Р Е Ш Е Н
И Е
№ 106
град Горна Оряховица, 03.04.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав,
в публично заседание на пети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛAМЕН СТАНЧЕВ
при секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора ……....................….…,
разгледа докладваното от съдията Станчев АНД
№ 771 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П.И.Ч. обжалва наказателно
постановление № 19-0268-001552/10.10.2019 г., издадено от началника на сектор
„Охранителна полиция“ в РУ-Горна Оряховица при ОДМВР-Велико
Търново, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 400
лв. на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ) за нарушаване
на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т.2 от същия кодекс. Посочва, че наложеното му наказание е
неоснователно и незаконосъобразно, тъй като бил сключил застраховка във Великобритания.
Представя копие от документа, за който твърди, че му е издаден при сключването
на договора за застраховка в Лондон. Моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Н.М. *** поддържа жалбата.
РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща
процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно
призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 03.10.2019 г. в 12:30 часа жалбоподателят
управлявал лек автомобил „В.” с британски рег. № *** по улица „К.” в село П..
На посочената улица Ч. спрял автомобила и излязъл, за да разговаря с М.П. и Д.Н.
***. В хода на разговора полицейският служител П. установил, че жалбоподателят
мирише на алкохол. Поради това извикал свидетеля П.К. – младши автоконтрольор в
РУ-Горна Оряховица, да изпробва водача за употреба на алкохол. В хода на
проверката К. поискал от жалбоподателя да представи договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Ч. не представил такава
застрахователна полица. Чрез проверка по регистрационния номер на автомобила на
интернет страницата на българския Гаранционен фонд и на интернет страницата за
проверка за сключени застраховки за автомобили с регистрация във Великобритания
свидетелят К. установил, че за управлявания от Ч. автомобил няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
За констатираното нарушение К. съставил против
жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 97014/03.10.2019 г., в който приел, че Ч. е нарушил разпоредбата на чл.
483, ал. 1, т. 2 от КЗ.
На 10.10.2019 г., след като разгледал
преписката, образувана по съставения от К. акт за установяване на
административно нарушение, началникът на сектор „Охранителна полиция“ в РУ-Горна
Оряховица издал обжалваното наказателно постановление № 19-0268-001552/10.10.2019
г., с което наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер
на 400 лв. на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ за нарушаване на разпоредбата на
чл. 483, ал. 1, т.2 от същия кодекс.
Препис от наказателното постановление бил
връчен на жалбоподателя 11.10.2019 г. На 18.10.2019 г. Ч. депозирал жалбата си против постановлението в РУ-Горна
Оряховица при ОДМВР-Велико Търново.
Въз основа на така установените факти по
делото съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд в
срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва
наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С обжалваното наказателно постановление на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба на основание чл. 638,
ал. 3 от КЗ за нарушаване на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 2 от същия
кодекс. Нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ се осъществява с действие,
изразяващо се в управление на моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. От друга страна, разпоредбата
на чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ може да бъде нарушена само с бездействие,
изразяващо в несключване на договор за посочената задължителна застраховка.
Предвид изложеното следва да се приеме, че наказващият орган е нарушил
материалния закон, като е квалифицирал бездействието, чрез което се нарушава
разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ, като административно нарушение по
чл. 638, ал. 3 от същия кодекс, регламентирано от закона като действие.
Несъответен на материалния закон е и изводът
на наказващия орган, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 483, ал.
1, т. 2 от КЗ. Съгласно тази разпоредба договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице,
което управлява моторно превозно средство от трета държава при влизане на
територията на Република България, когато няма валидна за територията на
Република България застраховка. Легалната дефиниция в §1, т. 7 във вр. с т. 6 от ДР на КЗ определя като
трета държава по смисъла на този кодекс всяка държава, която не е държава –
членка на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство.
От
събраните доказателства се установява, че посоченият в наказателното
постановление автомобил е регистриран във Великобритания. Към посочената в
наказателното постановление дата на нарушението – 03.10.2019 г., Великобритания
е била държава – членка на Европейския съюз, доколкото споразумението за
оттегляне на тази държава от Европейския съюз е в сила от 01.02.2020 г. съгласно
публикуваното в Официален вестник на Европейския съюз Известие относно
влизането в сила на Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия
от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (OB L 29, 31.01.2020 г., стр.
189 – 189, CELEX : 52020XG0131(01).
При това
положение и с оглед цитираната по-горе легална дефиниция към 03.10.2019 г. Великобритания
не е била трета държава по смисъла на Кодекса за застраховането, поради което управлението
на регистрирания в тази държава процесен автомобил при влизане на територията
на Република България не е било обвързано с уреденото в чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ задължение за сключване на застраховка. Като е приел обратното, наказващият
орган е достигнал до неправилния извод, че жалбоподателят е нарушил посочената
разпоредба от българското законодателство.
Обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и поради недоказаността на обвинението за нарушение по чл.
638, ал. 3 от КЗ. Субект на това нарушението може да бъде само лице, което не е
собственик на управлявания автомобил, както е посочено изрично в разпоредбата
на чл. 638, ал. 3 от КЗ. От показанията на разпитания като свидетел полицейски
служител Н. се установява, че по време на проверката жалбоподателят се е
легитимирал като собственик на процесния автомобил с издаден във Великобритания
документ за собственост. От друга страна, по преписката няма данни, а в хода на
съдебното следствие не бяха събрани доказателства автомобилът да е собственост
на друго лице, различно от жалбоподателя. При тези данни за собствеността не
може да се приеме за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят не е
собственик на автомобила, който е управлявал – обстоятелство, посочено изрично в
закона като елемент от обективната страна на състава на нарушението по чл. 638,
ал. 3 от КЗ.
Предвид изложеното съдът следва да отмени
обжалваното наказателно постановление.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 19-0268-001552/10.10.2019 г., издадено от началника на сектор „Охранителна
полиция“ в РУ-Горна Оряховица при ОДМВР-Велико
Търново, с което на П.И.Ч., ЕГН **********,
с адрес ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. (четиристотин
лева) на основание чл. 638, ал. 3 от
Кодекса за застраховането за нарушаване на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 2 от същия кодекс.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението,
че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……..………