Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 21.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на седми
октомври две хиляди и двадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова
след като разгледа докладваното от съдията
гр. дело №6447 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са в обективно кумулативно
съединение искове с правно основание чл.344, aл.1, т.1
и т.2
КТ от С.Д.Д.
срещу Технически университет -Варна за признаване за незаконосъобразно
на уволнението му, отмяна на уволнението
и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.
Ищцата излага, че със Заповед №ЛС -**/**.2020г.
, на основание чл.325,ал.1, т. КТ било прекратено трудовото й правоотношение,
считано от 19.04.2020г. с място на работа М.-т. Ф. за длъжността Асистент.
Твърди, че прекратяването на трудовото й
правоотношение е незаконосъобразно и неправилно.
Сочи, че е била назначена на длъжността
Асистент със срочен трудов договор за срок от четири години, считано от
18.04.2016г., което било посочено в трудовия договор №ЛС-**/***.2016г., на основание чл.17 ЗРАСРБ,
чл.44,ал.2 и ал.3 ППЗРСАБ и чл.37,ал.1, т.2, чл.68,ал.1, т.1 КТ.
Излага, че съгласно §24 от ПЗР на Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на НС на 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците сроковете по ЗРАСРБ,
които са започнали да текат преди влизане в сила на ЗМДВИП, спират да текат за
срока на обявеното извънредно положение. Сочи, че трудовият й договор бил
срочен, което било императивно установено в чл.17 ЗРАСРБ, поради което същият е
спрял да тече за срока на извънредното положение, тъй като е започнал да тече
преди влизане в сила на ЗМДВИП. Срокът на трудовия договор бил визиран в
чл.44,ал.2 ППЗРАСРБ.
Отделно от това като допълнително
основание сочи, че дори и да не била изричната норма на §24 от ПЗР на ЗМДВИП,
срокът на договора й би спрял да тече и щял да изтече един месец след отмяна на
извънредното положение по смисъла на нормата на чл.4,ал.1, т.1 ЗМДВИП, тъй като
касае упражняването от нея като частноправен субект на нейно лично право- правото на труд,
защитимо от КРБ и от множество международни актове.
Отделно от това смисълът на ЗМДВИП бил
именно в това- защита на частноправните субекти, какъвто била тя, п овреме на
обявеното със закон извънредно положение и за известен период след неговата
отмяна. През този период спирали да текат всякакви срокове, вкл. давностни,
преклузивни, инструктивни и др. , освен при изрично предвидените в закона
изключения.
Твърди, че срокът на договора й не е
изтекъл нито към датата на издаване на процесната заповед, нито към датата на
влизането й в сила и трудовото й правоотношение е прекратено от работодателя
без да е настъпило основанието, на което същото било прекратено.
Излага също, че на 02.03.2020г. подала
заявление за разкриване на процедура за предварително обслужване на
дисертационния й труд, който трябвало да защити в 4- годишния срок. Този
дисертационен труд бил с оглед на придобиване на образователна и научна степен
„доктор“, което можело да й позволи да остане при същия работодател, но вече
като „главен асистент“. Заявлението било подадена 10 дни преди да се обяви
извънредното положение, което й попречило да бъде разгледан дисертационния й
труд и да упражни правата си по закон.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ответника оспорва иска като неоснователен. Сочи, че молбата на
ищцата за защита на дисертация няма отношение към трудовото й правоотношение
като „асистент“.
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното :
Съгласно Трудов договор
№ЛС-**/**.2016г. на основание чл.17 ЗРАСРБ,
чл.44,ал.2 и ал.3 ППЗРАСРБ, чл.67,ал.1, т.2 и чл.68,ал.1, т.1 КТ С.Д.Д. е назначена на длъжността „Асистент“ в Технически университет –Варна за срок до ***.2020г.
Със Заповед №ЛС-**/**.2020г.,
издадена от Ректора на ТУ-Варна
трудовото правоотношение на С.Д.Д. е прекратено, на основание
чл.325,ал.1, т.3 КТ,считан от 19.04.2020г.
На 02.03.2020г. С.Д.Д. е
подала заявление до Ректора на ТУ-Варна за разкриване на процедура за
предварително обсъждане на дисертационния й труд за придобиване на ОНС“доктор“
в професионално направление „Общо инженерство“ по докторска програма
„Организация и управление на производството“.
Въз основа на
гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Не е спорно по делото,
че ищцата е била назначена на длъжността „Асистент“ със срочен трудов договор със срок от 4 години –
до 18.04.2020г., на основание чл.68,ал.1, т.1 КТ във връзка с чл. 17 ЗРАСРБ и
чл.44,ал.4 ППЗРАСРБ, като трудовото й правоотношение е било прекратено с
процесната заповед,считано от 19.04.2020г.
с посочено основание чл.325, т.3 КТ – поради изтичане на уговорения
срок.
С Решение на Народното
събрание на РБългария в страната е обявено извънредно положение, считано от
13.03.2020г., продължено до 13.05.2020г., в който период действа Закона за мерките
и действията
по време
на извънредното
положение, обявено
с решение
на Народното
събрание от
13 март
2020г. Съобразно § 24 от закона сроковете, установени в Закона за развитието на академичния състав в Република България
и в Закона за
висшето образование, които са започнали да текат преди влизането в
сила на този закон, спират да текат до отмяната на
извънредното положение. Безспорно се установява, че срокът, за който е сключен
трудовия договор на ищцата попада в обхватното поле на цитирания параграф, като
установен в чл. 17 ЗРАСРБ и чл.44,ал.4 ППЗРАСРБ, поради и което следва да се
приеме, че същият е спрял да тече за срока на извънредното положение. Този
извод обуславя следващ такъв, че към 18.04.2020г. срокът на договора не е бил
изтекъл, с оглед и което не са били
налице обстоятелства за прекратяване на трудовото правоотношение на соченото в
заповедта основание чл.325, т.3 КТ – изтичане на срока на договора. Заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение е преждевременно издадена.
Гореизложеното
обосновава извод за незаконосъобразност на прекратяване на трудовото правоотношение,
поради и което заповедта,с която това е осъществено следва да бъде отменена.
Искането на ищцата с
правно основание чл.344,ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата длъжност е неоснователно. Както вече беше изложено за периода на
извънредното положение срокът на договора е спрял да тече като същият е
продължил след отмяна на извънредното положение и е изтекъл към 19.06.2020г. – факт настъпил в
хода на процеса, който следва да бъде съобразен от съда по реда на чл. 235,
ал.3 ГПК. По аргумент от мотивите на ТР №2/23.10.2012г. по т.д. №2/2012г. на ОСГК след отмяната на уволнението, при
констатиране в хода на съдебния процес, че срокът на договора е изтекъл,
възстановяване на работа на работника или служителя не може да бъде
постановено, тъй като то предпоставя трудово правоотношение, което би
съществувало, ако не беше незаконното уволнение. Към момента на постановяване на решението не
съществува материалното субективно преобразуващо право на възстановяване и със
съдебно решение не може да се възстанови на предишна работа работник или
служител, при отмяна на уволнение, ако
междувременно е изтекъл срокът на трудовото правоотношение. В тази връзка
наличието на подадено заявление за предварително обсъждане на дисертационен
труд за придобиване на научна степен „доктор“ с оглед на бъдеща възможност на
ищцата да заеме длъжност „главен асистент“ е ирелевантно за предмета на
делото.
С оглед на изложеното
искът с правно основание чл.344,ал.1,т.2 КТ е неоснователен и следва да се
отхвърли.
По разноските :
На основание чл.38,ал.1, т.3
ЗАдв. в полза на процесуалния представител на ищцата следва да се присъди
възнаграждение, определено съобразно чл.7,ал.14, т.1 Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения съобразно уважения и отхвърления иск,
което възлиза в размер на 366 лева.
На основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на
ответника следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение за отхвърления иск като след редуцирането му по
възражението за прекомерност на ищеца и
с оглед размерите на чл.7,ал.14, т.1 Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения същото следва да се присъди в размер на
305 лева.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати държавна такса в размер на 50 лева за предявения иск с правно основание
чл.334,ал.1, т.1 КТ, на основание
чл.78,ал.6 ГПК.
Воден от горното съд :
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на С.Д.Д., ЕГН: ********** с адрес ***, извършено със Заповед №ЛС -**/**.2020г., издадена от Ректора
на Технически университет -Варна, на основание чл.344,ал.1, т.1 КТ.
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.344,ал.1, т.2 КТ за възстановяване
на С.Д.Д., ЕГН: ********** с адрес *** на длъжността „Асистент“ в
Технически университет гр.Варна.
ОСЪЖДА Технически университет
–Варна, Булстат **, представляван от В.Ц. В. да заплати на адв.М.Д.Д. *** сумата
от 366/триста шестдесет и шест/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.38,ал.1, т.3
ЗАдв.
ОСЪЖДА
С.Д.Д., ЕГН: ********** с адрес *** да
заплати на Технически университет –Варна, Булстат **,
представляван от В. Ц. В. сумата от 305/триста и пет/ лева, представляваща разноски по делото, на
основание чл.78,ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Технически университет
–Варна, Булстат **, представляван от В. Ц. В. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Варненския районен съд сумата
от 50/петдесет/ лева, представляваща
дължима държавна такса по делото, на основание чл.78,ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред ВОС, считано от 21.10.2020г., на основание чл.315, ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: