№ 26716
гр. София, 19.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20221110168306 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. Ц. Б. срещу В. Ц. Р., с
която е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следния съсобствен недвижим
имот, а именно: апартамент № 74, находящ се в гр. ***********************. Първата фаза
на делбата е приключила с влязлото в сила на 25.01.2024 г. решение № 19680 от 29.11.2023 г.
След постановяване на решението, във втората фаза на делбата, на 13.06.2025 г. е постъпила
молба от ищцата, в която заявява, че с ответника сключили договор в нотариална форма, по
силата на който Н. Б. продала на В. Р. своята собствена 1/6 идеална част за продажната цена
в размер на 38000 лева. С изплащането на последната страните декларирали, че считат
имуществените си отношения за окончателно уредени. В тази връзка моли съда да прекрати
производството по делото. Към молбата е приложен препис от нотариалния акт.
Съдът, като взе предвид молбата на страните и след като се запозна с материалите
по делото, намира от фактическа и правна страна следното.
Съгласно константната съдебна практика и правната теория при предявен иск за делба
всеки от съделителите – участници в общността има процесуалното положение на ищец по
делото, независимо от това кой от тях е инициирал производството. Също в отклонение от
типичния исков процес обемът на търсената защита се определя не само от волята на
сезиралия съда съсобственик, но и от тази на останалите участници в имуществената
общност. Тези особености на делбеното производство обуславят аналогично приложение на
разпоредбата на чл. 216, ал. 2, изр. 2 ГПК – оттеглянето на иска изцяло или по отношение на
някои от имотите, за които е образувано делото, е допустимо само при съгласието на всички
страни в процеса. Неприложимо е общото правило на чл. 232, изр. 1 ГПК, според което до
приключване на първото съдебно заседание по делото ищецът може да оттегли иска без
съгласието на ответника. Такова съгласие всякога е необходимо (вж. Определение № 298 от
22.04.2014 г. по ч. гр. д. № 2291/2014 г., ІV Г.О., ВКС).
Освен това съдебната практика приема, че във втората фаза на делбеното
производство, която има за предмет прекратяване на съсобствеността по предвидените за
това способи, след като делбата е допусната с влязло в сила решение, отказът от иска за
1
делба е недопустим. Това следва от признатото право на прекратяване на съсобствеността с
нормите на чл. 34, ал. 1 ЗС и чл. 69, ал. 2 ЗН. В този смисъл е и разрешението, дадено в ТР
№ 99 от 1979 г. по гр. д. № 80/1979 г. на ОСГК на ВС. Във втората фаза на делбата страните
не само нямат право да се откажат от иска, но и да оттеглят исковата си молба по реда на чл.
232 ГПК. Това е така, защото съделителите не могат да искат повторно прекратяване на
съсобствеността (вж. Определение № 302 от 27.06.2013 г. по ч. гр. д. № 3527/2013 г., І Г.О.,
ВКС, Определение № 394 от 19.09.2011 г. по ч. гр. д. № 393/2011 г., ІІ Г.О., ВКС). Решението
по допускане на делбата запазва своята сила и когато делбата не е продължила и не е
завършила, както и в случаите, когато производството е било спряно във втората фаза по
общо съгласие на страните и не е било възобновено. Това решение остава в сила и решените
с него въпроси не могат да бъдат поставени за ново разглеждане.
От друга страна, макар искът за делба да не може да бъде оттеглен във втората фаза
дори по взаимно съгласие на страните, съдебната практика приема, че съдът е длъжен на
общо основание да вземе предвид всички факти, които налагат прекратяване на делбеното
производство с оглед настъпили промени в материалното правоотношение. В този случай
производството във втората фаза на делбата следва да бъде прекратено като безпредметно,
като решението по допускане на делбата не е пречка затова, доколкото същото има
самостоятелно значение за констатиране на правата на съделителите в съсобствеността.
Крайната цел на делбеното производство е прекратяване на съсобствеността и
производството по делото следва да продължи само доколкото това състояние на
притежаване в съсобственост на вещни права върху имуществото съществува. Настъпилата
след влизане в сила на решението по допускане на делбата промяна сочи на липса на
съсобственост между съделителите, която да бъде прекратена по съдебен ред, а оттам и на
липса на предмет на делбеното производство във фазата по извършване на делбата (вж.
Решение № 387 от 29.09.2010 г. по гр. д. № 439/2009 г., ІІ Г.О., ВКС).
Съдът намира, че в настоящия случай е настъпило именно такова обстоятелство.
Съсобствеността върху процесния имот е била ликвидирана чрез продажба на собствената
на ищцата идеална част в полза на другия съсобственик, за което към молбата на ищцата от
13.06.2025 г. са приложени писмени доказателства. Изложеното налага производството по
делото да бъде прекратено като безпредметно.
На основание чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, поради прекратяване на настоящото дело за делба ищцата следва да бъде осъдена да
заплати 100 лева държавна такса по сметка на съда.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 68306 по описа за 2022 г. на Софийски
районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав във фазата по извършване на
делбата.
2
ОСЪЖДА, на основание чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, Н. Ц. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
*********************, да заплати по сметка на Софийски районен съд дължимата за
настоящото производство държавна такса в размер на 100 (сто) лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от настоящото
определение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3