№ 1139
гр. София, 05.03.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 23 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Г.
СъдебниДимитрия Г. Касапова
заседатели:Даринка Т. Янакиева
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
и прокурора И. Б. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Мирослав Г. Г. Наказателно дело от
общ характер № 20241100203784 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА – редовно призована, за нея се
явява прокурор И. П..
ПОДСЪДИМИЯТ П. В. П. – нередовно призован, не се явява.
Призовката от адреса в гр. София е върната в цялост с отбелязването, че
не е намерен – непознат е на живущите в сградата.
Призовката от адреса в гр. Видин е върната в цялост с отбелязване, че при
посещение на адреса, по сведение на съседи, никога не е живяло такова лице.
За него се явява АДВ. Н. М. – редовно призован.
ПОСТРАДАЛИТЕ:
Я. И. З. – редовно призован, не се явява.
Ю. Г. В. /преди З./ – редовно призована, не се явява.
За тях се явява АДВ. Ю. Н. – редовно призован.
П. И. З.-Б. – редовно уведомена чрез адв. С., не се явява.
За нея се явява АДВ. М. С. – редовно уведомен.
АДВ. Н. и АДВ. С. /поотделно/: Доверителите ни не държат да
присъстват в съдебното заседание.
1
СЪДЪТ ДОКЛАДВА:
– справка от ГДГП относно задгранични пътувания на подсъдимия, като
няма новопостъпили данни, в сравнение с вече постъпвалите;
– становище от пострадалото лице П. З.-Б. чрез адв. С., постъпило днес в
съда, в което се сочи, че са допуснати съществени процесуални нарушения; че
са депозирани жалби до ВКП и чрез САП до САС срещу постановлението на
САП за отмяна на постановления за привличане на П. и Д.. Приложени са
копия на жалбите до ВКП и САС. Иска се от съда да се изчака произнасянето
от САС, както и се подържа молбата за отвод на прокурор П. и се иска да бъде
изискана от МВР, ДАНС и Служба „Военно разузнаване“ информация, за това
дали спрямо подсъдимия е бил използван способ за прикритие по чл. 5 от
Наредба за организация на дейността по използване на служители под
прикритие в МВР.
АДВ. Н.: Поддържаме исканията, които са направени преди предходното
разпоредително заседание, така както са предявени двата граждански иска от
страна на моите доверители срещу подсъдимия, както и поддържаме искането
ни за конституиране като ЧО по делото.
АДВ. С.: Поддържам предявения преди предходното разпоредително
заседание ГИ от страна на доверителя ми срещу подсъдимия, както и
поддържам искането за конституиране като ЧО на същата по делото.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че исканията са основателни и е налице
основание съдът да конституира пострадалите като ЧО и ГИ.
АДВ. М.: Считам, че към настоящия етап не е необходимо
конституирането им в това качество – като ГИ, тъй като изходът от тези
претенции е последствие от наказателния процес, който се води. Няма
убедителни доказателства за претърпени вреди, щети и други претенции.
АДВ. Н. /реплика/: Становището на защитника считам за неоснователно,
тъй като гражданските искове няма да затруднят наказателния процес, тъй
като се ползваме от същите доказателства и доказателствени средства, които
са събрани към момента в ДП и са относими по отношение на предявените
граждански искове.
СЪДЪТ, като взе предвид изявените претенции и изразените становища,
намира следното:
2
Молбите за конституиране като ЧО по делото са основателни, тъй като те
са направени своевременно, изхождат от лица, посочени с обвинението като
пострадали от престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд.
По отношение на предявените граждански искове – същите са предявени
своевременно, уточнени са по основание и размер и изхождат от лицата,
посочени с ОА като пострадали. Както при произнасянето си в предходното
разпоредително заседание, така и към настоящия момент, съдът намира, че
исковете не следва да бъдат приети за разглеждане в наказателното
производство, като мотивите на съда са идентични с тогава изразените,
доколкото предявените и днес искове не се различават по нищо с вече
депозираните преди предходното разпоредително заседание, а именно:
Искът, предявен от пострадалата П. З.-Б. – със същия се претендира
сумата от 175 000 евро или тяхната левова равностойност. Тази претенция,
според съда, се разминава с обвинението, съобразно което се твърди, че е
причинена вреда в размер на 550 000 евро, които съгласно обвинението са
обща собственост на пострадалите Ю. З. /В./, Я. З. и П. З.-Б., без обаче да се
конкретизира кой каква част от тази сума притежава. Както и преди съдът
отбеляза – в обстоятелствената част на ОА се сочи, че сума от 175 000 евро е
била собственост на З.-Б., но това се намира в противоречие с посоченото в
диспозитива на ОА. По тази причина съдът счита, че това се явява пречка този
граждански иск да се приеме за разглеждане в наказателното производство.
Относно гражданския иск от пострадалите Я. З. и Ю. В. /З./– в случая се
претендира сума, която съответства на стойността на предмета на едното
деяние, включено в състава на продължаваното престъпление. Същевременно
обаче, с обвинението изрично е посочено, че предмет на престъплението е
собственост само на пострадалия З., а в случая искът изхожда и от още едно
лице – Ю. З., т.е. на практика и тази претенция се разминава с посоченото в
обвинението, което според съда е пречка и този граждански иск да бъде приет
за съвместно разглеждане в наказателното производство.
Дори посочените разминавания да не могат да бъдат счетени за
съществени нарушения, както приема въззивната инстанция, то според съда,
доколкото тези разминавания са налични и към момента, те са пречка
предявените искове да бъдат разгледани в наказателния процес. Няма пречка
същите да бъдат предявени, след приключване на производството, по
3
гражданскоправен ред.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА Я. И. З., Ю. Г. В. /преди З./ и П. И. З.-Б. като частни
обвинители по делото.
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане в наказателното производство
предявения от пострадалите Я. И. З. и Ю. Г. В. /преди З./ граждански иск
срещу подсъдимия П. В. П. в размер на 1 301 966.65 лв. за причинени
имуществени вреди.
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане в наказателното производство
предявения от пострадалата П. И. З.-Б. граждански иск срещу подсъдимия П.
В. П. в размер на 175 000 евро за причинени имуществени вреди.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
АДВ. С.: Поддържам искането за отвод на прокурор П., по изложените в
искането мотиви – г-н П. е командирован на длъжността в СГП от районен
прокурор. Самата етимология на думата „командирован“ означава, че се
намира под команда, което за мен създава основателно съмнение в
безпристрастността на г-н П.. В същото време са налице публични данни, че
въпреки качеството си на районен прокурор, той е предложен от г-жа И.К. –
ръководител на СГП, за неин заместник. Г-жа И.К., в свои показания, които
съм депозирал пред съда, не крие, а обяснява своите приятелски и служебни
взаимоотношения с подсъдимия П. П.-Е.. По тези съображения и изложените
в молбата, поддържам искането си за отвод на прокурора.
ПРОКУРОРЪТ: Няма основания да бъда отведен като представител на
СГП. Ако имаше такова основание – сам щях да си направя отвод.
Действително до 06.01., когато встъпих в длъжност като заместник-градски
прокурор, бях командирован от СРП, но по всичките си дела и преписки съм
работел въз основа на закона и вътрешното си убеждение и никой не ми е
оказвал влияние при вземането на решенията ми. Считам, че няма основания
да бъда отведен.
АДВ. Н.: Аз поддържам искането за отвод, като ще посоча друго
основание, заради което считам, че следва да бъде отведен наблюдаващият
4
прокурор, а това е именно обстоятелството, че когато беше повдигнато
обвинение по отношение на други три обвиняеми лица и впоследствие САП
отмени тези постановления, наблюдаващият прокурор, в своите правомощия,
имаше възможността да обжалва това постановление за отмяна на неговите
постановления за привличане на тези лица пред по-горестоящата прокуратура,
но същият, не мога да кажа защо, не го направи и по този начин прегради
възможността за това пред Вас да бъдат изправени всички лица, замесени в т.
нар. афера „Осемте джуджета“, имащи съществено значение и роля за
държавното престъпление, което бе извършено по отношение на моите
доверители. Считам, че следва да бъде отведен наблюдаващият прокурор.
АДВ. М.: Не намирам за основателни съображенията, изложени от адв. Н.
и адв. С. за отвод на прокурора. Предоставям на съда да прецени. Считам, че
няма някакво сериозно основание.
ПРОКУРОРЪТ: Изтъкнатото от адв. Н. също не е основание да бъда
отведен. Преценил съм, че няма основание да обжалвам постановлението на
САП, а поверениците са се запознали с това постановление при предявяване
на разследването и също са имало възможност да го обжалват, но адв. Н. не го
е сторил, а адв. С. го стори с голямо закъснение и САС се е произнесъл с
определение от 28.01.2025 г. по ВНЧД 91/2025 г., с което е оставил без
разглеждане, като недопустима, жалбата на П. Б., чрез адв. М. С., против
постановлението от 13.05.2024 г. на САП.
Представям определението на САС за информация, с оглед възможността,
ако желаете, да се направи ксерокопие и да се приложи по делото.
Съдът разпореди да се направи копие на определението на САС и да се
приложи към делото.
АДВ. Н.: Считам, че дори с представеното определение пред Вас в
настоящото съдебно заседание в още по-голяма степен се потвърди моето
искане, а именно поради обстоятелството, че на нас не само ни беше
преградена, но ние бяхме и във фактическа невъзможност да обжалваме
такова постановление, тъй като повдигнатото обвинение по отношение на
двамата прокурори, е за престъпление, извършено по служба, по което моите
доверители по никакъв начин не могат да се конституират като пострадали
лица. Единствената ни правна възможност това постановление да бъде
атакувано по реда на институционния контрол, е само и единствено от
5
наблюдаващия прокурор. Именно поради тази причина, при предявяване на
материалите, изрично направих искане към наблюдаващия прокурор, да
атакува това определение на САП, с което бе прекратено производството по
отношение на двамата прокурори, като впоследствие получихме отказ, който
беше с внасянето на ОА, когато делото вече бе в съдебна фаза. Поради това
считам, че в още по-голяма степен искането ми за отвод е основателно и
констатира предубеденост.
СЪДЪТ, след като изслуша направеното искане и становищата на
страните, намира следното:
Обстоятелствата във връзка с командироването на прокурора – автор на
ОА и участващ в производството по делото – прокурор И. П., както и това
дали е предложен или заема административен пост в прокуратурата, са без
значение относно преценката дали същият се явява предубеден от изхода на
делото или не. Командироването е предвидена възможност в рамките на ЗСВ,
а преценката дали едно лице да бъде предложено за административен
ръководител или негов заместник по никакъв начин не е свързано с конкретно
дело, за да се счита, че тези обстоятелства биха имали значение в тази връзка.
По отношение на всички други, изтъкнати от поверениците, действия на
прокурор П. в рамките на делото, съдът счита техните възражения за
неоснователни. В правомощията на прокурора, в рамките на ДП, е да
преценява какви действия са необходими за извършване във воденото
производство; какви лица да бъдат привличани към наказателна отговорност;
дали по отношение на други лица да бъде прекратено наказателното
производство; дали да обжалва конкретни актове. Всички тези действия на
прокурор П., в случая, са израз именно на неговите правомощия и суверенна
преценка в рамките на упражняване на същите и не сочат по никакъв начин на
предубеденост относно крайния изход на делото. Не са налице и никакви
други данни, които да дават основания за извод за подобна предубеденост.
Поради това съдът намира, че искането за отвод на прокурор И. П. следва
да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
6
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на прокурор И. П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
АДВ. С.: Тъй като днес представеното от прокурора определение
препятства възможността ми, като пострадал, да атакувам действията на
прокурор Ю.а Х., позовавайки се на приключилия инстанционен контрол от
ВКП, моля да обърнете внимание на акта на прокурор от ВКП, с който е
приключило производството и в който ВКП възлага на Вас, като решаващ съд,
да се произнесете дали действията на САП по прекратяване на производството
срещу прокурорите П. и Д., са основателни или не. Това са мотивите на
прокурора от ВКП – Г.С., които съм посочил в днес представеното становище
на стр. 2, по средата.
Не поддържам искането, което съм направил с днешното становище,
съдът да изчака произнасяне, но моля Вие да се произнесете по въпросните
прокурорски актове, тъй като съгласно определението на САС по НЧД
1496/2024 г., с което бе отменен Вашият акт – там е казано, че ако кръгът на
обвиняемите лица нее изяснен, внасянето на ОА е преждевременно, т.е.
произнасянето Ви по жалбата срещу постановлението за прекратяване на
производството срещу трите лица – Л.П., П. и Д., са необходими условия, за да
се очертае кръгът на обвинените лица в настоящото производство. Считам, че
до произнасянето Ви по този въпрос, съществува пречка за по-нататъшния ход
на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да вземам становище.
АДВ. Н.: Няма да вземам становище.
АДВ. М.: Няма да вземам становище.
СЪДЪТ, след като изслуша становището на адв. С., намира че тези
въпроси следва да бъдат коментирани след даване ход на разпоредителното
заседание и
ОПРЕДЕЛИ:
ПО ИСКАНЕТО на адв. С. ще се произнесе след даване ход на
разпоредително заседание и обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че са налице предпоставките за разглеждане на делото в
разпоредително заседание, доколкото подсъдимият П., след щателно
7
издирване, не е издирен и се представлява от защитник, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО В РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.
ПРИСТЪПВА към изслушване на становищата на страните по въпросите
в чл. 248, ал. 1 НПК:
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е подсъдно на СГС.
Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство. На ДП не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуални правила, което да е довело до ограничаване правата на
обвиняемия и на пострадалите. Няма основание за разглеждане на делото по
реда на особените правила. Считам, че няма основание за разглеждане на
делото при закрити врати, нито за привличане на резервен съдия или съдебен
заседател; за назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник
или извършване на съдебноследствени действия по делегация.
По отношение на взетите мерки за процесуална принуда – считам, че има
основание съдът да вземе МНО „Задържане под стража“ по отношение на
обвиняемия П.. Същият е обявен за издирване преди повече от 1 г. и половина,
като до момента не са установени данни за неговото местонахождение. За
целта предлагам съдът да издаде и ЕЗА, на основание чл. 56, ал. 1, т. 2 от
ЗЕЕЗА и чрез Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ на МВР
да бъде подаден сигнал в ШИС /Шенгенската информационна система/ и
подсъдимият да бъде обявен и за международно издирване с червен бюлетин.
Нямам искане за събиране на нови доказателства. Предлагам съдът да насрочи
съдебно заседание, като призове лицата, посочени в списъка към ОА.
АДВ. Н.. Моето становище е същото със становището на държавното
обвинение, като единствената разлика е по отношение на т. 3, а именно –
считам, че са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
нарушаване на правата на подсъдимото лице, по мотивите, изложени от
настоящия съдебен състав по отношение на отхвърляне на предявения от нас
граждански иск, а именно – в обстоятелствената част на ОА е конкретизирана
една сума за претърпени имуществени вреди по отношение на всички
пострадали лица, като не е конкретизирано в диспозитива кой от тях точно
каква сума е претърпял като загуба или като имущество, което води до
8
невъзможност от страна на подсъдимото лице да разбере какви щети и по
отношение на кое лице е нанесъл, за да може да организира своята защита, а
това във всички случаи води до съществени процесуални нарушения, които не
са отстраними във фазата на съдебното производство и считам, че само и
единствено на това основание делото следва да бъде върнато за отстраняване
на тези процесуални нарушения, с конкретизиране както в обстоятелствената
част, така и в диспозитива какъв е размерът на претърпените щети, кое лице
какво обезщетение следва да получи и какви са нанесените му имуществени
вреди.
АДВ. С.: Присъединявам се към становището на колегата Н..
В допълнение към посочените нарушения на процесуалните правила,
които са съществени, изтъквам обстоятелството, че Прокуратурата, с три свои
акта, е освободила от отговорност три от лицата – прокурорите П. и Д. и П.а,
които са с установено местоположение и имущества, с които биха могли да
обезпечат гражданския иск. Делото е останало за разглеждане само срещу
подсъдимия П., който е без имущество и с неустановено положение. В тази
връзка, считам че са нарушени и правата на пострадалите лица и повтарям
своето настояване да се произнесете по законосъобразността на
прекратяването на наказателното производство спрямо тези три лица.
В допълнение – поддържам и искането на прокурора за издаване на ЕЗА, с
уточнението да бъде преди това направена справка, съгласно т. 3 от днес
депозираното ми становище, а именно дали на подсъдимия П. са издавани
документи с подменена самоличност, тъй като съм представил данни за
действията му като агент на ДАНС и МВР под прикритие, което може да е
причина за затрудненото му откриване, ако той се движи с тези документи,
издадени по реда на чл. 5 от Наредбата.
АДВ. М.: Считам, че делото е подсъдно на СГС. Няма основание за
прекратяване или спиране. Считам, че не са допуснати твърдените от адв. Н. и
адв. С. отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели
до ограничаване на процесуалните права както на обвиняемия, така и на
пострадалите лица. Няма основание за разглеждане на делото по реда на
особените правила. За разглеждането на делото при закрити врата също няма
основание. По отношение на предлаганите мерки за процесуална принуда –
считам, че на настоящия етап не е необходимо провеждане на проучване по т.
9
3 от днешното становище на проф. С., дали обвиняемият е действал под
прикритие в ДАНС или МВР. Нямам искания за събиране на нови
доказателства.
Предоставям на съда относно исканията за ЕЗА и определяне на МНО –
аз считам, че не е необходимо за неговото издирване и установяване
издаването на такава ЕЗА.
Моля да насрочите следващо съдебно заседание.
ПРОКУРОРЪТ: По отношение твърдението на адв. Н. за ограничени
права на подсъдимия – считам, че не е основателно. Действително в ОА е
посочено, че сумата от 550 000 евро е собственост на тримата пострадали, без
да бъде конкретизирано кой каква част притежава. Това е така, защото от
събраните доказателства такъв извод не може да бъде направен категорично.
Сумата е била иззета от банкова касета, ползвана с договор, сключен с
банката от Ю. З.. Тя обаче е била упълномощила и сина си Я. З. да ползва
същата касета, без никакви ограничения. Разпитана като свидетел, Ю. З.
твърди, че една част от тази сума е била дадена назаем от дъщеря , а
другата част от сумата е собственост на нейния син, който я съхранява там.
Това нейно твърдение обаче не може да бъде проверено и доказано, поради
което единствената възможност на прокурора е да приеме, че и тримата са
пострадали, тъй като Ю. З., макар и да не е собственик, е била отнета
възможността да ползва предоставените в заем пари; Я. З. също има една
част и П., като кредитор на майка си.
Прокурорът няма задължение в ОА да сочи кой от пострадалите по какъв
начин трябва да бъде обезщетен – това може да стори съдът в края на
производството.
АДВ. М.: Подкрепям становището на прокурора по отношение
последното изявление. И преди това казах, че няма данни за собствеността, с
която пострадалите лица претендират, че са увредени – не е установено чия е
собствеността.
СЪДЪТ, след като изслуша становищата на страните и прецени
материалите по делото, намира следното:
Делото е подсъдно на СГС както местно, така и родово.
Не са налице основание за прекратяване или спиране на наказателното
10
производство.
Относно наличието на съществени процесуални нарушения:
С протоколното си определение от 29.10.2024 г. в разпоредителното
заседание по делото, съдът прие, че са налице съществени процесуални
нарушения. САС не е сподели това становище на СГС, като е прие, че по-
голямата част от посочените обстоятелства касаят въпрос по съществото на
делото.
По отношение на изтъкнато от СГС противоречие между
обстоятелствената част на ОА и диспозитива му относно датата, на която св.
Л. взел парите и ги предал на св. П., а тя на подсъдимия т.е. датата, на която
второто деяние е довършено, САС е преценил, че това не е съществено
процесуално нарушение,, а е очевидна фактическа грешка и е указал
провеждане на процедура по реда на чл. 248а НПК за отстраняването й. В
изпълнение на това, с разпореждането за насрочване на заседанието, на СГП е
указано да поправи тази очевидна фактическа грешка, което прокурорът е
сторил, внасяйки нов ОА, в който в диспозитива вече е посочена датата
16.03.2020 г., която е визирана в обстоятелствената част. С това, СГП е
отстранила противоречието между двете части на ОА за това обстоятелство.
По този начин обаче, възниква друго противоречие. С ОА /в двете му части/
вече се поддържа, че св. Л. взел парите и ги предал на св. П., а тя на
подсъдимия на 16.03.2020 г., т.е., че на тази дата е довършено това второ
деяние. Същевременно, в постановлението за привличане на П. като обвиняем
на ДП се твърди, че това е станало на 20.03.2020 г. т.е., че деянието е
довършено тогава. По този начин е допуснато противоречие между ОА и
постановлението за привличане на обвиняем на ДП относно съществен
елемент от обективната страна на това второ деяние, включено в състава на
продължаваното престъпление. Така, едва с ОА подсъдимият е обвинен за
деяние, извършено на 16.03.2020 г., тъй като на ДП обвинението е било за
друга дата. Това съдът намира за съществено процесуално нарушение, тъй
като касае разминаване относно съществени факти от обективната страна на
деянието и е основание за прекратяване на съдебното производство и връщане
на делото на прокурора за отстраняването му, защото е налице неяснота
относно това обстоятелство. Следва да се посочи, че с протоколното си
определение от 29.10.2024 г. съдът е бил посочил, че противоречието относно
11
датата на довършване на това деяние не е само между обстоятелствената част
и диспозитива на ОА, но и между обстоятелствената част на ОА и
постановлението за привличане на П. като обвиняем, но очевидно на това не е
било обърнато внимание.
На следващо място, в протоколното си определение от 29.10.2024 г. СГС е
посочил, че с отмяна на постановленията за привличане на две лица, посочени
като свидетели по делото – Д. и П., прокуратурата е заобиколила реда,
предвиден в чл. 243 НПК – прекратяване на наказателното производство и
възможността актът, с който това е сторено, да бъде обжалван пред съд.
Поради това и съдът бе възприел, че спрямо постановлението за отмяна на
привличанията като обвиняем следва да се прилагат правилата на чл. 243 НПК
- за възможността за обжалването му пред съда, сроковете за това и лицата,
които могат да го атакуват, което пък предполага то да бъде съобщено на тези
лица и да се приложат доказателства за това съобщаване с оглед преценката за
спазване на срока за атакуването му. Изрично СГС бе посочил, че макар да
няма никакви данни това постановление да е било съобщавано, тъй като
лицата, посочени с обвинението като пострадали са се били запознали с
делото при предявяването му – било лично, било чрез повереник, то най-късно
на датата на това предявяване, те са се запознали и с постановлението.
Същевременно, доколкото не им е била указана възможността да обжалват
постановлението на САП, пред кого и в какъв срок, поставя се въпросът от кой
момент би се считало, че следва да тече срок за обжалването му. Това обаче е
въпрос, който би следвало да се преценява от съдебния състав, пред който
една такава жалба би стояла за разглеждане. Освен това, следва да се посочи и,
че при липсата на осъществен съдебен контрол, жалбата срещу
постановлението подадена пред горестоящ прокурор не е скрепена със
срокове. От отменителното определение на САС е видно, че въззивният съд е
приел, че пострадалите са се запознали с това постановление при предявяване
на материалите по делото и, считано от тогава са имали възможността да го
обжалват пред съд, което не са сторили. САС обаче е оставил без коментар
друга част от определението на СГС в тази връзка – СГС изрично е посочил,
че докато пострадалите лица са се запознали с материалите по делото,
включително с постановлението и би могло да се мисли, че от този момент са
имали възможност да го обжалват, не така стои въпросът с лицата, които са
били обвиняеми – Д. и П., и чийто постановления за привличане като такива
12
са били отменени и именно в това първоинстанционният съд е видял
съществен проблем. Както вече е посочено, няма никакви данни това
постановление да е било връчено на Д. и П.. Съдът продължава да счита, че е
нужно да е сигурно, че то им е било връчено, както и датата на която е станало
това, с оглед да могат да обжалват същото, ако решат. Тъй като това към
момента не е ясно, то налице е и неяснота относно това дали те все още
разполагат с това право и дали все още имат качеството на обвиняеми по
делото. Съдът отново ще посочи, че макар обвиненията, които са били
повдигнати спрямо тях да не са за престъпление, извършено в съучастие с
подс. П., тези обстоятелства имат значение по настоящото производство,
доколкото съгласно изложеното в ОА, налице е общност на фактите по
обвинението спрямо П. и по тези, които са били повдигнати спрямо П. и Д..
Освен това, последните двама са посочени и в списъка със свидетелите по
делото и за съда трябва да е изяснено какво качество имат те по същото и
могат ли да бъдат разпитани като свидетели.
Тъй като САС не е обсъдил този въпрос, а той все още стои по делото и
настоящият съдебен състав го намира за съществен процесуален порок, то
счита за нужно и да го изтъкне отново като основание за прекратяване на
съдебното производство.
Във връзка със становището на адв. Н. относно това, че е налице
съществено процесуално нарушение, доколкото не е конкретизирана
конкретната сума като вреда, претърпяна от всеки от пострадалите от едното
деяние, включено в състава на продължаваното престъпление, следва да се
посочи, че според САС, отменил протоколното определение на СГС от
29.10.2024 г., подобно обстоятелство като нарушение на процесуалните
правила и то съществено, не е налице, предвид което настоящият съдебен
състав следва да се съобрази с това становище на САС.
По отношение на искането на адв. С. съдът да се произнесе по
законосъобразността на постановлението на САП за отмяна на
постановленията за привличане като обвиняеми на П. и Д., съдът ще посочи
следното:
Съдът намира, че са налице основания, както бе посочено по-горе, за
връщане на делото в досъдебната му фаза, поради наличие на съществени
процесуални нарушения. При това положение, в случай, че определението на
13
съда за това влезе в сила, то жалбата от повереника на пострадалата З.-Б. – адв.
С., срещу постановление на СГП за прекратяване на наказателното
производство спрямо св. Л. П. и ксерокопията на жалбите срещу
постановление на САП за отмяна на постановленията за привличане на П. и Д.
като обвиняеми, по които има постановени актове на ВКП и САС, следва да се
докладват, заедно с делото, на председателя на СГС с оглед преценка за
образуване на производство по чл. 243, ал. 5 вр. ал. 4 НПК.
По отношение искането за вземане на МНО спрямо подсъдимия П. П. и
конкретно на „Задържане под стража“ и издаване на ЕЗА, съдът намира
следното:
Видно е, че в рамките на ДП подсъдимият П. е бил разпитван като
свидетел два пъти и в тези случаи същият е бил намиран безпрепятствено за
провеждане на тези разпити в това му процесуално качество. Впоследствие,
при опитите да бъде намерен, с оглед привличането му към наказателна
отговорност, същият не е бил намерен нито на адреса, който е посочил при
разпита си като свидетел, нито на другите, известни по делото адреси. Не е
бил намерен и след проведено щателно издирване – справки дали е затворите,
следствените арести, относно задгранични пътувания и др.. Също така, в
съдебната фаза при всички случаи, когато съдът бе разпоредил неговото
призоваване, бе установено, че подсъдимият не пребивава на известните по
делото адреси. Налице са данни от СДВР във връзка с неговото издирване
/общодържавно и международно/, че същият не е намерен. Делото е с широка
публична известност и в този смисъл се налага изводът, че на подсъдимия е
ясно, че същият е търсен, с оглед привличането му към наказателна
отговорност. С оглед това, че не може да бъде намерен на нито един от
известните по делото адреси, включително на посочени от самия него при
разпита му като свидетел, нито може да бъде намерен по някакъв друг начин,
се налага извод, че същият се укрива и на практика единствената възможност
той да бъде намерен и да бъде осигурено явяването му по делото, което е с
обвинение спрямо него за тежко умишлено престъпление и присъствието му е
задължително, е спрямо него да бъде взета МНО, като единствено адекватната
да осигури присъствието му в съдебно заседание се явява „Задържане под
стража“. Предвид това, че не е намерен до този момент в страната следва да
бъде дадена възможност това издирване да бъде и извън нея и се явява
резонно и искането за издаване на ЕЗА срещу него, така че да е възможно и
14
задържането му, ако бъде намерен в някоя от страните от ЕС.
Постановената спрямо подсъдимия П. „Забрана за напускане пределите
на Р. България“, следва да се потвърди.
Относно искането на адв. С., с оглед издирването на подсъдимия, да бъде
изискана справка от МВР, ДАНС и „Военно разузнаване“, за това дали са му
издавани други документи за самоличност с различни данни и спрямо него е
прилаган способът по чл. 5 от Наредбата за организация на дейността по
използване на служители под прикритие в МВР, съдът намира, че подобна
справка е ненужно да бъде изисквана. Това е така, защото тази справка не е
необходима за нуждите на делото, а доколкото издирването се осъществява
именно от МВР, то именно в неговите правомощия е да предприеме всички
действия в тази връзка и наличието на подобна информация, ако такава има,
може да бъде съобразено.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА очевидната фактическа грешка, изразяваща се в разминаване
между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт относно
датата, на която свидетелят Л. е предал пари на свидетеля П. и тя ги е предала
на подсъдимия П., касаещо второто деяние, включено в състава на
продължаваното престъпление, за което е предаден на съд подсъдимия П., за
ОТСТРАНЕНА.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД 3784/2024 г., по описа
на СГС, НО, 23 състав.
ВРЪЩА делото на СГП за отстраняване на посочените в мотивната част
на определението съществени процесуални нарушения.
ВЗЕМА МНО „Задържане под стража“ спрямо подсъдимия П. В. П..
Подсъдимият да бъде обявен за ОДИ във връзка с взетата МНО, като
съдът бъде уведомен незабавно за номерата на телеграмата и бюлетина за
това.
При задържането му да бъде приведен в Затвора-София.
15
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЕЗА /Европейска заповед за арест/ спрямо подсъдимия
П. В. П..
ПОТВЪРЖДАВА определената спрямо подсъдимия П. В. П. забрана за
напускане на пределите на Република България.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. С. за изискване на
информация от МВР, ДАНС и Служба „Военно разузнаване“, относно това
дали спрямо подсъдимия е използван способ за прикритие по чл. 5 от
Наредбата за организация на дейността по използване на служители под
прикритие в МВР.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или протестиране в 7-
дневен срок от днес пред Софийски апелативен съд.
След влизане в сила на определението за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора, жалбата от адв. С. срещу
постановлението на СГП за частично прекратяване на наказателното
производство спрямо свидетеля Л. П. и ксерокопията на жалбите от адв. С.
срещу постановлението на САП за отмяна на постановленията за привличане
на П. и Д., заедно с ксерокопията на постановените по тях актове на ВКП и
САС, ДА СЕ ДОКЛАДВАТ с делото на Председателя на СГС, с оглед
преценка за образуване на производство по реда на чл. 243, ал. 5 вр. ал. 4
НПК.
Препис от протокола да се издаде на страните.
Съдебното заседание приключи в 11:10 часа.
Протоколът е изготвен на 28.02.2025 г.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
16