Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 14.05.18 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, II-д гражданско отделение,
в публичното заседание на
шестнадесети февруари през 2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА А.
мл.с.БОГДАН РУСЕВ
при секретаря И.Коцева,
като разгледа докладваното от съдия А. гр.д.№ 6560 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 18.01.17 г. СРС, 31 с-в, по гр.д.№ 62496/12
г. е признал за установено по предявените от М.С.Р., С.М.Р., Г.М.Р., Н.Т.Т., А.С.Т., М.А.Т., И.С.Т., П.М.К., С.М.К., Д.П.Т.,
К.Ц.К., С.Ц.Т., В.Ц.Т., Ц.Ц.Т., Б.А.Т. и И.А.Х. срещу К.Б.Ц.-М. и Я.В.М. искове с правно основание чл.124,
ал.1, пр.2 ГПК вр. чл.53, ал.2 ЗКИР, че ищците са собственици на основание
земеделска реституция с решение на ОСЗ „Овча купел” № 6812/14.02.2012 г.,
влязло в сила на 27.03.2012 г. и наследяване от С.С.К., К.С. К., Г.С. К. и М. С.К.
на част от имот с идентификатор 68134.1939.81 по кадастралната карта на
гр.София, одобрена със заповед № РД-18-68/02.12.10 г. на изп.дир. на
АГКК-гр.София, оцветена в оранжево и обозначена по б. Г-Д-Е-Ж-Б-В-Г на
комбинирана скица № 2 към заключението на вещото лице В.Георгиев /л.171 от
делото/, неразделна част от решението.С решението е отхвърлен иска на М.С.Р., С.М.Р.,
Г.М.Р., Н.Т.Т., А.С.Т., М.А.Т., И.С.Т., П.М.К., С.М.К., Д.П.Т., К.Ц.К., С.Ц.Т.,
В.Ц.Т., Ц.Ц.Т., Б.А.Т. и И.А.Х. срещу М. М.Й.-Т. с правно основание чл.124,
ал.1, пр.2 ГПК вр. чл.53, ал.2 ЗКИР за признаване за установено, че ищците са
собственици на основание земеделска реституция с решение на ОСЗ „Овча купел” №
6812/14.02.2012 г., влязло в сила на 27.03.2012 г. и наследяване от С.С.К., К.С.
К., Г.С. К. и М. С.К. на част от имот с идентификатор 68134.1939.80 по
кадастралната карта на гр.София, одобрена със заповед № РД-18-68/02.12.10 г. на
изп.дир. на АГКК-гр.София, оцветена в оранжево и обозначена по б. Е-А-Б-Ж-Е на
комбинирана скица № 2 към заключението на вещото лице В.Георгиев /л.171 от
делото/, неразделна част от решението.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответниците К.Б.Ц.-М. и Я.В.М.
в частта, с която е уважен иска срещу тях с твърдения, че същото е неправилно
поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и е необосновано.Изразяват становище, че съдът
неправилно се е позовал на разпоредбите на & 4а и & 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ,
като излагат доводи, че тези разпоредби не са приложими към настоящия
спор.Поддържат, че в случая следва да намери приложение нормата н ачл.10, ал.7
ЗСПЗЗ в редакцията към датата на постановяване на решението на ОСЗ.Твърдят, че
сградата е построена върху собствения им УПИ VIII-329 от кв.5
преди 01.03.1991 г.Излагат оплаквания, че съдът не се е приложил разпоредбата
на чл.11, ал.2, т.2 ППЗСПЗЗ и не е съобразил, че процесният имот е отреден за
индивидуално строителство.Твърдят, че първоинстанционният съд необосновано е
приел, че построената в имота сграда не попада в процесния имот и е приел, че
разпоредбите на чл.10, ал.12 и ал.13 ЗСПЗЗ не са приложими с мотив, че имотът
не е включен в стопански двор на ТКЗС и няма земеделски характер, а е бил
продаден като празно дворно място в регулация на праводателите им през 1960 г.Твърдят,
че към датата на образуване на ТКЗС имотът не е имал земеделски характер, тъй
като е бил в регулация и с факта на продажбата от ТКЗС същият не е променил
своето предназначение и за него не се прилагат разпоредбите на ЗСПЗЗ, поради
което забраната за придобиването му по давност по чл.5, ал.2 ЗВСОНИ не е
приложима.Съдът не е съобразил, че са нарушени отС.ията между оградни линии и
постройки по ЗУТ, не е представена и влязла в сила заповед по чл.11, ал.4
ППЗСПЗЗ и не е упражнил косвен съдебен контрол върху решението на ОСЗ, което е
постановено в нарушение на чл.45е ППЗСПЗЗ.Излагат оплаквания, че районният съд
е изложил противоречиви мотиви относно понятието „процесен имот” и не е обсъдил
възражението им за липса на идентичност на имота, описан в нотариален акт №
53/26 г. на наследодателя на ищците с притежавания от тях УПИ VIII-329 от кв.5 по
плана на гр.София, м. „Беловодски път”, нито е указал на страните, чеследва да
докажат, че имотът към датата на продажбата в полза на наследодателя им /1960
г./ е имал земеделски характер или е че е бил регулиран имот.Молят съда да
отмени обжалваното решение и да отхвърли иска.Претендират разноски.
Ответниците по
въззивната жалба- М.С.Р., С.М.Р., Г.М.Р., Н.Т.Т., А.С.Т., М.А.Т., И.С.Т., П.М.К.,
С.М.К., Д.П.Т., К.Ц.К., С.Ц.Т., В.Ц.Т., Ц.Ц.Т., Б.А.Т. и И.А.Х. срещу К.Б.Ц.-М. и Я.В.М. оспорват същата, без да излагат
конкретни доводи.Молят съда да остави в сила обжалваното решение.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК.Ищците- М.С.Р., С.М.Р., Г.М.Р., Н.Т.Т., А.С.Т., М.А.Т., И.С.Т.,
П.М.К., С.М.К., Д.П.Т., К.Ц.К., С.Ц.Т., В.Ц.Т., Ц.Ц.Т., Б.А.Т. и И.А.Х.
твърдят, че са собственици на основание реституция по реда на ЗСПЗЗ на
основание решение № 6812/14.02.12 г. на ОСЗ „Овча купел” на нива от 0,620 дка,
находяща се в строителните граници на с.Бояна, м. „Егреко”, имот пл.№ 329 в
кад.л. № 589 от кадастралния план, изработен през 1959 г., част от УПИ VIII-329,
кв.5 по ЗРП на в.з. „Беловодски път”.Ответниците- К.Б.Ц.-М. и Я.В.М. са придобили имота с правни
сделки, обективирани в нотариален акт № 144 по н.д.№ 275/60 г. за
покупко-продажба, нотариален акт № 63 по н.д.№ 18160/97 г. за дарение и
нотариален акт № 53/2001 г. за доброволна делба.На 19.11.12 г. с изх.№
94-50-394-22-10-21998/19.11.12 г. е постановен отказ на заявлението им за
изработване на проект за промяна на кадастралната карта и кадастралните регистри
и изменение на кадастралните данни в кадастралния регистър на недвижимите имоти
за поземлени имоти с идентификатори68134.1939.80 и 68134.1939.81 по
кадастралната карта на район „Витоша”, одобрен със заповед № РД-18-68/02.12.2010
г. на изп.директор на АГКК поради неподписване от заинтересованите лица
/ответниците/ по смисъла на & 1, т.13 от ДР на ЗКИР на акта за непълноти и
грешки.Поради изложеното ищците твърдят, че за тях е налице правен интерес да
се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на
ответниците, че те са собственици на описания имот.
С решение от 05.07.2002 г., влязло в сила на 13.12.02 г.,
СРС, 42 с-в, по а.х.д.№ 3831/01 г. е отменил решение № 5884/22.02.01 г. на ПК
„Витоша” по заявление вх.№ Б47/113/26.11.91 г., с което на М. С.К. и на
наследниците на С.С.К., К.С. К. и Г.С. К. е отказано възстановяване на
правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху
нива с площ от 2,759 дка в землището на с.Бояна, м. „Егреко”, имот пл.№ 329,
к.л. 589 от кад.план, изработен през 1959 г., поради наличие на предпоставките
на чл.10б ЗСПЗЗ по жалба на Мария С.Р., М. С.К., Н.Т.Т., К.С. Т., И.С.Т., Л.К.Т.,
Д.П.Т., Ц.Ц.Т.,В.Ц.Т., К.Ц. Костова и С.Ц.Т. и е върнал преписката на ПК
„Витоша” за ново произнасяне съгласно дадените указания по приложение на
закона.В мотивите на решението се съдържат указания към административния орган
при възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи по отношение
наследниците на С. и Г.К., включени в строителните граници, да изпълни
процедурата по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ.
С решение № 6812/14.02.12 г. ОСЗ-Овча купел по заявление
вх.№ Б47 от 26.11.91 г. на Л. Т. е възстановила правото на собственост на
наследниците на С.С.К., К.С. К., Г.С. К. и М. С. в съществуващи /възстановими/
стари реални граници на нива от 0,620 дка, находяща се в строителните граници на
с.Бояна, м. „Егреко”, имот пл.№ 329 в кад.л. № 589 от кадастралния план,
изработен през 1959 г., част от УПИ VIII-329, кв.5 по ЗРП на в.з. „Беловодски път”.
Представено е отказ изх.№ 94-50394-22-10-19571/19.11.12
г. на АГКК за извършване на изменение в кадастралната карта и кадастралния
регистър по заявление вх.№ 94-50394/13.09.12 г. на М.Р., тъй като актът не е
подписан от К.Ц.-М. и Я.М. /собственици на ПИ с идентификатор 68134.1939.81/.
С нотариален акт № 53 по н.д.№ 262/26 г. е оформен
договор за доброволна делба, по силата на който на С. Г.К. е получил нива в м.
„Егреко” от 3,1 дка при съседи: М.К.И. В., К.и С. К., И. В., К.и С. К. и Б.С.
/р-л II, т.4/.
С нотариален акт № 144 по н.д.№ 275/60 г. е оформен
договор, с който ТКЗС „Г.Кирков” е продало на В.Й.К.и Д. Л.К.празно дворно
място от 1 311 кв.м., съставляващо парцел VIII-329 от кв.5 по плана на София,
м. „Беловодски път”.
С договор, оформен с нотариален акт № 63 по н.д.№
18160/97 г., Д. Л.К., С.В.Й.и Б.В.Й.са дарили на К.Б.Ц. и В. А. А. описания
имот.
С договор за доброволна делба от 19.12.01 г. процесният
имот е получен в дял и изключителна собственост от К.Б.Ц.-М. заедно с
построената в него вилна сграда на етаж и половина с площ от около 60 кв.м.
Видно от удостоверение на СО-р-н „Витоша” масивната вилна
сграда в УПИ VIII-329 от
кв.5, м. „Беловодски път” е построена при спазване на всички нормативни изисквания
при построяването на сградата по смисъла на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ и законно
разрешеният строеж е започнал през 1963 г. съгласно представените документи.
От заключенията на приетите по делото основна и
допълнителни технически експертизи на в.л. В.Георгиев е установено, че със
заповед № 1224/16.03.59 г. е бил одобрен рег.план на гр.София, м. „Беловодски
път”-Бояна, съгласно който имот с пл.№ 329 попада в кв.5 и за основни части от
него са отредени УПИ VII-329 и УПИ VIII-329.Съгласно Общият устройствен
план на София, приет с решение № 697, протокол № 51/19.11.09 г. на СОС и
решение № 960/16.12.09 г. на МС процесният имот попада в Устройствена
категория-Урбанизирани територии-Група жилищни устройствени зони: жилищна зона
с малкоетажно застрояване с допълнителни специфични изисквания-Жм2.Построената
в имота масивна сграда е построена при спазване на всички нормативни изисквания
по смисъла на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ и законно разрешеният строеж е започнал през
1963 г.При извършения оглед на място вещото лице е констатирало наличието на
постройката.На вещото лице не е предоставен графичен материал за установяване
местоположението, площта, формата и съседите на имота, описан в нот.акт № 53/26
г. по р-л II, т.4 и не може да бъде извършено
директно съпоставяне за идентичност между имота на наследодателите на ищците и
имота, описан в исковата молба и решение № 6812/14.02.12 г. на ОСЗ-Овча
купел.Възстановената с решението част от имота е част от УПИ VIII-329 в кв.5, м. „Беловодски път”
с площ от 620 кв.м. п б. А-Б-В-Г-Д-А /скица № 1 към ТЕ/, оцветен в
оранжево.Поземленият имот е с идентификатор 68134.1939.81 по кадастралната
карта на АГКК с площ от 1 189 кв.м.Налице е несъвпадане на североизточната
граница на УПИ VIII-329 и имот
с идентификатор 68134.1939.81.Част от възстановената с решение № 6812/12 г. по
б. Б-В-Г-Д-Е-Ж-Б с площ от 581 кв.м. и оцветена в оранжево попада в имот с
идентификатор 68134.1939.81, а останалата част от възстановената площ по б.
А-Б-Ж-Е-А от 39 кв.м. и оцветена в оранжево, попада в имот с идентификатор
68134.1939.80 /скица № 2/.Вещото лице е дало вариант на промяна в
местоположението на границата по линия 1-2-3 /ск.1 от ДТЕ от 27.03.15 г./, за
да бъдат съобразени нормативните изисквания на ЗУТ /чл.31, ал.1, чл.34, чл.42,
ал.3/ във връзка с отС.ията от съществуващите сгради и постройки в имота.
Разпитаната по делото свидетелка Т.Г.твърди, че притежава
имот на ул. „Планинска песен” до мястото на ответниците М..Къщата на
ответниците е строена през периода 1959-61 г.Мястото е оградено с телена
ограда.ПоС.но и периодично в имота идват Я. и К., както и техните деца И. и К..Предишните
собственици са били Й..Никой друг не е идвал, къщата съществува в същия вид,
само е долепена една стая, оградата също не е местена.В мястото има стари
дървета, дворът се поддържа от С.Й.,К.и Я., техните деца и внуците им помагат.
Свидетелят Б.Ц. твърди, че знае имота на семейството на К.Ц.
от 1978 г.В имота има къща, чийто архитект е баща му.Свидетелят ходи там от
края на 70-те години, тъй като са семейни приятели, виждал е бабата и дядото на
К., както и нейната майка, не му е известно други лица освен тях да са владели
имота.Имотът е ограден, засаден е с овощни дръвчета и храсти, от 1978 г. има и
пристройка към къщата.
По делото е разпитан като свидетел и
Г.Т., който твърди, че масовизацията е била извършена през 1958 г. и всички
земи от цялата местност „Беловодски път” са били внесени в ТКЗС.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Настоящият съдебен състав счита, че
предявеният установителен иск е неоснователен.Ищците се позовават на придобивно
основание-реституция по ЗСПЗЗ въз основа на решение на основание решение №
6812/14.02.12 г. на ОСЗ „Овча купел”.
Ответниците не са участвали в административната процедура
по възстановяване на собствеността, както и в производството по чл.14, ал.3
ЗСПЗЗ поради което решението на ОСЗ им е непротивопоставимо и по предявения
срещу тях установителен иск същите могат да противопоставят възражения, свързани
с възстановяване на собствеността, включително и такива изключващи
реституцията, каквото е възражението по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ /Р № 194/16 г., гр.д.№ 2072/16 г., I ГО на ВКС, постановено по чл.290 ГПК/.От събраните по
делото доказателства се установи, че по отношение на процесния имот е налице
пречка за възстановяване на собствеността, тъй като като същият е бил застроен с масивна сграда, построена при спазване на всички нормативни
изисквания и законно разрешеният строеж
е започнал през 1963 г.Съгласно цитираната разпоредба възстановяват се
правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването
на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства,
независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз
основа на тях селскостопански организации и включени в границите на
урбанизираните територии /населени места/, определени с подробен устройствен
план или с околовръстен полигон, освен ако върху тях при спазване на всички
нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено
право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал.
Не са налице предпоставките на & 4а и & 4б, тъй
като праводателите на ответниците са закупили имота от ТКЗС с договор за
покупко-продажба и същият не им е бил предоставен за ползване по силата на
цитираните разпоредби.Имотът е бил включен в регулационния план от 1959 г.
/т.е. след масовизацята и включването му в ТКЗС/, предназначен е за
индивидуално жилищно строителство и поради това административният орган не е
следвало да определя застроената част от него по реда на чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ,
тъй като не попада в хипотезите на чл.11, ал.2 ППЗСПЗЗ и се счита, че имотът е
изцяло застроен /Опр.№ 456/12 г., гр.д.№ 629/12 г., II ГО; Р № 9540/10 г., адм.д.№14878/09 г. IV отд., ВАС, Р № 4874/08 г., IV отд., ВАС/.
Поради
изложените съображения по делото не е установена активната материалноправна
легитимация на ищците и искът следва да се отхвърли като неоснователен, без да
се произнася по възражението на ответниците за придобивна давност.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят на
въззивниците сумата 1 243 лв.-разноски за настоящата инстанция и 480
лв.-разноски за първата инстанция или общо 1 723 лв.Съдът намира за
неоснователно възражението на въззивниците по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като
размерът на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззивниците не
надхвърля минималния такъв, предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/04 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 18.01.17 г. на СРС, 31 с-в, по гр.д.№
62496/12 г. в частта, с която е уважен иска на М.С.Р., С.М.Р., Г.М.Р., Н.Т.Т., А.С.Т.,
М.А.Т., И.С.Т., П.М.К., С.М.К., Д.П.Т., К.Ц.К., С.Ц.Т., В.Ц.Т., Ц.Ц.Т., Б.А.Т.
и И.А.Х. срещу К.Б.Ц.-М. и Я.В.М.
искове с правно основание чл.124, ал.1, пр.2 ГПК вр. чл.53, ал.2 ЗКИР, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.С.Р. с ЕГН **********,
С.М.Р. с
ЕГН **********,
Г.М.Р. с ЕГН **********,
и тримата с адрес: ***, Н.Т.Т. с ЕГН
********** и с адрес: ***, А.С.Т.
с
ЕГН **********
и с адрес: ***, М.А.Т. с ЕГН
********** и с адрес: ***, И.С.Т.
с
ЕГН **********
и с адрес: ***, П.М.К. с ЕГН
********** и с адрес: ***, С.М.К.
с
ЕГН **********
и с адрес: ***, Д.П.Т. с ЕГН
********** и с адрес: ***, К.Ц.К.
с
ЕГН **********
и с адрес: ***, С.Ц.Т. с ЕГН
********** и с адрес: ***, В.Ц.Т.
с
ЕГН **********
и с адрес: ***, Ц.Ц.Т. с ЕГН ********** и с адрес: ***, Б.А.Т.
с ЕГН ********** и с адрес: *** и И.А.Х.
с
ЕГН **********
и с адрес: *** против К.Б.Ц.-М. с ЕГН ********** и Я.В.М.
с ЕГН **********,*** искове с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК, че ищците са собственици на основание земеделска
реституция с решение на ОСЗ „Овча купел” № 6812 от 14.02.2012 г., влязло в сила на 27.03.2012 г.
и наследяване от С.С.К., К.С. К., Г.С. К. и М. С.К. на част от имот с
идентификатор 68134.1939.81 по кадастралната карта на гр. София, одобрена със заповед №
РД-18-68 от 02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК-гр. София, , която
част е оцветена в оранжево и е обозначена по б. Г-Д-Е-Ж-Б-В-Г на комбинирана
скица № 2 към заключение на вещото лице Васил Т. Георгиев, неразделна
част от съдебното решение - л. 171 от
делото, като неоснователен.
ОСЪЖДА М.С.Р. с ЕГН **********, С.М.Р. с ЕГН **********, Г.М.Р. с ЕГН **********, и тримата с адрес: ***, Н.Т.Т. с ЕГН ********** и с адрес: ***, А.С.Т. с ЕГН ********** и с адрес: ***, М.А.Т. с ЕГН ********** и с адрес: ***, И.С.Т. с ЕГН ********** и с адрес: ***, П.М.К. с ЕГН ********** и с адрес: ***, С.М.К. с ЕГН ********** и с адрес: ***, Д.П.Т. с ЕГН ********** и с адрес: ***, К.Ц.К. с ЕГН ********** и с адрес: ***, С.Ц.Т. с ЕГН ********** и с адрес: ***, В.Ц.Т. с ЕГН ********** и с адрес: ***, Ц.Ц.Т. с ЕГН ********** и с адрес: ***, Б.А.Т. с ЕГН ********** и с адрес: *** и И.А.Х. с ЕГН ********** и с
адрес: *** да заплатят на К.Б.Ц.-М. с ЕГН ********** и Я.В.М. с ЕГН **********,*** 723 лв.
/хиляда седемстотин двадесет и три лева/ на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.