№ 6335
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Р. М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело
№ 20221100504282 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С решение от 15.01.2022 г., постановено по гр. д. № 42387/2020 г. по
описа на Софийски районен съд, 175-и състав, е отхвърлен предявеният от
„В.-**“ ЕООД срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1329,20 лв.,
представляваща служебно начислена електрическа енергия за периода от
23.04.2020 г. до 23.07.2020 г. за обект, находящ се в гр. София, ул. **** по
партида с клиентски номер 540004541471, съгласно фактура № ********** от
28.07.2020 г.
Със същото решение с оглед изхода на спора е разпределена
отговорността за разноски между страните, като на основание чл. 78, ал. 3
ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 380 лв.,
представляваща сторените по делото разноски.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство „В.**“ ЕООД, в която са изложени
доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
атакувания съдебен акт. На първо място въззивникът отрича в исковия
периода да са действали чл. 56, ал. 1-2 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Оспорва между страните да е
1
имало сключен договор за доставяне на електрическа енергия, както и да са
имали преки облигационни отношения по предоставянето на мрежови услуги.
Твърди, че ответникът няма право да получава цената на електрическата
енергия от крайния клиент, тъй като заплащането е опосредено от крайния
снабдител. Поддържа, че мрежовият оператор няма и право да коригира
сметките за продадена топлинна енергия. Заявява, че по делото не е била
доказана стойността на електрическата енергия за процесния период, във
връзка с което развива подробни доводи. Намира, че на КЕВР не е делегирано
със закон правомощие да установява с подзаконов нормативен акт правото на
корекция в полза на мрежовия оператор. Обосновава злоупотреба с право при
процедурата по коригиране на сметката за електрическа енергия. Сочи още, че
правото на корекция следва да е обусловено от наличие на ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция какъвто понастоящем липсвал в
общите условия на ответника. Приема, че първата инстанция неправилно е
кредитирала експертното заключение по съдебно-техническата експертиза
при липса на доказателства. Заявява, че районният съд е приел спазването на
тримесечния период до датата на съставянето на констативния протокол въз
основа на предположение. Развива доводи, че първата инстанция неправилно
е анализирала свидетелските показания. Поради изложените съображения е
отправена молба до въззивния съд за отмяна на обжалваното решение ведно
със законните последици от това.
В законоустановения срок въззиваемата страна „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД не се е възползвала от правото си да подаде отговор на така
депозираната жалба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Софийски районен съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на сумата в
размер на 1329,20 лв., представляваща вземане за коригирана цена на
електрическа енергия, начислена служебно за периода от 23.04.2020 г. до
23.07.2020 г. за обект, находящ се в гр. София, ул. **** по партида с клиентски
номер 540004541471, за която сума е издадена фактура № ********** от
28.07.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените
в жалбата оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по
реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС, тъй като фактическите и
правни констатации на настоящата инстанция съвпадат с тези, направени от
2
районния съд в атакувания съдебен акт. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и в
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства,
изложил е мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален
закон. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата
въззивна инстанция намира, че към изложените правни и фактически
констатации на първоинстанционния съд следва да се добави и следното:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест при
отрицателен установителен иск ответното дружество следва да установи, че
процесният обект е присъединен към електроразпределителната мрежа и чрез
него се ползват предоставените от ответника мрежови услуги – достъп до и
пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа, която е
експлоатирана и поддържана от ответното дружество; че е налице основание
за преизчисление по нормативно предвидената методика на дължимите от
абоната суми поради констатирана нерегламентирана намеса в измерването на
доставените количества електроенергия, довела до неправилното й измерване
или неизмерване, както и че са спазени установените в нормативните актове и
между страните процедури за това.
От представената по делото лицензия за разпределение на електрическа
енергия се установява, че ответникът притежава лиценза за извършване на
дейност по разпределение на електрическа енергия на територията,
определена в лицензията. В лицензията е предвидено, че лицензиантът
осъществява следните права и задължения: транспортиране на електрическа
енергия през мрежата в съответствие с действащото законодателство;
експлоатиране и поддържане на съществуващата мрежа, изграждане на нови
елементи от мрежата с цел нейното развитие за осигуряване непрекъснато и
ефективно транспортиране на електрическа енергия до потребителите;
присъединяване към мрежата на потребители и производители на
електрически енергия, разположени на територията на лицензията; сключване
съгласно ЗЕ договори за пренос на електрическа енергия през мрежата по
регулирани цени, както и сделки за допълнителни услуги, гарантиращи
сигурната работа на мрежата; купуване на необходимата електрическа енергия
за покриване на технологичните разходи по преноса; монтиране, поддръжка,
отчитане и контрол върху средствата за търговско измерване на електрическа
енергия; извършване на други необходими услуги, свързани с дейността по
разпределение на електрическата енергия.
По делото не е спорно обстоятелството, че ищецът е собственик на
имот, находящ се в гр. София, на ул. ****, както и че е потребител на
електроенергия за въпросния недвижим имот. Оспорва се наличието на
облигационна връзка между ищеца и ответника. В нормата на чл. 104а, ал. 1
ЗЕ е предвидено, че крайните клиенти използват електропреносната или
съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при
публично известни общи условия. В чл. 4, ал. 1 от общите условия на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, действали за процесния период, е посочено, че
всяко лице, чийто обект е присъединен към електроразпределителната мрежа
съгласно действащото законодателство и е приело общите условия за
3
продажба на крайния снабдител, може да използва електроразпределителната
мрежа за снабдяването на обекта с електрическа енергия съгласно тези общи
условия. Още повече, че ищецът, като потребител на електрическа енергия, е
потребител и на електроразпределителната мрежа, тъй като от нея се снабдява
с електрическата енергия - § 1, т. 41а, б. „а“ ДР ЗЕ. Ето защо ищецът, като
клиент на „ЧЕЗ Електро България“ АД за процесния имот, е клиент и на
ответното дружество, което именно извършва експлоатирането на
разпределителната мрежа съобразно притежаваната от него лицензия, поради
което възражението на ищеца досежно липсата на облигационна връзка между
него и ответното дружество се явява неоснователно.
Следващият спорен въпрос между страните е концентриран върху
наличието на основание за начисляване и заплащане на посочената в исковата
молба процесна сума, представляваща извършена корекция на обема и
стойността на доставена енергия за минал период.
На първо място следва да бъде изяснен въпросът относно материалната
легитимация на ответника. В решение № 50084/14.06.2023 г. по гр. д. №
1307/2022 г. на ВКС, IV ГО, е обобщена практиката по въпроса материално
легитимирани ли са операторите на електроразпределителните мрежи да
претендират от клиентите суми, начислени вследствие на преизчисляване на
количеството на електрическа енергия при установяване на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия по смисъла на чл.
56, ал. 4 ПИКЕЕ вр. чл. 86, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
Посочено е, че следва да се има предвид разрешението, дадено от ВКС в
решение № 85 по гр. д. № 2528/2021 г., ІV г. о., и решение № 50186 по гр. д. №
4372/2021 г., ІV ГО. В тях се приема, че разпоредбите на чл. 50-56 от
действащите Правила за измерване на количеството електрическа енергия
(ПИКЕЕ от 2019 г.) не уреждат договорните правоотношения по продажба на
електрическа енергия, а само правото на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа при установяване на несъответствия между
измерените количества електрическа енергия и заплатените такива, да
преизчислява количествата електрическа енергия по реда на правилата.
Според чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ , дейността по пренос на електрическа енергия на
оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на всички
вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са
преизчислени по реда на чл. 50-56 ПИКЕЕ. Съгласно чл. 51 ПИКЕЕ при
установено неправомерно присъединяване на обект към електрическите
мрежи операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период не по-дълъг от 180 дни от датата на
констатиране на присъединяването, като количеството електрическа енергия
се изчислява по една втора от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със
съответната мрежа, при 24-часово натоварване, въз основа на констативен
протокол, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ. Съгласно чл. 56, ал. 1 и, ал. 2
ПИКЕЕ, в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по
реда на раздел IХ ПИКЕЕ (където е систематичното място и на разпоредбата
на чл. 51) операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на
ползвателя на мрежата (какъвто е и крайният битов клиент) фактура и справка
за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за
4
дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена
мощност) и за „задължения към обществото“; а ползвателят на мрежата (респ.
крайният битов клиент) заплаща на оператора на съответната мрежа тази
дължима сума, определена от оператора на съответната мрежа.
От изложеното се прави извод, че крайният клиент дължи заплащане на
потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ, на
оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна
услуга по смисъла на т. 41б, б. „а“ ДР ЗЕ. Следва да се посочи, че при анализа
на посочените разпоредби е съобразена и практиката на ВКС (напр. решение
№ 77 по гр. д. № 2708/2021 г., ІІІ ГО, решение № 61 по гр. д. № 1898/2021 г.,
ІІІ ГО, и решение № 50074 по гр. д. № 1099/2022 г., ІІІ ГО), съгласно която
подзаконовата уредба в чл. 56 ПИКЕЕ е в рамките на законовата делегация и
не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително не
противоречи на общото правило, че за доставена на потребителя
електроенергия се заплаща цена.
Следователно, налице е подзаконово възлагане на вземането,
легитимиращо оператора на мрежата да го начисли и получи вместо
доставчика. Ето защо възраженията на въззивника в този смисъл са
неоснователни.
Страните не спорят, а и се установява от представената фактура №
**********/28.07.2020 г. и приложението към нея, че ответникът е начислил
на ищеца сумата 1329,20 лв. с ДДС на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56
ПИКЕЕ от 2019 г. въз основа на едностранна корекция на сметка. По делото са
установени елементите на фактическия състав, пораждащ претендираното от
ответника право на вземане за сумата 1329,20 лв. по корекционната сметка,
която сума представлява стойността на доставена и потребена електрическа
енергия за периода от 23.04.2020 г. до 23.07.2020 г. за имот, находящ се в гр.
София, ул. **** с клиентски №: 540004541471, и за която сума е издадена
посочената фактура.
По делото е доказано и констатираното от ответника наличие на
нерегламентиран достъп и промяна в схемата на свързване на електромера и
на цялата измервателна система, довели до непълно отчитане на потребената
електрическа енергия. Това се установява от констативен протокол №
1024994/23.07.2020 г., от заключението на приета и неоспорена по делото
съдебнотехническата експертиза, както и от събраните гласни доказателства.
Според заключението на основната експертизата описаните в
констативния протокол нарушения представляват осъществяване на
нерегламентиран достъп, респ. промяна в схемата на свързване на
електроизмервателната система, което е довело до неотчитане на потребената
електроенергия през присъединението само за фаза „S”.
Според свидетелските показания на участвалата при установяване на
нарушението служителка на ответното дружество Н.К. , както и според тези
на свидетеля Й.Г., като представител на Федерацията на потребителите, се
установяват констатираните в протокола нарушения.
Електроразпределителното дружество е спазило предвиденият в раздел
5
IX ПИКЕЕ ред и начин за преизчисляване на количеството електрическа
енергия. При проверката е бил съставен констативен протокол за проверка на
неточно измерване и/или неизмерване на електрическа енергия. Същият е
съставен в отсъствието на ползвателя или на негов представител, като е
подписан от представители на оператора на съответната мрежа и от свидетел,
който не е служител на оператора съгласно изискванията на чл. 49, ал. 1 и ал. 3
ПИКЕЕ от 2019 г. В протокола ясно са индивидуализирани датата, мястото,
обектът на проверка, клиентът и абонатният му номер, както и присъстващите
при съставянето му лица, в съответствие с изискванията на чл. 49, ал. 3
ПИКЕЕ. Описани са подробно констатираните нарушения, поради което
оплакванията на въззивника в обратен смисъл са неоснователни. Съобразно с
изискването на чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ от 2019 г., в седемдневен срок от
извършване на проверката ищецът е бил уведомен за същата, за
констатираната промяна в схемата на свързване, за уведомяване органите на
МВР и за обстоятелството, че предстои преизчисляване на количеството
електрическа енергия по ПИКЕЕ. Ответникът е изпратил освен
уведомлението и препис от констативния протокол. Това се установява от
писмо от 24.07.2020г. и от известие за доставка от същата дата.
Тук е мястото да се посочи, че неоснователно е оплакването на ищцеца,
че количеството електрическа енергия, дължимо за спорния период, е
неправилно изчислено. От заключението на основната СТЕ се установява, че
общото количество електроенергия, неотчетено от СТИ – 7025 KWh е
преизчислено правилно, при спазване на методиката по чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ от
2019 г., на базата на половината от пропускателната способност на линията на
присъединението, за период от три месеца, предхождащ датата на проверката,
през който период не е извършвана друга проверка за изправността на СТИ
и/или смяна на електромера, по действащите към момента на корекцията цени,
утвърдени от ДКЕВР, съгласно изискването на чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ от 2019 г.
Възражението на ищеца, че направената корекция не отразява реално
потребеното количество енергия, също е неоснователно. След измененията на
ЗЕ от 2012 г. и влизането в сила на ПИКЕЕ от 2013 г., практиката на ВКС
(решение № 118 от 18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г., II т. о., ТК, решение №
124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о., ГК, решение № 115 от
20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г., II т. о., ТК, определение № 60792 от
6.12.2021 г. по гр. д. № 1943/2021 г., IV г. о., ГК и др.) е еднозначна по въпроса,
че корекционната процедура въвежда обективни правила за измерване на
доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като
освобождава електроразпределителното дружество от задължението да
докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество
електроенергия, а в тежест на потребителя е при оспорване на установените
по този ред данни да ангажира доказателства за установяване на потребеното
количество електроенергия с оглед намиращите се в обекта електроуреди и
режима на използването им. При наличие на предвидено законово основание
за такава едностранна корекция, за неизмерената или неточно измерена
доставена електроенергия за периода след влизане в сила на ПИКЕЕ (обн. ДВ,
бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.) не намира приложение създадената при
старата редакция на ЗЕ и отменените ПИКЕЕ съдебна практика по чл. 290
ГПК, която е обоснована с липсата за предшестващия период на нормативна
6
уредба, даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за
извършване на корекции на сметката потребителя за ползвана електроенергия
за минал период.
По отношение на възражението на въззивника, че ответната страна не е
изпълнила задължението си за включване в Общите условия на ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, поради което
не дължи процесната сума, е формирана актуална и непротиворечива
практика на ВКС. Според същата, дори в общите условия, в противоречие с
чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ , да не е предвиден ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка, това нарушение би било пречка
потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати
корекцията, но нарушението не може да послужи като основание да се отрече
дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.
Този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на
цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване. В този смисъл са решение № 77 от 30.05.2022 г. по гр. д. №
2708/2021 г., III г. о., ГК на ВКС, решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. №
2991/2018 г., III г. о., ГК на ВКС, определение № 666 от 3.11.2020 г. по гр. д. №
1737/2020 г., IV г. о., ГК на ВКС и др.)
Неоснователни са и доводите на въззивника относно установеното с чл.
42, ал. 5 от ПИКЕЕ (понастоящем отм. с Решение № 10003 на ВАС на РБ –
ДВ, бр. 57 от 2021г., в сила от 09.07.2021г.) задължение обслужването на
измервателните системи да се извършва най-малко веднъж на три месеца,
което включва проверка на същите. Евентуалното неизпълнение на
задълженията по чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ не може да освободи потребителя от
задължението му по чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ да заплати неизмерената
електроенергия, а може само да ограничи периода, за който следва да се
извърши преизчислението по чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. Следователно,
неизпълнението на установеното в чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ задължение не е
основание за освобождаване от отговорност на ищцовото дружество.
По изложените съображения въззивният съд приема, че ответникът
надлежно е упражнил законово регламентираното му право едностранно да
извърши корекция на сметката за електроенергия на ищеца за срока по чл. 50,
ал. 2 от ПИКЕЕ за процесния период, както и че „ЧЕЗ Разпределение България
АД“ има вземане срещу ищеца за сумата от 1329,20 лева, представляваща
начислено количество електрическа енергия за корекция за установеното
неточно измерване на средство за търговско измерване с констативен
протокол от 23.07.2020 г., за която сума е издадена фактура от 28.07.2020 г.
Това от своя страна обуславя неоснователност на предявения иск.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски съдът намира следното:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3
ответникът има право на разноски за въззивното производство. Претендират
се разноски за юрисконсултско възнаграждение. В случая обаче пред
7
настоящата инстанция от страна на въззиваемото дружество (ответник) не са
извършвани никакви процесуални действия – не е подаден отговор на
въззивната жалба и не е присъствал процесуален представител на
дружеството в хода на откритите съдебни заседания по делото, поради което
на страната не следва да бъдат присъждани разноски.
С оглед цената на иска и предвид нормата на чл. 280, ал. 3 от ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 15.01.2022 г., постановено по гр.
д. № 42387/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 175-и състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8