Р Е Ш
Е Н И Е
№ / 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІVс. ,в публично съдебно заседание на 04.11.2019г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ
НЕДКОВА
Секретар : ПЕТЯ ПЕТРОВА
Разгледа докладваното от председателя на състава
В.гр.д.№ 1597/ 2019г.
Производството е по реда на чл.268-273 ГПК .
С въззивна жалба от С.В.К., чрез адвокат В.П.,***,
е обжалвано решение № 1528/ 12.04.2019г. по гр.д.№ 13856/ 2018г. ВРС, в
следните части:
- относно размера на присъдената издръжка,дължима
от бащата в полза на детето П.С. К., чрез неговата майка и законен представител
С.В.В., на основание чл.143 СК, за разликата над 150лв. до 250лв., и
определения падеж на плащанията;
- относно размера на присъдената издръжка, дължима
от бащата в полза на детето П.С. К., чрез неговата майка и законен представител
С.В.В., на основание чл.149 СК, за
периода 13.09.2017г.- 13.09.2018г.;
- относно режима на лични отношения, само за
периода на лятната ваканция;
и по
отношение на разноските, присъдени в производството.
По същество поддържа искане за отмяна на решението по отношение размера
на присъдената издръжка, за разликата
над 150лв. до 250лв., поради прекомерност спрямо нуждите на детето и
възможностите на бащата, и определяне на задължението с падеж- 10-то число на
месеца; - за изменение режима на лични контакти с период на пребиваване на
детето при бащата през лятото – 20 дни; както и на присъдените в негова тежест
разноски, поради обстоятелството,че не е станал причина за водене на делото и
многократно е предлагал споразумение за доброволно уреждане на отношенията.
Представя писмени бележки.
С.В.В., чрез адвокат С.С., представя писмено
становище за неоснователност на жалбата по направените възражения срещу
решението.С конкретни доводи оспорва искането за намаляване размера на
издръжката, която отговаря на потребностите на детето. Не се противопоставя на
по-разширен режим на лични отношения при положение, че бащата го изпълнява. Претендира разноските за
въззивно производство.
Дирекция „Социално подпомагане“- Варна , не
изразява становище.
Съставът на Варненския окръжен съд, предвид становищата на
страните и доказателствата към делото, преценявани при условията на чл.269 от ГПК и чл.235, ал. 2 ГПК , констатира :
С решение № 1528/ 12.04.2019г. постановено от
състав на Районен съд-Варна по гр.д.№ 13856/ 2018г., съдът е предоставил
упражняването на родителските права по
отношение на детето П.С. К. на майката С.В. В., при която е определено местоживеене на детето. В
определеният режим на лични отношения на бащата С.В.К. с детето са включени дни
и часове от месеца в два периода: първите два месеца срещите да се осъществяват
в присъствието на майката всяка първа и трета неделя, и всяка втора и четвърта
събота , от 10.00ч. до 18.00ч. , на публично място; след този срок – всяка
първа и трета седмица от месеца, от 10.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя с
преспиване, по един ден от официалните празници посочени в диспозитива, и
петнадесет дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск след предварително информиране на другия
родител за този период. При изпълнението на този режим бащата ще взема и връща
детето в дома на майката , и два пъти в седмицата ще контактува с него по телефон
или друго средство за аудио-визуална комуникация. С решението е присъдена
издръжка от 250лв.,
дължима от бащата в полза на детето., с начална дата-13.09.2019г., на
основание чл. 143 СК, и издръжка за минало време в размер на 2400лв., за
периода от 13.09.2017г.до 13.09.2018г.,
на основание чл.149 СК, и постановено отхвърляне на исковите претенции за
разликата до предявените размери, съответно над 250лв. до 300лв., и над 2400лв.
до 3600лв. Ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата 508.34лв.,направени
по делото разноски, на основание чл.78,ал.1 ГПК, и 456лв.-държавна такса върху
уважените искове за издръжка, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението не е обжалвано и се ползва със законна
сила по отношение на родителските права и местоживеене на детето, присъдените издръжки за разликата над 150лв.
до 250лв., на основание чл.143 СК, и за разликата над 1800лв. до 2400лв., на
основание чл.149 СК.
В обжалваните части приема следното от фактическа и
правна страна:
По предявените
искове с правно основание чл.143 и чл.149 от СК :
Страните са родители на
детето П.С. К., родено на ***г. Фактически са разделени от м.юли 2017г.
Според
обстоятелствената част на исковата молба ответникът не е оказвал финансова
помощ за отглеждането на детето.През исковия период / 13.09.2017г.до 13.09.2018г./ майката е
поемала всички разходи за ежедневни нужди,дрехи и обувки, такси, организирала е
провеждането на неговите празници- рожден ден, имен ден, и заплащала всички
тържества в детската градина. Допълнителни разходи са възникнали за лечението
на детето, което през този период е боледувало често.
Ответникът не оспорва
исковите претенции по основание, но се позовава на активно извънсъдебно
поведение за постигане на споразумение. Възраженията в писмения отговор са по
размера на издръжката, която счита за прекомерна, с оглед потребностите на
детето и възможностите му като родител.
Размерът на издръжката
необходима за детето е индивидуален.Определя се в зависимост от неговите
потребности, образователно ниво и здравословно състояние, други обстоятелства.
Съобразяват се базови потребности, обусловени от обичайните условия на живот, и
специфични нужди с траен характер.
В конкретния случай
съдът преценява, че детето е в предучилищна възраст, няма специфични
потребности и специални нужди.Посещава ДГ 5 „ Слънчо“ , занимания по футбол и
англ.език .Представени са квитанции издадени от Сдружение“ Монте“ за посещения по
англ.език / с.33-34, с.106/ и от ДФК“ Делфините“ за футбол за платени такси в
размер между 4 и 28лв., но без обозначени дати. Представените касови бонове за
закупени стоки нямат доказателствена стойност, доколкото не удостоверяват
предназначението на този разход. По преценка на майката са закупувани дрехи,
обувки, принадлежности и играчки, които да служат на детето към конкретен
момент.Този факт не се нуждае от доказване.
Последователно през
годините- 2016,2017.2018, П. е лекуван в „Детска
специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация на белодробни
болести „Царица Йоанна“ ЕООД, гр.Трявна,с диагноза „Рецидивиращ бронхит“.
Лечението е с продължителност 10-14 дни, след което е изписван с подобрение и препоръка за наблюдение от лекар - пулмолог,
и нов курс физиотерапия и климатолечение. / Епикризи , с.24-25, 95/. Според социалния
доклад показателите за здравословното състояние на детето са добри след полаганите здравни грижи, което
му позволява, по думите на майката, да
участва в занимания по английски език,футбол и модерни танци,всяко по осем пъти
в месеца.
Във
връзка с общото му здравословно състояние следва да се разглеждат всички
представени в настоящото производство документи-медицинско направление,
издадено от семеен лекар, амбулаторен лист, рецепти. Твърденията за платени
суми за престой на детето и придружаващото го лице не са подкрепени с
доказателства. Представляват предполагаем разход на майката с неустановен размер.
Съгласно разпоредбите
на чл.140, т.1 и чл.143, ал.1 и 2 СК , задължението за издръжка на дете е
безусловно и от първи ред. Добросъвестното му изпълнение осигурява на детето
благоприятна среда и условия за неговото развитие, съобразени с възрастовите и
индивидуални потребности.
Предвид установените факти и обстоятелства
необходимата обща издръжка за малолетния П. К. следва да бъде в размер
300-350лв., която е предназначена да задоволява ежедневни битови потребности на
детето, образователни и културни нужди, здравна профилактика и лечение в
специализирана болница един път в годината.
От общата издръжка
следва да се приспадне получаваната месечна помощ за отглеждане на дете- 40лв.,
и останалата сума да се разпредели между задължените лица, съобразно участието
им в отглеждането и възпитанието на детето.
Бащата е трудово
ангажиран и неговият доход към момента е около средното за страната/ региона
трудово възнаграждение. Няма задължения към други непълнолетни лица. Майката е
с постоянен трудов доход на заеманата длъжност – младши експерт в „КБД“,Община
Варна.Всеки от тях заплаща наемна цена за ползваното жилище, съгласно
представените договори.
Наличните кредитни
задължения на страните, произтичащи от потребителски договори, не повлияват на
преценката за съотношението между доказаните потребности на нуждаещия се от
издръжка и разходите, необходими за тяхното задоволяване. Категорично не следва да бъде съобразено и
посоченото ново обстоятелство- Договор за банков кредит от 23.04.2019г. в
размер на 2500лв., който по негови твърдения е предназначен за погасяване на
задължението за издръжка за минал период.Избраният способ е провокиран от бездействието
на родителя, който не е участвал в издръжката на сина си, каквато
възможност е имал през едногодишния
период до завеждане на иска.
Поради изложеното
бащата следва да осигурява месечна издръжка в размер на 200лв., а останалата
част да се поеме от майката, заедно с
непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето. В посочения
размер е присъдена от предявяване на иска 13.09.2018г., със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска, при промяна на падежа - 10 то число на месеца, за
който се дължи издръжка, до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване., на основание чл. 143 СК.
В същия размер следва
да бъде определена за минало време, една година преди завеждане на иска по чл.
149 СК, предвид доказаните нужди на
детето от лечение на заболяването в рамките на разглеждания период, и при
съвпадащи показатели за разходи
обусловени от начина на живот и обучение .
Съобразно произнасянето
по иска за издръжка определената, на основание чл. 78 ал. 6 ДТ следва да се редуцира
от 360лв. на 288лв., общо по двете претенции- 384лв.
2. Режимът на лични отношения определен с решението е
съобразен приоритетно с интересите на детето и необходимостта да бъде
възстановена връзката с отсъстващия родител, прекъсната след раздялата.
Становището на ответника за режима на срещите с
детето, посочен в отговора на исковата молба, е възприет с решението при
разграничаване на два периода- първият е подготвителен и се осъществява в
присъствието на майката, а вторият е в рамките на обичайния по дни и часове от
месеца, почивни и празнични дни, и лятна ваканция. Поставените времеви граници на срещите са обосновани с
продължителната раздяла на детето от бащата, като една от причините е изпълнението на Заповед
за незабавна защита, която са наложени
мерки по чл.5, ал.1 , т.1 и 3 от ЗЗДН по отношение на майката и детето,
потвърдени с решение по гр.д.№8664/2017г. ВРС.
Определеният период на пребиваване на детето при
бащата- 15 дни от лятото съвпада с неговото искане / 1-во- 15-то число
включително/. Този период е подходящ за укрепване на отношенията
„родител–дете“, за изграждане на пълноценна и положителна нагласа на детето към
бащата, и не зависи от контактите с други възходящи- баба и дядо по бащина
линия, които разполагат със самостоятелен иск в защита на своите права по
чл.128 от СК. При взаимно съгласие на страните може да бъде променян
Решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено, поради обоснованост и изчерпателност на изложените мотиви.
3. По
разноските:
Присъдените с решението, на основание чл.78, ал.1 ГПК са в размер на 508.34лв., съразмерно
уважената част от предявените искове.Присъдената държавна такса от 456лв., на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК , е изчислена върху уважените претенции за
издръжка.
С допълнителна молба С.К. е поискал изменение на решението в
частта за разноските и прилагане на
правилото по чл.78, ал. 2 ГПК , поради съобразено с това основание поведение-
инициирани лични разговори за доброволно уреждане на спорните въпроси със
споразумение, представено като проект по делото.
В определение № 9214/ 18.07.2019г. съдът е приел,
че искането не кореспондира с процесуалното поведение на страната, доколкото с
отговора и в хода на процеса не е признал исковете за издръжка и не е
представил доказателства за престирана издръжка в полза на сина си преди
завеждане на делото, което само по себе си е достатъчно за неоснователността на
молбата. Съвпада със становището на разглеждащия състав.
Определението постановено по реда на чл. 248 ГПК не
е обжалвано.Проверката е ограничена до размера на присъдените разноски и такси,
съпоставимо с обжалваните части на решението.
Искане за разноски в настоящото производство е
направено от въззиваемата страна. Предвид частичната неоснователност на жалбата
следва да бъде уважена с присъждане на сумата 300лв.- част от внесеното
адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал. 3 ГПК.
На основание чл.271 ал.1 ГПК и 0 и чл.280, ал.2 от ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 1528/
12.04.2019г. по гр.д.№ 13856/ 2018г. ВРС, в частта, в която С.В.К.,ЕГН- **********,
е осъден да заплаща в полза на детето П.С. К., ЕГН- **********, чрез неговата
майка и законен представител С.В.В.,
ЕГН-**********, месечна издръжка на основание чл. 143 СК , за разликата над 200лв. до 250лв., считано от датата
на подаване на исковата молба -13.09.2018г.,
посоченият падеж на задължението-
първо число на месеца, за който се дължи издръжка, и присъдената държавна такса по чл.78, ал. 6 ГПК за разликата над 384лв.до 456лв.вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният
иск от С.В.В., ЕГН-*********, срещу С.В.К.,ЕГН-**********,
за издръжка в полза на детето П.С. К., ЕГН- **********, за разликата над 200лв. до 250лв., на основание
чл.143 СК.
ПОТВЪРЖДАВА
решение№ 1528/
12.04.2019г. по гр.д.№ 13856/ 2018г. ВРС,в частта в която С.В.К. ЕГН- **********,
е осъден да заплаща в полза на детето П.С. К., ЕГН-**********, чрез неговата майка и законен представител С.В.В.,
ЕГН-**********, месечна издръжка , за
разликата над 150лв. до 200лв., и определя падеж на вноската- десето число на месеца, за който се дължи
издръжка, до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, на основание чл.143 СК.
ПОТВЪРЖДАВА решение№ 1528/ 12.04.2019г. по гр.д.№ 13856/
2018г. ВРС в частта на присъдената издръжка за минало време 2400лв. за периода
13.09.2017г.- 13.09.2018г., на основание чл.149 СК.
ПОТВЪРЖДАВА решението , с което в определения режим на лични отношения на бащата С.В.К.
с детето П.С. К., е включен период от петнадесет дни през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА
С.В.К. ЕГН- **********, да заплати на С.В.В., ЕГН-**********,
сумата 300 / триста/ лева- направени във въззивното производство разноски, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
В необжалваните части
решението е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от съобщението до страните.
Препис от решението следва да бъде изпратено на
Отдел ”Закрила на детето” –гр. Варна, за
сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.