Решение по дело №14491/2013 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

                                                  гр. С., 30.06.2015 г.

 

                             В       ИМЕТО      Н А       НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 19 състав в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА РУБИЕВА

при секретаря А.Т. и с участието на прокурор Николова, като разгледа докладваното от съдия Рубиева гр. д. № 14491/ 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

           В исковата молба и молба-уточнение ищецът – П.Н.М. твърди, че с протокол за привличане в качеството на обвиняем от 13.04.2006 г. на Националната следствена служба е бил обвинен в извършване на престъпления по чл. 219, ал.4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като му е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500 лв., след съгласуване и по разпореждане на прокурор от Окръжна П. - гр.С.. Твърди, че с присъда № 27/ 16.11.2012 г. на Софийски Окръжен Съд, VI състав, по НОХД № 430/ 2006 г., влязла в законна сила на 02.12.2012 г., е бил оправдан по повдигнатите му обвинения и наложената му мярка е била отменена. Твърди, че вследствие незаконно повдигнатото му обвинение е бил опозорен в медийното пространство чрез публикации в различни ежедневници от момента на образуваното досъдебнто производство до приключване на наказателното производство. Твърди, че е било накърнено човешкото му достойнство и обществената му репутация, не само пред обществото, но и пред неговите роднини - майка, деца, братя, сестри, близки и познати на семейството, бил е уронен престижът, честта и доброто име и е бил лишен от основните му човешки права, включително правото на труд. Твърди, че първоначално обвиненията са били повдигнати от представител на Софийска градска П., като впоследствие същите са били конкретизирани и поддържани от Софийска Окръжна П.. Твърди, че в хода на досъдебното производство не са били събрани доказателства относно виновното му поведение и участието му в повдигнатите обвинения, но наблюдаващият прокурор от СОП е игнорирал тези обстоятелства и е внесъл обвинителен акт в СОС срещу него. Твърди, че до влизане в сила на оправдателната присъда са минали 6 години и са били проведени 52 съдебни заседания за периода от 16.10.2006 г. до 16.11.2012 г., като всички събрани доказателства в хода на делото не са подкрепяли обвинителната теза, били са известни на държавното обвинение, но въпреки това са били повдигнати обвинения срещу него и същите са били поддържани в продължение на шест години. Твърди, че са му били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в психологически и психически тормоз, чувство за вина, разколебаване в доверието на правосъдната система, чувство на страх от правозащитните органи, уронване на престижа, честта и достойнството, доброто име, засягане на основните човешки права и свободи, влошаване на здравословното му състояние и емоционален стрес. Твърди, че в резултат на незаконните действия от страна на П.та на Република България след изтичане на срока на издаденото му разрешително за носене и употреба на огнестрелно оръжие, същото не е било подновено. Твърди, че са били разпространени неверни престъпни факти и обстоятелства, свързани с неговата личност, които са довели до неправомерна и незаконосъобразна регистрация в информационните масиви на МВР и неговата регистрация като криминално проявен, вследствие на което изпитва непрекъснат страх от проверки на органите на МВР и дискомфорт, изразяващ се в обяснения от негова страна, че не е криминално проявен и е оправдан по повдигнатото обвинение. Твърди, че на 21.12.2004 г. във вестник „Труд” и „24 часа” са излезли първите публикации във връзка с повдигнатите обвинения, които са продължили през годините на времетраенето на съдебния процес. Твърди, че системно и периодично са били помествани статии и негови снимки, в които подробно са били описани повдигнатите обвинения, имената на подсъдимите, механизмът на извършване на деянието и сумите, които са били присвоени, поради което е бил компрометиран пред обществото и това е довело до тежки морални последици за него. Твърди, че тъй като случаят е бил разгласен от средствата за масова информация, правозащитните органи са били длъжни служебно да оповестят оправдателната присъда чрез средствата за масовата информация, за да бъде възстановено доброто му име, но тези задължения не са били спазени. Твърди, че е бил подслушван в продължение общо на 540 дни за периода от 22.05.2002 г. до 19.05.2004 г. включително, като по този начин в продължение на две години е било ограничено правото му на свободен личен живот, като са имали пълен достъп до неговите лични контакти и разговори. С оглед на това, предявява искове против П. на Република България за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнатото обвинение, в размер на 80 000 лв.

Ответникът – П. на РБ, представлявана от прокурор от СГП, като страна по чл. 10, ал.1 от ЗОДОВ, оспорва исковете като недоказани по основание и размер. Твърди, че не са налице доказателства, които да установяват действително търпени вреди като пряк и непосредствен резултат от наказателното производство. Поддържа, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно и не съответства на твърдените вреди. Противопоставя възражение, че са недоказани твърденията за накърненото име и авторитет на ищеца, както и за лишаване от правото му да упражнява обществено полезен труд. Счита, че претендираните неимуществени вреди от влошаването на здравословното му състояние не са в причинно-следствена връзка с повдигнатото му обвинение. Възразява, че не са налице данни относно причините за отнемането на оръжията му и полагащите им се боеприпаси, както и че за регистрацията на ищеца в информационните масиви на МВР като криминално проявен не следва да се ангажира отговорността на П.та. Релевира доводи, че наложената спрямо ищеца мярка за процесуална принуда не е най-тежката. Поддържа, че процесуалното поведение на останалите 31 подсъдими по делото, сложността от фактическа страна на делото и интензитетът на извършваните с обвиняемия процесуално-следствени действия са довели до такава продължителност на наказателното производство.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, в съответствие с разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното в цялост НОХД № 430/ 2006 г. по описа на СОС, НО, 6-ти състав се установява, че с обвинителен акт на П.Н.М. е било повдигнато обвинение за това, че за времето от 01.01.2002 г. до 31.12.2004 г., на ГКПП „Калотина”, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква „а”от НК - контрольор граничен сектор „Калотина” при „Управление пътни такси и разрешителни” на ИА „Пътища”, действайки сам и в съучастие като съизвършител с П.Й.Ц. (извършител), умишлено не положил достатъчно грижи за възложената му работа, нарушавайки разпоредбите на Раздел І, т. 1, т. 2 и т. 6 и Раздел II, т. 1 и т. 2 от Инструкция № НД 1560/ 29.04.2002 г. за организиране на събирането, отчитането и контрола на пътните такси и разрешителните от служители на УПТР, утвърдена от Главния директор на УПТР, като по време на работните смени посочени в обвинителния акт по месец, година и дата смени не събрал от 20 191 бр. леки автомобили с чуждестранна регистрация, дължими пътни такси, общо в размер на 152 871 щатски долара, равняващи се на 264 541.58 лв. и от това е последвала щета за Управление „Пътни такси и разрешителни” при Изпълнителна агенция „Пътища” в особено големи размери и случаят е особено тежък, като всяко едно деяние осъществява поотделно един и същи състав на едно и също престъпление – чл.219, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, извършено е през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите деяния се явяват обективно и субективно продължение на предшестващите – престъпление по чл. 219, ал.4 във вр. с ал.3, вр. с ал. 1,вр с чл. 20 ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. С цитирания обвинителен акт на П.Н.М.  е било повдигнато обвинение и за това, че за времето от 23 до 25 юни 2004 г., при условията на продължавано престъпление, на ГКПП „Калотина”, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т. 1, буква “а” „б”, предложение второ от НК - контрольор в граничен сектор „Калотина” на Управление „Пътни такси и разрешителни”, при Изпълнителна агенция „Пътища”, в съучастие като извършител с П.Р. Тетевенски-помагач, присвоил по 178 бр. квитанции с номера чужди (на УПТР) пари - сума в общо в размер на 1 782 евро, равняващи се на 3 271,00 лв., връчени му в това му качество да ги пази, като чрез разработен от обвиняемия Пламен Тетевенски „паралелен брояч” на 23.06.2004 г. генерирал посочените квитанции, които не въвел в Националната система за автоматизиране на дейността по събиране на пътни такси и разрешителния режим, не отчел тези квитанции и сума в отчет № 186/ 25.06.2004г и описа на квитанции към него – престъпление по чл. 201 във вр с чл. 20 ал.2 във вр с чл. 26 ал. 1 от НК. В описания обвинителен акт е посочено, че на П.Н.М. е била взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 500 лв.

От представената като доказателство по делото присъда № 27 от 16.11.2012 г. по описа на СОС, НО се установява, че П.Н.М. е признат за невиновен в това, че за времето от 01.01.2002 г. до 31.12.2004 г., на ГКПП „Калотина“, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 б. „а” от НК - контрольор граничен сектор „Калотина” при Управление „Пътни такси и разрешителни” /УПТР/ на ИА „Пътища”, действайки сам и в съучастие като съизвършител с П.Й.Ц. /извършител/, умишлено не положил достатъчно грижи за възложената му работа, нарушавайки разпоредбите на Раздел 1, т. 1, т. 2 и т. 6 и Раздел II, т. 1 и т. 2 от Инструкция № НД 1560/29.04.2002г. за организиране на събирането, отчитането и контрола на пътните такси и разрешителни от служителите на УПТР, утвърдена от Главния директор на УПТР и т. 1.1.1., т.1.2.1., т.1.2.2. и т.1.4.2. от Длъжностната характеристика на технически сътрудник „контрольор на граничен сектор”, като по време на работните смени, посочени в обвинителния акт по месец, година и дата не събрал от 20 191 бр. леки коли с чуждестранна регистрация, дължими пътни такси, общо в размер на 152 871 щатски долара, равняващи се на 264 541. 58 лв. и от това е последвала щета за УПТР при ИА „Пътища” в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.304 от НПК го е признал за невиновен и го е оправдавал в това да е извършил престъпление по чл.219, ал. 4,вр. ал. 3, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК. Със същата присъда П.Н.М. е признат за невиновен в това, че на 23.06.2004 г., на ГКПП „Калотина”, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т.1, буква „а” и „б”, предложение второ от НК – контрольор в граничен сектор „Калотина” на УПТР, при Изпълнителна агенция „Пътища”, в съучастие като извършител с П.Р. Тетевенски - помагач, присвоил по 178 бр. квитанции с номера, посочени в обвинителния акт, чужди (на УПТР) пари - сума общо в размер на 1782 евро, равняващи се на 3 271 лв., връчени в това му качество да ги пази, като чрез разработен от подсъдимия Пламен Тетевенски „паралелен брояч” генерирал инкриминираните квитанции, които не въвел в Националната система за автоматизиране на дейността по събиране на пътни такси и разрешителния режим и не отчел тези квитанции и сума в отчет № 186/25.06.04г и описа на квитанции към него, поради което и на основание чл. 304 от НПК съдът го е признал за невиновен и го е оправдавал в това да е извършил престъпление по чл. 201 вр. чл. 20, ал.2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. От направеното отбелязване се установява, че цитираната присъда е влязла в законна сила на 02.12.2012 г.

Като доказателство по делото е представен и приет протокол от проведено на 16.11.2012 г. съдебно заседание по НОХД № 430/ 2006 г. по описа на СОС, НО, 6-ти състав, в което съдът е постановил определение, с което на основание чл. 309, ал. 2 от НПК съдът е отменил наложената на П.Н.М. мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500 лв.

Приложени са трудов договор от 05.12.1994 г. и допълнителни споразумения към трудовия договор от 18.12.2000 г. и 28.07.2004 г., сключени между Управление „Пътни такси и разрешителни“ и П.Н.М..

Приложено е удостоверение от 08.10.2013 г., издадено от администрацията на 09 РУП към СДВР, от което се установява, че на 19.07.2006 г. П.Н.М. е продал притежаваните от него оръжия и полагащите им се боеприпаси на С.Н. М., като разрешителните за съхранение на същите, валидни до 27.01.2009 г., са му били отнети, а наблюдателното дело на П.Н.М. е било приложено към дело поради прекратяване на дейността с ОББ. В цитирания документ е посочено, че за периода от 19.07.2006 г. до 08.10.2013 г. П.Н.М. не се води на отчет в 09 РУП-СДВР за притежание на огнестрелни оръжия и боеприпаси.

По делото, във връзка с твърдението на ищеца, че воденото срещу него дело е станало публично достояние, са приложени извадки от вестник и статии, свързани с делото. Видно от приложено по делото печатно издание на вестник „24 часа”, в броя от 16 септември 2006 г. е поместена статия, в която е посочено, че П.М. е сред 32-та души, които ще бъдат призовани да се явят в СОС като подсъдими по афера на „Калотина“, като 31 от тях са служители на „Пътни такси“.    

Пред настоящата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели. В съдебно заседание свидетелката В.З.М. установява, че е съпруга на ищеца. Поддържа, че периодът, в който е било образувано наказателното дело срещу П.М., се е отразил много лошо върху семейството им. Обяснява, че съпругът й е напуснал работа, което е било шок за нея, тъй като тя е работела, но доходите им са били малки. Твърди, че ищецът не е можел да си намери работа, поради заведеното срещу него наказателно дело, както и че работодателите, при които е кандидатствал за работа, са отказвали да го наемат. Посочва, че децата им са преживели случващото се много тежко, че синът им е бил в пубертета и че са научили за наказателното производство от медиите, тъй като с ищеца не са искали да им кажат за повдигнатите срещу него обвинения. Обяснява, че децата им са търпели подигравки, което им е влияело много лошо. Споделя, че ищецът е станал раздразнителен и сприхав, че отношенията помежду им много са се влошили и той е намерил утеха в алкохола. Твърди, че съпругът й се е опитвал да си намери работа, но работодателите са отказвали да го наемат, когато разберели, че се води наказателно производство срещу него. Поддържа, че ищецът се е опитвал да започне работа като шофьор, като охрана, но вероятно работодателите по електронен път са установявали, че се води дело срещу него, тъй като са му обещавали да го наемат, но впоследствие не са го търсели. Заявява, че ищецът не работи и към настоящия момент.

От показанията на свидетеля М.П. М. се установява, че същият е син на ищеца. Заявява, че е научил от баща си за воденото срещу него наказателно дело. Посочва, че една вечер, когато се е прибрал вкъщи, ищецът не  е бил на себе си. Споделя, че образуваното срещу баща им наказателно производство се е отразило пагубно на него и на сестра му. Обяснява, че по това време е бил ученик в подрастваща възраст. Твърди, че когато случилото се е било разгласено от медиите, е останал без нито един познат, приятел и без социални контакти. Поддържа, че баща му непрекъснато се е опитвал да започне работа, но не е успял поради воденото срещу него наказателното дело. Посочва, че съдебното производство, което е продължило над 6 г., се е отразило много зле на ищеца. Обяснява, че баща му е станал сприхав и напрегнат, започнал е често да пие и да създава излишно напрежение вкъщи, а преди случилото се е бил съвсем различен човек. Споделя, че в дома им е имало постоянно конфликти. Заявява, че по това време е бил на 17-18 г. и не може да конкретизира къде е кандидатствал ищецът за работа, но е кандидатствал за административни длъжности и е подавал документи към държавни институции. Обяснява, че знае от майка си, че ищецът не е спирал да опитва да си намери работа.

От съдържащите се в приложеното наказателно дело документи-разрешения за използване на специални разузнавателни средства, се установява, че ищецът е бил подслушван в продължение на 540 дни за периода от 22.05.2002г. до 19.05.2004г.

При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достига до следните правни изводи:

Съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства мотивира съда да приеме за доказано наличието на предпоставките на чл. 2, ал. 1,  т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника П. на РБ за вредите, причинени на ищеца от органите на П.та вследствие обвинение в извършване на престъпление, като отговорността на П.та произтича от оправдаването на ищеца с влязла в сила присъда.

Отговорността на държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. В доказателствена тежест на ищеца по така предявен иск, е да установи вредите, причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение. Искът за обезщетение, съгласно чл. 7 от ЗОДОВ, се предявява срещу държавните органи, от чиито незаконни актове са последвали вредите.

В настоящия случай, ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 201 във вр. с чл. 20 ал.2 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, за които са предвидени наказания съответно - лишаване от свобода от три до дванадесет години, като съдът постановява и лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност, както и лишаване от право да се заема определена професия или дейност, за първото посочено деяния, както и лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 от НК за второто деяние, и които престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК представляват тежки умишлени престъпления. В хода на наказателното производство длъжностни лица от състава на П.та на РБ в лицето на СГП и СОП са подготвили обвинителен акт срещу ищеца за посоченото престъпление и са поддържали обвинението пред съда. Безспорно е в процеса, че с влязла в сила присъда ищецът е признат за невиновен и оправдан по обвиненията за извършване на сочените престъпления. Признаването на ищеца за невиновен и оправдаването му с влязла в сила присъда обосновават извод за незаконност по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на повдигнатото обвинение, а оттук – и на действията на длъжностните лица на П.та на РБ по повод образуваното предварително производство. Поради това повдигнатото и поддържано обвинение следва да бъде преценено като незаконно, дори и на определени етапи на наказателното производство действията на съответния прокурор да са били основани на убеждението му за виновност на лицето, предвид събраните доказателства.

Анализът на събраните доказателства обосновава несъмнен извод, че ищецът е претърпял вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника П. на РБ, на основание чл. 2, т. 3, вр. с чл. 4 от ЗОДОВ. От обсъдените свидетелски показания, се установи категорично, че повдигането на обвинение и последващото му поддържане са се отразили негативно на ищеца както в личен, така и в професионален план, причинили са му притеснения и неудобства. Наказателното производство е продължило 6 години от момента на привличане на ищеца като обвиняем до момента на постановяване на влязлата в сила оправдателна присъда, като на ищеца е била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 500 лв. От събраните гласни доказателства се установи, че вследствие на воденото наказателното производство ищецът е преживял значителни неудобства в личен и професионален план: изпитвал е нервно напрежение, притеснения, станал е сприхав, влошил е отношенията със съпругата си и е започнал да пие алкохол, децата му са търпели подигравки по повод висящия наказателен процес, а синът му е изгубил социалните си контакти. На следващо място, се установи, че воденото наказателно производство е довело до неудобство, че делото е било разгласено в медийното пространство. Вярно е, че отразяването на наказателния процес срещу ищеца е опосредено от медиите, но това не изключва пряката причинна връзка между незаконното обвинение срещу ищеца и търпените от него морални вреди. Установи се, че воденото срещу ищеца наказателно производство се е отразило и на професионалната му кариера, както и на доверието към него. Установи се, че ищецът е бил подслушван в продължение на 2 години, което обстоятелство безспорно е довело до ограничаване правото на свободен личен живот.

По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди: Същият се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, което понятие обаче не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда. При определяне размера на дължимото обезщетение настоящият състав взе предвид продължителността на наказателното преследване – 6 години, конкретните обвинения за тежки умишлени престъпления, обстоятелството, че наложената му мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500 лв. не е най-тежката такава, обстоятелството, че повдигнатото обвинение е станало достояние на неограничен кръг от хора, тъй като е било оповестено в средствата за масова информация, като това безспорно е рефлектирало върху професионалния авторитет на ищеца.

От обсъдените свидетелски показания, които съдът изцяло кредитира като обективни, взаимно непротиворечиви и дадени в резултат на преки впечатления, се установи, че наказателното преследване се е отразило изключително тежко на ищеца както в личен и емоционален план, така и върху професионалната му кариера, тъй като ищецът не е могъл да си намери работа. Съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че повдигнатото и поддържано обвинение се е отразило негативно и върху семейния му живот поради непрекъснатите конфликти и напрегнатост от негова страна.

С оглед изложеното, съдът не възприема възражението на ответника П. на РБ, че не е доказано настъпването на вреди и причинната им връзка с проведеното наказателно производство.

Съобразявайки изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обезщетението следва да се определи в размер на 15 000 лв. За да отхвърли иска за разликата до пълния предявен размер от 80 000 лв., съдът взе предвид и съдебната практика за подобен тип дела, съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, както и обстоятелството, че при ищеца не е диагностицирано психическо разстройство или влошаване на здравословното му състояние в резултат на воденото срещу него наказателно производство. По делото останаха недоказани твърденията на ищеца за претърпени от него здравословни проблеми, нарушения на психологическия и психическия му статус, придобити душевни и страхови разстройства. По делото останаха недоказани твърденията на ищеца за влошаване на здравословното състояние на ищеца е било повлияно от водения срещу него наказателен процес. Не се установи и причинно-следствената връзка между воденото срещу ищеца наказателно производство и отнетото му разрешително за носене и употреба на огнестрелно оръжие. Според настоящия състав, присъждането на по-висок размер или по-нисък размер обезщетение би било несъразмерно с действително претърпените вреди и обществения критерий за справедливост.

С оглед изложените мотиви, искът за неимуществени вреди следва да бъде частично уважен за сумата от 15 000 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 80 000 лв.

На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца 10 лв. за внесената държавна такса, както и съдебни разноски съразмерно на уважената част от иска и съгласно приложен Договор за правна защита и съдействие, поради което ответникът дължи съдебни разноски в размер на 549.38 лв. с оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намалява, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. или общо сумата от 559.38лв.

Мотивиран от изложеното, СГС, 19 състав

 

                                             Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА П. на РБ – гр. С., бул. „************ да заплати на П.Н.М., ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, кантора 406-адв. Л., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. чл. 4 от ЗОДОВ, сумата от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди.

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от П.Н.М., против П. на РБ с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3, вр. чл. 4 от ЗОДОВ за заплащане на разликата над 15 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв.

ОСЪЖДА П. на РБ да заплати на П.Н.М. разноски в размер на 559.38 лв. /петстотин петдесет и девет лева и 38ст./, съразмерно с уважената част от иска.

Решението може да се обжалва пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                 СЪДИЯ: