РЕШЕНИЕ
№ 5626
гр. София, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110148292 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от ************* против Н. В. В.
за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 15438/2023 г. по описа на СРС, 43-
ти състав.
В исковата молба ищецът ************* твърди, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника-настоящ
ответник за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за топлоснабден имот. Заявлението било уважено, но тъй като издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК била оспорена от длъжника, на ищеца били
дадени указания, че може да предяви искове за установяване на вземанията си, което е
сторено с предявените в настоящото производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответникът е
бил клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,
1
ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се
още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от ************* на клиенти за битови
нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в
сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от ************* на клиенти
за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още,
че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по
ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от
2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на
данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят
констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ,
собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор
за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с *************.
Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от
ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период
се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на
база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота са издадени изравнителни
сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени.
По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на
предявените искове, като бъде признато по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумите, както следва: сумата от 442,68 лева, представляваща главница за
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
до недвижим имот, находящ се на адрес: *************, ведно със законната лихва,
считано от 24.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 43,60 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 13.03.2023 г., сумата от 55,57 лева, представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законната лихва, считано от 24.03.2023 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 9,84 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 13.03.2023 г. Претендира и
направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответника се изразява
становище за недопустимост, а по същество за неоснователност на предявения иск.
Оспорват се изложените от ищеца твърдения, че ответницата е била собственик или
ползвател на процесния недвижим имот, като се сочи, че същата се е разпоредила с
имота чрез договор за дарение. С оглед предходното се излагат доводи, че между
страните не е налице облигационно правоотношение. В условията на евентуалност, в
2
случай, че съдът приеме предявените искове за допустими се прави възражение за
погасяване на вземанията по давност на основание чл.111, б.“в“ ЗЗД. Поддържа се, че
през процесния период не е ползвана „каквато и да било“ топлинна енергия, тъй като
отоплителната инсталация не се ползва и радиатори не са налични, за което ищцовото
дружество е било уведомено. Оспорва се размера на претендираните вземания, както и
наличие на облигационна връзка, обуславяща вземане за дялово разпределение. По
изложените в отговора доводи и съображения се иска исковете да бъдат оставени без
разглеждане като недопустими, а в условията на евентуалност - изцяло отхвърлени,
като неоснователни. Претендира се заплащане на направените по производството
разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Техем сървисис” ЕООД изразява
становище, че е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 162226 в съответствие с
действащите през процесния период нормативни актове. Представя справки за
изготвяното през исковия период разпределение на топлинна енергия за отопление и
топла вода.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 15438/2023 г. по
описа на СРС е, че по заявление на ************* е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът-настоящ
ответник да заплати на дружеството – настоящ ищец сумите, както следва: сумата от
442,68 лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
24.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 43,60 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
13.03.2023 г., сумата от 55,57 лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от 24.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 9,84
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2020 г. до 13.03.2023 г.
С разпореждане от 26.07.2023 г. по ч.гр.д.№ 15438/2023 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че срещу издадената заповед е подадено възражение от длъжника,
поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за
установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал
исковата молба.
По делото е приложен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 69, том
XXXVIII, дело № 6162/88 г., от който се установява, че ответника Н. В. е дарила на
малолетната си дъщеря Анна Цончева процесния недвижим имот, като дарителката е
3
запазила правото на ползване на целия апартамент от родителите й, докато са живи.
По делото е приложен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото
лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, за
срок от три години, считано от 01.05.2020 г.
По делото са представени съобщения към издавани фактури, както и справки за
издадени фактури, през процесния имот, без данни да съставител, както и
приложимите ОУ на ищцовото дружество.
По делото са представени изготвяни от третото лице-помагач индивидуални
справки за отопление и топла вода в процесния недвижим имот.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
в което вещото лице след запознаване с материалите по делото и извършване на
самостоятелни проверки за отговор на поставените му задачи е посочило, че за имота е
разпределяна топлинна енергия само от отопление от сградната инсталация. Вещото
лице е констатирало още, че срещу изготвените изравнителни сметки не са
представени възражения /рекламации/. Според заключението разпределението на ТЕ
през процесния период за имота е в съответствие с нормативната уредба, като
технологичните разходи за абонатната станция са приспаднати от ежемесечните отчети
на общия топломер. Топломерът, монтиран в абонатната станция на жилищната сграда,
е преминавал последващи метрологични проверки, касаещи процесния исков период.
По делото е изслушано и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от
което се установява, че в счетоводството на ищеца се води задължение за главница в
размер на 498,25 лева – главница за ТЕ, в т.ч. сумата от 55,57 лева – главница за услуга
дялово разпределение, както и 53,44 лева – обезщетение за забава върху главницата за
ТЕ, в т.ч. сумата от 9,84 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между ищеца и ответника за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния период,
както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, а по иска за лихва за забава – че
главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост,
както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
4
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал.3. Следователно, купувач /страна/ по
сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
С проектодоклада по делото, обявен за окончателен в първото по делото открито
съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е указал на ищеца в негова
тежест е да докаже, че през исковия период ответникът е бил клиент на топлинна
енергия по отношение на процесния недвижим имот, но това не е сторено.
Видно от приложения по делото нотариален акт, в който е обективиран договор
за дарение е, че още през 1988 г. ответницата се е разпоредила с имота като е дарила
същия на своята дъщеря. Нещо повече, върху имота е учредено пожизнено право на
ползване на трети за спора лица.
Предходното обуславя извод, че през исковия период ответницата не е била нито
собственик, нито ползвател на имота, до който дружеството твърди да е доставяло
топлинна енергия, поради което и не носи отговорност за нейното заплащане.
С оглед предходното, предявените главни и обусловените от тяхното уважаване
акцесорни искови претенции, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, без да се
обсъждат останалите наведените в писмения отговор правопогасяващи възражения,
сред които и възражението за изтекла погасителна давност.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответника. В исковото производство не са представени доказателства за направени
разноски, поради което съдът не присъжда такива. Представено е единствено
пълномощно, но от същото не се установява заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Видно от
приложения договор за правна защита и съдействие е, че в заповедното производство
длъжникът-настоящ ответник е направил разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400,00 лева, които следва да бъдат възложени в тежест на ищцовото
дружество.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от*************, със седалище и адрес на
управление: ************* против Н. В. В., ЕГН ********** искове с правно
5
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 442,68 лева, представляваща главница за
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
до недвижим имот, находящ се на адрес: *************, ведно със законната лихва,
считано от 24.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 43,60 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 13.03.2023 г., сумата от 55,57 лева, представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законната лихва, считано от 24.03.2023 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 9,84 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 13.03.2023 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
15438/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК *************, със седалище и адрес
на управление: ************* да заплати на Н. В. В., ЕГН ********** сумата от
400,00 лева, представляваща направените разноски в заповедното производство по
ч.гр.дело № 15438/2023г. по описа на СРС, 43-ти състав.
Решението е постановено при участието на трето лице *************, със
седалище и адрес на управление:*************, помагач на страната на ищеца
*************.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6