Решение по адм. дело №621/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от Г. Д. М. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0284-000129/29.05.2025 год. на В. Х. Г. - Началник група в РУ К. при ОД на МВР [населено място], с която на основание чл.171, т.2а, б.”а” от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – прекратяване на регистрацията на ППС с рег.№[рег. номер] за срок от 6 месеца, считано от 29.05.2025 год. В жалбата са изложени оплаквания е изводите на административният орган са неправилни и незаконосъобразни. Свидетелството му за управление на МПС е с изтекъл срок на валидност и се води със статут унищожен. Счита, че не са налице нето едно от обстоятелствата в чл.171, т.2а от ЗДвП. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед.

Ответникът В. Х. Г. - Началник група в РУ К. при ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на депозираната жалба и иска присъждане на разноските по делото..

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед №24-0284-000129/29.05.2025 год., издадена от В. Х. Г. - Началник група в РУ К. при ОД на МВР Стара Загора, на основание чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП на жалбоподателя е приложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС с рег.№[рег. номер] за срок от 6 месеца, считано от 29.05.2025 год. От фактическа страна е обоснована с това, че на 29.05.2025 год. в 06:52 ч. в област Стара Загора, общ. Павел баня, на ПП I-6, км.292, КПП Гердеме на разклона за [населено място] баня в посока изток-запад управлява собствени си лек автомобил „Форд транзит“ с рег.№ [рег. номер], без да притежава СУМПС за категорията, към която спада управляваното от него МПС. СУМПС е със статут унищожен в АИС БДС.

Заповедта е издадена въз основа на съставения спрямо Г. Д. М. от [населено място] АУАН серия GA №842400/29.05.2025 год. за това, че на 29.05.2025 год. в 06:52 ч. в област Стара Загора, общ. Павел баня, на ПП I-6, км.292, КПП Гердеме на разклона за [населено място] баня в посока изток-запад управлява собствени си лек автомобил „Форд транзит“ с рег.№ [рег. номер], без да притежава СУМПС за категорията, към която спада управляваното от него МПС. СУМПС е със статут унищожен в АИС БДС. С това си деяние водачът е нарушил чл.150а от ЗДвП.

По делото са приети като доказателства административната преписка по издаването на заповедта, включваща акт за установяване на административно нарушение серия GA №842400 от 29.05.2025 год., издаденото въз основа на него наказателно постановление №25-1228-000003/13.01.2025 год. на Началника на група в сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора, и т.н.

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването й на адресата, от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Оспорената Заповед №24-0284-000129/29.05.2025 год. на В. Х. Г. - Началник група в РУ К. при ОД на МВР Стара Загора е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая в заповедта е посочено, че В. Х. Г. - началник група в РУ К. при ОД на МВР Стара Загора е упълномощен, съгласно Заповед №349з-4467/23.12.2021 год. на Директора на ОД на МВР Стара Загора, като същата е представена и прието като доказателство по делото. Видно от същата, в т.1 са оправомощени да налагат ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП и началниците на сектор/групи „Охранителна полиция“ в районните управления и началника на група „Пътна полиция“ в РУ К.. При така установеното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Безспорно е, че заповедта е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч. фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП.

Принудителните административни мерки по чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с акта за установяване на административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на административни нарушения имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл.193, ал.1, изречение първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. В конкретния случай така отразената фактическа обстановка не е оборена. Всъщност не е спорно между страните, че в момента на проверката, притежаваното от жалбоподателя СУМПС е било с изтекъл срок, което е потвърдено и в жалбата лично от М.. Това се потвърждава и от приложената справка за нарушител – свидетелството е било валидно до 29.01.2025 год., а новото е издадено на 02.06.2025 год., а нарушението е извършено на 29.05.2025 год.

Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП, принудителната административна мярка „прекратяване регистрацията на пътно превозно средство“ се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до дванадесет месеца.

Принудителните административни мерки, засягайки веднага и безусловното правната сфера на лицата и бидейки с изключителен характер, следва да се прилагат стриктно, само в законовите хипотези изчерпателно посочени.

В случая, административният орган в обстоятелствената част на оспорената заповед е посочил, че водачът управлява МПС без да е правоспособен водач. Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП, във връзка с чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Оспореният акт е мотивиран, посочени са фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управлението на МПС от страна на неправоспособния водач Г. Д. М., който към него момент не е притежавал валидно СУМПС. С налагането на ПАМ, се цели преустановяването на извършването на административното нарушение. Не е спорно по делото, че на процесната дата и място, МПС е било управлявано от жалбоподателят.

В хода на съдебното производство не е оборена истинността на събраните по административната преписка доказателства по реда на чл.193, ал.1 ГПК, вр. чл.144 от АПК от страна на жалбоподателят. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл.171, ал.1, изр. първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. На основание чл.17, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на акта за установяване на административно нарушение във вр. с чл.179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл.189, ал.1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл.42 от ЗАНН - съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба - чл.150а от ЗДвП – посочена в съставения акт за установяване на административно нарушение, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл.40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. При съставянето му, нарушителят не е имал възражения по съставянето му.

Съгласно разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

В конкретния случай по делото се представиха доказателства за обстоятелството, че водача и собственика на МПС Г. М. е неправоспособен – притежаваното от него СУМПС е с изтекъл срок на валидност, хипотеза, която е посочена и от законодателят

Както се посочи и по-горе, за да управлява правомерно МПС, водачът му трябва да притежава съответно /валидно/ свидетелство за управление, по аргумент от чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

Единствената преценка, която административният орган трябва да направи, е по отношение на срока на принудителната административна мярка. С процесната заповед е постановено прекратяване на регистрацията на МПС с рег.№[рег. номер] за срок от шест месеца, колкото е минималния срок, предвиден в закона. Съгласно чл.6, ал.3 от АПК в случаите, когато се засягат права на граждани или организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. В случая прекратяването на регистрацията на МПС е наложено в минимално предвидения в закона срок. Поради това оспорената заповед за налагане на ПАМ на основание чл.172,ал.2 АПК във връзка с чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП следва да се потвърди.

Не е налице и несъответствие с целта на закона. Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол и/или без СУМПС, което е и обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и пострадали при пътнотранспортни произшествия, като постигането на тази цел и интересите, които се защитават посредством налагането на мярката, надхвърлят по значимост частните интереси. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС, съответно на хипотезата на правната норма, нарушение на ЗДвП, което се установява с акт за административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица. В конкретния случая не се оспорва управлението на процесното МПС от собственика му Г. М., както и че същият няма валидно издадено СУМПС. В този смисъл са налице законовите предпоставки за налагането на оспорената ПАМ.

Субект на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП, редакция към датата на издаване на оспорената заповед, е всеки собственик на моторно превозно средство, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не притежава свидетелство за управление. Следователно, за да бъде едно лице адресат на принудителна мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП, е необходимо да бъдат доказани кумулативно и двата елемента на фактическия състав на мярката – управление на моторно превозно средство от лице, което не притежава свидетелство за управление, и адресатът на мярката да е собственик на управляваното моторно превозно средство. В случая, и двата елемента на фактическия състав са налице.

По делото е направено искане за присъждане на сторените от двете страни разноски по делото, които при този изход на делото основателни са тези на ответника, като в полза на ОД на МВР Стара Загора – юридическото лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения акт, се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв., определен в съответствие с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г. Д. М. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0284-000129/29.05.2025 год., издадена от В. Х. Г. - Началник група в РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора, като неоснователна.

ОСЪЖДА Г. Д. М., [ЕГН] и с постоянен адрес [населено място], [улица]да заплати на Областна дирекция на МВР Стара Загора, представлявана от Директора К. Б. и със седалище [населено място], [улица], сумата 80.00 /осемдесет/ лв. разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно на основание чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата.