Определение по дело №1351/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3253
Дата: 13 септември 2019 г.
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20193101001351
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 19 август 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./….09.2019 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на .09.2019 г., в състав:

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ  

мл. с.  НАСУФ ИСМАЛ 

като разгледа докладваното от съдия Митева

въззивно търговско дело № 1351 по описа за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и е образувано по въззивна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу решение №2466/05.06.2019г., постановено по гр.д. №3022/19г. по описа на ВРС, 24 с-в, с което е уважен иск на длъжник за отричане на погасено по давност право на взискателя,  удостоверено като изпълняем дълг в арбитражно решение.

Жалбата вх.№49343/04.07.19г. е депозирана  в рамките на преклузивния двуседмичен срок (считано от  връчване на акта на представителя) и е редовна:  съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна е упражнила право на отговор по жалбата.

По допустимостта на обжалването:

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционното решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Пълномощниците на насрещните страни са овластени за всички инстанции( л. 6 от настоящото и л. 8 от делото на ВРС). Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

По предварителните въпроси:

Дължимата държавна такса е събрана авансово. Жалбата е надлежно администрирана.

Доклад по жалбата: Въззивникът, чрез упълномощен юрисконсулт, сочи допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в неправилно прилагане на закона при преценка на възраженията му за прекъсване на давност с предприети действия по принудително изпълнение. Позовава се на начало на обща 5 годишна давност с признаване на дълга в съдебен акт през 2010г и последователното прекъсване на давностния срок с насочване на изпълнение върху трудово възнаграждение и банкови сметки през 2013 и 2018г. Излага оплаквания за погрешно отчитане на сроковете за перемпция на принудителното изпълнение като счита, че те нямат отношение към породените от валидните изпълнителни действия последици относно давността. С доводи за неоснователност на претенцията на длъжника за отричане на изпълняемия дълг моли решението за бъде отменено и установителния иск отхвърлен в цялост.

Насрещната страна, чрез пълномощника си адв. Х оспорва жалбата с доводи за правилно установени факти и прилагане на закона по отношение на давността, като сочи, че всички изпълнителни действия до 2018г са били неефективно предприети, тъй като запорите през 2013г са налагани върху празни банкови сметки и реално изпълнително действие не е последвало, а до 2016г не са предприемани действия и е настъпила перемпция, изключваща валидността на следващите действия като незаконосъобразно предприети по прекратено производство, считано след 01.09.2015г. Твърди, че от прекъсването с първия запор, давността е изтекла в началото на септември 2018г. 

Отделно оспорва достоверност и автентичност на наличните по делото копия от книжата по изпълнителното дело удостоверяващи действията през 2018г. Евентуално се позовава и на плащане след издаване на изпълнителния лист, което не е било отчетено от кредитора при започване на принудителното изпълнение. Моли да бъде допусната експертиза за установяване на плащания след издаване на арбитражното решение.

С доводи за неоснователност на оплакванията моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

 В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззвиният съд съобразява, че част от доводите на въззиваемия са извън предмета на въззивен контрол. Исковата молба се основава само на конкретни твърдения за погасяване на дълга по давност, поради изтичане на погасителния срок след завеждане на изпълнителното производство. Твърдения за плащане на задължението преди образуване на изпълнителното производство биха представлявали самостоятелно възражение на длъжника срещу изпълняемото право и такива факти като основание на отрицателна претенция следва да се заявят ясно и точно в самата искова молба. Твърденията на ищцата обаче се изчерпват с посочване на молба, която длъжницата била подала пред съдебния изпълнител за определяне на актуален размер на дълга. Липсват каквито и да е твърдения за конкретни плащания, извършени доброволно извън принудителното събиране, за да се приеме, че съдът е бил сезиран със самостоятелен иск с такова основание. Такова основание не е докладвано и в устния доклад на първата инстанция, изчерпващ се с възражението за погасяване на дълга по давност, приет от пълномощника на страната без възражения като пълно възпроизвеждане на твърденията й по предявения иск. Съответно разглеждане на каквито и да са факти, различни от фактическия състав на давността е недопустимо пред въззивна инстанция, тъй като правото на  изменение на иска, чрез добавяне на ново основание вече е преклудирано( чл. 214 ал.1 ГПК).  Като неотносимо към предмета на въззивния контрол остава искането за допускане на експертиза за такива обстоятелства. Преклудирани са и оспорванията на автентичността и достоверността на писмените доказателства, представляващи книжа, приложени като официално заверено копие от изпълнително дело, прието в съдебно заседание на 28.05.2019г, в присъствие на представителя на въззиваемата (чл. 193 ГПК). Съответно в тези части от отговора по въззивната жалба съдът не следва да подготвя съдебно дирене.

За събиране на становищата на страните делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на осн. чл. 267 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу решение №2466/05.06.2019г., постановено по гр.д. №3022/19г. по описа на ВРС, 24 с-в, с което е уважен иск на длъжник за отричане на погасено по давност право на взискателя,  удостоверено като изпълняем дълг по изпълнително дело в размер на 2707.99лв, въз основа на изпълнителен лист, издаден по арбитражно решение.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на въззиваемата М.Р., чрез адв. Х, за допускане на заключение на счетоводна експертиза.

    

НАСРОЧВА съдебно заседание за 20.11.2019г от 14.00 часа. Да се призоват страните чрез пълномощниците. 

 

На осн. чл. 7 вр. чл. 101 ГПК допълнително указва на  страните да представят справка за разноските пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването, като при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) правото им за искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудиран. 

Препис от определение да се изпрати на страните, чрез пълномощници, ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП. Към книжата за въззивника  да се приложи копие от отговора на въззивната жалба.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                           2.