Разпореждане по дело №979/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

177

Година

30.4.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

04.02

Година

2013

Председател:

Секретар:

за да се произнесе, взе предвид:

Производството по делото е по чл. 196 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /отменен/.

С решение № ...от 26.11.2007 година по гр. д. № .../2005 година Районен съд – град В. Т. е постановил на основание чл. 33, ал. 2 ЗС настъпване на ефекта на упражнено право на изкупуване по предявения от Ю. И. Г. срещу „С. Х.” - град С., Мариана Н. Д., Т. Н. П. и Ф. Р. Х. иск чрез заместване и встъпване в правата на „С. Х.” - град С., в качеството му на купувач по извършената с нотариален акт № 635, т. 4, рег. № 4524, нот. дело № 284 от 29.12.2001 година на нотариус № 405, с район на действие ВТРС, покупко-продажба, имаща за предмет притежаваните от продавачите М. Н. Д., Т. Н. П. и Ф. Р. Х.. общо 864/1800 идеални части /240/1800 ид.ч. – за първата; 324/1800 ид.ч. – за втората и 300/1800 ид.ч. – за третата/ от обема на правото на собственост върху следния недвижим имот, находящ се в землището на село Балван, община В. Т., а именно: ЧАСТ от ПРОИЗВОДСТВЕНА МЕЛНИЧНА СГРАДА, която част се състои от три етажа и сутерен с кубатура 4237 куб.м., със застроена площ от 315 кв. м., ведно с принадлежащите на тази част от производствената сграда идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж върху поземлен имот № 380 по плана за земеразделяне, в който е построена сграõата /целият с площ 20.569 дка, а по скица – 18.991 дка/, като бъдат изкупени тези идеални части за уговорената продажна цена от 12 500.00 лева, която ищцата-изкупвач дължи да заплати на третото лице – купувач „С. Х.” - град С., заедно с разноските по нотариалното производство, в двумесечен срок от влизане в сила на решението. Със същото решение е отхвърлен предявеният от Д. Л. К. и М. Л. К. – Василева, заместили в процеса по реда на чл. 120 ГПК починалата първоначална ищца Донка Димитрова Бенева, в качеството си на универсални нейни правоприемници, срещу „С. Х.” - град С., М. Н. Д., Т. Н. П. и Ф.Р. Х. иск, имащ за предмет претендирано право на изкупуване на продадените общо 864/1800 идеални части от последните трима ответници на акционерното дружество от гореописания реституиран имот – предмет на продажба, оформена с нотариален акт № 635, т. 4, рег. № 4524, нот. дело № 284 от 29.12.2001 година на нотариус № 405, с район на действие ВТРС, като неоснователен. На основание чл. 64, ал. 1 ГПК „С. Х.” - град С., Мариана Н. Д., Т. Н. П. и Фанка Русчева Хаджидимитрова са осъдени да заплатят на Ю. И. Г., всеки от тях по равно общо сумата от 551.00 лева, представляваща направените по делото разноски.

С решение № ..от 10.04.2009 година на Окръжен съд – град В. Т. по В.гр.д. № ..от 2008 година е оставено в сила решение № ..от 26.11.2007 година на Районен съд – град В. Т. по гр.д. № .../2005 година.

