Р Е Ш
Е Н И Е N 24
гр. Сливен, 06.03.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРТИН САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на прокурора ………и при секретаря Соня Василева, като разгледа
докладваното от М. Сандулов гр. д. N 64 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 1369/26.11.2018 г. по гр.д. №
2525/2018 г. на Районен съд – Сливен, с което е отхвърлен предявеният от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, с адрес на управление ********, против А.В.А. ЕГН ********** ***,
чрез назначения особен представител, за признаване за установено, че ответникът
дължи на дружеството сумата от 1 582,47 лв. задължение по договор за
паричен заем № 26171868/16.08.2016 г. и Договор за цесия , ведно със законната
лихва, считано от 06.02.2018 г. до окончателното й изплащане – че дължи сумата
от 333,73 лв., представляваща договорна лихва за периода от 17.10.2016 г. до
13.08.2017 г., сумата от 36,00 лв., представляваща такси и разходи, сумата от
2 088,02 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за периода от 17.10.2016 г. – 13.08.2017 г., сумата от 145,77 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 18.10.2016 г. до 06.02.2018
г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 516/2018 г. на
Сливенски районен съд, като неоснователен и недоказан.
Подадена
е въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство, в която се
твърди, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция,
като е приел, че не е налице надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия. Твърди се, че от
доказателствата по делото е видно, че са изпратени две уведомителни писма за
извършеното прехвърляне на вземанията по договора за кредит, а освен това към
исковата молба е приложено и уведомление, което съставлява надлежно съобщаване
за цесия. Неправилно съдът е приел, че
цесията не е произвела действие, поради неуведомяването на длъжника лично. Със
сключването на договора на цесия цесионерът става носител на вземането. Липсата
на уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от
задължението да плати на новия кредитор. Развиват се съображения относно
правния характер на цесията и се цитира съдебна практика, като се обобщава, че
фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане, не е от
значение за основателността на иска, след като по делото безспорно е
установено, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В
обобщение се иска да бъде постановено решение, с което да се отмени
първоинстанционното и да бъде постановен нов съдебен акт, с който претенцията
да бъде уважена.
Подаден
е писмен отговор от особения представител на ответника, в който се твърди, че
районният съд е направил подробен анализ на събраните доказателства и е извел
обосновани правни изводи. Правилно съдът е приел, че липсата на надлежно
уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането не поражда очакваните
последствия от цесията. Особеният
представител осъществява единствено
процесуално представителство и не може да замести личното уведомяване на
длъжника за прехвърляне на вземане. Само при личното уведомяване на длъжника
или на упълномощен от него представител за цедирано вземане, може да се
презумира, че длъжникът знае кой е неговият кредитор и кому може валидно да
изпълни задължението си. В обобщение се иска
да бъде потвърдено решението като правилно и законосъобразно.
В с.з.
за въззивника не се явява представител по закон или пълномощие. Постъпила е
писмена молба от представител по пълномощие, с която се поддържа подадената
жалба на основанията, изложени в нея.
В с.з.
за въззиваемата страна се явява особен представител, който оспорва
основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства
и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така както е
изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
Спорният въпрос е свързан единствено с това дали
длъжникът е бил надлежно уведомен за цесията.
Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е
носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от
правоотношение между длъжника и стария кредитор (цедента), напълно логично е
въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането
да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента). Това обаче не
означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Длъжникът може да се защити
срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства
за представителната власт на новия кредитор.
Цесията следва да се
счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като
факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към
исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването
на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото от цедента
уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника
с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Така
в случая макар да е налице надлежно упълномощаване на новия кредитор да извърши
съобщението на длъжника, то това не е било сторено надлежно доколкото
уведомленията не са достигнали до длъжника. Изпратените по пощата уведомления до длъжника, с оглед на разписките за
връчването, представени пред първата инстанция, сочат, че съобщенията не са
били доставени – оформени са като непотърсени. Така те не са достигнали до
адресата си и връчването на уведомление за цесията посредством тях не може да
се счете за редовно. Като не е удостоверено получаване на съобщението – липсва
изрично отъждествяване на опита за доставяне на фактическото му получаване /
така решение на ВКС № 148 от 2.12.2016 г. по т.д. № 2072/ 2015 г., І т.о./ В
настоящия случай липсва основание да се приеме, че макар съобщенията да не са
били връчени, въззиваемият следва да се счита за уведомен. Настоящият състав
намира, че друг би бил извода ако за уведомяване на длъжника беше използван
способа уговорен в чл.11 от договор за паричен заем № 26171868/16.08.2016 г.,
което несъмнено би направило уведомяването валидно.
По отношение на поддържаното и пред настоящата
инстанция известяване чрез връчване на уведомленията до длъжника, като
приложения към исковата молба, следва да се отбележи, че в настоящото
производство въззиваемият е представляван от назначен от съда представител,
след провеждане на процедура по чл.47 ГПК, на който са били връчени съдебните
книжа. Следователно, до фактическо връчване на книжата, сред които и
уведомленията за прехвърлянето на вземането, с материалноправен ефект по чл.99,
ал.4 ЗЗД, не се е стигнало и предаването на уведомленията на процесуалният
представител не може да се приравни на нотифициране на длъжника, поради
особения характер на представителството, осъществявано от назначен от съда, по
чл.47, ал.6 ГПК, представител.
Щом правните
изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно
и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е
формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към
съответстващата им правна норма, като по този
начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1369/26.11.2018 г. по
гр.д. № 2525/2018 г. на Районен съд – Сливен.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: