Присъда по дело №4217/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 17
Дата: 20 януари 2023 г. (в сила от 7 февруари 2023 г.)
Съдия: Николай Захариев Петров
Дело: 20225330204217
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 17
гр. Пловдив, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря И.ка Ат. Пиронкова
и прокурора Б. Пл. Б.
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Наказателно дело от общ
характер № 20225330204217 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. С. М. - роден на *** в град П., живущ в
същия град, б.,б.г., със средно образование, неженен, работещ, неосъждан,
ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че в периода от месец юли 2018г. до
месец март 2022г., включително, в гр. Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, след като е бил осъден с Решение № 2719 от
10.07.2018 г., постановено по гр. д. № 1220/2018 г. по описа на Районен съд
гр. Пловдив, II-ри бр. с., влязло в законна сила на 31.07.2018г., да издържа
свой низходящ – *** си М. И. М., ЕГН: **********, като заплаща чрез
нейната *** и *** – П. Ч. П., ЕГН: ********** месечна издръжка в размер на
127,50 лева, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 38 месечни вноски, като общата сума за
дължимите вноски по издръжката е в размер на 4 845 лева, както следва:
в периода от месец юли 2018г. до месец октомври 2018г., включително, в
гр. Пловдив не е изпълнил задължението си да заплаща месечна
издръжка, в размер на повече от две месечни вноски, а именно 4
1
месечни вноски по 127,50 лева всяка, на обща стойност от 510 лева;
в периода от месец юни 2019г. до месец март 2022г., включително, в гр.
Пловдив не е изпълнил задължението си да заплаща месечна издръжка, в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 34 месечни вноски по
127,50 лева всяка, на обща стойност от 4 335 лева – престъпление по чл.
183 ал. 1, вр. чл. 26 ал.1 от НК.
На основание чл. 183 ал. 3 от НК НЕ ГО НАКАЗВА.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД № 4217/2022г.
по описа на ПРС, ХVІ н.с.

Районна прокуратура-Пловдив е повдигнала обвинение срещу
И.С.М. и същият е предаден на съд за престъпление по чл. 183, ал.1 вр. с
чл26, ал.1 от НК, а именно в периода от месец юли 2018г. до месец март
2022г., включително, в гр. Пловдив, при условията на продължавано
престъпление, след като е бил осъден с Решение № 2719 от 10.07.2018 г.,
постановено по гр. д. № 1220/2018 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, II-
ри бр. с., влязло в законна сила на 31.07.2018г., да издържа свой низходящ –
*** си М.И.М., ЕГН: **********, като заплаща чрез нейната ** и *** –
П.Ч.П., ЕГН: ********** месечна издръжка в размер на 127,50 лева,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 38 месечни вноски, като общата сума за дължимите вноски
по издръжката е в размер на 4 845 лева, както следва:
в периода от месец юли 2018г. до месец октомври 2018г., включително, в
гр. Пловдив не е изпълнил задължението си да заплаща месечна
издръжка, в размер на повече от две месечни вноски, а именно 4
месечни вноски по 127,50 лева всяка, на обща стойност от 510 лева;
в периода от месец юни 2019г. до месец март 2022г., включително, в гр.
Пловдив не е изпълнил задължението си да заплаща месечна издръжка, в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 34 месечни вноски по
127,50 лева всяка, на обща стойност от 4 335 лева
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа
обвинението със същата правна квалификация на деянието, като по
отношение реализирането на наказателната отговорност се предлага на съда
да не се налага наказание на подсъдимия тъй като в възстановил дължимата
издръжка изцяло.
В съдебно заседание от страна на подсъдимия и защитника му адв.В. от
АК Пловдив бе направено искане делото да продължи по реда на чл. 371, т.2
от НПК, като подсъдимият направи признание на фактите, изложени в
обвинителния акт и се съгласи да не бъдат събирани доказателства по тези
факти, а събраните от досъдебното производство доказателства – да бъдат
ползвани при постановяване на присъдата. Доколкото съдът намери
изразеното съгласие за съобразено с разпоредбите на чл. 372, ал.3 и 4 от НПК,
производството по делото протече именно по реда, указан в глава двадесет и
седма от НПК.
По делото не бе конституиран частен обвинител.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателствата поотделно и
в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира
за установено следното:

1

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият И.С.М., роден на *** в град П., б.,б.г., със средно
образование, неженен, работещ, неосъждан, с адрес за призоваване: ***, ЕГН:
**********.
Подсъдимият И.М. и св. П.П. живеели на семейни начала, в
продължение на около година и няколко месеца – от 2015г. до към м. април
2016г. От съвместното им съжителство им се родило дете – М.И.М., родена
на ***., ЕГН: **********. Въпреки, че нямали сключен граждански брак,
обвиняемият припознал детето си и бил вписан в акта за раждане. Още докато
била бременна, в края на бременността си свид. П.П. се преместила да живее
при родителите си, които също живеели в гр. П., за да й помагат. След
раждането на детето, тя останали при тях, а М. живеел на друго място.
Първоначално взаимоотношенията между обвиняемия и свид. П. били
нормални, в дух на разбирателство и единство. Той посещавал детето и свид.
П., грижел се колкото можел за тях. Когато детето било на около 10 месеца, в
началото на 2017г., свид. П. се преместила да живее с детето за кратко време
в дома на обвиняемия. Само няколко месеца по – късно, през лятото на 2017г.
отношенията им се влошили и те се разделили. Свид. П., с детето се върнала
да живее при родителите си- в жилището им, в гр. П., където живеят и към
момента. Обвиняемият не вземал детето, не се грижел за него. Дори и след
раздялата отношенията между свид. П. и обвиняемия не били добри. Въпреки,
че бил трудово ангажиран и получавал доходи, М. давал пари на свид. П.,
когато той преценил и колкото преценил.
През 2018г. свид. П. подала искова молба, по чл. 127 от СК пред РС –
Пловдив. Било образувано гр.д № 1220/2018г. по описа на ІІ бр. състав при
РС- Пловдив. В производството, М. бил представляван от адвокат по делото.
По същото, с Решение № 2719/10.07.2018г., влязло в законна сила на
31.07.2018г. упражняването на родителските права по отношение на
малолетната М.И.М. били предоставени на майката – свид. П.П. и било
определено местоживеене на детето – при майката. Спрямо М. бил определен
режим на лични отношения с детето М. М.. М. бил осъден да заплаща
ежемесечна издръжка на дъщеря си си, чрез нейната ** и *** – св. П.П., в
размер на 127,50 лева, считано от 23.01.2018г. до настъпване на
обстоятелствата за нейното изменение или прекратяване, на основание чл.
143 от СК, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от
падежа до окончателното изплащане. Препис от постановения и влязъл в сила
съдебен акт бил връчен на обвиняемия, чрез представляващия го адвокат по
гражданското производство на 12.07.2018г. Понеже не бил обжалван,
съдебният акт влязъл в законна сила на 31.07.2018г. Въпреки, че
обвиняемият знаел, че дължи месечна издръжка за малолетното си дете, той
не я заплащал редовно. Правел спорадични вноски, като първата такава била
едва през м. ноември 2018г. М., дори и със закъснение успял да преведе за
2
издръжка на малолетното си дете, чрез неговата ** и *** – свид. П.П.
дължимите суми за м. ноември 2018г., м. декември 2018г., м. януари 2019г.,
м. февруари 2019г., м. март 2019г, м. април 2019г. и м. май 2019г. или общо 7
вноски. След този период, респ. от м. юни 2019г. той спрял да плаща.
Всичките вноски, обв. М. превеждал чрез „Български пощи“ ЕАД, във вид на
паричен превод, с получател – свид. П.П.. Като било посочено и основанието
за заплащане – издръжка на детето М.И.М.. М. от около м. септември 2019г.
дори спрял и да се вижда с дъщеря си, включително и до момента не се
интересувал от нея.
Поради незаплащането още на първите няколко дължими издръжки – от
м. юли 2018г. до м. октомври 2018г., свид. П. се снабдила с изпълнителен
лист, издаден на 05.10.2018г., в полза на детето М.И.М.. По молба на свид. П.
и въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано на 12.10.2018г.
изп. дело № 20188220401012 по описа на ЧСИ М.С.-С., с рег. № ***, с район
на действие – ***. По изпълнителното дело не са постъпвали суми от
обвиняемия.
М. бил работоспособен, притежавал недвижим имот, нямал
регистрирани заболявания, които да водят до неговата нетрудоспособност, не
е бил регистриран в Бюро по труда – гр. Пловдив като безработен. От
17.05.2021г. до момента той работел на трудов договор към търговското
дружество ***, гр. П., като получавал съответното месечно възнаграждение.
Въпреки това обаче, обвиняемият не заплащал дължимата от него месечна
издръжка за дъщеря си, с изключение на седемте вноски, които бил направил
за периода от м. ноември 2018г. до м. май 2019г. включително. Поради
неплащането на дължимите месечни вноски за издръжка, свид. П. през м.
декември 2021г. подала жалба до Районна прокуратура - Пловдив. По случая
първоначално била образувана проверка, а в последствие и процесното
наказателно производство.
По делото е установено, че И.М. в периода от месец юли 2018г. –
месецът, през който е влязъл в сила постановеният съдебен акт, с който е бил
осъден да заплаща дължима месечна издръжка на дъщеря си, до месец март
2022г., включително, е заплатил единствено седем дължими месечни вноски
за издръжка, а именно за месеците - м м. ноември 2018г., м. декември 2018г.,
м. януари 2019г., м. февруари 2019г., м. март 2019г, м. април 2019г. и м. май
2019г.вкл. Била му е предоставена възможност да заплати в хода на
наказателното производство дължимите издръжки, но това не е било сторено.
Общо дължимите от обвиняемия месечни вноски за издръжка, до момента на
привличането му в качеството на обвиняем /20.04.2022г./ били за 38 месеца,
както следва: в периода от месец юли 2018г. до месец октомври 2018г.,
включително 4 месечни вноски по 127,50 лева всяка, на обща стойност от
510 лева и в периода от месец юни 2019г. до месец март 2022г., включително
- 34 месечни вноски по 127,50 лева всяка, на обща стойност от 4 335 лева.
Така, общата стойност на дължимите от обвиняемия издръжки възлиза на
4845 лв. /четири хиляди осемстотин четиридесет и пет лева/.
3
Инкриминираният период е до м. март 2022г. включително, доколкото М. е
привлечен в качеството му на обвиняем на 20.04.2022г. и към този момент не
е бил изтекъл м. април, през който той е имал възможност да заплати
дължимата издръжка.
При така установената фактическа обстановка М. е предаден на съд.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
За да постанови присъдата си, съдът прие за безсъмнено установена
именно така описаната фактическа обстановка. Същата според съда се
доказва от следните събрани по делото доказателствени материали –
самопризнанията на подсъдимия, показанията на свидетелите, както и от
представените писмени доказателства, събрани в хода на воденото дознание,
прочетени на основание чл. 283 от НПК и надлежно приобщени към
доказателствения материал.В хода на съдебното следствие се представиха
доказателства платежни нареждания от които е видно, че дължимата
издръжка за инкриминирания период е платена изцяло.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства изброени по-
горе като неоспорени от страните.Кредитират се изцяло обясненията на
подсъдимия, които изцяло кореспондират с писмените доказателства и
гласните такива на свидетелите.
От наличните по делото доказателствени материали, събрани и
проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се
установява осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно
производство, времето на извършването му, както и авторството на деянието.
Спор по фактите, изложени в обвинителния акт на РП-Пловдив, съдът
не констатира, като намира в този смисъл, че от събраните по делото
доказателства – писмени и гласни такива - се установява една безспорна
фактическа обстановка. За издръжката на детето се е грижила само майката,
без бащата да е предоставял ежемесечно парични средства или по друг начин
да е изпълнявал законовото си задължение да полага грижи за материалното
обезпечаване на детето.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка съдът е на становище, че
с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 183, ал.1 вр с чл.26, ал.1 от НК.
От обективна страна, подсъдимият е осъществил състава на
престъплението е осъществен при условията на продължавано престъпление,
с две отделни деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и
също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
4
последващите се явяват от обективна и субективна страна, продължение на
предшестващите. След като М. е бил осъден с Решение № 2719 от 10.07.2018
г., постановено по гр. д. № 1220/2018 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив,
II-ри бр. с., влязло в законна сила на 31.07.2018г., да издържа свой низходящ -
*** си М.И.М., ЕГН: **********, като заплаща чрез нейната ** и *** –
П.Ч.П., ЕГН: ********** месечна издръжка в размер на 127,50 лева,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 38 месечни вноски / всяка по 127,50лв./, като общата сума за
дължимите вноски по издръжката е в размер на 4845 лева, както следва:
в периода от месец юли 2018г. до месец октомври 2018г., включително,
в гр. Пловдив не е изпълнил задължението си да заплаща месечна
издръжка, в размер на повече от две месечни вноски, а именно 4
месечни вноски по 127,50 лева всяка, на обща стойност от 510 лева;
в периода от месец юни 2019г. до месец март 2022г., включително, в гр.
Пловдив не е изпълнил задължението си да заплаща месечна издръжка, в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 34 месечни вноски по
127,50 лева всяка, на обща стойност от 4 335 лева, без уважителни
законни причини за това.
За съставомерността на деянието по чл. 183, ал. 1 от НК е необходимо
от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата
да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е
платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това
задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото задълженията лице.
Деянията по повдигнатото обвинение са извършени при условията на
продължавано престъпление, по смисъла на чл. 26 ал.1 от НК, доколкото
трайната практика допуска такова, при положение че неплащането на
издръжката, т. е. продълженото престъпление, каквото по своята
характеристика е престъплението по чл. 183 ал.1 от НК, е прекъснато за
периода на изпълнение на задължението за заплащане на издръжка и в
действителност, в полза на правоимащото лице – свид. П. като *** на М. М.,
са постъпили 7 бр. вноски за дължима издръжка. В този смисъл са извършени
две деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също
престъпление, а именно по чл. 183, ал. 1 от НК, извършени са през
непродължители периоди от време, по-малко от година от извършване на
отделните деяния, при една и съща обстановка и при еднородност на вината –
пряк умисъл, като последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите.
От субективна страна престъплението е извършено умишлено,
доколкото М. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е допускал
настъпването им. Същият е съзнавал наличието на съответното задължение за
заплащане на издръжка на детето, както и обстоятелството, че не е внесъл
дължимите суми, като е искал настъпването на общественоопасните
5
последици – неизпълнение на задължението за заплащане на издръжка.
Същевременни преди края на съдебното следствие М. изцяло е погасил
дължимата издръжка.

ПО НАКАЗАНИЕТО:
При индивидуализиране на наказанието, съдът съобрази че тъй като
издръжката е изцяло платена, не са настъпили други вредни последици за
пострадалата то такова не следва да бъде налагано.Съдът приложи в случая
разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК и не наказа подсъдимия.
По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6
Съобщи за изтекли лични данни