Върховен касационен съд на Република България с решение № 433 от 14.11.2011 година по гр.д. № 709/2011 година е отменил решение № 109 от 10.04.2009 година на Окръжен съд – град В. Т. по В.гр.д. № 596 от 2008 година и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Недоволни от постановеното първоинстанционно решение в частта му, с която е уважен предявеният иск, са ответниците по делото „С. Х.” – град С., М. Н. Д., Т. Н. П., Р. Т. Т. и В. М. Ф., последните двама в качеството им на правоприемници на Ф. Р. Х., които го обжалват в тази му част в предвидения с чл. 197 ГПК /отм./ срок за това. В жалбата си развиват подробни съображения в подкрепа на твърденията си неправилност на решението в обжалваната от тях част. Посочват, че по силата на ЗВОСОНИ е била възстановена собствеността на мелнична сграда на три етажа и сутерен, съществуваща реално до размерите, в които е била отчуждена. Твърдят, че както към момента на реституцията, така и към настоящият момент мелничната сграда е на три етажа, но върху частта, надстроена от държавата, не е настъпило възстановяване на собствеността, а четвъртият етаж от сградата е останал на държавата, респективно – е бил част от имуществото на образуваното с държавен капитал търговско дружество по силата на приращение, в случая „З. к.” ЕООД – В. Т.. Впоследствие този четвърти етаж е преминал в собственост на „С. Х.” . Посочват, че безспорно установено по делото е и обстоятелството, че мелничната сграда е цялостен и практически неделим обект. По този начин, на основание настъпилата по силата на ЗВСОНИ и чл. 92 ЗС е възникнала съсобственост за целия мелничен обект. На следващо място развиват съображения, че изводът на Районния съд за спазване на преклузивния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС, също е неправилен. В настоящото въззивно производство „С. Х.” – град С., М. Н. Д., Т. Н. П., Р. Т. Т. и В. М. Ф. развиват съображения, че искът по чл. 33, ал. 1 ЗС е неоснователен и на друго основание, а именно поради факта, че сключеният договор за покупко-продажба е приведен, респективно – същият е нищожен и не е породил правно действие. Молят решението на Районен съд – град В. Т. в обжалваната му част да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендират да им бъдат присъдени разноски в производството пред двете инстанции.

Въззивна жалба против първоинстанционно решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск, е ищецът по делото Д. Л. К., който го обжалва в тази му част в предвидения с чл. 197 ГПК /отм./ срок за това. В жалбата си К. развива подробни съображения в подкрепа на твърденията си за неправилност и незаконосъобразност на решението в атакуваната от него част. Посочва, че в хода на първоинстанционното производство е починала ищцата Д. Д. Б., поради което съдът правилно го е конституирал като страна в процеса. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно се е позовал на представеното по делото завещание в полза на Ю. И. Г. и е приел, че правата на наследниците по закон са изключени. Моли решението на първоинстанционния съд, в обжалваната от него част, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен и в тази част. Претендира да му бъдат присъдени направените от него разноски по делото за двете инстанции.

Въззиваемата Ю. И. Г. заема становище, че въззивните жалби на „С. Х.” – град С., М. Н. Д., Т. Н. П., Р. Т. Т. и В. М. Ф. и на Д. Л. К. са неоснователни и недоказани, респективно – решението на Районен съд – град В. Т. в обжалваните му части е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде оставено в сила. Излага подробни съображения относно неоснователността на възраженията, изложени както във въззивните жалби, така и възраженията, въведени в съдебно заседание. Претендира да й бъдат присъдени направените от нея разноски за въззивната инстанция.

Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивните жалби на „С. Х.” – град С., М. Н. Д., Т. Н. П., Р. Т. Т. и В. М. Ф. и на Д. Л. К. са подадени в срок и са процесуално допустими.

Разгледана по същество, жалбата на „С. Х.” – град С., М. Н. Д., Т. Н. П., Р. Т. Т. и В. М. Филипови е основателна. Жалбата на Д. Л. К. се явява неоснователна.

Ю. И. Г., Д. Л. К. и М. Л. К. основават исковата си претенция по делото на чл. 33, ал. 1 ЗС. Претендират да изкупят продадените от М. Н. Д., Т. Н. П. и Ф.Р. Х. на „С. Х.” – град С. с договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 635, т. ІV, рег. № 4525, дело № 284 от 29.12.2001г. на нотариус Р. М., рег. № 405 при НК на РБ 864/1800 идеални части от недвижим имот, находящ се в землището на село Балван, община В. Т., а именно: ЧАСТ ОТ ПРОИЗВОДСТВЕНА МЕЛНИЧНА СГРАДА, която част се състои от три етажа и сутерен с кубатура 4 237 куб.м., със застроена площ 315 кв. м., ведно с принадлежащите на тази част от производствената сграда идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж върху поземлен имот № 380 по плана за земеразделяне на землище село Балван, в който имот е построена сградата, целият с площ по нотариален акт 20 569 дка, а по скица – 18.991 дка за сумата 12 500.00 лева.

От Заповед № 1957 от 14.02.1992 година /л. 9 от първоинстанционното дело/ се установява, че кметът на Община В. Т. е наредил да се отпише от актовите книги за държавните имоти и предаде на правоимащите недвижимия имот, одържавен с акт № 605 от 20.05.1951 година на Община В. Т. /л. 10 от първоинстанционното дело/, представляващ ДИ предприятие „Е.” В. – служещ за фабрика за брашно, като част от сградите са съборени, а построеното от Държавата, остава държавна собственост.

Въз основа на цитираната заповед с Протокол за предаване на собствеността и въвод във владение от 04.08.1997 година /л. 10 от първоинстанционното дело/ е предадено, респективно прието владението на имота – мелнична сграда, административна сграда и дворно място.

От нотариален акт № 67, т. 5, дело № 1251 от 13.05.1998г. на нотариус при ВТРС Й. М. /л. 8 от първоинстанционното дело/ се установява, че по чл. 9 ЗВСОНИ и съгласно чл. 483 ГПК са признати за собственици по ЗВСОНИ, давност и наследство: М. Н. Д. – на 240/1800 идеални части, Т. Н. П. – на 324/1800 идеални чати, Ф. Р.Х. – на 300/1800 идеални части, Д. Л. К. – на 75/1800 идеални части и М. Л. К. – на 75/1800 идеални части на недвижим имот, находящ се в село Балван, община В. Т., а именно: АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА, със застроена площ 127.00 кв.м., разгъната площ 381.00 кв.м., кубатура 1212.00 куб.м. и част от производствена мелнична сграда, която част се състои от три етажа и сутерен, с кубатура 4237.00 куб.м., със застроена площ 315.00 кв. м., ведно с 5000/20569 идеални части от имот № 380 в землището на село Б., община В. Т., целият с площ 20 569 квадратни метра.

С договор за продажба на База „М. Б." от клон В. Т., обособена част от „З. х.” ЕАД – град С. от 22.10.1998 година /л. 36-38 от първоинстанционното дело/ „С. Х.” – град С. е закупил База „М.Б.” от клон В. Т., обособена част от „З. х.” ЕАД – град С., представляваща: терен от 18 975.10 кв. м. по заснемане от Великотърновски териториален кадастър ЕООД, а по плана за земеразделяне на село Б., Община В. Т. 20 569.00 кв. м., представляващ кадастрален № 380, ведно с последен етаж от мелнична сграда, ведно с правото на строеж върху мястото за този етаж, както и други сгради и дълготрайни материални активи, описани в договора.

По делото е представен и нотариален акт № .., том ІV, рег. № .., дело № ..от 18.12.2001 година на нотариус Д. Д., рег. № 145 при НК на РБ /л. 142 от първоинстанционното дело/, от който се установява, че са признати за собственици Д. Д. Б. на 110/1500 идеални части и Ю. И. Г. на 110/1500 идеални части от недвижим имот, находящ се в село Б., община В. Т., имот № 380, а именно: административна сграда със застроена площ 127.00 кв.м., част от производствена мелнична сграда, изградена на три етажа и сутерен, със застроена площ 315 кв.м., както и по 370/20569 идеални части за всяка от тях от имот № 380 в землището на село Б., община В. Т..

Видно от нотариален акт № .., т. ІV, рег. № .., дело № ..от 29.12.2001г. на нотариус Р. М., рег. № 405 при НК на РБ /л. 6-7 от първоинстанционното дело/ М. Н. Д., Т. Н. П. и Ф. Р. Х., от една страна като продавачи и „С. Х.” – град С., като купувач, са сключили договор за покупко-продажба на 864/1800 идеални части от недвижим имот, находящ се в землището на село Б., община В. Т., а именно: ЧАСТ ОТ ПРОИЗВОДСТВЕНА МЕЛНИЧНА СГРАДА, която част се състои от три етажа и сутерен с кубатура 4 237 куб.м., със застроена площ 315 кв. м., ведно с принадлежащите на тази част от производствената сграда идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж върху поземлен имот № 380 по плана за земеразделяне на землище село Б., в който имот е построена сградата, целият с площ по нотариален акт 20 569 дка, а по скица – 18.991 дка за сумата 12 500.00 лева.

От нотариален акт № ..т. ІV, рег. № .., дело № ..от 29.12.2001г. на нотариус Р. М., рег. № 405 при НК на РБ /л. 6-7 от първоинстанционното дело/ се установява, че М. Н. Д., Т. Н. П. и Ф.Р.Х., от една страна като дарители и „С. Х.” – град С., като дарен, са сключили договор за дарение на 864/1800 идеални части от недвижим имот, находящ се в землището на село Б., община В. Т., а именно: АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА със застроена площ 127.00 кв.м., ведно с принадлежащите на тази част идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж върху поземлен имот № 380 по плана за земеразделяне на землище село Б., в който имот е построена сградата, целият с площ по нотариален акт 20 569 дка, а по скица – 18.991 дка.

От препис – извлечение от акт за смърт № 632 от 15.12.2005г. /л. 60 от първоинстанционното дело/ се установява, че Д. Д. Б. е починала на 14.12.2005 година. Видно от Удостоверение № ЕС-11-00-14/28.03.2006 година на Столична община /л. 61 от първоинстанционното дело/ последната е оставила следните наследници по закон: М. Л. К. и Д. Л. К., които са приели наследството, оставено от леля им Д.Б. /л. 72 и л. 77 от първоинстанционното дело/.

По делото е представено и саморъчно завещание на Д. Д. Б. както и протокол за обявяването му от 21.02.2006 година /л. 87-89 от първоинстанционното дело/, от което се установява, че Д. Б. е завещала на Ю. И. Г. имуществото си, включително своята част от реституираната мелница бивша „Ема” в село Б..

В настоящото въззивно производство е приложено гражданско дело № ../2009 година на Районен съд – град В. Т., приключило с решение № ..от 16.10.2009 година, с което е прогласена нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.12.2001 година, оформен с нотариален акт № .., т. ІV, рег. № .., дело № ..от 29.12.2001г. на нотариус Р. М., рег. № 405 при НК на РБ, вписан в Служба по вписванията – град В. Т., с В. № 6927/29.12.2001 година, акт № .., том .., дело № ../2001г., парт. книга том 180, стр. 29. Решението е влязло в законна сила на 10.11.2009 година и е вписано в Служба по вписванията – град В. Т. 10.11.2009 година.

На 28.12.2001 година страните по посочения по-горе договор за покупко-продажба са подписали обратно писмо /л. 10 от гр. д. № ../2009 г. на ВТРС/, в което са заявили, че Ф. Х., Т. П. и М. Д. не желаят да продадат и прехвърлят на „С. Х.” , както и не желаят и няма да получат сумата 12 500.00 лева, респективно – последният не желае да закупи 864/1800 идеални части от процесния недвижим имот, както и че няма да заплаща сумата 12 500.00 лева.

На 09.02.2002 година страните по договора за покупко-продажба са подписали Допълнение към обратно писмо от 28.12.2001 година /л. 10 от гр. д. № ../2009 г. на ВТРС/, в което са заявили, че не са желали настъпването на последиците на договора за покупко-продажба; Ф. Х., Т. П. и М. Д. не са прехвърляли, а „С. Х.” не е придобивал собствеността върху имота, подробно описан в нотариален акт № .., т. ІV, рег. № .., дело № ..от 29.12.2001г. на нотариус Р. М., рег. № 405 при НК на РБ, вписан в Служба по вписванията – град В. Т., с В. № ../29.12.2001 година, акт № .., том 12, дело № ../2001г., парт. книга том 180, стр. 29.

От протокол № 01 от 28.12.2001 година на заседание на Съвета на директорите на „С. Х.” /л. 227 от настоящото въззивно производство/ се установява, че на заседанието Съвета на директорите е взел решение за изменение на т. 1 на решението си от 02.08.2001 година, като „дава съгласие представляващият дружеството Н. А. Д. да изрази привидно съгласие за изкупуване на 864/1800 идеални части” от процесният недвижим имот.

В съдебно заседание на 02.04.2013г. пред настоящата въззивна инстанция са събрани гласни доказателства. Свидетелката З. М. - Д. заявява, че е била адвокат на „С. Х.” по други дела, а по настоящото се е явявала в качеството на свидетел. Твърди, че е запозната със сделката, тъй като е участвала в извършването й и при изготвяне на документите. Заявява, че са я повикали по повод на банкови кредити и тъй като в полза на банката дружеството вече е било ипотекирало своята част от имота се зародила идеята да бъдат прехвърлени на дружеството въпросните идеални части от имота за увеличаване на обезпечението. Твърди, че „Б. Фанка” е била против такова прехвърляне, тъй като е искала това което притежава, да си остане нейно до смъртта й. Посочва, че тогава тя е предложила да направят привидна и прикрита сделка. Последната сключили около Нова година в град В. Т.. Твърди, че тя не е успяла да присъства на сделката, но пред нея се подписало споразумението, че това, което се цели със сделката ще бъде привидно, а истинското споразумение е друго и че не се желае прехвърлителният ефект на сделката. След сключване на сделката „Б. Фанка” настоявала и след това да се приповтори това намерение. Било оформено и второ допълнително споразумение към обратното писмо, с което всъщност било потвърдено първото. Документите били предадени на Б. Фанка. Посочва, че доколкото й е известно, след време, когато тя научила за настоящото дело била много недоволна и извадила документите и завела дело за разкриване на симулацията. Твърди, че целта на сделката е била да се увеличи обезпечението на банката, но след промени в икономическата ситуация не се наложило да се прави допълнителна ипотека.

Свидетелката П. С. - Т. посочва, че познава страните, тъй като са от една махала. Съборили им къщите и им направили апартаменти, като с М. Д. са съседи през един етаж. Заявява, че Ф. е нейна майка и тя живеела при М., а през лятото си ходела в град Д.. Посочва, че семейството на Ф. получили реституция – три етажа от мелница и нещо подземно. Мелницата била на майката, на двете дъщери и на други лица. Твърди, че дъщерите й искали да прехвърли имуществото си на „С. Х.” , но тя не искала защото не знаела какво я очаква след това. Дъщерите обаче я уговорили и тя прехвърлила на фирмата дела си. Посочва, че е искала да обезпечи дела си така че да винаги да може да си върне своя дял. Затова чрез адвокатска кантора си осигурила правото винаги да може да си получи своя собствен дял. Твърди, че е споделяла за договор, който са подписали, че винаги да може да си върне своя собствен дял. Посочва, че си е била счупила краката и се качвала при нея да я гледа. Твърди, че Ф. е крила документа, но е разбрала, че е станало нещо и тя поискала да си върне отново собствеността. Свидетелката Т. посочва, че е обвинявала М., че ще прехвърли всичко на Т..

Свидетелката Т. Т. заявява, че познава Ф., М. и Т. Д., защото са роднини. Посочва, че те са получили от реституцията мелницата в село Б., като получили три етажа, а един четвърти етаж останал за държавата. Твърди, че мелницата започнала да работи, но за да работи са им били нужни оборотни средства, които трябвало да вземат от банка, а кредитът от банка трябвало да се обезпечи с нещо. Посочва, че Ф. не искала да даде своя дял, който притежава, за да влезе в дружеството, но тя я посъветвала да се съгласи да помогне на децата си. Заявява, че тя условно подарила своя дял на дружеството, като й казала, че някога, ако поиска да си го върне дела ще може. При това условие се съгласила нейният дял да бъде даден на дружеството. Посочва, че доколкото знае са й го върнали дела, защото след като заведоха дела за други претенции към това дружество, тя се е усетила и поискала да се застрахова, нейният дял да остане само за нея, и до колкото знае, тя си е върнала дела.

От заключението на вещото лице по допуснатата в настоящото въззивно производство съдебно-техническа експертиза /л. 96-101/, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че в мелничната сграда, построена в поземлен имот № 380 по плана за земеразделяне на землището в село Б., община В. Т. от 1992 година до месец ноември 2012 година не са извършвани преустройства, които да водят до обособяване на отделни обекти в нея. Справедливата пазарна стойност на: част от производствена мелнична сграда, която част се състои от три етажа и сутерен, със застроена площ 315.00 кв.м., ведно с принадлежащите на тази част от производствената сграда идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж върху ПИ № 380 по плана за земеразделяне на землището на село Б., община В. Т., в който имот е построена сградата, селият с площ по нотариален акт 20.569 дка, а по скица – 18.991 дка, възлиза на 303 000.00 лева. Справедливата пазарна стойност към 29.12.2001 година на имота, предмет на нотариален акт № .., т. ІV, рег. № ..., дело № ...от 29.12.2001г. на нотариус Р. М., рег. № 405 при НК на РБ, представляващ 864/1800 идеални части от: ЧАСТ ОТ ПРОИЗВОДСТВЕНА МЕЛНИЧНА СГРАДА, която част се състои от три етажа и сутерен, със застроена площ 315.00 кв.м., ведно с принадлежащите на тази част от производствената сграда идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж върху ПИ № 380 по плана за земеразделяне на землището на село Б., община В. Т., в който имот е построена сградата, селият с площ по нотариален акт 20.569 дка, а по скица – 18.991 дка, възлиза на 145 440.00 лева.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи.

Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, собственикът може да продаде своята част от недвижим имот на трето лице след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел предложението. Представянето на такива писмени доказателства е абсолютна предпоставка за сключването на договора. Сключването на договора за покупко-продажба в нарушение на изискването по чл. 33, ал. 1 ЗС не прави сделката нищожна, а само поражда в полза на останалите съсобственици потестативното право да изкупят продадената идеална част, като встъпят в продажбеното правоотношение. Искът по чл. 33, ал. 2 ЗС не може да бъде уважен, ако сделката е нищожна по смисъла на чл. 26 ЗЗД или вече е била унищожена. Предпоставка за уважаване на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС е наличието на валиден договор за покупко-продажба.

В случая по делото с решение № ..от 16.10.2009 година по гр. д. № ../2009 година по описа на Районен съд – град В. Т. е прогласена нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.12.2001 година, оформен с нотариален акт № .., т. ІV, рег. № .., дело № ..от 29.12.2001г. на нотариус Р. М., рег. № 405 при НК на РБ, вписан в Служба по вписванията – град В. Т., с В. № ../29.12.2001 година, акт № .., том 12, дело № ../2001г., парт. книга том 180, стр. 29. Решението е влязло в законна сила на 10.11.2009 година и е вписано в Служба по вписванията – град В. Т. 10.11.2009 година. Действително субективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростират върху страните по гр. д. № ../2009 година на ВТРС /чл. 220, ал. 1 ГПК отм./, но не и спрямо ищците по делото, сега въззиваеми. Това е така, тъй като те не са страни по договора за покупко-продажба, респективно – не са участвали в производството по гр. д. № .../2009 година на ВТРС.

До същия правен извод, а именно че договорът за покупко-продажба на идеални части от процесният недвижим имот е симулативен, респективно – нищожен, достигна и настоящият съдебен състав, като съобрази, че изразено между страните по договора съгласие за сключването му е привидно. Привидна или симулативна е тази сделка, при която е налице взаимно съгласие на съконтрахентите, че не желаят правното действие на външно обективираните волеизявления, т.е. налице е съзнателно несъответствие между желаното и изразеното. Тогава, когато страните не желаят да настъпят нито последиците на привидния акт, нито въобще някакъв резултат е налице абсолютна симулация. Обстоятелство, че е налице абсолютна симулация и сключеният договор за покупко-продажба на идеални части от процесния недвижим имот е нищожен, се установява както от представените по делото два броя обратни писма, така и от останалите събрани в тази насока писмени доказателства. В тази насока са и показанията на разпитаните в настоящото въззивно производство свидетели. Свидетелките показания са последователни и безпротиворечиви, като и трите свидетелки посочват, че Фанка Хаджидимитрова не е била съгласна да продаде идеалните си части, но поради необходимостта от оборотни средства, двете й дъщери я убедили да сключат привиден договор, с който да прехвърлят своите идеални части от имота. Показанията на свидетелите се подкрепят и от писмените доказателства по делото, поради което настоящият съдебен състав ги кредитира изцяло.

Неоснователно в тази насока се явява възражението на ищцата по делото, сега въззиваема, че тези обратни писма са антидатирани. На първо място от показанията на разпитаните свидетели се установява, че действително са подписвани такива документи, и то към датите, посочени в тях. На следващо място следва да се има предвид обстоятелството, че обратното писмо по чл. 134, ал. 2 ГПК /отм./ е нарочно съставен за разкриване привидността на сделката разпоредителен документ. Той съдържа писмени изявления на страните, недвусмислено разкриващи симулативността на явната сделка и действителната им воля. Без значение е кога е съставено обратното писмо – преди, след или заедно с явния договор. В този смисъл са решение № ..от 04.02.2011 година по гр. д. № .../2010 година на ІІІ г.о. на ВКС и решение № .../1998 година на ІІ г. о. на ВКС. В този смисъл е изразеното от проф. М. П. в „Гражданско право. Обща част” становище.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че договорът сключен между М. Н. Д., Т. Н. П. и Ф. Р. Х. и „С. Х.” - град С., оформен с нотариален акт № .., т. ІV, рег. № .., дело № ..от 29.12.2001г. на нотариус Р. М., рег. № 405 при НК на РБ за покупко-продажба на ../1800 идеални части от недвижим имот, находящ се в землището на село Б.., община В. Т., а именно: ЧАСТ ОТ ПРОИЗВОДСТВЕНА МЕЛНИЧНА СГРАДА, която част се състои от три етажа и сутерен с кубатура 4 237 куб.м., със застроена площ 315 кв. м., ведно с принадлежащите на тази част от производствената сграда идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж върху поземлен имот № 380 по плана за земеразделяне на землище село Б., в който имот е построена сградата, целият с площ по нотариален акт 20 569 дка, а по скица – 18.991 дка за сумата 12 500.00 лева, е симулативен, респективно - нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Като нищожна сделката не е породила правно действие. Изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС е възможно само по действителен договор, а при нищожен - съсобственикът не може да упражни потестативното право на изкупуване, защото съсобственикът продавач остава собственик на своята част.

По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че предявените субективно съединени искове са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. Въззивната жалба на „С. Х.” - град С., М. Н. Д., Т. Н. П., Р. Т. Т. и В. М. Ф. е основателна. Решението на Районен съд – град В. Т., в обжалваната от тях част е неправилно и незаконосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде отменено в тази му част, а предявеният от Ю. И. Г. иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Въззивната жалба на Д. Л. К. е неоснователна. Решението, в обжалваната от него част, е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде оставено в сила в тази му част.

При този изход на спора и на основание чл. 64 ГПК /отм./ Ю. И. Г. следва да бъде осъдена да заплати на „С. Х.” - град С., М. Н. Д., Т. Н. П., Р. Т. Т. и В. М. Ф. направените от тях разноски за двете инстанции в размер на 3 825.00 лева. Предвид указанията, дадени с решение № ...от 14.11.2011 година по гр.д. № .../2011 година на ВКС, настоящият съдебен състав следва да се произнесе по разноските и за производството пред ВКС, като Ю. И. Г. следва да бъде осъдена да заплати на Т. Н. П., Р. Т. Т. и В. М. Ф. сумата в размер на 1 000.00 лева, представляваща направените от тях разноски в производството пред ВКС

Водим от горното и на основание чл. 208, ал. 1 ГПК /отм./, Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № ...от 26.11.2007 година на Районен съд – град В. Т. по гр. д. № .../2005 година в частта му, с която е постановено на основание чл. 33, ал. 2 ЗС настъпване на ефекта на упражнено право на изкупуване по предявения от Ю. И. Г. срещу „С. Х.” - град С., М. Н. Д., Т. Н. П. и Ф.Р.Х. иск чрез заместване и встъпване в правата на „С. Х.” - град С., в качеството му на купувач по извършената с нотариален акт № .., т. 4, рег. № .., нот. дело № ..от 29.12.2001 година на нотариус № 405, с район на действие ВТРС, покупко-продажба, имаща за предмет притежаваните от продавачите М. Н. Д., Т. Н. П. и Ф. Р. Х. общо 864/1800 идеални части /240/1800 ид.ч. – за първата; 324/1800 ид.ч. – за втората и 300/1800 ид.ч. – за третата/ от обема на правото на собственост върху следния недвижим имот, находящ се в землището на село Б., община В. Т., а именно: ЧАСТ от ПРОИЗВОДСТВЕНА МЕЛНИЧНА СГРАДА, която част се състои от три етажа и сутерен с кубатура 4237 куб.м., със застроена площ от 315 кв. м., ведно с принадлежащите на тази част от производствената сграда идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж върху поземлен имот № 380 по плана за земеразделяне, в който е построена сградата /целият с площ 20.569 дка, а по скица – 18.991 дка/, като бъдат изкупени тези идеални части за уговорената продажна цена от 12 500.00 лева, която ищцата-изкупвач дължи да заплати на третото лице – купувач „С. Х.” - град С., заедно с разноските по нотариалното производство, в двумесечен срок от влизане в сила на решението, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю. И. Г. срещу „С. Х.” - град С., М. Н. Д., Т. Н. П., Р. Т. Т. и В. М. Ф. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на продадените от М. Н. Д., Т. Н. П. и Ф. Р. Х.на „С. Х.” – град С. с договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № .., т. ІV, рег. № .., дело № ..от 29.12.2001г. на нотариус Р. М., рег. № 405 при НК на РБ 864/1800 идеални части от недвижим имот, находящ се в землището на село Б., община В. Т., а именно: ЧАСТ ОТ ПРОИЗВОДСТВЕНА МЕЛНИЧНА СГРАДА, която част се състои от три етажа и сутерен с кубатура 4 237 куб.м., със застроена площ 315 кв. м., ведно с принадлежащите на тази част от производствената сграда идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж върху поземлен имот № 380 по плана за земеразделяне на землище село Б., в който имот е построена сградата, целият с площ по нотариален акт 20 569 дка, а по скица – 18.991 дка за сумата 12 500.00 лева, като неоснователен.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № ..от 26.11.2007 година на Районен съд – град В. Т. по гр. д. № ../2005 година в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Ю. И. Г. от град С., У. „Г.” № 30а, с ЕГН * да заплати на „С. Х.” , със седалище и адрес на управление град С., У. „Й. С.” № 2. Б. А. В. А, БУЛСТАТ ...., М. Н. Д. от град С., У. „Й. С.” № 2. Б. А. В. А,с ЕГН *, Т. Н. П. от град В., У. „Р.” № 7, с ЕГН *, Р. Т. Т., У. „Л.” № 43, с ЕГН * и В. М. Ф. от град П., У. „Р. Д.” № 87, В. А, с ЕГН * сумата общо в размер на 3825.00 лв. /три хиляди осемстотин двадесет и пет лева/, представляваща направените от тях разноски за производството в двете инстанции.

ОСЪЖДА Ю. И. Г. от град С., У. „Г.” № 30а, с ЕГН * да заплати на Т. Н. П. от град В., У. „Р.” № 7, с ЕГН *, Р. Т. Т., У. „Л.” № 43, с ЕГН * и В. М. Ф. от град П., У. „Р. Д.” № 87, В. А, с ЕГН * сумата в размер на 1 000.00 лева, представляваща направените от тях разноски в производството пред ВКС.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в тридесетдневен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: