РЕШЕНИЕ
№ 2318
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. И.А
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110216596 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Ц. С., подадена чрез адв. Д. Я. от САК
против издадено срещу жалбоподателя наказателно постановление №24-4332-
023441/07.10.2024 г. от Г В Б, на длъжност Началник Група към СДВР - ОПП,
с което са му наложени административни наказания, както следва:
- за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено адм.
наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 месеца и
- за нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП му е наложено адм.
наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 месеца.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното НП, поради това, че в АУАН е
извършена поправка на посочения номер на талона за медицинско изследване,
както и в самия талон, съдържащ предписание за даване на проби от кръв и
урина за медицинско изследване, като се сочи, че не е ясно от кого са
извършени и какви са причините за това. На следващо място се сочи, че АНО
1
е приел, че с еднократният отказ от изпробване с технически средства и
даване на биологични проби от кръв и урина жалбоподателят е извършил две
нарушения, съответно по предложение 1 и предложение 2 на чл.174, ал.3 от
ЗДвП. Считайки, че отказът е еднократно проявление на волята на дееца се
претендира, че за него е следвало да се определи едно наказание, а не две,
както е процедирал наказващият орган. С оглед на това и при условията на
алтернативност се моли за изменение на обжалваното НП и за определяне на
едно наказание от две години лишаване от правоуправление и две хиляди лева
глоба.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с адв. Я., който
поддържа депозираната жалба и моли за отмяна на обжалваното НП по
съображенията, изложени в нея. Счита, че АУАН и НП са съставени при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в
извършвани поправки в АУАН. Отделно от това посочва, че от събраните
доказателства в хода на съдебното следствие е установено, че доверителят му
след първоначалния отказ е поискал да даде проба за алкохол, което му било
отказано. Поддържа се и алтернативно направеното искане за изменение на
обжалваното НП, като по съображенията, изложени в жалбата се моли да бъде
определено едно общо лишаване от правоуправление и глоба.
Въззиваемата страна се представлява от надлежно упълномощен
юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без
уважение, като неоснователна и целяща само и единствено отпадане на
законосъобразно наложената административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за отказ от полева проба за употреба на алкохол и наркотици и
недаване на кръвна проба за анализ в специализирано медицинско заведение.
Счита се, че по този начин се нарушават и двете предложения, предвидени в
разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП и за този начин на приложение на закона е
налице тълкувателна практика, с оглед на което и съдебната практика е
константна. Излагат се подробни съображения в представени по делото
писмени бележки. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в
зависимост от изхода на делото.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи в жалбата, приема за установено
следното:
2
От фактическа страна:
На 17.09.2024 г., около 21.55 часа, в гр. София, по бул.“България“ с
посока на движение от бул. „Гоце Делчев“ към бул. „Тодор Каблешков“,
жалбоподателят Д. Ц. С. управлявал мотоциклет над 125 куб. см. - Ямаха Х6 с
рег. №, като бил забелязан от полицейски патрул на Отдел „Специализирани
полицейски сили“ към СДВР, в състава на който били включени св. Ц. И. и св.
Л. Л.. Двамата решили да спрат за проверка управлявания от жалб. С.
мотоциклет, след което установили неговата самоличност, както и
самоличността на пътника, който возел, а именно св. С С, по представени от
двамата лични карти. Полицейските служители се усъмнили, че водачът на
мотоциклета е под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества, поради
което поискали чрез ОДЧ съдействие от екип на ОПП-СДВР за изпробване на
същия за употреба на алкохол и наркотични вещества. На място пристигнал
екип на ОПП-СДВР, в състава на който били св. С. К. и св. Л. Й.. Обяснили на
жалб. С., че първо ще му се направи проба с Алкотест дрегер за установяване
употреба на алкохол, а след това - тест за установяване употреба на
наркотични вещества. Жалбоподателят в 22:45 часа категорично отказал да се
подложи и на двата теста, поради което му бил съставен АУАН за извършване
на две нарушения, а именно за нарушаване на разпоредбите на чл.174, ал.3,
пр.1 и пр.2 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствие на двама свидетели-
очевидци, вписани в него, както и на нарушителя, на който е бил предявен и
подписан от него без възражения. Такива са били подадени в срока по чл.44,
ал.1 ЗАНН.
На жалб. С бил издаден и талон за изследване с №264861/17.09.2024 г., в
който е посочено, че лицето отказало проби с технически средства, както за
наркотични вещества, така и за алкохол. Освен това му е указано да се яви във
ВМА до 45 минути от връчване на талона, за да даде биологичен материал за
изследване с цел установяване употреба на алкохол и/или наркотични
вещества. Талонът бил връчен на С. в 23:25 часа на 17.09.2024 г. С. не се е
явил във ВМА за да даде биологичен материал за изследване.
Въз основа на съставения на жалб. С. АУАН и при идентично описание
на фактическата обстановка, след като подаденото срещу АУАН възражение е
прието за неоснователно, е издадено обжалваното НП, в което нарушенията са
квалифицирани по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
3
Същото е връчено на жалб. С. на 15.10.2024 г., чрез Системата за сигурно
електронно връчване, а жалбата против него е подадена чрез ОПП-СДВР по
пощата с дата на пощенското клеймо – 29.10.2024 г.
По доказателствата:
Настоящият съдебен състав прие за установена горепосочената
фактическа обстановка въз основа на събраните гласни доказателствени
средства, чрез показанията на разпитаните свидетелите – С. К., Ц. И., Л. Л., Л.
Й. и С С и писмените доказателства и док. средства, приобщени по реда на чл.
283 НПК.
По отношение на факта дали на мястото и по времето, посочени в АУАН
и НП, жалб. С. е управлявал МПС и е действал в качеството на водач на МПС
– мотоциклет над 125 куб. см. - Ямаха Х6 с рег. №Х, не са налице никакви
противоречия. Този факт се установява без каквито и да е противоречия от
показанията на всички разпитани свидетели, които лично и непосредствено
възприели този факт и го възпроизвеждат в показанията си. Този факт не се
оспорва и от жалбоподателя, в депозираната от него жалба.
Разпитан по делото, св. К. /актосъставителят/ доста добре си спомня за
конкретния случай и категорично възпроизвежда в показанията си фактите и
обстоятелства, описани в обстоятелствената част на АУАН. Същият
категорично потвърждава съставомерния факт, че жалбоподателят е отказал
да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, както и че
отказал да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества. Тези
негови показания се потвърждават от всички останали свидетели,
включително и от св. Стойчев, който бил пътник в управлявания от
жалбоподателя мотоциклет и е допуснат по негово искане.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото: АУАН – относно
време и място на извършената проверка и потвърдените от свидетелите факти,
описани в него, 2 бр. докладни записки; талон за медицинско изследване
№264861; справка картон на водача – жалб. С.; заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. и Заповеди за заеманата длъжност от Г В Б и С. Т. К.. Съдът
кредитира като писмено доказателство АУАН за датата и мястото, на които
служителите на О“СПС“-СДВР са спрели за проверка мотоциклета,
управляван от жалбоподателя, а служителите на ОПП-СДВР са му извършили
проверка, както и за останалите факти, изложени в него, на осн. чл.189, ал.2 от
4
ЗДвП, потвърдени от показанията на разпитаните свидетели.
Съдът взе предвид и представените по делото заповеди, наред с
показанията на актосъставителя, като доказателство за компетентността на
актосъставителя и административно-наказващия орган.
От показанията на актосъставителя се установи, че именно той е
извършил поправката в номера на талона за медицинско изследване, вписан в
АУАН от 264860 на 264861, поради това, че в АУАН е била допусната
техническа грешка, като в съставена от него докладна записка /л.11 от делото/
е посочил, че допуснатата в АУАН грешка е забелязана и коригирана от него с
химикал преди предявяване на АУАН, т.е. фигурира във всичките три
екземпляра. Това се потвърждава и от показанията на св. С и от изложеното в
жалбата, като от писмените доказателства по делото се установява, че между
номера на талона за мед. изследване връчен на жалб. С. /с №264861/ и номера
на талона, вписан в АУАН - №264861 /след направената корекция от
актосъставителя/ няма разминаване. Така съставеният АУАН е бил предявен
на жалб. С. /с направената корекция с химикал на номера на талона за
изследване/, който го получил, без да изложи възражения относно направената
корекция. Такива действително са изложени в постъпилото писмено
възражение срещу АУАН в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН, основателността на
които ще бъде обсъдена в правните изводи на съда.
От правна страна:
Жалбата е подадена срещу акт от категорията на обжалваемите.
Депозирана е в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана
страна в процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, тя е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са
следните:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл. 189, ал. 1 и
ал. 12 от ЗДвП, вр. със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от
министъра на вътрешните работи, в законоустановените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН давностни срокове. При издаването на АУАН и НП, в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на същото и
ограничаващи правото на защита на нарушителя. Ясно и по разбираем начин,
в съответствие с чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, са описани
5
нарушенията, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя, както и
обстоятелствата, при които същите са извършени и установени и са посочени
нарушените правни норми.
Ясно е посочено, както в АУАН, така и в НП, че отговорността на
жалбоподателя е ангажирана за това, че е отказал да бъде изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство, както и с тест за употреба на
наркотични вещества, с което е нарушил разпоредбите на чл.174, ал.3, пр.1 от
ЗДвП и на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. АУАН е предявен и връчен на
нарушителя, като в него е посочено, че нарушителят няма възражения. Такива
са подадени в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН и след като са били оценени от
наказващия орган за неоснователни е издадено обжалваното НП.
Съдът също намира за неоснователни възраженията срещу акта,
доколкото поправката в АУАН е била направена от актосъставителя преди
предявяването му на нарушителя и след направената корекция в номера на
талона за медицинско изследване, вписан в АУАН е било налице пълно
съответствие между така посочения номер на талон и номера на този, който
му бил връчен заедно с АУАН и по никакъв начин не е било ограничено
правото на защита на жалбоподателя.
Правилно и в двата процесуални документа е посочено, че на лицето е
издаден талон за медицинско изследване, тъй като това е задължение на
контролните органи, предвидено в чл.6, ал.1 и ал.2 от Наредба №1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози /ДВ бр. 61 от 28.07.2018 г., в сила от
29.09.2017 г./, което те са длъжни да изпълнят при съставяне на АУАН, за да са
спазени изискванията на посочената Наредба, действаща към момента на
деянието.
Според настоящия съдебен състав не е допуснато каквото и да е
нарушение в процедурата, предвидена в Наредба №1 от 19.07.2017 г.
Относно приложението на материалния закон, въз основа на
установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалб. С. е осъществил
от обективна и субективна страна съставите на нарушенията по чл.174, ал.3,
пр.1 от ЗДвП и по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, за които е санкциониран.
На първо място, той е действал в качеството на водач на МПС, по
времето и на мястото, посочени в АУАН и НП. Не е необходимо този факт да е
6
установен винаги лично и непосредствено от органите на ОПП-СДВР, за да
имат те право да извършват проверка на водачите на МПС. Този факт, както е
станало в конкретния случай, може да бъде установен от контролния орган и
въз основа на показанията на други свидетели, които се посочват в акта. В
настоящия случай, в АУАН изрично е посочено, че факта на управление на
МПС е установен по данни на свидетели-очевидци, един от които е
разпитаният св. И И.. В отговор на писменото възражение срещу АУАН следва
да се посочи, че в акта часът 21:55 е посочен не като час на издаване на акта
/както неправилно се интерпретира от жалбоподателя/, а като час на
управление на МПС, доколкото само ако провереното лице има качеството
„водач на МПС“, контролните органи имат правомощието да го изпробват за
употреба на алкохол и наркотични вещества.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав
приема, че жалб. С. е осъществил от обективна и субективна страна
нарушения на разпоредбите на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и чл.174, ал.3, пр.2
от ЗДвП, като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол, както и да бъде тестван за
установяване употребата на наркотични вещества, на мястото и по времето,
посочени в АУАН. Изпълнителното деяние на тези нарушение се осъществява
именно с отказ от водача на МПС да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества, което ясно е
описано в АУАН и НП. При пристигане на екипа на ОПП-СДВР, при
извършената му проверка и изискване от негова страна да съдейства за да
бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и с тест за
употреба на наркотични вещества, той категорично е отказал да бъде
изпробван, при което при изпълнение на процедурата по чл.3, ал.2 и чл.6, ал.3-
7 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, му е съставен талон за
изследване. В последния са посочени всички реквизити, предвидени в
Наредбата и същият е връчен на нарушителя. Той обаче не се е явил в
посоченото лечебно заведение за да даде биологични проби за изследване с
оглед установяване употребата на алкохол и наркотични вещества.
По този начин, след като в качеството на водач на моторно превозно
средство С. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
7
установяване употребата на алкохол, както и да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества, той е нарушил разпоредбите на чл. 174, ал. 3, пр. 1 и
пр.2 от ЗДвП. Обстоятелството, че след като вече са били оформени
документите за отказа, така както са изискуеми съгласно разпоредбите на
Наредба №1 от 19.07.2017 г. той е заявил, че желае да се подложи на проба с
техническо средство Алкотест Дрегер за употреба на алкохол е неотносимо
към съставомерността на вече обективирания отказ, за който е съставен АУАН,
доколкото при желание от страна на жалб. С. не е имало пречка за
установяване на този факт /наличие или липса на алкохол в кръвта му/ чрез
даване на кръв за изследване в посоченото в талона за изследване медицинско
заведение.
От субективна страна деянията са извършени при форма на вина пряк
умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че като лице, което е било водач на
МПС /макар и не към момента на пристигане на екипа на КАТ, а малко по-
рано/ е длъжен да се подчини на полицейското разпореждане и да съдейства за
установяване на това дали е управлявал МПС след употреба на алкохол или
наркотични вещества (общественоопасния характер на деянието).
Деецът, в конкретния случай е съзнавал и общественоопасните
последици на деянията си, а именно, че застрашава обществените отношения,
свързани с контрола върху безопасността на транспорта, но е целял пряко да
се противопостави на действията по извършваната проверка. При това следва
да се отбележи, че се явяват ирелевантни твърденията в жалбата, че
жалбоподателят не се е явил във ВМА за да даде кръв и урина за изследване
поради това, че с оглед на извършената поправка в АУАН във вписания номер
на талон за медицинско изследване, се опасявал, че може да бъде „натопен“,
като му се припише, нарушение, извършено от друго лице. Не е имало
никакво основание за такава излишна мнителност, доколкото както бе
посочено по-горе след направената поправка в АУАН е имало пълно
съвпадение между номера на талона за изследване, посочен в акта и номера
на талона, който му бил връчен, а и при даване на кръвна проба неминуемо е
следвало да се впишат имената на лицето, от което същата е взета въз основа
на данните от документа му за самоличност.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр.1 и пр.2 ЗДвП е въведена от
законодателя не само за да бъдат контролирани съответните участници в
8
движението – водачи на МПС, но и за да се ограничи опасността от
предизвикване на пътно-транспортни произшествия, поради което
нарушаването й не представлява маловажен случай по смисъл на чл. 28
ЗАНН. Такъв би бил налице в случай, че въпреки отказа на водача да бъде
изпробван с техническо средство, впоследствие в изпълнение на указанията,
дадени в талона за медицинско изследване /след като добросъвестно подпише
и получи същия/ нарушителят е дал биологична проба за лабораторно
изследване, с което целта на закона би била постигната, но настоящият случай
не е такъв. С деянията си, изразили се в отказ да бъде изпробван с техническо
средство за алкохол и с тест за наркотици, жалбоподателят окончателно е
осуетил възможността да се установи дали е управлявал МПС след употреба
на алкохол и/или наркотични вещества, поради което обществената опасност
на същите е значително висока, което е рефлектирало и върху предвидената от
законодателя санкция за извършването им.
Извършените нарушения са правилно квалифицирани като две отделни
нарушения по чл.174, ал.3, пр. 1 и по пр.2 от ЗДвП, за които и на основание
посочената правна норма, на нарушителя са наложени поотделно две
административни наказания в абсолютния законоустановен размер – глоба от
2 000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за
всяко от нарушенията, което не подлежи на индивидуализация според
критериите на чл. 27 ЗАНН, а същевременно не може да бъде намален, с оглед
на разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗАНН. Това приложение на материалния
закон е в пълно съответствие с Тълкувателно решение №13 от 20.12.2021 г. по
тълкувателно дело № 1/2021 Г. на Общото събрание на съдиите на Върховния
административен съд I и II колегия, съгласно което две самостоятелни
административни нарушения извършва водач, който откаже да му бъде
извършена проверка по Закона за движение по пътищата (чл. 174) за наличие
на алкохол и наркотици в кръвта. Същевременно с оглед разпоредбата на чл.18
ЗАНН липсва възможност за определяне на едно общо наказание за двете
нарушения, които са извършени, каквото искане е отправено от процесуалния
представител на жалбоподателя.
По изложените съображения, настоящият състав приема, че
обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и
законосъобразно.
9
При този изход на делото, правото за разноски възниква за въззиваемата
страна, с оглед на което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в
полза на СДВР сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №24-4332-
023441/07.10.2024 г., издадено от Г В Б, в качеството на Началник Група към
СДВР – ОПП срещу Д. Ц. С., с ЕГН: **********, с което за нарушение на
чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено адм. наказание глоба в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и за
нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП му е наложено адм. наказание глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца, като законосъобразно и правилно.
ОСЪЖДА Д. Ц. С., с ЕГН: ********** да заплати в полза на Столична
дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сумата от 100 лв., представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд град София в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за обявяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10