в с.Скутаре,
м.Чифлика; производствена /промишлена/ сграда, идент. 66915.31.92.1, „Цех за
производство на кроасани“, който представлява втори етап от обект „Предприятие
за производство на захарни изделия“, площ 606кв.м, находящ се в с.Скутаре,
м.Чифлика; запор на банкови сметки.
Във връзка с наложените обезпечителни
мерки е установено, че: 1/ по отношение на запора на опаковъчна машина,
стопански инвентар - фургон, фурна за изпичане на кроасани – върху същите е
вписан особен залог като в производството по принудително изпълнение са
присъединени двама обезпечени кредитори - търговска банка и „КАМ-919" ЕООД
при общ размер на присъединеното вземане – 556 986,10 лв.; 2/ относно линията
за производство на тестени изделия - длъжникът е предоставил като обезпечаване
на вземанията движима вещ - линия за производство на тестени изделия.
На 14.06.2017г. от публични
изпълнители при ТД на НАП Пловдив във връзка със събиране на публично вземане
от „ФИЛ СУИЙТС" ЕООД е извършен
опис на движима вещ собственост на дружеството - линия за производство на
тестени изделия марка „Canol", Bakery and Pastry equipment - Италия, модел
T.CA I, фабричен номер 11670701 А, мощност 400 V, 5O HZ, 0.37 KW, производство
2008 г., състояща се от три елемента: 1. Подготвителен етап на многолистно
тесто; 2. Формовъчен елемент; 3. Пълнене и оформяне на продукта. Обща дължина
18,40 метра, ширина 1 800 мм. Прието е от приходните органи, че в последствие,
така описаната вещ е била укрита, с което от страна на управителя на „ФИЛ
СУИЙТС“ ЕООД е възпрепятстван процесът по изготвянето на оценка и предлагането
ѝ за продажба чрез търг с тайно наддаване. Сочи се, че въпреки посещенията
на адреса на производствената сграда, където се е намирала производствена линия
и след срещи в ТД на НАП Пловдив с управителя и връчване на искане за писмени
обяснения за нейно местонахождение, длъжникът не е предоставил движимата вещ за
оценка на публичните изпълнители.
По отношение на моторните превозни
средства с наложени запори е прието, че публичния изпълнител не знае
местонахождението и състоянието на същите, тъй като длъжникът не е предоставил
тази информация. По информация предоставена на ревизиращите органи от
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ въпросните моторни превозни
средства нямат актуален и валиден годишен технически преглед.
Относно недвижимите имоти (земя и
сграда), собственост на дружеството с наложена възбрана, се сочи от страна на
приходните органи, че е налице вписана ипотека като в производството по
принудително изпълнение и двамата обезпечени кредитори са присъединени. Общият
размер на присъединеното вземане възлиза на 556 986,10 лв.
От страна на ревизиращите органи е посочено също, че по запорираните банкови сметки на
дружеството няма авоари, които да покрият публичното вземане от длъжника. Относно
вземания от клиенти и доставчици - в актива на баланса към 31.12.2019 година
дружеството е декларирало, че има вземания от клиенти и доставчици в размер на
243 000 лв., но не е предоставило информация кои са те, въпреки изричното
изискване на такава от страна на приходната администрация. Установено е още от
страна на приходните органи, че задълженото лице е включено в интернет списък с
длъжници с неуредени данъчни задължения по чл. 182 към 22.11.2018г., няма
налични плавателни и въздухоплавателни средства, липсват данни за задълженото
лице в публичния регистър на Агенцията за приватизация и следприватизационен
контрол, не притежава безналични ценни книжа вписани в Централен депозитар, не
притежава разрешително за оръжие, боеприпаси за тях, както и взривни вещества и
пиротехнически изделия. Дружеството към момента на ревизията не е осъществявало
дейност и е нямало назначени работници и служители, осигурено било само едно
лице. По искане на публичен изпълнител е извършена дерегистрация по ЗДДС на
08.05.2019 година. За 2020 г. оборотите по ЗДДС са в размер на 0,00 лв.
С оглед така установеното от страна
на ревизиращите органи, е прието, че са налице предпоставките за ангажиране на
отговорност по реда на чл. 19, ал. 1 от ДОПК относно невнесените задължения за
данъци и здравноосигурителни вноски на „ФИЛ СУИЙТС“ ООД за периода, през който жалбоподателят
е бил управител на дружеството.
При така изложените фактически
констатации е издаден оспорения в настоящото производство РА. Същият е обжалван по административен ред пред
директора на Дирекция „ОДОП“ -
Пловдив при ЦУ на НАП. С негово решение № 537/02.11.2022г. РА е потвърден
изцяло.
В хода на съдебното
производство беше изслушано и прието заключение на съдебно-оценителска експертиза, изготвена от
вещото лице Б.Н., която ще бъде обсъдена по-подробно по-долу - в частта относно правните изводи на съда. Съдът
кредитира експертното заключение като компетентно дадено от лице, притежаващо съответните специални знания по
отношение на оценяването на недвижими
имоти и отговорило
изчерпателно на поставените му задачи.
По делото в качеството на свидетел е
разпитан А.Г.Р., баща на жалбоподателя.От неговите показания се установява, че
е бил управител на „ФИЛ СУИЙТС“ ООД от 2019г., а преди това е бил заместник-управител,
съгласно трудов договори и имал издадено пълномощно от сина му от 2016 год. Свидетелят посочва, че за обезпечаване задълженията
на дружеството са предоставили налична в цеха технологична машина, която била
описана. Освен нея в цеха имало и други 9 бр. машини, които се сочат като
налични там и към момента на разпита. Според свид. Р. от страна на дружеството
са осъществявани контакти с НАП - поне
19 пъти и в периода от 2017 год. до момента не е отказвано на органите по
приходите да извършват действия. Дружеството притежава около 13 800 кв. м.
промишлена земя – два парцела, водонапоителен канал и хале. По отношение на
земята, свидетелят посочва, че 4,5 дка са собственост на дружеството, а
останалите 9,3 дка са на сина му, който е преотстъпил право на строеж на
фирмата. Относно процесната машина, на която е направен опис през 2017 г.,
свидетелят посочва, че след това са констатирали, че цялата електроника вътре
по нея вследствие на годините от влагата е тотално невъзстановяема и неработеща
и по устно предписание на органите по безопасност на храните е следвало да не
се намира в цеха, поради опасност от микробиологична зараза. Според свидетелят
от страна на органите на НАП не е искана оценка на машината, съставен е опис и
след като е констатирано, че същата трябва да напусне халето от органите на НАП
е бил извършен опис на 2 бр. технологични фурни и машина, която произвежда
крем, които и към момента се сочат като налични в цеха.
От страна на ответника по делото са представени под опис постановления за
налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С190016-023-0001483/09.05.2019г. и
С190016-139-0001568/22.07.2019г. и разпореждания за присъединяване на публичен
взискател по изп. дело № *********/2016г. по описа на ТД на НАП Пловдив,
съобщение за доброволно изпълнение с № С160016-149-0000126/22.02.2016г.
Представени са също така и годишни данъчни декларации /ГДД/ по чл. 92 от ЗКПО
на „ФИЛ СУИЙТС“ ООД за 2016г. и 2017г. и разпечатки от ИС на НАП и справка за
приемане на подадени по електронен път: декларации Образец № 6 Данни за дължими
вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ на „ФИЛ СУИЙТС“ ООД за период на задължението
от м.12/2016г. до м. 08/2019г.; справки-декларации за ДДС на дружеството за
м.12/2016г., м.01/2017г., м.03/2017г., м.04/2017г., от м.08/2017г. до м.12/2017г.,
м.03/2018г., м.04/2018г., от м.06/2018г. до м.12/2018г. и от м.02/2020г. до
м.04/2020г.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен
интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата
е основателна.
Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК,
съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА включва преценка
дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му.
Съдът, въз основа на приложените по делото
доказателства, констатира, че обжалваният РА, е издаден от компетентен орган по
смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК, в кръга на определените му правомощия и в
предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК.
Ревизията е възложена от надлежно
упълномощен с правата по чл. 112, ал. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК орган по
приходите, съгласно представена по делото заповед № РД-09-1979/30.09.2021г. на
директора на ТД на НАП – гр. Пловдив. Представени са и удостоверения за валидни
електронни подписи на органите по приходите, възложили ревизията и издали
ревизионния доклад и ревизионния акт.
По административната преписка е
приложен РД и предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част
от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.
По делото не се спори по фактическите обстоятелства,
изложени в оспорвания РА. Спорът е правен и е
свързан с решаването на въпроса дали правилно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя по чл. 19, ал. 1 от ДОПК в качеството му на управител, представляващ „ФИЛ СУИЙТС“ ООД.
С разпоредбата на чл. 19 от ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лица,
управляващи задължени за данъци /осигурителни вноски субекти - задължени лица
по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. В нормата са предвидени две хипотези на възникване
на отговорността, като в случая спорът се свежда до това налице са елементите
на фактическия състав на хипотезата на чл. 19, ал. 1. При тълкуването на
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, следва да се приеме, че нейният
фактически състав включва кумулативно следните елементи: 1. лицето да има
качеството на орган на управление или на управител на задължено лице по чл. 14,
т. 1 и 2 от ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; 2.
да е налице поведение на това, изразяващи се в действие или бездействие, чрез
което се укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени
пред органа по приходите или публичния изпълнител; 3. причинно-следствена
връзка между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци
или задължителни осигурителни вноски и 4. невъзможност за събиране на публични
вземания - данъци и задължителни осигурителни вноски. От гледна точка на
разпределяне на доказателствената тежест, същата, досежно всички елементи от фактическия състав на
разпоредбата, е на органа по приходите, който следва да докаже
същите съгласно изискванията на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на
ДОПК.
По силата на чл. 141, ал. 2 от ТЗ управителят на търговското дружеството представлява същото, организира и
ръководи дейността му. Това означава и осъществяване на контакти с
проверяващи и ревизиращи органи по приходите, включително публични изпълнители,
при или по повод изпълнение на служебните им задължения. Разминаването между декларираните и установени факти и обстоятелства от
значение за определяне на данъчни и осигурителни задължения на ФЛ или ЮЛ, както и създаване на фактически пречки пред
органите по приходите и публичните изпълнители за упражняване на техни
правомощия по закон представлява
укриване по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, само ако поведението на
управителя е умишлено, т.е. последният е наясно със смисъла и значението на
действията си, предвиждал е неговите последици и е искал или допускал
настъпването на тези последици.
Между страните е безспорно
установен първият елемент от фактическия състав на отговорността по
чл. 19, ал. 1 от ДОПК, а именно, че жалбоподателят е бил управител в ревизирания период на дружеството „ФИЛ СУИЙТС“
ООД.
В жалбата е заявено, че няма спор по изложените от
ответния орган факти и е налице и втората предпоставка, съдържаща се в чл. 19,
ал. 1 ДОПК – наличие на задължение на лицето по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК.
Според жалбоподателя от негова страна не е налице действие по укриване на факти
и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите
или публичен изпълнител, както и не е налице и последната предпоставка за
ангажиране на отговорността на управителя – причинно- следствената връзка между
поведението му и невъзможността за събиране на задължения за данъци и
осигурителни вноски.
Съдът намира релевираните в
жалбата възражения за основателни по
следните съображения:
От показанията на изслушания
по делото свидетел действително не се посочват данни машината, предмет на
извършен от публичен изпълнител опис на движими вещи и съоръжения, да е предоставена
и налична на място, за да бъде оценена и да се реализира по отношение на нея
евентуална публична продан за принудително събиране на вземането на длъжника. Машината
се сочи като негодна за работа и невъзстановяема вследствие на времето и
влагата на мястото ѝ за съхранение, което се е случило след извършване на
описа. Тези
твърдения не се оспорват от ответната страна, а единствено се сочи, че до
машината не е предоставен достъп от страна на длъжника, което е довело до
невъзможност реализирането на принудителното събиране на вземането на
държавата. Освен въпросната машина, свидетелят посочва изрично, че в цеха,
стопанисван от дружеството, са налични още 9 броя машини. По отношение на същите
липсват данни публичният изпълнител да е изискал от управителя на дружеството да
му бъдат предоставени за оценяване. В съставения от публичния изпълнител протокол
от 25.01.2019г. /л.110/ са обективирани различни факти и обстоятелства, по-конкретно,
че вещта не се намира в производственото помещение на дружеството и не е
предоставена към датата на съставяне на протокола, за да бъде оценена, в
какъвто смисъл е поет ангажимент от страна на управителя на дружеството. Констатираните
факти и обстоятелства в посочения по-горе протокол, съдът намира за изолирани
от останалия събран по делото доказателствен материал. Същите не следва да
бъдат кредитирани като сочещи действия по укриване на факти и обстоятелства,
които по закон жалбоподателят е бил длъжен да обяви пред органа по приходите
или публичния изпълнител и в следствие от това да не могат да бъдат събрани
процесните задължения, по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК.
Неправилно ответният
административен орган е приел, че управителят на дружеството е възпрепятствал изготвянето
на оценка на предоставеното от дружеството обезпечение под формата на движима
вещ, вследствие на което по отношение на същата да бъде осъществено
принудително изпълнение за събиране на задълженията на дружеството. Не става
ясно от мотивите, изложени в РА защо единствено от липсата на оценка на
конкретната движима вещ, собственост на дружеството - линия за
производство на тестени изделия, се възпрепятства събирането на процесните
задължения, при положение, че от приходните органи са събрани достатъчно данни
за наличие и на друго имущество на длъжника,
върху което са и/или могат да се предприемат действия по изпълнение,
вкл. и приндудително такова. В този смисъл липсват ясни и обосновани мотиви как
с действията си жалбоподателят е препятствал публичния
изпълнител да упражни правомощията си съгласно ДОПК спрямо имуществото на
длъжника. Така посоченото се потвърждава и от констатациите в приетото по
делото заключение по назначената СОЕ. Изготвената от вещото лице пазарна оценка
на недвижимите имоти – собственост на дружеството потвърждава, че същите са на
стойност по-висока от общия размер на вземането на длъжника. Въпреки че в РА е
направено позоваване на чл. 214 от ДОПК, от ответния административен орган не е
прието, че изпълнението може да бъде насочено върху друго имущество (както е
предложено от длъжника) и е направен извод, че фактическата обстановка не се
променя от депозираното в този смисъл негово възражение – л.112. Така приетата
констатация, както и извода на приходните органи, че имуществото на длъжника е
обременено с тежести, поради което не може да се очаква задълженията му да се
погасят, съдът намира за ирелевантно към ангажиране на отговорността на
жалбоподателя по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. В случая от събраните доказателства, не се установява
третата предпоставка на посочената норма – действие по укриване на факти и
обстоятелства от Р., които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по
приходите или публичен изпълнител. Следва да е налице и установена субективна
страна - умисъл или изцяло липса на счетоводно отразяване на операция /в този
см. Решение на СЕС С-95 и 96–Е. /. В процесния случай не е доказано при
условията на пълно доказване действията на управителя да представляват укриване
на факти и обстоятелства. Субективната страна на деянието също не е установена
с възможните доказателствени средства. Липсва един от елементите на обсъждания
фактически състав, е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на ревизионния
акт.
За прилагането на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК релевантна е връзката между поведението на управителя и несъбирането на
вземанията на дружеството, а такава връзка с декларираните данни в
справките-декларации по ЗДДС, ГДД и по Образец № 6 не е налице. Това укриване
на факти е относимо към дължимостта на данъци и осигурителни вноски от
дружеството, но не и към събирането им. В тази връзка не е налице и следващата
предпоставка за ангажиране на отговорността на управителя по чл. 19, ал. 1 от ДОПК - причинно-следствената връзка - вследствие на това укриване на факти и
обстоятелства не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни
осигурителни вноски.
С оглед изложеното, не се доказва причинна връзка
между действията на жалбоподателя в качеството му на управител и невъзможността
да бъдат събрани установените публични вземания. Законът изисква поведението на
управителя да е единствената причина за невъзможността да бъдат събрани
публичните вземания. В случая, не може да се приеме, че невъзможността да бъдат
събрани публичните задължения на търговското дружество е пряка и непосредствена
последица единствено и само от поведението на жалбоподателя, което по изложените
по-горе мотиви не попада в хипотезата на чл. 19, ал. 1 ДОПК.
В случая е необходимо да се съобрази и разпоредбата на
чл. 21, ал. 1 от ДОПК, съобразно която в случаите по чл. 16, 18 и 19
отговорността на третите лица се установява с ревизионен акт. Това означава, че
задълженията на конкретното лице по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, следва да бъдат
установени при точно спазване на принципите за „законност“, „обективност“,
„служебно начало“, „добросъвестност и право на защита“, установени в Глава
Първа от ДОПК. Противно на посочените процесуални принципи, включително и на
правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК за
разпределяне на доказателствената тежест и изискването за главно пълно
доказване на предпоставките за постановяване на неблагоприятен за неговия
адресат административен акт, такова не се осъществи в настоящото съдебно
производство. Процесуална обвързаност на администрацията е да докаже всички
елементи на правопораждащия фактически състав. При процесуалната пасивност на
органа по приходите задължение за съда е да приеме за ненастъпили недоказаните
факти.
Ето защо, и с оглед на гореизложеното, съдът намира,
че не е установен при условията на главно пълно доказване фактическият състав
на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Доколкото процесуалният ред за
осъществяването ѝ възлага доказателствената тежест за установяване на
всички елементи от фактическия състав върху органа по приходите, то резултатът
ще е отмяна на обжалвания ревизионен акт.
При
този изход на спора и своевременно направеното искане, на жалбоподателя се
дължат разноски, съобразно представения по делото списък /л. 524/ в общ размер
на 2950 /две хиляди деветстотин и петдесет/ лева, от които 10 /десет/ лева за
ДТ, 500 /петстотин/ лева за депозит на вещо лице и 2440 лева – адвокатски
хонорар.
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен
акт № Р-16001622001552-091-001/01.09.2022г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 537/02.11.2022г. на директор на
дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр. Пловдив, съгласно
който на Г.А.Р., ЕГН ********** *** е установена отговорност по чл. 19, ал. 1
от ДОПК за данъчни задължения на „ФИЛ СУИЙТС“ ООД, ЕИК *********, както следва:
-за
данък върху добавената стойност за периода от 01.12.2016г. до 04.09.2019г. в
размер на 1 753,14лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 1 003,98лв.;
-за
корпоративен данък за периода от 01.12.2016г. до 04.09.2019г. в размер на 2
468,54лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 1 340,18лв.;
-за
данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода
от 01.12.2016г. до 04.09.2019г. в размер на 16 869,11лв. ведно с прилежащите
лихви в размер на 7 830,03лв.;
-за
вноски за държавно обществено осигуряване за осигурители периода от
01.12.2016г. до 04.09.2019г. в размер на 43 636,20лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 20 842,31лв.;
-за
вноски за универсален пенсионен фонд за осигурители за периода от 01.12.2016г.
до 04.09.2019г. в размер на 6 744,25лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
3 296,38лв.;
-за
вноски за здравно осигуряване за осигурители за периода от 01.12.2016г. до
04.09.2019г. в размер на 19 547,04лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 9
085,49лв.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите – гр.
София да заплати на Г.А.Р., ЕГН ********** *** сумата от 2950 /две хиляди
деветстотин и петдесет/ лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
СЪДИЯ: