МОТИВИ
на присъда по н.о.х.д. № 360/2018 г. по описа на Районен съд – гр.Сливница.
Районна прокуратура – гр.Сливница е внесла обвинителен
акт за разглеждане в Районен съд гр.Сливница, с който е повдигнато обвинение
срещу подсъдимия В.Б.П., с установена по делото самоличност, за това, че на неустановена
дата до 14,15 ч. на 05.12.2017 г., на ж.п. гара Д., Софийска област, в
помещение на „*******************”, е държал акцизни стоки без български
акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон – чл.2 т.2 от Закона за
акцизите и данъчните складове – „На облагане с акциз подлежат тютюневите
изделия”; чл.64 ал.4 от същия закон – „Бандеролът се поставя върху
потребителската опаковка по начин, по който да е видна обозначената върху него
информация и който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без
неговото унищожаване чрез разкъсване”; чл.100 от същия закон – „Тютюневите
изделия предназначени за местния пазар се предлагат и продават само облепени с бандерол;
чл.28 ал.1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия –
„Тютюневите изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или
продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху
потребителската опаковка при условията и по реда на ЗАДС”, а именно: 320 броя
кутии с цигари марка „Мерилин слимс”, 130 броя кутии цигари марка „Арт слимс”,
140 броя кутии цигари марка „Космополитън”, 20 броя кутии с цигари марка
„Кинг”, или общо 610 броя кутии с цигари без поставен акцизен бандерол на обща
стойност 3 625 лева, с обща стойност на акциза 2 235,90 лева, като
случаят е немаловажен – престъпление по чл.234 ал.1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура гр.Сливница поддържа
изцяло повдигнатото обвинение срещу подсъдимия В.П. така, както е формулирано в
обвинителния акт, като заявява, че същото е доказано по несъмнен и категоричен
начин от събраните по делото доказателствени материали. Поддържа още, че
подсъдимия е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава
на престъплението, за което му е повдигнато и поддържано обвинение, и моли да
бъде признат за виновен в извършването на това престъпление. По мнение на
прокурорът, свидетелските показания установяващи, че в служебното помещение на
ръководител движение на жп.гарата, се е намирал ключ от процесния шкаф, в който
са открити акцизните стоки, обслужват единствено поддържаната от подсъдимия
защитна стратегия, че и други лица освен него са имали свободен достъп до същия
този шкаф. В тази насока се излагат доводи, че посочената версия на подсъдимия П.,
се поддържа едва в хода на съдебното следствие и то от свидетели, които са в
колегиални и близки приятелски отношения с подсъдимия. По отношение на
наказанието, представителят на държавното обвинение изразява становище, че
същото следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността на
подсъдимия П. обстоятелства, като от категорията на тези, сочи чистото му
съдебно минало, добрите характеристични данни за него, неголямото количество на
акцизните стоки. С оглед на това, прокурорът предлага на подсъдимия П. да бъде
наложено наказание лишаване от свобода в минималния предвиден за престъплението
размер, чието изпълнение на основание чл.66 от НК да бъде отложено за изпитателен
срок от три години. Предлага също, процесните акцизни стоки без бандерол да
бъдат отнети в полза на държавата, като съответно бъде постановено тяхното
унищожаване.
В съдебните прения в настоящото
производство, защитникът на подсъдимия В.П. – адвокат А.В., пледира за постановяване на оправдателна присъда, тъй
като повдигнатото срещу подзащитния й обвинение по законовия текст на чл.234
ал.1 от НК, не е доказано по категоричен начин от събраните по делото
доказателства. По мнение на защитата, по делото не са установени претендираните
от прокуратурата обективни и субективни признаци от състава на така
инкриминираното на П. престъпление – умишленото държане от страна на същия, на
процесните акцизни стоки без бандерол. Сочи се още от защитникът, че несъмнено
установените по делото факти, че подсъдимия П. е отключил металния шкаф, в
който се били открити процесните цигари без бандерол, както и, че същият е
изпълнявал служебните си задължения в помещението, в което се е намирал този
шкаф, не обосновават от обективна страна осъществяването на изпълнително деяние
на престъплението по чл.234 ал.1 от НК, а именно упражняването на фактическа
власт от страна на подсъдимия по отношение на процесните кутии цигари без
бандерол. В тази връзка защитникът твърди, че действията на подсъдимия по
отключването на металния шкаф, са били единствено израз на желанието му да
съдейства на органите на полицията. По тези съображения, защитникът на
подсъдимия П., моли същия да
бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.234 ал.1 от НК.
В
последната си дума пред настоящата инстанция, подсъдимия В.Б.П. заявява
желанието си за оправдателна присъда, основавайки се на твърдението, че няма
вина за деянието, за което е обвинен.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
През
2017 г. подсъдимият В.Б.П.,***, работел по трудово правоотношение с ДП „*****************”,
на длъжност „*********************” към Управление на движението на влаковете и
гаровата дейност. Работното му място било на ж.п. гара Д., като основното му
задължение било да осигурява безопасно движение на влаковете и маневрените
състави със съседните гари. Работата била организирана на смени, съгласно
предварително одобрен график. Освен него, като ***************** на ж.п. гара Д.
работели и свидетелите Е.Д., З.Р., П.Б., С.С., Т.С., Ц.П., Р.Г., както и А.А. и
С.П. /понастоящем починали/.
При
изпълнение на служебните си задължения, ръководителите движение на ж.п. гара Д.
използвали помещение в сградата на гарата – канцелария /наречена още апаратна/
и прилежащо помещение за почивка – съблекалня, която била оборудвана с метални
шкафове. Последните се използвали единствено от ръководителите движение за
съхраняване на лични вещи. Всеки от ръководителите движение сам преценявал по
какъв начин да използва шкафа и съответно дали да заключва същия. Подсъдимият В.П.
използвал метален шкаф намиращ се до мивката в стаята за почивка, който същия
заключвал с катинар. Подсъдимият използвал шкафа сам и единствено той
разполагал с ключ за катинара.
На 4-ти
срещу 5-ти декември 2017 г., подсъдимият В.П. бил нощна смяна на работа на ж.п.
гара Д.. След като приключил смяната, се прибрал в дома си в гр.Д., ул.”О.П.” №
*. След него на смяна като ръководител движение на гарата, застъпила
свидетелката Е.Г.Д..
На
05.12.2017 г. на територията на ж.п. гара Д. била проведена специализирана
полицейска операция от РДГП Д., с цел установяването и предотвратяването на
противозаконно държане на акцизни стоки без български акцизен бандерол. В
осъществяването на същата взели участие свидетелите К.В.Б. /на длъжност
„началник сектор ОИД” в РДГП Д./, К.Б.Д. /началник на МГПГ при РДГП Д./, Т. А. С.
***/, П.И.Ц. ***/ и В.А.А. /служител към сектор „Оперативно-издирвателна
дейност”/, както и В.Н. Ц. /началник група ОП към сектор ОИД при РДГП Д./.
Операцията започнала с проверка на товарен влак, пристигнал на ж.п. гара Д. от
Република Сърбия, като в последния не били установени акцизни стоки. Във връзка
с налична оперативна информация за съхраняване на акцизни стоки без бандерол в
служебни помещения на гарата, свидетелката Е.Д., която по това време изпълнявала
задълженията си като ръководител движение, била помолена да осигури достъп до
служебните помещения. Свидетелката Д. въвела полицейските служители в стаята за
почивка на ръководителите движение на гарата. Полицейските служители забелязали
металния шкаф /гардероб/, който подсъдимия В.П. бил заключил с катинар, тъй
като вратата му била леко изкривена така, че се виждало съдържанието на шкафа.
Вътре в шкафа същите видели голям брезентов чувал /торба/, съдържащ кутии с
цигари. Свидетелката Д. била поканена да предостави ключове за отваряне на
шкафа, но същата обяснила, че не разполага с такива и че не знае от кого се
ползва този шкаф. С цел да установи ползвателят на шкафа, свидетелката Д.
започнала да провежда телефонни разговори с ръководителите движение, ползващи
шкафове в стаята за отдих. След приключването им, свидетелката Д. заявила на
полицейските служители, че не е могла да установи кое служебно лице ползва
въпросния шкаф, но обяснила, че не е могла да се свърже по телефона единствено
със свидетеля П.Т.Б. и подсъдимия В.Б.П.. Полицейският служител В. Ц. придружен
от свидетеля П.И.Ц. се отправили със служебния автомобил към дома на подсъдимия
П.,***. След като подсъдимият излязъл пред къщата, полицейските служители се
легитимирали, като В. Ц. го попитал дали използва заключен метален шкаф в
стаята за почивка на ж.п. гара Д., на който въпрос подсъдимия отговорил
утвърдително. Подсъдимият се съгласил доброволно да предостави достъп до този
шкаф, като взел със себе си ключа от катинара и се качил в полицейския
автомобил. При пристигането си в сградата на ж.п. гарата, пред всички
присъстващи в стаята за почивка полицейски служители – свидетелите Б., Д., С., Ц.
и А., подсъдимият П. заявил, че той използва въпросния метален шкаф, след което
отключил с носения от него ключ, поставения на шкафа катинар. Вътре в шкафа
полицейските служители установили общо 610 броя кутии с тютюневи изделия
/цигари/ без поставен акцизен бандерол. На отправеният към подсъдимия въпрос от
полицейските служители, дали цигарите са негови, подсъдимия отговорил, че само
част от тях са негови, а за другата част – не знае на кого са. За така
констатираното, полицейските служители уведомили разследващ полицай при РДГП
Калотина. Последвало извършването на претърсване и изземване в помещението за
почивка /съблекалня/ на служителите на ж.п. гара Д., обективирани в съставен
протокол от 05.12.2017 г. /л.7-10 от ДП/. Видно от същият, в метален гардероб
били намерени и иззети 320
броя кутии с цигари марка „Мерилин слимс”, 130 броя кутии цигари марка „Арт
слимс”, 140 броя кутии цигари марка „Космополитън”, 20 броя кутии с цигари
марка „Кинг”, или общо 610 броя кутии с цигари без поставен акцизен бандерол.
По
делото е назначена и изпълнена съдебно-оценителна експертиза /л.31-34 от ДП/,
която е дала заключение за единичната и обща пазарна стойност на иззетите кутии
цигари без български акцизен бандерол. Съгласно това заключение, общата пазарна
стойност на 610 броя кутии с тютюневи изделия /цигари/ от различни марки, както
следва: 320 броя кутии с
цигари марка „Мерилин слимс”, 130 броя кутии цигари марка „Арт слимс”, 140 броя
кутии цигари марка „Космополитън”, 20 броя кутии с цигари марка „Кинг”,
възлиза на сумата от 3 625 лева, а общата стойност на дължимия акциз на същите
е 2 235,90 лева.
Гореизложената
фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, а именно:
изцяло от показанията на свидетелите Е.Д., К.Б., К.Д., Т. А. С., П.Ц., В. А., Р.Г.,
С.С., Ц.П.; частично от показанията на свидетелите З.Р., П.Т.Б., Т.Н.С.,
обясненията на подсъдимия В.П.; от заключенията на приетата съдебно-оценителна
експертиза; чрез събраните по делото писмени доказателства, прочетени и приети
по реда на чл.283 от НПК – протокол за претърсване и изземване, протокол за
оглед на местопроизшествие, справки от ДП”НКЖИ”, справка за съдимост на
подсъдимия; чрез
иззетите по делото веществени доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите К.В.Б., К.Б.Д., Т. А. С., П.И.Ц.
и В.А.А.. За настоящият
съдебен състав не е налице никакво съмнение в тяхната безпристрастност,
незаинтересованост и обективност при излагане на фактите от значение за делото.
При
преценка достоверността на показанията на посочените свидетели, съдът отчете
обстоятелството, че относно конкретно възприетите и възпроизведени от тези
свидетели факти, които имат значение за изясняване на относимите за процеса
обстоятелства и които са приети за безспорно установени, съдът не констатира
никакво съществено вътрешно противоречие в показанията на посочените свидетели,
като не констатира и такова противоречие на същите с останалия доказателствен
материал по делото. Основание да заслужат доверието му, съдът откри и в
обстоятелството, че по делото липсват данни посочените свидетели по някакъв
начин да са заинтересовани от изхода му, което да ги мотивира да бъдат
недостоверни и недобросъвестни при излагане на показанията си. Показанията на
изброените свидетели са подробни, детайлни, последователни, логични,
непротиворечиви и кореспондиращи на останалите доказателства, които се
възприемат от съда, каквито са показанията на свидетелката Е.Д., протокола за
извършените в служебното помещение /съблекалня/ на ж.п.гара Д. претърсване и
изземване, заключението на съдебно-оценителната експертиза. В показанията си,
свидетелите Б., Д., С.,
Ц. и А. дават сведения за установеното при извършената от тях
проверка наличие на процесните по вид и количество кутии с цигари без акцизен
бандерол в служебния шкаф, ползван от подсъдимия в стаята за почивка
/съблекалня/ на ж.п. гара Д.; за това, че именно подсъдимия бил доведен на
гарата от дома си, за да отключи с притежаван от него ключ катинара на шкафа, в
който били открити процесните цигари без бандерол; че само подсъдимия
притежавал ключ от катинара на въпросния шкаф; че сам подсъдимия заявил пред
полицейските служители, че ползва този шкаф и съответно има ключ за него; за
обстоятелството, че в нито един етап от момента на откриване на цигарите в служебния
гардероб на подсъдимия, същият не отрекъл пред полицейските служители, тези
цигари да са негова собственост. В частност, показанията на свидетелят К.В.Б. пресъздават
и извънпроцесуалното изявление на подсъдимия П., че „само една част от
намерените цигари са негови, а за другата част – не знае на кого са”. Относно
тези обстоятелства, показанията на свидетелите – полицейски служители срещат
пълна подкрепа от събраните по делото писмени доказателствени средства и в
частност – от протокола за претърсване и изземване, удостоверяващ извършено на
въпросната дата претърсване в служебното помещение /съблекалня/, използвано от
служителите на ж.п. гара Д., в резултат на което процесните кутии с цигари без
бандерол, били намерени на местата, на които свидетелите са посочили, че са ги
установили – в голяма брезентова торба, находяща се в метален шкаф, поставен до
мивката в помещението. По-нататък, показанията на свидетелите Б., Д., С., Ц. и А.
напълно кореспондират и на показанията на свидетелката Е.Д., на които съдът не
намери основания да не се довери. В частност – показанията на свидетелката Д.
потвърждават заявеното от полицейските служители, че на място в гарата не е
имало оставен на разположение ключ от катинара на въпросния шкаф; че намиращите
се в стаята за почивка шкафове са се ползвали единствено от лицата, заемащи
длъжността ръководител движение на ж.п. гара Д.; че тя /свидетелката Д./ не е
знаела на кого е въпросния шкаф, не е разполагала с ключ от него и поради това
е установила контакт по телефона с всички ръководители движение на гарата, от
които също не е получила информация за ползвателя на шкафа. По косвен начин,
указание за обстоятелството, че процесните кутии с цигари са се намирали във
фактическата власт на подсъдимия П., дават и гласните доказателства, събрани
чрез разпита на свидетелите З.Р., П.Б., С.С., Т.С., Ц.П., Р.Г. и Е.Д., които
категорично отричат да са ползвали при изпълнение на служебните си задължения
като ръководители движение на ж.п. гарата, въпросния шкаф, в който са били
установени цигарите.
След
като съпостави по посочения начин показанията на свидетелите Б., Д., С., Ц. и А. с останалите източници
на доказателства, като отчете пълната им кореспонденция с тях, съдът прие
същите за добросъвестни, достоверни и обективни. Показанията на тези свидетели
са основен източник на преки доказателства и по делото не са налични основания
за игнорирането им, като неотговарящи на действителността.
Във
връзка с доказателственият анализ на свидетелските показания, дадени при
разпитите на полицейските служители, съдът намира за нужно да отбележи, че
показанията на един от тях - свидетеля В.Н. Ц. /дадени на досъдебното
производство/ не могат да залегнат в основата на съдебните доказателствени
изводи. Това е така, доколкото В. Ц. е недопустим свидетел, тъй като в
качеството си на лице, извършило действия по разследването на досъдебното
производство /разпити на част от свидетелите/, попада в ограничението за лицата
по чл.118 ал.2 от НПК и съответно върху показанията му не могат да се градят
фактически изводи. Тъкмо поради тази причина настоящият съдебен състав не
допусна Ц. до разпит в качеството му на свидетел в съдебното производство.
По
отношение на показанията на свидетелите З.Р., П.Б., С.С., Т.С., Ц.П., Р.Г.
/изпълнявали длъжността ръководител движение на ж.п. гара Д. към процесната
дата, наред с подсъдимия/, следва да се посочи, че досежно конкретно
възприетите и възпроизведени от тези свидетели факти, които имат значение за
изясняване на релевантните обстоятелства по делото и които са приети за
безспорно установени, съдът констатира съществено противоречие между
показанията им, както и намери такова противоречие между тях и останалия доказателствен
материал. Касателно значимите за решаване на делото въпроси – ползвал ли е
подсъдимия шкафа, в който са открити процесните акцизни стоки; заключвал ли се
е този шкаф, както и другите такива, с които е била оборудвана стаята за
почивка; били ли са на разположение на всички служители в ж.п. гарата, ключове
от въпросния шкаф - посочените свидетели са депозирали в хода на съдебното
следствие, несъответни по между си показания. Така, при излагане на показанията
си, свидетелят З.Р. цитиран дословно твърди: „Мисля, че на връзката няма
ключове от шкафчетата в съблекалнята на гарата…Връзката стои в едно служебно
чекмедже. В него няма ключове от шкафчетата”. В подобен смисъл са и показанията
на свидетелят С.С., който заявява: „Нямам представа дали на дръжката с ключове,
има ключове от шкафчетата”, както и тези на свидетеля Ц.П., който също твърди:
„Има ключове на различни връзки, които седят в апаратната , но не зная за какво
са”. Показанията на тези свидетели се явяват в пълно противоречие с показанията
на свидетелите П.Т.Б. и Т.Н.С., които дават категорични сведения за това, че
ключове от шкафчетата в стаята за почивка, са били налични на връзка, съхранявана
в чекмедже на апаратната, в която изпълнявали служебните си задължения
ръководителите движение.
Коментираните
показания на свидетелите П.Б. и Т.С., обаче в пълна степен противостоят на
останалия кредитиран доказателствен материал, недостоверни са и неотговарящи на
действителността. В частност – опровергават се от показанията на свидетелката Е.Д.
/също работеща като ръководител движение на гарата/, която категорично отрича
да е разполагала с ключове от шкафчетата в стаята за почивка, включително от
въпросното шкафче, както и от показанията на всички разпитани като свидетели
полицейски служители, които потвърждават така казаното от Д..
За да не
приеме за достоверни показанията на свидетелите П.Б. и Т.С. в обсъжданата им
част, съдът отчете и тяхната нелогичност, както и безспорната установеност на
факта, че посочените свидетели са в колегиални отношения с подсъдимия. Неправдиво,
нелогично и недостоверно се явява твърдението на свидетелите Б. и С., че на
служебното място на дежурния ръководител движение на гарата, са били оставени
на разположение ключове за всички шкафчета на служителите, намиращи се в стаята
за почивка, а същевременно дежурната на процесната дата служителка –
свидетелката Е.Д. да отрича пред полицейските органи наличието на такива
ключове, да се обажда по телефона на всички ръководители движение с цел
получаване на информация за притежателя на ключ от въпросния шкаф и съответно
подсъдимия да бъде довеждан лично, за да отключи служебния шкаф. При условие и,
че действително процесния шкаф и откритите в него кутии цигари без български
акцизен бандерол, не са били в държането на подсъдимия П., нелогично се явява цялостното
поведение на същия по време на извършване на полицейската проверка – да отвори
с носен у него ключ /съхраняван в дома му/ въпросния шкаф, да потвърди пред
служителите на полицията, че този шкаф се ползва от него и съответно да не
отрече в нито един момент, че намерените в шкафа акцизни стоки са негови.
При доказателственият анализ на
обясненията на подсъдимото лице В.П., настоящият съдебен състав констатира
съществено несъответствие на същите с останалите доказателствени източници по
делото. В този аспект, съдът не прие за правдиви обясненията на
подсъдимия в частта им, в която същия отрича да е ползвал служебния шкаф, в
който са открити акцизните стоки и последните да са негово притежание. Така, в
обясненията на подсъдимият, дадени в хода на съдебното следствие пред
настоящата инстанция, конкретно същият твърди /цитиран дословно/: „Не ползвам
този шкаф и не ползвам изобщо шкаф в това помещение…ползвам в апаратната заедно
с Т.Н.С.”. Изложените от подсъдимия П. обяснения напълно се опровергават от
показанията на свидетелите К.Б., К.Д., Т.С., П.Ц. и В.А., всеки един от които
дава категорични сведения за това, че лично е възприел изявлението на подсъдимия,
че въпросния шкаф се ползва от него и съответно действията му – отварянето на
шкафа от подсъдимия с ключ носен в него. По-конкретно, при излагане на
показанията си свидетелят К.Д. твърди: „подсъдимия заяви пред всички
присъстващи, че шкафа се ползва от него и предостави ключ от катинара”, а
свидетелят П.Ц. – „категорично подсъдимия посочи, че това е неговия шкаф и го
отключи с ключ, който той носеше”.
Не следва да се дава в. на
подсъдимия П. и за обясненията му, в които твърди, че на служебното място на дежурния ръководител движение на
гарата, са били оставени на разположение ключове за всички шкафчета на
служителите, намиращи се в стаята за почивка. Както бе казано по-горе, тези
твърдения на подсъдимия, подкрепени единствено от показанията на свидетелите П.Б.
и Т.Н.С., напълно се опровергават и оборват от останалите доказателствени
източници – показанията на всички разпитани по делото като свидетели полицейски
служители, показанията на свидетелите Е.Д., З.Р., Ц.П.. Следователно, с изложените
обяснения на подсъдимия се пресъздава единствено и само защитна версия. Чрез
тези обяснения подсъдимият е реализирал правото си на защита и тези обяснения
са съобразени изцяло с възприетата от него защитна позиция по делото, стъпваща
на твърдението за свободен достъп и на други лица до въпросния шкаф в
служебното помещение. Нелогично и неправдоподобно е подсъдимия да бъде доведен от дома си, за да
отвори със съхраняван единствено у него ключ, шкафа, в който се намирали
процесните цигари, а същевременно да заявява, че този шкаф не се ползва от
него.
Следователно,
гореупоменатите докзателствени източници, а не обясненията на подсъдимия П. /в
обсъжданите им части/, следва да бъдат кредитирани като отговарящи на
действителното фактическо положение. Именно с оглед на тези им
характеристики, съдът счете, че тези
обяснения на подсъдимия В.П. са израз на предприетата от него защитна
стратегия.
Съдът кредитира изцяло и възприема за достоверни
данните, съдържащи се в прочетените и
приети по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, тъй като по делото
липсват каквито и да са доказателства, които да ги оборват или опровергават.
Съдът даде в. изцяло и на заключението на изслушаната
и приета по делото съдебно-оценителна експертиза, изпълнена от вещото лице М.С.,
тъй като това заключение в пълнота е отговорило на поставените задачи, ясно и
обосновано е и с оглед на данните по делото не възниква никакво съмнение
относно неговата достоверност.
При
така възприетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна:
Въз основа на анализа на събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и във взаимната им връзка, се
установява по един несъмнен и категоричен начин, че подсъдимия В.Б.П. на датата
05.12.2017 г., на ж.п. гара Д., Софийска област, в помещение на „Национална
компания железопътна инфраструктура”, е държал акцизни стоки без български
акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон – чл.2 т.2 от Закона за
акцизите и данъчните складове – „На облагане с акциз подлежат тютюневите
изделия”; чл.64 ал.4 от същия закон – „Бандеролът се поставя върху
потребителската опаковка по начин, по който да е видна обозначената върху него
информация и който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без
неговото унищожаване чрез разкъсване”; чл.100 от същия закон – „Тютюневите
изделия предназначени за местния пазар се предлагат и продават само облепени с
бандерол; чл.28 ал.1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия
– „Тютюневите изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или
продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху
потребителската опаковка при условията и по реда на ЗАДС”, а именно: 320 броя
кутии с цигари марка „Мерилин слимс”, 130 броя кутии цигари марка „Арт слимс”,
140 броя кутии цигари марка „Космополитън”, 20 броя кутии с цигари марка
„Кинг”, или общо 610 броя кутии с цигари без поставен акцизен бандерол на обща
стойност 3 625 лева, с обща стойност на акциза 2 235,90 лева, като
случаят е немаловажен. По този начин подсъдимият В.П. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.234 ал.1, пр.2 от НК.
От обективна страна по делото, настоящата
инстанция приема за
безспорно установено, че подсъдимият В.П. на
датата датата 05.12.2017
г., на ж.п. гара Д., Софийска област, в помещение на „Национална компания
железопътна инфраструктура”, в ползваният от него служебен шкаф, е държал процесните
по количество и марки кутии цигари без български акцизен бандерол, който се
изисква съгласно разпоредбите на чл.2 т.2, чл.64 ал.4 и чл.100 от Закона за
акцизите и данъчните складове и чл.28 от Закона за тютюна и тютюневите и свързаните с тях изделия.
Разпоредбата на чл.234 ал.1 от НК е бланкетна такава и съдържанието й следва да бъде
запълнено с конкретни разпоредби от други нормативни актове, към който препраща, и които предвиждат кои стоки
подлежат на облагане с акциз и въвеждат задължение за поставяне на бандерол
като доказателство за платения акциз. Изпълнителното деяние на престъплението
по този състав се изразява в две форми – продажба или държане на стоки, които
съгласно разпоредбата на чл.2 от Закона за акцизите и данъчните складове
подлежат на облагане с акциз, но такъв не е заплатен за тях, доказателство, за
което е отсъствието на залепен върху същите бандерол. В случая подсъдимият е
обвинен, че на посочените място и време, в използваният от него при изпълнение
на служебните му задължения в НКЖИ шкаф, е държала акцизни стоки без бандерол,
в нарушение на чл.2 т.2, чл.64 ал.4 и чл.100 от Закона за акцизите и
данъчните складове и чл.28 от Закона за тютюна и тютюневите и свързаните с тях изделия –
инкриминираните кутии цигари, индивидуализирани като количество, марка и
стойност. Съгласно цитираните разпоредби, подсъдимият не е имал право да
транспортира, пренася, съхранява посочените тютюневи изделия без залепен на
опаковката им акцизен бандерол, удостоверяващ заплащането на дължимия към
държавата акциз. Изпълнителното деяние
„държане” е осъществено от подсъдимия П., чрез упражняването на фактическа
власт върху акцизните стоки без бандерол, придобити от него по неустановено
време, на неустановено място и от неустановени лица. Фактическата власт по
отношение на процесните кутии цигари без бандерол е била упражнявана от подсъдимия
П., чрез поставянето им в служебния шкаф, използван от него във връзка с
осъществяване на служебните му задължения, като ръководител движение на ж.п.
гара Д., който подсъдимия е отворил на въпросната дата със съхраняван у него
ключ. Именно местонахождението на акцизните стоки показва, че подсъдимият
упражнява върху тях фактическа власт, като може свободно и необезпокоявано да
извършва действия на фактическо или юридическо разпореждане с тях и да изключва
подобни действия на трети лица.
Предметът на престъплението са стоки – тютюневи
изделия, които съгласно разпоредбата на чл.2 т.2 от Закона за акцизите и
данъчните складове подлежат на облагане с акциз, но предвид липсата на поставен
бандерол върху тях, такъв не им е бил заплатен. Тези стоки представляват общо
610 броя кутии с тютюневи изделия /цигари/ от различни марки, както следва: 320 броя кутии с цигари марка „Мерилин
слимс”, 130 броя кутии цигари марка „Арт слимс”, 140 броя кутии цигари марка
„Космополитън”, 20 броя кутии с цигари марка „Кинг”. Събраните по делото
доказателства са безспорни и убеждават, че във фактическата власт на подсъдимия
П., са били открити описаните марки и количества цигари, които са били без
бандерол. В тази насока данни за отсъствието на поставен върху кутиите с цигари
бандерол се съдържат, както в показанията на свидетелите К.Б., К.Д., Т. А. С., П.Ц.
и В.А., в протокола, обективиращ действията по разследването, чрез които
посочените стоки са открити и иззети от мястото на нахождението им, така и в
заключението на съдебно-оценителната експертиза.
От обективна страна е налице и
предвидения от състава на престъплението по чл.234 ал.1 НК обективен признак –
„извършеното деяние представлява немаловажен случай”. Съгласно чл.93 т.9 от НК
едно деяние представлява маловажен случай, когато степента на обществената му
опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства. Съдебната преценка на този въпрос се
извършва на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на
извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици,
данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение
за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. В конкретния случай обстоятелствата
по делото не дават основание на съда да приеме, че така извършеното от
подсъдимия П. деяние представлява “маловажен случай” по смисъла на разпоредбата
на чл.93 т.9 от НК. Правнозначимите факти досежно механизма на осъществяване на
инкриминирания акт /начина, по който са
„държани” от подсъдимия процесните акцизни стоки без бандерол – в служебно
помещение на ж.п. гара/, сравнително високото стойностно изражение на предмета
на престъплението, коментирани при преценка засегнатите с това престъпно
посегателство обществени отношения, свързани с накърняване на държавния фиск в
значителни размери, не аргументират маловажност на извършеното от подсъдимата
деяние. Всичко това мотивира съдът да приеме, че извършеното от подсъдимия П.
деяние, предмет на настоящето производство, не представлява “маловажен случай”
по смисъла на чл.93 т.9 от НК.
От
субективна страна подсъдимият В.П. е извършил посоченото деяние при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като същият е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние – държане на акцизни стоки без
бандерол, определени по вид, количество и стойност, като е съзнавал и факта,че
за тези стоки се дължи акциз, но такъв не е заплатен. Подсъдимият П. е предвиждал
и общественоопасните последици от своето деяние и е искал настъпването им.
Съдът приема за безспорно установено по делото, че подсъдимия П. е съзнавал
всички гореизброени обстоятелства, представляващи от обективна страна елементи
от състава на престъплението.
За да
приеме, че подсъдимият е действал умишлено при извършване на деянието, съдът
прецени в съвкупност следните безспорно установени факти: процесните стоки са
били открити в служебен шкаф, заключен с катинар, който се е ползвал единствено
от подсъдимия /от събраните по делото доказателства не се установява друго лице
да е ползвало въпросния шкаф/; не са ангажирани доказателства, а и сам
подсъдимия не твърди, че на процесната дата, а и в близките дни преди това, той
да е предоставил ползването на служебния шкаф на друго лице/други лица; при
извършената от полицейските служители проверка в помещението на гарата, в което
се намирали служебните шкафове на ръководителите движение, единствено въпросния
шкаф, не е могло да бъде проверен от полицейските служители, съответно да бъде
отворен; единствено подсъдимият е предоставил ключ за отваряне на въпросния
шкаф, като го донесъл от дома си и сам той е отключил шкафа; многото на брой
пакети с цигари, поставени в обемна брезентова торба, изключват възможността
същите да бъдат поставени в служебния шкаф /гардеробче/ без вратата на същия да
се отключи и отвори; след като полицейските служители намерили в шкафа на
подсъдимия процесните цигари без бандерол, същият принципно не отрекъл
притежанието им.
С оглед на изложеното, съдът намери, че
подсъдимия В.Б.П. с деянието си е осъществил състава на
престъплението по чл.234 ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна
страна, и го
призна за виновен в извършването на това престъпление.
Настоящият състав на СлРС не се съгласи с
обвинителното твърдение за противозаконно държане от страна на подсъдимия П. на
процесните акцизни стоки без бандерол, в претендираните темпорални граници – от
неустановена дата до 04.12.2017 г. /вкл./. За да достигне до този извод, съдът
отчете обстоятелството, че по делото лисват каквито и да е доказателства,
съдържащи конкретни данни за това, от кога процесните акцизни стоки се намират
във фактическата власт на подсъдимия и съответно за какъв времеви период до момента
на установяването им на процесната дата. Следва да се отбележи, че темпоралната
характеристика на деянието е негов необходим реквизит, включващ максимално
възможната и точна установеност на времевите рамки на престъплението по ден,
месец, година или обобщен период от време. Времеизвършването на престъплението
е обективен елемент от предмета на доказване по чл.102 т.1 от НПК и е един от
въпросите, на които съдът следва да даде недвусмислен отговор с присъдата си по
чл.301 ал.1, т.1 от НПК. Недопустимо е с обвинителният си акт прокурорът, а
след това и с присъдата си, съдът да „маркира” такива широки времеви рамки на
извършване на деянието, при липса на каквито и да е доказателства, които да
могат да обосноват авторството и вината на подсъдимия по така повдигнатото му
обвинение. Ето защо, съдът призна подсъдимия В.П. за невиновен и на основание
чл.304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение да е държал
процесните по брой и марки кутии с цигари без акцизен бандерол, от неустановена
дата до 04.12.2017 г. /вкл./.
За да индивидуализира размера на
наказанията, наложени на подсъдимия В.П. за извършеното от него престъпление по
чл.234 ал.1 от НК, съдът
отчете като смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства - оказаното от
него съдействие на полицейските служители за извършване на предприетата от тях
проверка за държане на акцизни стоки без бандерол /подсъдимият доброволно
отключил служебния шкаф, в който съхранявал цигарите без бандерол/,
положителното му процесуално поведение, чистото му съдебно минало, трудовата
му ангажираност и социална реализация. Като отегчаващи вината и отговорността обстоятелства по
отношение на подсъдимия П., съдът прецени голямото количество на акцизните
стоки и съответно сравнително високата им пазарна стойност.
След съвкупната преценка на обстоятелствата относно степента
на обществена опасност на това деяние /сравнително невисока такава/ и на
подсъдимия, както и на гореизложените смекчаващи и отегчаващи вината и
наказателната отговорност на подсъдимия П. обстоятелства,
съдът определи
размера на наложеното наказание лишаване от свобода при голям превес на
смекчаващите отговорността му обстоятелства, а именно в минималния предвиден за
престъплението по чл.234 ал.1 от НК размер на наказанието лишаване от свобода –
1 /една/ година. При определянето на размера на наказанието глоба, съдът също
съобрази наличния превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства, в съответствие с които я отмери в еднократния размер на
пазарната цена на процесните акцизни стоки, възлизаща на сумата 3 625
лева.
Съдът
прецени, че в случая са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на
чл.66 ал.1 от НК, тъй като наложеното на подсъдимия П. наказание по вид и
размер съответства на изискванията на цитираната разпоредба, подсъдимия не е
осъждан, а и предвид приетите и изложени по-горе от съда смекчаващи
отговорността обстоятелства, същият не представлява голяма обществена опасност
и целите на наказанието по отношение на него могат да се постигнат и без
ефективното му изтърпяване. Поради това съдът отложи изпълнението на наложеното
на подсъдимия П. наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
На
основание чл.234 ал.5 от НК съдът отне в полза на държавата предмета на
престъплението, извършено от подсъдимия В.П., а именно: 320 броя кутии с цигари марка „Мерилин
слимс”, 130 броя кутии цигари марка „Арт слимс”, 140 броя кутии цигари марка
„Космополитън”, 20 броя кутии с цигари марка „Кинг”.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия В.П., да заплати по сметка
на РДГП – гр.Д. направените във фазата на досъдебното производство разноски
в размер на 105,57 лева, както и в полза на държавата – по сметка на ВСС, направените
във фазата на съдебното производство разноски в размер на 100 лева.
По тези
съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
Председател:
чл.64 ал.4 от същия закон „Бандеролът се
поставя върху потребителската опаковка по начин, по който да е видна
обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата на
стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване”; чл. 100 от
същия закон „Тютюневите изделия предназначени за местния пазар се предлагат и
продават само облепени с бандерол; чл.28 ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите
и свързаните с тях изделия — „Тютюневите изделия се транспортират, пренасят,
съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с
бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на
ЗАДС”, а именно: 320 броя кутии с цигари марка „Мерилин слимс”,
130 броя кутии цигари марка „Арт слимс”, 140 броя
кутии цигари марка „Космополитън”, 20 броя кутии с
цигари марка „Кинг", или общо 610 броя кутии с цигари без поставен акцизен
бандерол на обща стойност З 625 лева, с обща стойност на акциза 2 235,90 лева,
като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл.2З4 ал. 1 от НК и
във ВР. с чл.54 ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 1