Р Е Ш Е Н И Е
Номер 11.07.2019
г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 11.06. 2019
г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: НАНКА КОЕВА
като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
в.т.д. № 1207 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано
е решение № 352/15.03.2019г., постановено по гр.д. № 3986/2018г. по описа на
Районен съд – гр. С.З., в частта с която
с „Е.” ЕАД е осъдено да заплати на „В.” ЕООД сумата от 7 493.91
лева, представляваща недължимо платена сума за такса пренос по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „О.” ИТН
***, за периода 01.08.2013г. – 31.12.2013г., ведно със законната лихва, върху сумата, считано от
07.08.2018г. до окончателното й изплащане.
Във
въззивната жалба „Е.” ЕАД излага
съображения за неправилност и необоснованост на постановеното решение.
Направено е искане да се отмени решението, в частта, с която искът срещу „Е.“ ЕАД е уважен и да постанови
друго, с което да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендират
се разноските по делото. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
„В.” ЕООД адвокатско възнаграждение.
В
законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия “В.” ЕООД, който моли въззивният съд да потвърди решението в обжалваната
част. Претендира разноски.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след
като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Ищецът „В.” ЕООД гр. С.З., чрез пълномощника си,
твърди, че осъществява основно дейностите по дейност по водоснабдяване,
канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване, проектиране,
изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на
водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на
Област С.З. и Община Т.. Потребител е на ел.енергия относно притежавания обект
с ИТ № *** - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О.” с.О., Община Т., който обект е присъединен
към електропреносната система посредством Електропровод „В.” 20 kV, собственост
на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършва със
съоръжения собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия
на този обект се осъществява посредством собственият на дружеството трафопост
на ниво ниско напрежение.
Ответникът „Е.” ЕАД, (със старо наименование „Е."
АД притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия №140-
07/13.08.2004 г. издадена от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, наричано за краткост ЕВН ЕР, и осъществява дейност по разпределение
на електрическа енергия и свързаните с това мрежови услуги. По силата на чл.41
от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „Е.” АД/със старо наименование „Е.” АД/,
одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2008Г., всеки ползвател дължи на
това дружество цена за пренос на пренесената му електрическа енергия.
Ответникът „Е.” ЕАД, притежава Лицензия за
обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141- 11/13.08.2004г., издадена
от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричан по-долу за
краткост ЕВН, и осъществява дейност по снабдяване на Потребителите /клиентите/
с електрическа енергия. По силата на чл.42 от Общите условия на договорите за пренос
на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Е.” АД/със
старо наименование „Е.” АД /, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от
10.05.2008г., клиентът заплаща изчислената сума за пренос по
електроразпределителната мрежа и мрежови услуги вместо на „Е.” ЕАД на „Е."
АД.
Ищецът твърди, че през периода от 01.08.2013г. до
31.12.2013г. „В.” ЕООД е заплатила на ответното дружество следните суми,
представляващи такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „О.”, намираща се в общ. Т.:
- за м. август 2013г. е заплатена сумата 907,48
лв. по фактура № **********, както и сумата 1105,80 лв. по фактура №
**********, представляващи начислени от ответника във фактурите такси за пренос
по ел .разпределителната мрежа;
- за м. септември 2013г. е заплатена сумата 926,80
лв. по фактура № **********, както и сумата 978,71 лв. по фактура № **********,
представляващи начислени от ответника във фактурите такси за пренос по
ел.разпределителната мрежа;
- за м. октомври 2013г. е заплатена сумата 878,71
лв. по фактура № **********, както и сумата 1031,93 лв. по фактура №
**********, представляващи начислени от ответника във фактурите такси за пренос
по ел .разпределителната мрежа;
- за м. ноември 2013г. е заплатена сумата 862,98
лв. по фактура № **********, както и сумата 960,44 лв. по фактура № **********,
представляващи начислени от ответника във фактурите такси за пренос по ел
.разпределителната мрежа;
- за м. декември 2013г. е заплатена сумата 949,84
лв. по фактура № **********, както и сумата 1036,44 лв. по фактура №
**********, представляващи начислени от ответника във фактурите такси за пренос
по ел .разпределителната мрежа;
Изрично отбелязва, че по всички посочени по-горе
фактури ищецът е заплатил на ответника и други начислени суми, за които към
момента ищецът няма претенции и същите не са предмет на настоящата искова
молба.
Посочените по-горе суми, са измерени и отчетени
при измерване на електрическа енергия, от страна на ниско напрежение /НН/, като
измервателното устройство е разположено в ЗРУ 20 KV в Помпена станция „О.".
Счита, че измерването по този начин, и конкретно на това място, е
незаконосъобразно, и води до начисляване за заплащане на недължими суми.
Считано от 01.07.2008 г. с Решение № Ц -021/
26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се заплаща за ползване на мрежата, се
разделя на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа и
цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.
Съгласно нормативна уредба относима за процесния
период, в случая чл. 186, ал. 3 и чл. 18д от Правилата за търговия с
електрическа енергия (ПТЕЕ) (ДВ, бр. 59/28.07.2009 г., отм. ДВ бр.64/17.08.2010
г.) съответно чл. 26, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия
(ДВ, бр. 64/17.08.2010 г., отм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г.), клиенти и
производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат
утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по
електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа,
други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика
от последна инстанция.
За тези клиенти цената за пренос по
електропреносната мрежа се заплаща от разпределителното предприятие на
независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите
услуги се заплащат от клиентите върху фактурираните количества електрическа
енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилото
за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1,
2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от
електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към
потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в
мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл. 29, ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004
г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост
на потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на
електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие.
В конкретния случай границата на собственост между
преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца е Подстанция „Т.”
20 kV, след която подстанция започва собствения на ищеца Електропровод „В.” 20
kV. Този електропровод е с дължина от около
С оглед на това, измервателното средство, отчитащо
използваната от ищеца електроенергия, е следвало да бъде монтирано на тази
граница - т.е. между Подстанция „Т.” 20 kV и Електропровод „В.” 20 kV., в
електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самите ЗРУ на ПС „О.” и ПС „Кал.
Петко Войвода”.
Във връзка с изложеното по-горе относно мястото на
измерване на използваната електрическа енергия, „В.” ЕООД е отправяло неколкократни
писмени искания от първия ответник /тогава с наименование „Е.” АД/ с искане за
промяна на мястото и нивото на измерване.
С Писмо изх. № 1748/2 3.10.2008г., в отговор на
изпратено от първия ответник писмо, дружеството ищец е изпратило писмо за
промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните
обекти:
-Подстанция „Т.” - извод „В.” /т.е. за
електропровод „В.”/;
-Извод „Р.”
-Вик-З.
-ПС Х.
Отбелязва, че след получаване на това писмо от
страна на „Е.” АД, по отношение на всички останали обекти, посочени в Писмото,
е извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измерва
на ниво СН, като единствено по отношение на Електропровод „В.” това не е
сторено.
Във връзка с това от ищеца е било изпратено и
следващо Писмо изп. № 2013/05.12.2008г., с което отново изрично било посочено,
че желае да бъде изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в
самите обекти, на средно напрежение в Подстанция гр.Т., като са посочени
изрично и измервателните точки за двата обекта, за които изисква промяната:
-ИТ № *** - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О.” с. О.
-ИТ № 2939033 „В.” с. К. /сега с наименование
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.”/с.К.
На това искане на ищеца първият ответник изпратил
Писмо изх. № 01/09.01.2009г., с което уведомява, че следва ищецът да му
предостави документи за собственост на Електропровод 20 kV извод „В.”. Това
искане счита за необосновано, тъй като още с Писмо изх. № 1748/23.10.2008г.,
дружеството ищец е изпратило по отношение на електропровод „В.” всички
необходими документи.
Сочи, че „В." ЕООД е собственик Електропровод
„В.” 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О.” с.О., на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.”, и на
намиращите се в тях ЗРУ, като към писмата са приложени и съответните документи,
доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията.
Независимо, че дружеството ищец е собственик на имотите и съоръженията, даващи
основание мястото на измерване да се промени от НН на СН, първият ответник не
изпълнява задълженията си и продължава за измерва ел. енергия на ниво ниско
напрежение за целия процесен период.
Ищецът намира за безспорно, че е собственик на
Електропровод „В.” 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О.” с.О., на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.”,
и на намиращите се в тях ЗРУ.
Същите са собственост на дружеството от
29.12.1995г., когато са включени в капитала на дружеството. Включването в
капитала на дружеството става по силата на Заповед № 135/12.12.1995 г. на Кмета
на Община Т., с която на основание чл.2 от Наредбата за държавни имоти се
предоставя на „В.” ЕООД гр. С.З., и на Акт за приемане и предаване на основни
средства, с който тези активи са предадени на дружеството ищец. За тези обекти
е подписан Акт обр.16 и е издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г.
Сочи, че в случай, че първият ответник е изпълнил
законовите си задължения и е уважил искането на ищеца за промяна на мястото и
нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите
ЗРУ на ПС „О.” и ПС „К.”, на ниво средно напрежение в електрическата уредба на
Подстанция „Т.” 20 kV, заплатената от „В.” ЕООД такса за пренос по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца -
Помпена станция „О.”, ИТ № ***, нямаше да бъде дължима и съответно - заплатена.
При това положение за дружеството ищец възниква
правен интерес да предяви против първия ответник иск за заплащане на платените
суми за такса за пренос по ел. разпределителна мрежа за процесния период, като
суми, платени без основание.
Тъй като всички процесни суми са заплащани от
ищеца на втория ответник, в случай, че съдът отхвърли иска против първия
ответник, за ищеца възниква правен
интерес да предяви, в условие на евентуалност, иск против втория ответник „Е."
ЕАД, да бъде осъден да заплати / да върне/ недължимо платените му суми, които е
получил от ищеца.
Ищецът моли, след доказване основателността на
исковата претенция, съдът да постанови решение, с което на основание чл.55,
ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди ответника „Е.” ЕАД, ЕИК ***, да му заплати сумата 9 639.13 лв., представляваща недължимо
платена сума за такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение - Помпена станция „О.”, ИТ № ***, за периода 01.08.2013г. -
31.12.2013г., ведно със законната лихва от датата на плащане на съответната
сума до датата на връщане на сумата от ответника на ищеца.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът
отхвърли исковата претенция към първия ответник, моли, да постанови решение, с
което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди втория ответник „Е.” ЕАД да
му заплати, сумата 9 639.13 лв., представляваща недължимо платена сума за такса
пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена
станция „О.”, ИТ № ***, за периода 01.08.2013 г. - 31.12.2013 г. ведно със
законната лихва от датата на плащане на съответната сума до датата на връщане
на сумата от ответника на ищеца.
Ответниците
„Електроснабдяване юг” ЕАД – Пловдив и „Е.” ЕАД, чрез пълномощника си, в законоопределения срок са
депозирали писмен отговор на исковата молба. Заявяват, че предявените искове са
допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва изцяло, както по основание,
така и по размер, като излагат подробни съображения.
Безспорно е установено, че ищецът и ответникът са страни по договор за
продажба на ел. енергия, като ищецът е потребител на електрическа енергия на
няколко обекта, в т.ч. и на обект с ИТН ***
– помпена станция „О.”, общ. Т..
Процесният обект на ищеца с ИТН *** – помпена станция „О.”, общ. Т. е бил
присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на „Е.” ЕАД на ниво
ниско напрежение и че на 19.11.2015 г. е променено меренето на ниво средно
напрежение, видно и от констативен протокол за техническа проверка и подмяна на
средства за търговско измерване от 19.11.201 5 г.
Видно от Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Т., акт за приемане и
предаване на основни средства, инвентаризационен опис за земя, сгради и
съоръжения на ПС „О.", характеристика на ДМА - Трафопост „О.", акт
обр.16 за Електропровод „В." 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с. О., на
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.", и на намиращите се в тях ЗРУ и разрешение за
ползване № 261/09.08.1995г, се установява, че ищецът е собственик на
Електропровод „В." 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с. О., на ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „К.", и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите са собственост на
дружеството от 29.12.1995г„ когато са включени в капитала на дружеството. За
тези обекти е подписан Акт обр.16 и е издадено Разрешение за ползване №
261/09.09.1995г.
Не е спорно по делото, че ЕВН ЕР притежава Лицензия за
разпределение на електрическа енергия и през процесния период осъществява
дейност по разпределение на електрическа енергия и свързаните с това мрежови
услуги. ЕВН ЕС притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа
енергия и осъществява дейност по снабдяване на потребителите с електрическа
енергия. Крайните клиенти използват електропреносната или съответната
електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни
общи условия, които се публикуват и влизат в сила за крайните клиенти без
изрично писмено приемане. Не е спорно, че ищецът е клиент на ЕВН ЕС
/включително през процесния период/, като ЕВН ЕС се явява краен снабдител.
Не е спорно, че съгласно чл. 7, т. 1 от
ОУ-013/10.05.2008г., ЕВН ЕС се е задължил да снабдява с електрическа енергия
обектите на ищеца, няколко места на
потребление /ИТН/, едно от които е процесното ИТН *** – Помпена Станция „О.”,
общ. Т.. Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е
задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18,
ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на
дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
за всеки просрочен ден.
Считано от 01.07.2008г. с Решение №
Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се заплащала за ползване на мрежата,
се разделя на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа
и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.
Първият ответник – ЕВН ЕР е изпратил до ищеца
писмо с изх. № 6053-30/24.09.2008г., с което го информира, че предвид Решение №
Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР, в ЕВН ЕР
тече проект по идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със
собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се
осъществява в подстанцията и че за клиентите, които са изпратили необходимите
документи, ЕВН ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните обекти,
считано от влизане на Решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено, че все
още не са получили от ищеца документи, удостоверяващи собствеността на ищеца
върху електропроводи, присъединени към електрически подстанции и че такива
доказателства могат да бъдат: документ, от който да е видно по какъв начин е
придобит този енергиен обект; извлечение от счетоводни книги на дружеството по
сметка, относно счетоводните записвания на съоръжението; официална скица на ел.
проводите, актуализирана към момента на предаване на документите; строителни
книжа, свързани с изграждането на електропровода – разрешение за строеж,
протокол за дадена строителна линия и определяне на ниво, разрешение за
ползване и др.
В отговор на писмото, ищецът е изпратил писмо с
изх. № 1784/23.10.2008г., относно идентифициране на обекти, присъединени със
собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се
осъществява в подстанциите, сред които обект, захранен от Подстанция Т. – извод
„В.”. В писмото е посочено, че са приложени: Заповед на Община Т. за
предоставяне за експлоатация и поддържане на обект – ПС Д. – ел. провод и
трафопостове на В.– С.З.; извлечение от счетоводните книги на дружеството по
сметка, относно счетоводните записвания на съоръжението; официална скица на ел.
провода, актуализирана към момента; образец 16, разрешение за ползване.
С писмо до „Е.” ЕАД, с изх. № 2013/05.12.2008г.
ищецът е изявил желание да бъде изместено поле мерене от ниско напрежение в
самите обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция гр. Т. на ИТ № *** ПС „О.”,
с. О. /процесния/ и на ИТ № 2939033 В.с. К., които се захранват от ел. провод
20 kV „В.”, собственост на ищеца.
В отговор на писмото, с изх. № 01/09.01.2009г. ЕВН
ЕС изисква от ищеца документи за собственост на ел. провод 20 kV извод „В.” п/с
Т..
Видно от
заключението на съдебнотехническата експертиза, което съдът възприема като
компетентно, обосновано и неоспорено от страните, през периода 01.08.2013г. –
31.12.2013г. измерването на потребената от ищеца ел. енергия по процесните
фактури за обект ПС „ О.”, ИТ № *** се е извършвало на ниво ниско напрежение в
ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „ О. ". Ако се
приеме, че електропровод „В." 20 kV, изходящ от подстанция „Т.", е
бил собственост на ищеца през процесния период, границата на собствеността му
са изводите на електропровод „В." в ЗРУ на подстанция „Т." на ниво
средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира в подходящо ел. табло
измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „В."
в подстанция „Т." чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в
съществуваща килия. Тъй като измервателната група е следвало да бъде поставена
на ниво средно напрежение 20 kV в ЗРУ на подстанция „Т.", ищецът не дължи
заплащане за пренос на ел.енергия по ел.разпределителната мрежа средно
напрежение 20 kV /електропровод „В."/ до обект ПС „О.", ИТ №*** за
съответния период. Заплащането за пренос на ел.енергия през
електроразпределителната мрежа има за цел да компенсира
електроразпределителното предприятие за загубите на ел.енергия по тази мрежа и
за дейностите по поддръжката и ремонтът й. Ако същата е собственост на ищеца,
съответно поддръжката и ремонтът й са за негова сметка, и той заплаща загубите
на ел.енергия по нея чрез показанията на измервателна група, монтирана в
началото й. Тогава електроразпределителното предприятие няма разходи по нея, в
конкретния случай не би имало разходи по електропровод „В." и няма
основание да калкулира на ищеца цена за пренос на ел.енергия през електропровод
„В.". Дори и измервателната група да е монтирана на страна ниско
напрежение в ЗРУ на ПС „ О.", както е в конкретния случай през процесния
период, то ответникът няма основание да калкулира на ищеца цена за пренос през
електропреносна мрежа ниско напрежение в месечните фактури за потребена
ел.енергия, защото в ПС „ О." и/или след нея няма електроразпределителна
мрежа ниско напрежение. Дори и да има такава, тя не е собственост на ответника,
той няма разходи по поддръжката и ремонтът й, а загубите на ел.енергия по нея
се заплащат от ищеца чрез показанията на измервателната група, монтирана в ЗРУ
„ О." на страна ниско напрежение. Ако се приеме, че електропровод „В."
20 kV, изходящ от подстанция „Т.", е бил собственост на ищеца през
процесния период и за това е бил уведомен по надлежния ред ответникът, то
ищецът не дължи цена за пренос на ел.енергия през този електропровод до ПС „О.
" нито при монтирана измервателна група на страна ниско напрежение в ПС „ О.
", нито при монтирана измервателна група на страна средно напрежение в
подстанция „Т.".
По делото е изслушан свидетелят А.О., чийто
показания съдът кредитира с доверие. Свидетелят разказва за многобройната
кореспонденция, датираща от 2008г. насам,
която ищцовото дружество е осъществявало с ЕВН ЕС по повод доказване
притежаваното право на собственост върху ПС „О.”, като според свидетеля това
право на собственост до момента не е признато официално. През 2015г. ищецът
получил писмо от ЕВН ЕС във връзка с европейски проект за популацията на
царския орел в района, от което писмо ставало ясно, че се признава правото на
собственост на ищеца върху процесната помпена станция.
По делото са представени: фактура№**********/15.08.2013г.
и платежно нареждане от 29.08.2013г., фактура № **********/31.08.2013.г. и
платежно нареждане от 04.09.2013г.,фактура № **********/15.09.2013г. и платежно
нареждане от 19.09.2013г., фактура № **********/30.09.2013 и платежно нареждане
от 03.10.2013г., фактура № **********/15.10.2013г. и платежно нареждане от
21.10.2013г., фактура № 11002282908/31.10.2013г. и платежно нареждане от
05.11.2013г., Фактура № **********/15.11.2013г. и платежно нареждане от
19.11.2013г., Фактура № **********/30.11.2013г. и платежно нареждане от
04.12.2013г., Фактура № **********/15.12.2013г. и платежно нареждане от
21.12.2013г., фактура №
**********/31.12.2013г. и платежно нареждане от 08.01.2014г.
Видно от заключението на съдебноикономическата
експертиза, което съдът кредитира, като
компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че всяка една
от фактурите е платена изцяло от ищеца на вторият ответник “Е.” ЕАД. Общият
размер на платените по тези фактури суми за такса пренос по ел. разпределителна
мрежа до обект ПС ”О.", ИТН *** на ниско напрежение е 9 639.14 лв.,
без ДДС. Вещото лице посочва стойността на отчетените в обект ПС “О.” за
пренос по ел. разпределителната мрежа до обект ПС “О.” за процесния период, при
измерване на ниво ниско напрежение – 9 639.14 лв., без ДДС; и при ниво
Средно напрежение – 2 145.23 лв., без ДДС.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Ищецът „Е.” ЕАД е краен снабдител по смисъла на
чл.92, т.2 ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при
публично известни Общи условия – чл.98а ЗЕ. С решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008 г. Общите условия на „Е.” ЕАД на договорите за продажба на
електрическа енергия са одобрени и на основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните
Общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия
от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. С оглед горепосочените
норми съдът приема,че Общите условия са задължителни за потребителите на
ел.енергия, какъвто се явява ответникът.
В настоящия случай отношенията между страните се
регламентират от нормите на Закона за
енергетиката, Наредба № 6 от
9.06.2004 г. За присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.);НАРЕДБА
№ 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, Правила
за търговия с ел.енергия /ДВ 66/26.07.2013 г./
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД полученото без основание подлежи на връщане. С оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест по предявен иск с правно
основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже, че е заплатил
процесната сума, представляваща разлика между платена от него такса "ниско
напрежение" и такса "средно напрежение", каквото според него е
дължима при положение, че собствения му трафопост извършва преобразуването от
средно в ниско напрежение. Въззивният съд споделя изразеното в решение №
227/11.02.2013 г. по т. д. № 1054/2011 г., ВКС, ІІ т. о., становище относно
значението на точката за присъединяване и мястото на правомерно поставяне на
СТИ, а оттук и дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната
мрежа и пренос по последната. По тези съображения съдът намира, че релевантният
по делото въпрос е дали потребеното количество ел. енергия е измерено в
местата, определени съобразно Наредба 6/09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи.
Съгласно решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д.
№864/2012г. І г.о. на ВКС, също постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата
на собственост върху електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ
във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г. (отм.) за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната електрическа мрежа визира границата между
електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези,
собственост на потребител на електрическа енергия.
Към момента на изграждането си процесният трафопост
е бил свързан към страна ниско напрежение, като към същия момент е липсвала
нормативна уредба, която да определя задължителни места на измерване на
доставяната електрическа енергия.
Впоследствие съгласно Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия/ 2007 и
Съгласно разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от
09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа, границата на
собственост между електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на
потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията
за присъединяване. Съгласно чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата границата на
собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните
накрайници към уредбата. Така в хипотезата на присъединяване на потребител чрез
собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско
измерване е единствено границата на собственост на електрическите съоръжения.
В настоящия случай от заключението на съдебно –
техническата експертиза се установява, че граница на собствеността са изводите
на електропровод „В.“ в ЗРУ на подстанция „Т.“ на ниво средно напрежение.
Ответникът е трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на
средно напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение,
средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите
средно напрежение 20 kV на електропровод „В." в подстанция „Т." чрез обособяване на
отделно поле „мерене" или в съществуваща килия. Поради това въззивният съд
приема, че в случая СТИ, отчитащо в частта ниско напрежение е било неправилно
разположено. Следователно количеството консумирана електрическа енергия,
измерено в места, различни от нормативно установените, не може да обуслови
начисляване на цена за пренос. При това положение съдът намира, че извършеното
от разпределителното дружество измерване е неправомерно, несъобразено с Наредба
6/09.06.2004 г./отм./ и поради това и ищецът не е имал задължение да заплаща
начислената му от ответното дружество цена за пренос през разпределителната
мрежа на ниво ниско напрежение и остойностеното количество ел. енергия по цени
за ниско напрежение. С начисляване цена за "достъп ниско напрежение и
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа" в
приложените фактури, на практика ответникът е получил нещо без основание и се е
обогатил за сметка обедняването на ищеца. „Е.” ЕАД е формирал дължимата от „В.”
ЕООД цена за консумираната от него ел. енергия въз основа на параметри на
напрежение, което не отговаря на установеното от закона. Поради това и с оглед
неоспореното заключение на съдебно-икономическата експертиза разликата между
заплатената цена за пренос на ниско напрежение и действително дължимата цена за
пренос на средно напрежение за процесния период в размер на 7 493, 91 лв.,
се явява платена без основание.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
Въззивникът „Е.” ЕАД е направил възражение за
прекомерност на заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение в размер на
1 200 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 1 000 лв. до
5 000 лв. – 580 + 5% за горницата над 5 000 лв. При спазване на горните
правила минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 704, 69 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък
върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и
се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокатско дружество “М. и съдружници”
е регистрирано по ЗДДС и направените разноски във въззивното производство се
претендират с ДДС. Ето защо размера на дължимото адвокатско възнаграждение,
изчислено при спазването на тези правила е в размер на 704, 69 лв. х 20 %
ДДС = 845, 69 лв. В настоящия случай
въззиваемият „В.” ЕООД е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1 200
лв. Поради това настоящата съдебна
инстанция намира, че заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение в
размер на 1 200 лв. е прекомерно и
следователно следва да бъде намалено до минимално предвидения размер от 845, 69
лв.
Въззивникът “Е.” ЕАД следва да
заплати на „В.” ЕООД направените
пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 845, 69 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 352/15.03.2019г., постановено по гр.д. № 3986/2018г. по описа на Районен съд
– гр. С.З. в обжалваната част.
ОСЪЖДА “Е.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр. П., ул. *** да заплати на „В.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. *** направените
пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 845, 69 лв.
Решението е окончателно не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.