Р Е Ш Е Н И Е №
1307
гр.
Сливен, 20.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на осми
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1003 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, с която са предявени обективно и субективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за
установяване съществуването на вземане на взискателя по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 10.09.2013 г., между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД, като кредитор и ответницата Н.С.Д., като кредитополучател, бил
сключен Договор
за потребителски кредит № 1256001/10.09.2013 г., при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на
основание Общите условия на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД. Договорът бил
обезпечен с Договор за поръчителство от същата дата между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД и ответника В.Х.Д. като поръчител.
Съгласно сключения договор кредиторът се задължил да предостави на
кредитополучателя парична сума в размер на 10100 лева, която била преведена по
банковата сметка на ответницата Д. на 11.09.2013 г. Страните постигнали
съгласие, че общият размер на кредита е 11103,80 лв., сред които чистата
стойност на кредита от 10100 лв., такса за разглеждане на кредита от 303,00 лв.
и застрахователна премия 700,80 лв., които кредитополучателят се задължил да
заплати на 60 равни месечни вноски, посочени в погасителен план, неразделна
част от договора. Уговорено било, че усвоената парична сума се олихвява с
възнаградителна лихва от 16 % в общ размер на 5096,20 лв., която също била
платима на 60 месечни вноски с посочени в погасителния план падежи. Крайният
срок за издължаване на задълженията по договора бил 01.09.2018 г. Съгласно
приложимите Общи условия при забава в плащанията кредитополучателят дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху просрочената главница.
Твърди се, че кредитополучателката не е заплатила изцяло своите
задължения по договора като се дължат сумите от 2745,54 лв. - главница, 197,77
лв. - възнаградителна лихва и 158,35 лв. - обезщетение за забава.
Излагат се твърдения, че с Индивидуален договор за цесия от 21.05.2018
г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016
г., „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД,
прехвърлил вземанията си по процесния договор за потребителски кредит на ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Ответницата
Д. бил уведомена по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на
вземанията по договора от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД с 2 бр.
уведомления от 28.05.2018 г. и от 04.02.2019 г., посредством „Български пощи“ и
куриерска фирма, но пратките са се върнали в цялост.
Иска се да се признае за установено по отношение на
ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, че ответниците Н.С.Д., в
качеството си на кредитополучател по Договор за потребителски кредит №
1256001/10.09.2013 г. и В.Х.Д., в качеството му на поръчител по Договора за потребителски
кредит, дължат солидарно на ищцовото дружество сумата от 2745,54 лв. - главница, по 23 броя неплатени месечни вноски за
периода 01.11.2016 г. до 01.09.2018 г. по Договор за потребителски кредит №
1256001/10.09.2013 г., обезпечен с Договор за поръчителство, вземанията по
който са прехвърлени на ищеца с Договор за цесия от 21.05.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 01.11.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 197,77 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.11.2016 г. до 01.09.2018
г. и сумата от 158,35 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 02.11.2016 г. до 01.11.2018
г. Претендират се и направените в заповедното производство по ч. гр. д. № 6025/2018
г. по описа на РС - Сливен разноски в общ размер от 161,03 лв., както и
направените в исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от особения представител на ответницата Д., с който изразява становище за
допустимост, но неоснователност на исковете, тъй като не е налице надлежно
уведомяване на длъжницата за извършената цесия. Оспорва и усвояването на сумата
по кредита, внесените суми и датите на внасянето им по договора и начина на
изчисляване на размерите на възнаградителната и мораторната лихва.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба и от особения представител на ответника Д.. Изтъква се, че предвид
обстоятелството, че ответникът е поръчител, то отговорността му може да бъде
ангажирана в шестмесечен преклузивен срок, който започва да тече само за
вноските с ненастъпил падеж към тази дата, а по отношение на вноските с
настъпили падежи - от съответната дата на падежа, поради което съдът следва
служебно да прецени допустимостта на предявените срещу поръчителя претенции.
Твърди, че не е налице надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия,
тъй като връчването на особен представител не може да се приравни на получаване
на уведомлението от длъжника. Твърди се недействителност на процесния договор
за потребителски кредит, тъй като не са спазени императивните изисквания на чл.
10 ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. Депозирало е
писмено становище чрез своя пълномощник - юрисконсулт, в което поддържа
предявените искове и моли съда изцяло да ги уважи и да присъди направените в
исковото и заповедното производство разноски.
Ответниците
се представляват от назначените си от съда особени представители - адвокати,
чрез които оспорват исковете като неоснователни и претендират отхвърлянето им.
От събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като писмено
доказателство по делото Договор за потребителски паричен кредит № 1256001 от
10.09.2013 г., кредиторът „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД предоставил на длъжницата
Н.Д. парична сума в размер на 10 100 лв. Уговорена била еднократно дължима
такса от 303,00 лв., както и застраховка в размер на 700,80. Съгласно чл. 7,
ал. 1 от Общите условия към Договора за предоставения кредит, потребителят
дължал възнаградителна лихва с ГЛП 16 %, или общо сумата от 5096,20 лв. Общо
дължимата сума по договора в размер на 16200 лв. била платима на 60 броя равни
месечни вноски от по 270 лв. всяка, съгласно погасителен план, представляващ
неразделна част от договора. Първата дължима вноска била с падеж 01.10.2013 г.,
а последната - с падеж 01.09.2018 г.
За обезпечение на кредита на 10.09.2003
г. бил сключен Договор за поръчителство между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД и ответника В.Д..
Видно от заключението на допуснатата по
делото съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло като
компетентно изготвено, обективно и кореспондиращо с останалите събрани писмени
доказателства, на 10.09.2013 г. ответницата Д. подала до „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД искане за рефинансиране на съществуващ дълг в размер на
2 588,27 лв., който да бъде погасен с отпуснатия кредит по процесния
договор. На 11.09.2013 г. с платежно нареждане „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД превел по банковата сметка на ответницата Д. останалата след погасяването
на съществуващия дълг сума от 7511,73 лв., като по този начин била усвоена
цялата чиста стойност на отпуснатия с Договор № 1256001 от 10.09.2013 г.
кредит.
Според установеното от вещото лице по
усвоения кредит били погасени задължения на обща стойност 13 254,10 лв., от
които 8358,26 лв. - главница, 4872,64 лв. - договорна лихва и 23,20 лв. - лихва
за забава. Последното плащане по договора било извършено на 29.09.2017 г., с
което били погасени по-стари изискуеми вземания за главници и лихви, вкл. част
от главницата с падеж 01.11.2017 г. Остатъкът от задълженията по договора към 01.11.2018
г., съгласно заключението на СИЕ, възлиза на 2745,54 лв. - главница за периода
от 01.11.2017 г. до 01.09.2018 г., 223,56 лв. - договорна лихва за периода от
01.11.2017 г. до 01.09.2018 г. и 159,80 лв. - обезщетение за забава за периода от
01.11.2017 г. - 01.11.2018 г.
Установява се от представените писмени доказателства
по делото - Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.05.2018 г. и Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., че кредиторът „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД прехвърлил вземанията си по процесния договор на
ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Видно от представеното пълномощно (л. 34 и сл.
от д.), ищецът е бил упълномощен от цедента да уведоми всички длъжници по всички
вземания на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, за прехвърлянето им по силата
на Договор за цесия от 21.05.2018 г.
Представени са уведомителни писма за извършеното
прехвърляне на вземанията, изпратени от ищеца, в качеството му на пълномощник
на цедента до ответницата, както чрез Български пощи, така и чрез куриерска
фирма, които не са й били връчени, видно от приложените известие за доставяне и
обратна разписка (л. 44 и л. 45 от делото).
По заявление на ищеца било образувано
ч. гр. д. № 6025/2018 г. по описа на РС - Сливен, по което е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3493/05.11.2018 г. срещу солидарно
отговорните ответници за сумите от 2745,54 лв. - главница, по 23 броя неплатени
месечни вноски за периода 01.11.2016 г. до 01.09.2018 г. по Договор за потребителски
кредит № 1256001/10.09.2013 г., обезпечен с Договор за поръчителство,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за цесия от 21.05.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 01.11.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 197,77 лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода от 01.11.2016 г. до 01.09.2018 г. и сумата от 158,35 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 02.11.2016 г. до 01.11.2018 г.
Заповедта е връчена на длъжниците по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК - обстоятелство, довело до образуването на настоящото
дело за установяване на вземането на ищеца.
Въз основа на установеното от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
На първо
място, предявените установителни искове срещу ответницата Н.Д. са процесуално
допустими, а по същество - съдът ги намира и за изцяло основателни и доказани.
Процесният
Договор за потребителски кредит е валиден и действителен.
Съдът не
споделя възражението на особения представител на ответника Д. за недействителност на договора, тъй като не са спазени императивните
изисквания на чл. 10 ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат
и размер шрифт - не по-малък от 12,
в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
Действително, видно с просто око е, че
погасителният план, неразделна част от договора, е изписан на шрифт с размер
по-малък от 12, но следва да се отбележи, че към момента на сключване на
договора - 10.09.2013 г., действаща е била редакция на чл. 10, ал. 1 ЗПК, съгласно
която договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора, като изискванията за размера на шрифта са въведени с изменението на
разпоредбата с ДВ, бр. 35 от
Съдът не споделя и възраженията на
особените представители на ответниците за липса на уведомяване за прехвърляне
на вземанията по договора.
Установи се, че вземанията по процесния договор за кредит са били
прехвърлени с цесия, за което са представени съответните писмени доказателства.
Цедентът е овластил с изрично пълномощно цесионера от
негово име да информира длъжника за сключените цесии, като по смисъла на чл. 99,
ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня,
когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не съществува законова пречка уведомяването
да се направи и от цесионера, когато той е изрично овластен за това, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие.
Съдът споделя изцяло
съображенията за действителност на цесиите, изложени от пълномощника на
ищцовото дружество както в исковата молба, така и в писменото становище,
депозирано по делото. Няма спор в
правната доктрина и съдебна практика, че придобиване на вземането от цесионера
настъпва със самото сключване на договора за цесия (така Решение №
40/13.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 566/2009 г., ТК, І т. о., Решение №
1279/12.11.1996 г. на ВКС по гр. д. № 29/1996 г., V г. о.), като аргумент за
това се съдържа и в чл. 99, ал. 2 ЗЗД - цесионерът придобива вземането в
състоянието му към момента на сключване на договора за цесия. Ето защо съобщаването на цесията на длъжника не е елемент от
фактическия състав на цесията. Касае се за ненастъпило само
и единствено за длъжника действие на цесията, като уведомяването на длъжника цели
единствено да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.
е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Уведомяването по чл. 99, ал. 4 ЗЗД има
това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде
изпълнено валидно другиму. Поради това длъжникът може да възразява успешно за
липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил
на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. (така Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. по
описа на ВКС на РБ, IV-то г. о.)
От друга
страна безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че между
цедента и ответницата Н.Д. е бил сключен Договор за кредит, по който
ответницата се е задължила да върне общо 16200,00 лв. Усвоена от ответницата
била чистата стойност на кредита от 10100 лв. Безспорно е установено от
заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза по делото, че с
последното плащане по договора на
29.09.2017 г. били погасени по-стари изискуеми вземания за главници и лихви,
вкл. част от главницата с падеж 01.11.2017 г. Остатъкът от задълженията по
договора към 01.11.2018 г., съгласно заключението на СИЕ, възлиза на 2745,54
лв. - главница за периода от 01.11.2017 г. до 01.09.2018 г., 223,56 лв. -
договорна лихва за периода от 01.11.2017 г. до 01.09.2018 г. и 159,80 лв. -
обезщетение за забава за периода от 01.11.2017 г. - 01.11.2018 г.
Ето защо предявените срещу ответницата Д.
установителни искове се явяват основателни и доказани по основание и размер,
като дори претендираните размери на възнаградителната лихва от 197,77 лв. и на
обезщетението за забава от 158,35 лв. са по-ниски от установените от вещото
лице, поради което следва да бъдат уважени изцяло в пълните претендирани
размери.
Що се
отнася обаче до предявените установителни искове срещу ответника В.Д., в
качеството му на поръчител по договора за кредит, с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 10 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 138 ЗЗД и чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 138 ЗЗД, то съдът ги намира частично
за процесуално недопустими, поради което производството в тачи част следва да бъде
прекратено.
Предвид
противоречивата съдебна практика, по правния въпрос при уговорено погасяване на главното задължение на
отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок
по чл. 147, ал. 1 ЗЗД - от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване
на изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотеза на предсрочна изискуемост, е
образувано Тълкувателно дело № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС на РБ.
Настоящият състав споделя практиката,
съгласно която когато в договор е уговорено, че
обезпечено с поръчителство задължение към кредитора (главното задължение по
смисъла на чл. 147, ал. 1 ЗЗД) ще се погасява на отделни погасителни вноски с
различни, последователни падежи, то погасяването на всяка от тези вноски води
до погасяване на съответната част от главното задължение. Когато дадена вноска
не бъде погасена (чрез плащане или по друг начин) на съответния падеж, от този
момент тя става изискуема и кредиторът успешно може да проведе иск срещу
главния длъжник за плащането на същата вноска. От това следва и изводът, че от
същата дата - падежа на вноската - започва да тече и шестмесечният срок по чл.
147, ал. 1 ЗЗД. Срокът е преклузивен, прекратява поръчителството и за него
съдът следи служебно - т. 4б от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, и ако
кредиторът бездейства и не предяви иск срещу главния длъжник в рамките на този
срок, с изтичането му се прекратява задължението на поръчителя за плащането на
същата вноска, т. е. - преклудира се отговорността му за съответната част от
главното задължение.
В настоящия случай Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч. гр.
д. № 6025/2018 г. по описа на СлРС, е подадено на 01.11.2018 г., тоест е
изтекъл 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД за предявяване на исковете срещу
главния длъжник за всички вноски с падеж до 01.04.2018 г., вкл.
Предвид характера на срока по чл. 147,
ал. 1 ЗЗД, изтълкуван в т. 4б от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, а именно
че същият е краен и преклузивен, че с изтичането му се прекратява (преклудира)
самото поръчителство и че този срок се прилага от съда служебно (в този смисъл
е и решение № 213/06.01.2017 г. по гр. дело № 5864/2015 г. на IV-то гр. отд. на
ВКС), то предявените срещу поръчителя искове не следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани, а се явяват недопустими и производството по тях
следва да бъде прекратено. Аргумент за този извод на съда се съдържа и в
Решение № 83/26.05.2017 г. по търг. дело № 50394/2016 г. на IV-то гр. отд. на
ВКС.
Допустими са исковите претенции срещу
ответника Д. за вноските по главницата и договорната лихва с падежи от
01.05.2018 г. до 01.09.2018 г., както и претенциите за обезщетение за забава
върху тези вноски, като съдът ги намира и за основателни по изложените
съображения за основателността на исковете, предявени срещу главния длъжник.
Съгласно заключението на СИЕ (л. 114 и
116 от д.), вноската с падеж 01.05.2018 г. е в размер на 252,70 лв. - главница
и 17,30 лв. - възнаградителна лихва, като върху тази главница се дължи
наказателна лихва в размер на 12,91 лв.; вноската с падеж 01.06.2018 г. е в
размер на 256,07 лв. - главница и 13,93 лв. - възнаградителна лихва, като върху
тази главница се дължи наказателна лихва в размер на 10,88 лв.; вноската с
падеж 01.07.2018 г. е в размер на 259,49 лв. - главница и 10,51 лв. -
възнаградителна лихва, като върху тази главница се дължи наказателна лихва в
размер на 8,87 лв.; вноската с падеж 01.08.2018 г. е в размер на 262,94 лв. -
главница и 7,06 лв. - възнаградителна лихва, като върху тази главница се дължи
наказателна лихва в размер на 6,72 лв. и вноската с падеж 01.09.2018 г. е в
размер на 266,38 лв. - главница и 3,62 лв. - възнаградителна лихва, като върху
тази главница се дължи наказателна лихва в размер на 4,51 лв.
Ето защо исковите претенции срещу
ответника Д. в качеството му на поръчител са допустими и основателни за сумите
от 1297,58 лв. - главница, дължима за периода от 01.05.2018 г. до 01.09.2018
г., 52,42 лв. - възнаградителна лихва за периода от 01.05.2018 г. до 01.09.2018
г. и 43,89 лв. - обезщетение за забава за периода от 02.05.2018 г. до 01.11.2018
г., а производството по предявените искове за разликата над уважените размери и
до пълните предявени размери от 2745,54 лв. - главница и за периода от
01.11.2016 г. до 01.05.2018 г., 197,77 лв. - възнаградителна лихва и за периода
от 01.11.2016 г. до 01.05.2018 г. и 158,35 лв. - обезщетение за забава и за
периода от 02.11.2016 г. до 01.05.2018 г. следва да бъде прекратено, поради
недопустимост на исковете.
С оглед
изхода на спора и предвид цялостното уважаване на исковете спрямо ответницата Д.,
на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, същата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените от него разноски по делото в общ размер на 1732,82
лева, от които 161,03 лева - в производството по ч. гр. д. № 6025/2018 г.
по описа на РС - Сливен, както и 147,79 лева - държавна такса, 1024 лева -
депозити за особени представители, 300 лева - депозит за вещо лице и 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение, направени в настоящото
исково производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.С.Д.,
ЕГН: **********, с адрес ***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис
4, на основание чл.
422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 10 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, сумата от 2745,54 лв. /две хиляди седемстотин
четиридесет и пет лева и петдесет и четири стотинки/ - главница, по 23 броя
неплатени месечни вноски за периода 01.11.2017 г. до 01.09.2018 г. по Договор
за потребителски кредит № 1256001/10.09.2013 г., обезпечен с Договор за
поръчителство, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за цесия
от 21.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 01.11.2018 г.
до окончателното изплащане на задължението и сумата от 197,77 лв. /сто деветдесет и седем лева и седемдесет и седем
стотинки/, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 01.11.2017 г. до 01.09.2018 г., както и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД,
вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 158,35 лв.
/сто петдесет и осем лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 02.11.2017 г.
до 01.11.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
3493/05.11.2018 г. по
ч. гр. д. № 6025/2018 г. по описа на СлРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Х.Д.,
ЕГН: **********, с адрес ***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис
4, СОЛИДАРНО с Н.С.Д., ЕГН: **********,
на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 10 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 138 ЗЗД, сумата от 1297,58 лв. /хиляда
двеста деветдесет и седем лева и петдесет и осем стотинки/ - главница, по 5 броя
неплатени месечни вноски за периода 01.05.2018 г. до 01.09.2018 г. по Договор
за потребителски кредит № 1256001/10.09.2013 г., обезпечен с Договор за
поръчителство, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за цесия
от 21.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 01.11.2018 г.
до окончателното изплащане на задължението и сумата от 52,42 лв. /петдесет и два лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща възнаградителна лихва
за периода от 01.05.2018 г. до 01.09.2018 г., както и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД,
вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 138 ЗЗД сумата от 43,89 лв. /четиридесет и три лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забава
за периода от 02.05.2018 г. до 01.11.2018 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение № 3493/05.11.2018
г. по ч. гр. д. № 6025/2018 г. по описа на СлРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.
д. 1003/2019 г. по описа на СлРС в частта му по предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу В.Х.Д., ЕГН: **********, с адрес ***, в
качеството му на поръчител, искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 10 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 138 ЗЗД и чл. 422, вр. чл. 415 ГПК,
вр. чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 138 ЗЗД за признаване за установено, че
В.Х.Д. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД солидарно с Н.С.Д. сумата
от 1447,96 лв. /хиляда четиристотин
четиридесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки/ - главница, по 18 броя
неплатени месечни вноски за периода 01.11.2016 г. до 01.05.2018 г. по Договор
за потребителски кредит № 1256001/10.09.2013 г., обезпечен с Договор за
поръчителство, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за цесия
от 21.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 01.11.2018 г.
до окончателното изплащане на задължението, сумата от 145,35 лв. /сто четиридесет и пет лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща възнаградителна лихва
за периода от 01.11.2016 г. до 01.05.2018 г., както и сумата от 114,46 лв. /сто и четиринадесет лева и
четиридесет и шест стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода от 02.11.2016 г. до 01.05.2018
г., поради НЕДОПУСТИМОСТ на
предявените искове.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК Н.С.Д.,
ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис
4, сумата от 1732,82 лв. /хиляда
седемстотин тридесет и два лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща разноски по делото в общ размер, от които 161,03
лева - в производството по ч. гр. д. № 6025/2018 г. по описа на РС - Сливен и
1571,79 лв. в настоящото исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: