ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1018
гр. Варна, 11.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на единадесети юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20233100900156 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е молба вх. № 17099/13.06.2025 г. от „Алфа 1 Секюритис“ ЕАД чрез
адвокат Св. Ж. с искане за освобождаване на дружеството от задължението за внасяне на
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 4787,62 лв.
Молителят излага, че съображения за допустимост на искането търговско дружество
да бъде освободено от държавна такса като се позовава на ЕКЗПЧОС и практика на СЕС и
ВКС. По съществото на искането посочва, че към настоящия момент дружеството изпитва
финансови затруднения, които рефлектират върху възможността му да заплати държавна
такса и в момента не може да я заплати. Доказателства не се сочат.
Насрещната страна С. М. чрез адв. П. Г. изразява становище за неоснователност на
искането предвид липсата на доказателства за обективна невъзможност за жалбоподателя да
внесе дължимата такса. Позовава се и на публикувания в ТРРЮЛНЦ ГФО, според който
дружеството разполага с налични парични средства в размер на 127 000 лева и приходи от
отчетния период в размер на 491 000 лева. Освен това посочва, че дружеството е собственик
на недвижим имот, който може да обезпечи набавяне на заемни средства при необходимост.
Съдът, въз основа на изложените твърдения и справка по партида на молителя в
ТРРЮЛНЦ, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по дадено съдебно
производство не се дължат от физически лица, за които е признато от съда, че нямат
достатъчно средства да ги заплатят, като при преценката си съдът взема предвид различни
обстоятелства, посочени в т. 1-7 от цитираната норма. Разпоредбата е със социална
насоченост, поради което не се отнася до юридическите лица, които на общо основание
дължат заплащане на държавна такса преди завеждане на иска /чл. 73 ал.3 от ГПК/.
Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на
такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба
на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване
правото на ЕС, а достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество,
включително финансови, когато става дума за изискването да се плати на гражданските
съдилища държавна такса, и само по себе си това ограничение на правото на достъп не е
несъвместимо с чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
Практиката на Съда на ЕС (напр. решение от 22 декември 2010 по дело С - 279/09,
1
определение от 13.06.2012 г. по дело С-156/12, решения по дела С-69/14 и С-571/16) допуска
случаи, в които е възможно освобождаване от държавна такса на юридически лица, въпреки
отсъствието на разпоредба в националното законодателство на държавата членка,
признаваща на юридическите лица правото на освобождаване от държавна такса за
производствата пред съда. За да се произнесе дали е налице основание за освобождаване от
такса, националният съд следва да провери дали това задължение представлява за всеки
конкретен случай ограничение на правото на достъп до съд, което да накърнява самата
същност на това право, дали е насочено към постигане на легитимна цел и дали съществува
разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената
цел. В рамките на тази преценка съдът може да съобрази предмета на спора, вероятността да
бъде постановено положително за страната решение, значимостта на неговия интерес,
сложността на приложимото право, възможността на лицето ефективно да защити позицията
си и размера на таксите или разноските. Когато юридическото лице е търговец и преследва
стопанска цел, преценката на съда следва да обхване не само неговите финансови
възможности и платежоспособност, но и финансовите възможности на
съдружниците/акционерите да набавят необходимите средства за предявяване на иска или за
подаване на жалбата.
Видно от служебно извършена справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Алфа 1
Секюритис“ ЕАД, ЕИК *********, последният заявен за обявяване ГФО на дружеството е за
2023 г. От представения баланс се установява собствен капитал в размер на 494 000 лева в
т.ч. непокрита и текуща загуба от 157 000 лева и неразпределена печалба от 591 000 лева.
Посочена е касова наличност от 250 000 лв. Дружеството не е заявило за обявяване в ТР
ГФО за 2024 и 2025 г., от които да може да се направи извод за актуалното финансово
състояние на търговеца.
Видно от ТР едноличен собственик на капитала на дружеството е Светлана
Валентинова Караджова. Същата е и едноличен собственик на капитала на "Аурига
България" ЕООД, ЕИК *********, "Доктор Ора" ЕООД, ЕИК *********, "Състейнабъл
Ливинг Сълюшънс" ЕАД, ЕИК *********, "Амбулатория за индивидуална практика за
извънболнична специализирана медицинска помощ - д-р Светлана К.араджова" ЕООД, ЕИК
*********, и "Медицинска Консултантска Компания" ЕООД, ЕИК *********.
"Аурига България" ЕООД, ЕИК *********, според последния заявен за обявяване
ГФО от 2023 г. има собствен капитал от 420 х. лв. и балансово число 1 787 х. лв.
"Доктор Ора" ЕООД, ЕИК *********, според последната подадена декларация по
чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч не е осъществявало дейност през отчетния период 2022 г.
"Състейнабъл Ливинг Сълюшънс" ЕАД, ЕИК *********, е вписано в ТР на
02.05.2025 г. с капитал 50 000 лева, от които внесен капитал 12 500 лева.
"Амбулатория за индивидуална практика за извънболнична специализирана
медицинска помощ - д-р Светлана Караджова" ЕООД, ЕИК *********, според последния
заявен за обявяване ГФО от 2023 г., има текуща печалба в размер на 7 хил. лв.
"Медицинска Консултантска Компания" ЕООД, ЕИК *********, според последната
подадена декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч не е осъществявало дейност през отчетния
период 2020 г.
На база данните в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Алфа 1 Секюритис“ ЕАД и
свързаните с него лица, собственост на едноличния собственик на капитала на дружеството,
съдът намира, че не са налице обстоятелства, обосноваващи уважаването на така
отправеното искане.
На първо място, ищецът представлява дружество, създадено с цел развиването на
стопанска дейност, като не може да бъде установено, че същото има затруднения от
достатъчно сериозен характер да осъществява основната дейност, описана в неговия
2
предмет в ТРРЮЛНЦ, или да развива друга такава, позволяваща му да генерира печалба,
достатъчна включително и за заплащането на държавната такса.
Освен това, по партидата му в Търговския регистър не е обявена и декларация по
чл. 38, ал. 9, т. 2 ЗСч, че същото не развива търговска дейност. Спрямо молителя не е
открито и производство по несъстоятелност. Няма данни и че неговият едноличен
собственик на капитала също не разполага с налични парични средства или с възможността
за снабдяването с такива, които да бъдат предоставени на дружеството за заплащане на
таксата. Напротив, видно е, че на 15.04.2025 г., след постановяване на първоинстанционното
решение, Светлана Валентинова Караджова е внесла в банкова сметка на новоучреденото
"Състейнабъл Ливинг Сълюшънс" ЕАД, ЕИК *********, сумата от 12 500 лева учредителен
капитал.
От обявените в ТР ГФО, доколкото не са актуални, също не може да бъде наложен
извод за финансова нестабилност на дружеството.
В този смисъл не може да бъде направена преценка, че дружеството не е обезпечено
финансово с достатъчно средства за заплащането на дължимата държавна такса и не би
могло да си осигури такива, в т.ч. посредством активи на свързани лица, което да
представлява непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие.
На следващо място, съдът взема предвид и че по естеството си предметът на делото
не попада нито в категорията на спорове относно нарушаване на правото на ЕС, нито в
някоя от изключителните законови хипотези, предвиждащи освобождаване от държавна
такса (чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК и чл. 84 ГПК) или на особените разпоредби на друг закон
(например чл. 620, ал. 1 и ал. 5, чл. 649, ал. 6, чл. 694, ал. 2 ТЗ).
По тези причини, искането за освобождаване от заплащането на горепосочената
държавна такса се явява неоснователно. Затова въззивната жалба вх. № 13146/09.05.2025 г.
по т. д. № 156/2023 г. по описа на ВОС все още се явява нередовна.
На жалбоподателя следва да бъде дадена повторна възможност за заплащане на
държавната такса след влизане в сила на настоящото определение.
С оглед гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 17099/13.06.2025 г. от „Алфа 1
Секюритис“ ЕАД за освобождаване на дружеството от задължението за внасяне на държавна
такса за въззивно обжалване в размер на 4787,62 лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен
съд в едноседмичен срок, считано от получаването му от ищеца.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на „Алфа 1 Секюритис“ ЕАД да заплати дължимата за
производството държавна такса от 4787,62 лв. по сметка на Апелативен съд – Варна, както и
да изпълни останалите указания дадени с Разпореждане № 2666/13.05.2025 г., в
едноседмичен срок, считано от влизането в сила на настоящото определение.
УКАЗВА, че при неизпълнение ще настъпят последиците, за които страната е
предупредена с Разпореждане № 2666/13.05.2025 г.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3