О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260216
гр. Шумен, 06.07.2021 г.
Шуменски окръжен съд, в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Т. Димитрова
при секретаря Т. Тодорова, като разгледа докладваното от
съдия Т. Димитрова гр.д. № 81 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.64, ал.2 от ГПК.
Депозирана е молба от К.В.К.,
ЕГН **********, с настоящ адрес ***, с искане за възстановяване на срок по
чл.129, ал.2 от ГПК, за изправяне нередности на депозираната от него искова
молба.
Ищецът сочи, че е пропуснал
предоставения му от съда срок, тъй като, поради правна неграмотност се
консултирал с юрист, който му казал, че
трябва да получи писмено уведомление за удължаване на срока. Ето защо, ако е
възможно, моли да му бъде предоставен нов срок.
Разглежданата молба е за
възстановяване на срок по чл.64 от ГПК.
Същата е депозирана в
срок, от надлежно легитимирано лице и допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна, поради следното:
Делото е образувано по искова молба,
депозирана от К.В.К., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, в която излага, че,
във връзка със запорно съобщение по изп.д. № 2017876040276 на ЧСИ Д.З., връчено му от работодател на
22.12.2020 г. и изпратено в срок възражение по същото дело, в което е възразил
за изтичане на давност, ЧСИ не признал
погасените по давност задължения и му отговорил, че не е компетентен да се
произнася по давностния срок и постановява прекратяване на делото на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Тъй като получил постановлението на 03.02.2021 г. и
тъй като съдия изпълнителят не признава изтичането на давностния срок, депозира
установителен иск и моли съдът да установи изтекла ли е погасителната давност.
С разпореждане №
260136/10.03.2021 г. съдът е оставил исковата молба без движение и е
предоставил на ищеца едноседмичен срок, считано от датата на съобщението, в
който да уточни, в допълнителна молба, придружена от преписи според броя на
насрещните страни: 1/ ответника по иска, трите му имена, ЕГН и адрес; 2/ цена на иска, т.е. размер на задълженията,
по отношение на което се предявява иска; 3/ конкретни обстоятелства, на които
се основава иска, а именно досежно какви задължения / индивидуализирани по
основание, размер и падеж / се твърди изтекла погасителна давност, срокът на
давността / т.е. начален и краен момент на времето, през което е изтекъл срока
/ и предмет ли са процесните задължения на
принудително изпълнение или не и, ако да – по кое изпълнително дело,
както и да представи по номера на делото вносна бележка за заплатена държавна
такса за завеждане на иска, в размер на 4% върху цената му, а също и преписи от
исковата молба и приложенията й за връчване на ответната страна.
Съобщението за оставяне
на исковата молба без движение е било връчено на ищеца, чрез лице от домашните
му, на 19.03.2021 г.. С молба от 25.03.2021 г. същият е поискал удължаване на
предоставения му срок с 14 дни. С определение от 25.03.2021 г. съдът е
продължил първоначално дадения срок с 14 дни. В съответствие с посоченото и
разпоредбата на чл.63, ал.2, изр. ІІ от ГПК, срокът за изправяне на исковата
молба е изтекъл на 09.04.2021 г., до която дата ищецът не е отстранил нито една
от указаните от съда нередности.
На 21.04.2021 г. ищецът
е депозирал разглежданата молба за възстановяване на срока по чл.129, ал.2 от ГПК.
Съгласно чл.64, ал.2 от ГПК, страната, която е пропуснала установения
от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото
възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени
обстоятелства, които не е могла да
преодолее. В чл.65, ал.1 и ал.2 от ГПК е посочено изрично, че в молбата за
възстановяване на срок се посочват всички обстоятелства, които я обосновават и
всички доказателства за основателността й. Едновременно с молбата за
възстановяване на срока се подават онези книжа, за подаването на които се иска
възстановяването на срока, а ако срокът е за внасяне на суми и разноски, съдът
определя нов срок за внасянето им.
В настоящия случай,
молителят сочи като причина за пропускане на срока обстоятелства, които не са
сред визираните в разпоредбата на чл.64, ал.2 от ГПК, доколкото нямат характер
на непредвидима, внезапна и неотстранима, въпреки волята му пречка, заради
която не е могъл да отстрани нередностите на исковата си молба в дадения му срок.
Съгласно чл.63, ал.2 от ГПК, допълнителният срок тече от изтичане на
първоначалния, като в съдебната практика се приема единодушно, че, доколкото
актът за продължаване на срока не подлежи на самостоятелно обжалване, за съда
не съществува задължение по чл.279, вр. чл.274, вр. чл.7, ал.2 от ГПК да
изпраща препис от него на заинтересованата страна или да я уведомява с нарочно
съобщение. Предвид разпоредбата на чл.63, ал.2 от ГПК, че продължаването на срока тече от
изтичането на първоначалния, а не от връчване на съобщение за продължаването,
подобно връчване няма юридическо оправдание и страната следва да прояви
активност и да следи сама за изтичане на предоставения й допълнителен срок,
което не би съставлявало процесуално затруднение при законово определен начален
момент на този срок. Визираните постановки са принципни и се основават на
императивни правни норми, поради което страната е длъжна да ги знае, а
незнанието й не я оправдава. В конкретната хипотеза ищецът твърди, че е
пропуснал срока поради правна неграмотност
и поради грешка на адвоката, до когото се е допитал. Непознаването на закона от
адвоката очевидно не би могло да се вмени във вина на страната, но не е
уважителна причина по смисъла на чл.64, ал.2 от ГПК, доколкото не е имало
пречка ищецът да се допита до още един или няколко юристи и да свери мнения,
което поведение се предпоставя от задължението му, сезирайки съда да упражнява
правата си добросъвестно и да се грижи за делата си с грижата на добрия
стопанин. В тази връзка, следва да се отбележи също, че ищецът не ангажира
доказателства в подкрепа на твърденията си относно причината за пропускане на
срока и не депозира указаните му от съда документи във връзка с изправяне
нередностите на исковата си молба, съобразно изискването на чл.65, ал.2 от ГПК,
което е пречка да се прецени реалната му готовност за оказване съдействие за
движение на делото при евентуално възстановяване на предоставения му срок,
която готовност е въведена от закона като предпоставка за основателност на
молбата по чл.64 от ГПК.
В съответствие с
изложеното, съдът приема, че
разгледаната молба е изцяло неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от горното,
О П Р
Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената
от К.В.К., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, молба за възстановяване на срок
за изправяне нередностите на депозираната от него искова молба.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд – Варна, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: