Мотиви към присъдата
по ВНОХД № 1392 по описа на Варненският окръжен съд за 2016 год- VI състав.
-------------------------------------------------------------------------------
С
присъда № 223/ 01.06.2015 г. по НОХД № 2709/2014 год, ВРС, НО, 6 състав е
признал подсъдимия А.Т.А. за виновен в
това ,че на 19.11.2011 год. в
гр.Търговище противозаконно присвоил чужда движима вещ –лек автомобил „БМВ,“ модел Х1, 2,0 с регистрационен номер А 46 66 КС на стойност
49 000 лева ,който владеел на основание сключено на 04.11.2011 г. в
гр.Бургас ,споразумение за заместване по договор за лизинг № 3873/01.02.2010 г.
собственост на „Алианц Лизинг България“АД-клон Бургас,като обсебването е в
големи размери,поради което и на основание чл.206,ал.3,вр.ал.1
и чл.55,ал.1,т.1 от НК му е наложено наказание една година лишаване от
свобода,което на основание чл.66,ал.1 от НК било отложено с изпитателен срок
от три години.С присъдата същият е
осъден на заплати на гр.ищец-„Алианц лизинг4 сумата от 49 000 лв., причинени
с деянието имуществени вреди. С присъдата на осн. чл. 189, ал.3 от НПК е осъден подсъдимия да
заплати и направените по делото разноски
Производството
е
образувано по искане на адв.И.А.
процесуален представител на подс. А.А. за възобновяване на основание чл.424,ал.1 от НПК, като се
сочат доводи за допуснато съществено
процесуално нарушение,довело до нарушение правото на защита на осъденото лице и
за нарушение на материалния закон, като се иска да се върне
делото за ново разглеждане или алтернативно отмени постановената присъда
и подсъдимия да бъде оправдан по внесеното обвинение спрямо него. Същият
се позовава на нарушени права на неговия подзащитен,чрез отказа на първата инстанция да разпита две
лица-едното от тях свид.А.В./подписал се като поемател в Споразумението за
заместване на страна по Договор за лизинг/ и
свид.Г. Куцарова-изготвила самото споразумение в офиса на фирмата по
заръка на подс.А.-неин
работодател.Защитата счита,че единствения владелец,който е отказал да върне
вещта-автомобила е бил свид.А.В. и тези негови задължения възникват от
подписването на Споразумение за заместване от 19.10.2011 год. между
подс.А. и свид.А.В.. Съгласно Споразумението поемателят –А.В. /т.6/се е задължил да
прехвърли Договора за лизинг№3873/01.02.2010 г. на свое име в срок до 61
календарни дни след подписването му.
Като
с решение на Апелативен съд –Варна№
240/16.11.2016 год. въззивното НОХД №1179/2015 ГОД. на ВОС е възобновено и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
В
съдебно заседание представителят на ВРП намира жалбата за неоснователна и
пледира да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд .
В
съдебно заседание защитника на
подсъдимия А. - адв.И.А. подържа
подадената жалба и пледира да се отмени присъдата на ВРС и подсъдимия да бъде
оправдан по внесеното обвинение спрямо него.
Гр.Ищец и неговият повереник не се явяват и не
изразяват становище по делото.
В съдебно заседание подсъдимият А. заяви,
че не е имал умисъл спрямо никого и затова е плащал непрекъснато вноските за
лекият автомобил.
Съдът като обсъди доказателствата по
делото, доводите на страните и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено следното:
Въз
основа на искането на защитата на подсъдимия е възобновено производството по
делото,като ВОС е счел че следва да се
извърши на основание чл.327,ал.3 и ал.4 от НПК-повторен разпит на
двамата свидетели-А.В. и Г.Д.. Указанията дадени от Апелативен съд –Варна в неговото решение
относно ограничаване правата на подсъдимия,състоящо се в отказа
пред първата и втората инстанции да разпитат в качество на свидетели
две лица е довело до допускане на
съществени процесуални нарушения,чрез
които ще се изясни пълно,обективно и всестранно дали деецът е осъществил деянието.
Първоинстанционният
съд в рамките на наказателното производство е събрал доказателства, имащи
значение за установяване на обективната истина по делото, при спазване на
всички правила визирани в нормите на НПК .Като обаче относно тези двама свидетели
е постъпил незаконосъобразно,като за А.В.
е преценил ,че следва да го заличи от списъка на лицата за призоваване,а
относно втората свидетелка-Г. Куцарова е
преценил ,че по делото са приети достатъчно доказателства,че действително това лице е изготвило предварителен договор за
встъпване между А.В. и подсъдимия и е прието
по делото заключение по
СОЕ,което и не налага нов разпит на тези две лица. Това
обстоятелство е довело до извода на Апелативния съд при постановявяне
на своето решение да приеме ,че и първостепенния и предходния въззивен
съд са постановили своите актове при доказателствена недостатъчност.
Фактическите
констатации приети от двете инстанции и неоспорени от нито една от страните, сочат категорично
за установена следната фактическа обстановка:
Подс.А.А. чрез „Стефко 2002“ ООД на което бил представляващ и управител ведно със свид.Янко
П. встъпил в договор за лизинг на лек автомобил „БМВ“модел Х1 2,0 b, с рег.№ А 46 66 КС. Автомобилът А. видял видял в автокъща“Акациите“ в гр.варна,собственост
на негов познат-свид.Радослав Калчев,където бил оставен от предишния
лизингополучател . Самото встъпване в Договора за лизинг станало по силата на
споразумение за заместване,сключено на 04.07.2011 год. в гр.Бургас между
лизингодателя“Алианц Лизинг България“АД-Клон Бургас, заместваната
страна-физическо лице Митко Недялков и „Стефко 2002“ ООД представлявано от А.А..
Впоследствие поради финансови затруднения,А. решил да остави автомобила
отново в къщата на свид.Калчев.Понеже там харесал друг автомобил
предложил на свид.Калчев да обяви за продажба лекият автомобил“БМВ Х1“. Двамата
се разбрали вноската от него,която ще бъде заплатена -да задържи като продажна цена,а лицето което получи автомобила да продължи да заплаща лизинговите
вноски, като впоследствие бъдат уредени
отношенията и с лизингодателя.По този начин било сключено споразумение за заместване на страна на
19.10.2011. год. между „Стефко 2002“ООД, представлявано от Ат.А. и лицето А.В.Г..
Последният предал сумата от 10 000 евро на свид.Калчев,който му предал
автомобила и документите.Споразумението
било изготвено в офиса на фирмата на А. и подписано от него в присъствието на
съдружника му Янко П. на бензиностанция „ОМV“
в гр.Търговище,където двамата се срещнали с А.Г..След подписване на въпросното
споразумение Г. платил две месечни вноски,след което спрял да плаща.последвало
неплащане и на трета месечна вноска от
страна на А.Г.,след което и на 23.12.2011 год. подс.А. сам подал жалба до
Прокуратурата. От разпита на свид.Янко Янков и от представената от него
документация става ясно,че по договора за лизинг са платени 37 от общо 48 месечни вноски. Подс.А. е
заплатил 20 от тях,встъпил е в договора на 04.07.2011 год. и е започнал да плаща
след 16 вноска. Плащал е до 37-та
вноска включително-тя е платена през
месец март 2013 год. Т.е. почти година и половина след разпореждането му с
автомобила той е продължил да плаща лизинговите вноски. Освен това след като
разбрал че лицето А.В. не плаща вноски
за автомобила сам отишъл в III РУП и поискал
колата да бъде обявена за издирване,но такова действие му било
отказано,т.к. не бил собственик на МПС.
Отишъл и в офиса на „Алианц Лизинг“ в гр.Варна но и там не били предприети
действия по издирване на л.а.
Подсъдимия А. обаче не върнал
лизинговото имущество- лек автомобил марка "БМВ" модел Х1" с рег. № А 46 66 КС, а към настоящия момент по делото на ВОС има данни че същият е намерен на територията
на Р.Румъния след издирвателни мероприятия.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите Янко Янков, Янко П.,
А.В. , свид.Калчев и Г. Куцарова и дадени в хода на съдебното следствие, както и
тези дадени в рамките на досъдебното производство ,писмените доказателствени
средства- заключение на съдебно-оценителна експертиза и заключението на
съдебно-графическа експертиза: писмените доказателства- справка за съдимост,
Договор за финансов лизинг № 3873/01.02.2010 г. и приложения към него, Споразумение
за заместване на страна сключено на 04.07.2011 г. и приложения към него,приемо-предавателен
протокол и пълномощни.
Доказателствата
са непротиворечиви, взамнодопълващи се и
водят до един единствен правен извод, а именно осъществяване на деянието по
възведеното обвинение-обсебване на чужда вещ от страна на подсъдимия. От заключението
по съдебно-почерковата експертиза е видно,че ръкописният текст,цифрите и
подписът в Споразумението за заместване на страна 8предадено доброволно от
подс.А. и намиращо се в оригинал на л.137 от ДП/ са изпълнени от лицето А.Г.В.. От разпита му пред ВОС той
категорично отрече да е познавал подс.А.,***
и да е закупувал от там лек автомобил. Но при предявянето на този
договор на свидетеля в съдебно заседание
пред ВОС същият потвърди,че текстът където е изписал имената си
и личните си данни,както и подписът са
негови.Като единствено не можа да си спомни кога е вършил тези си
действия.Това за съда бе основание да приеме,че действително е имало договаряне
между двете лица-подсъдимия и свид.В. относно заместване на страна . От друга
страна от свид.Куцарова също бе потвърдено като действие извършеното подготовка
на договора и предаването му на две лица дошли в офиса на фирмата по заръка на нейния работодател-подс.А.,без
обаче да може да си спомни точно кои са
били те.Не може да се приеме от настоящата инстанция версията на
защитата,че престъпление няма осъществено, т.к.
вещта е променила собственика си.
След като подс.А. в нарушение на
клаузите на договора за лизинг сключен със „Алианц-лизинг“ и без съгласието
на лизингодателя е предоставил владението
на л.а. на трето лице срещу определена сума пари е било налице фактическо
разпореждане с предоставена за ползване вещ.
Така установената фактическа
обстановка е правилна и почива на събрания доказателствен материал. ВРС е
изследвал и установил всички обстоятелства, свързани с механизма на извършване
на деянието и авторството на подсъдимия, които имат значение за ангажиране на
наказателната му отговорност .
Събраният
доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства, които са
безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция, последователност и
вътрешно - логична връзка. Интерпретацията на тези доказателства, направена в
мотивите на първоинстанционната присъда, е вярна и се споделя от настоящата
въззивна инстанция .
При
така изяснената фактическа обстановка първоинстанциония съд е направил следните
правни изводи, които се споделят и от настоящата въззивна инстанция:
Подсъдимият с деянието си е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
престъпление по чл. 206, ал.3 вр. ал.1 от НК, а именно на 19.11.2011 г. в град Търговище,
противозаконно е присвоил чужда движима вещ - един брой лек автомобил марка
"БМВ", модел "Х1", с рег.номер А 46 66 КС/ на стойност 49
000 лева /,който владеел на основание Договор за лизинг № 3873 сключен на 04.11.2011
г.,собственост на „Алианц Лизинг България“АД-Клон Бургас, като обсебването е в
големи размери.
От
обективна страна по делото се установява, че подсъдимия на инкриминираната дата
противозаконно е присвоил чужда движима вещ - един брой лек автомобил марка
"БМВ", модел Х1 собственост на дружеството "Алианц лизинг
България" АД, която владеел по силата на договора за финансов лизинг № 3873
сключен на 04.11.2011 год., като подсъдимия не е върнал същия на собственика ,
като обсебването с оглед стойността на вещта 49 000 лева покрива признака
големи размери.
Деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл,
доколкото подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване .
Доводите
на защитата за несъставомерност на извършеното престъпление по чл. 206, ал.3 вр. ал.1 от НК от страна на подсъдимия по делото,
настоящият въззивен съд намира за неоснователни, тъй като в тази насока са
събраните от първата инстанция подробно изброени гласни и писмени
доказателства, както и доказателствени средства, които позволяват на съда да
направи правен извод за наличие както на обективната страна на извършеното
престъпление, така и за неговата субективна страна . В тази насока следва да се
отбележи, че първоинстанционния съд е направил подробен анализ на събрания от
него доказателствен материал, който се споделя изцяло и от настоящата съдебно
инстанция . Въззивният съд намира, че по делото безспорно се установява както
предмета на деянието, така и авторството на деянието от страна на подсъдимия по
делото . В тази насока следва да се посочи, че по делото се установява
оспорваното от защитата в подадената жалба обстоятелство, а именно, че
подсъдимия е получил фактическата власт върху автомобила, както и че е
осъществявал владение върху него след сключване на договора за лизинг. В тази насока
са следните доказателства:-
- Договора за финансов лизинг удостоверяващ основанието за
получаване на предмета на договора-автомобила
л.а. „БМВ“ сключен между „Алианц лизинг
България“ и Митко Недялков на 01.02.2010 год. в гр.Бургас/л.48 от ДП/
-Споразумение за заместване по
Договора за лизинг № 3873/01.02.2010 г. от „Алианц-Лизинг“-лизингодател и Митко
Недялков-прехвърлител от втора страна и “Стефко 2002“ ООД, представлявано от А.Т.- поемател/л.30 от ДП/
-Приемо-предавателен протокол към
Договор за финансов лизинг с който се
потвърждава че, А.Т. е приел от Митко Недялков лекият автомобил/л.34 от
ДП/
-Пълномощно от „Алианц-Лизинг“
представлявано от Янко Янков с което се упълномощава А.Т. да управлява л.а.
„БМВ“ на територията на страната и чужбина,като същият има право да
упълномощава трети лица да управляват описания автомобил-същото важи от
04.07.2011 год. до 02.02.2012 год./л.86 от ДП/
-Пълномощно от „Алианц-Лизинг
България“ упълномощава А.Т. да управлява л.а. „БМВ“ на територията на
страната като същото е издадено на
30.01.2012 г. и е валидно до 02.02.2013
год./л.35 от ДП/
- Споразумение за заместване от 19.10.2011 г. /л.137 от ДП/ подписан между А.Т.-управител на
„Стефко 2002“-прехвърлител и А. Г.В.
-поемател,при подписването на което автомобилът е преминал във фактическата власт на поемателя и е следвало
същият да изплати на прехвърлителя
авансово сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/евро, а вещта-т.е. л.а.“БМВ“
е останала в собственост на лизингодателя-„Алианц-Лизинг“. А фактическото
предаване на вещта е било удостоверено с подписи на двете лица-прехвърлител-А.Т.- подсъдимия и
поемателя-А.В.. В този смисъл въззивния съд намира, че от подписания от страна
на свидетеля А.В.-Споразумение за
заместване по Договор за лизинг безспорно се установява обстоятелството,
че същия е предал на трето лице получения от него лек автомобил, при което е неоснователен
довода на защитата, че липсва фактическа власт върху автомобила от страна на
подсъдимия по делото. Именно с предоставянето за ползване на л.а. на това трето
лице безучастно към сключения договор за лизинг и без да е налице съгласие от
страна на лизингодателя подс.Т. е
засегнал възможностите на собственика да се разпорежда с вещта.
- Едностранно
прекратяване на договор за лизинг от № 7-700-00-302/18.02.2013 г. изпратено от
изпълнителен директор на „Алианц-лизинг-България“ до „Стефко-2002“-А.А. с което
същият се задължава до 24 часа от
връчване на това писмо да върне лизинговия актив в гр.Варна. Ако не бъде върнат
същият ще бъде обявен на издирване чрез
органите на МВР,а до Прокуратурата ще
бъде пуснат сигнал за обсебване-л.55 от
НОХД.
По делото няма събрани доказателства, че
съставеното и подписано от подсъдимия и свид.В. -Споразумение за заместване е с
невярно съдържание и за това е проведен подробен разпит на свид.В. пред ВОС . От него
категорично се установи ,че свид.В. се е подписал под това споразумение и дори сам е вписал личностови
характеристики-трите имена , адрес и
ЕГН. А от заключението по съдебно-графологическата експертиза е видно,че
тези данни са вписани лично от свид.В..От там
и не може да се изведе информация че той лично не се е подписал под това споразумение,макар и че
свид.В. в залата пред ВОС при разпита се
опитваше да забрави кога се е случило оформянето на този документ и
къде.Предвид горното и съдът прие като достоверни изводите на
съдебно-графологическата. Съдът не споделя възраженията на защитата, относно
липсата на престъпен състав,т.к.
л.а. е бил предоставен на трето лице от подсъдимия. Следва да се вземе предвид,че при подписването на
Споразумението за заместване от страна на подс.Т.,той е бил упълномощен от
лизингодателя-представляван от свид.Янко Янков да управлява процесния л.а. на територията на страната и
чужбина,с изключение на няколко изчерпателно изброени държави,както и с
правата да преупълномощава трети лица да
управляват автомобила-за това е
приложено по делото пълномощно/л.87 от ДП/.От неговите обяснения обаче не може
да се направи извод,че той е искал само предоставяне на автомобила за временно
управление,а за разпореждане със
същия-продажба на л.а.,като си възстанови парите които е получил до този
момент по вноските. По тази причина
потърсил и свид Р.Калчев като поискал да
остави в неговият автосалон л.а. за продажба. Тогава видял и другият автомобил
,който харесал-„Ауди А8“, и му предложил замяна с уговорка сумата от продажбата
на л.а.“БМВ“ да задържи за себе си,а Калчев
му прехвърлил л.а.“Ауди А8“.След това при поява на купувачи за л.а.“БМВ“
свид.Калчев задържал и сумата
дадена от тях. В тази насока обясненията на подс. Т. напълно кореспондират с показанията на
свид.Р.Калчев,както и с Договор за заместване на страна по договор за лизинг
подписан от 19.10.2011 г. между подс.Т.
и свид.А.В..Важно е правното основание на което вещта се намира у дееца-а това
е подписан договор за лизинг.
Установеното по делото обстоятелство, че впоследствие
автомобила е бил предоставен за ползване на трето лице по волята на самия
подсъдим, според настоящата съдебна инстанция не изключва съставомерността на
извършеното деяние от страна на подсъдимия по делото, тъй като от соченото впоследствие Споразумение за заместване на
страна от 19.10.2011 / л.102 от ДП/съставено
на основание сключения с подсъдимия договор за лизинг, безспорно се установява,
че автомобила е бил предоставен и предаден именно на подсъдимия по делото, а
дали същия ще го използва лично или чрез друго лице, е ирелевантно за
осъществените присвоителни действия от страна на подсъдимия, на който именно е
бил предоставен автомобила по силата на договора за лизинг, и който именно след
отправената покана от дружеството лизингодател, след настъпилото неизпълнение
на лизинговия договор не е върнал автомобила . По делото не е установено, че
предаването за ползване на автомобила на трето лице от страна на подсъдимия, е
станало против неговата воля, при което са неоснователни доводите на защитата за
несъставомерност на деянието. По делото е установено, че подсъдимия е изплатил
общо 37 лизинговите вноски от общо дължими 48 месечни вноски. Т.е. подс.Т. е плащал
до 37-та вкл. като тя е платена през м.март 2013 год.Т.е. година и
половина след разпореждането му с автомобила
подсъдимият е продължил да плаща лизинговите вноски. Като
видно от справка изпратена от
„Алианц-Лизинг България“ АД / л.128 от НОХД / до ВРС към 20.04.2015 год.
задълженията на дружеството „Стефко
2002“ ООД произтичащи от Договор за лизинг № 3873/01.02.2010 год. в лева
са-остатъчна главница е в размер на -4 249,55 лв. а , фактурирана
просрочена главница е 25 119,19 лв. в лева с ДДС. Варненски районен съд е издал Разпореждане №
15557/11.04.2014 г.-Гражданско отделение, 35 състав с което „Стефко 2002“
ООД,представлявано от А.А. е осъдено да заплати на
кредитора“Алианц-Лизинг-България“АД сумата от 36 394,19 лв.-/л.130 от НОХД
на ВРС/ А от показанията на свид.Янко Янков на л.177 от ДП-управител на
„Алианц-лизинг“клон Бургас,същият е заявил,че подс.А. е заплатил общо 37 от 48
дължими лизингови вноски, т.е.
остават 11 лизингови вноски по 834,77 евра с ДДС,като към момента
непадежираната главница по договора е в размер на 10 757,62 евро с ДДС.
Остава съда да приеме за достоверни данните от справката изпратена на ВРС и съответно единствено ,че остатъчната
главница за изплащане от дружеството
„Стефко 2002“ ООД към „Алианц-Лизинг“-4 249,55 лв./л.128 от НОХД на ВРС/
Въпреки поканата от лизингодателя към
подсъдимия в качеството му на представляващ дружеството,да предприеме
действия по връщане на лизинговия актив,подс.А. не е предприел действия до 24
часа от връчване на съответното писмо да
върне вещта-предмет на лизинговия договор.
Обясненията на подсъдимия и показанията на
свид.В., Калчев и Г.Куцарова са еднопосочни относно изготвянето на Споразумение
за заместване от свид.Куцарова и подписването му от –свид.В. и подс.А..Досежно
тези обстоятелства спор няма и същите следва да бъдат кредитирани
изцяло.Показанията на свид.В. единствено
не следва да бъдат кредитирани относно датата на провеждане на срещата и място /доколкото същият твърди, че никога не е виждал подсъдимия и не
идвал в гр.Варна. това несъотвествие с останалите доказателствени източници
настоящия съдебен състав отдава на
изминалия период от време, а не на проявена от свидетеля недобросъвестност,поради което
не подлага на съмнение заявеното от
свид.В. относно горните факти.
Както правилно е отбелязал
първоинстанционния съд в случая е налице
система от доказателства-посочените по-горе,които са единни,безпротиворечиви и
позволяват на съда да възприеме горепосочените
факти и обстоятелства,относими към предмета на доказване по делото по безпротиворечив и небудещ съмнение начин. Измежду така
събраните гласни и и писмени
доказателствени средства не се
констатират каквито и да било противоречия
и несъответствия,те са в
достатъчна степен пълни ,ясни и точни,за да представляват достатъчна
стабилна доказателствена опора,позволяваща формиране на еднозначни изводи по
фактите.Така събраната доказателствена съвкупност категорично се подкрепя от
обясненията на подсъдимия дадени както на досъдебното производство,така и в съд.заседание пред ВРС.При внимателен
прочит на събраните по делото гласни и
писмени доказателствени средства безпротиворечиво се установява факта на
сключване на Договор за финансов лизинг № 3873/01.02.2010 год. с опция за
прехвърляне в който подс.Т.,чрез
представляваната от него фирма“Стефко 2002“ООД е встъпил като страна на
04.07.2011 г. по силата на Споразумение за заместване.Впоследствие и лизингодателя“Алианц-лизинг“ е упълномощил А.Т.
да управлява л.а. от 04.07.2011 г. с опция да упълномощава трети лица само да
управляват въпросния л.а.-„БМВ“ .Тези факти
по делото са установени по един
несъмнен начин и се доказват от събраните
писмени доказателствени средства ,като не се оспорват от страните.
Настоящият съдебен състав счита, че в настоящия случай,
така, както е повдигнато обвинението за престъпление по чл. 206, ал.3,вр.ал.1 НК. За да е налице
визираното престъпление по чл.206,ал.3 от НК от обективна страна следва да се установи,че деецът
противозаконно е присвоил чужда движима вещ,която владее или пази на правно
основание, а от субективна страна е
необходимо да съзнава,че предметът на
престъплението е чужда вещ,която той само владее или пази,че разпореждането с
тази вещ е извън пределите на
правомощията му, както и че с присвояването й
ще лиши собственика от възможността да упражнява правата върху нея.Необходимо е във волево
отношение деецът да свои вещта с цел да
се разпореди с нея, като набави облага за себе си или за трето лице.
Предмет
на престъпното посегателство по този
законов текст се явява чужда движима вещ,която деецът владее или пази на
валидно правно основание. В конкретния случай това е автомобилът-“БМВ“ м.Х1 2,0
с регистрационен № А 46 66 КС-предмет на Договор за финансов лизинг № 3873/01.02.2010
год. със страни „Алианц Лизинг България“АД клон Бургас в качеството му на
лизингодател, Митко Недялков-прехвърлител и
предаден на дружеството -„Стефко 2002“ АД –като поемател представлявано
от А.А.. Вещта била във фактическа власт на подсъдимия
на основание Споразумение за заместване на страна по Договор за лизинг
от 04.07.2011 год. За развалянето на
договора подсъдимия е получил
съобщение на 19.02.2013 год. от което е
видно,че в 5 –дневен срок от получаване
на съответното писмо същият е следвало да върне
вещта на лизингодателя в срок до
24 часа от връчване на това писмо.Като не е изпълнил задължението си да върне вещта-предмет на
разваления лизингов договор,подсъдимия е обективирал промяна в намерението си
от такова да владее вещта в такова да я свои като своя,с което е реализирал
изпълнителното деяние на обсебването.От правилния анализ на доказателствената
съвкупност и правилно тълкуване на закона следва,че изпълнителното деяние на
престъплението по чл.206,ал.1 от НК може да се осъществи както чрез
действие,така и чрез бездействие. А в
конкретния случай подс.А. с бездействието си,изразяващо се в невръщане на
лизинговата вещ на дружеството –лизингодател,след отпадане на правното
основание да упражнява фактическа власт върху вещта , е осъществил поведение в
разрез с това,дължимо по договора,предвид което следва да се приеме,че е
обективирал присвоително намерение.Правилен е изводът на първостепенния съд,че
с деянието си подс.А. е осъществил всички признаци от обективна страна на
състава на престъплението по чл.206,ал.3,вр.ал.1 от НК. Верни са изводите на
ВРС и относно субективната съставомерност на деянието на подс.А.,че същият е
действал виновно,при форма на вината пряк умисъл,като умисълът му е обхващал представите относно всички обективно съставомерни
признаци от престъпния състав с горепосочената
правна квалификация, а именно обстоятелството,че инкриминиранат вещ е
била чужда-собственост на дружеството
–лизингодател,че фактическата власт върху вещта му е била предоставена на
валидно правно основание,отпаднало на 18.02.2013 год.,както и че е следвало да
върне лизинговата вещ в 5-дневен срок от датата на получаване на писмото, а
именно-19.02.2013 год.Вместо което подсъдимият
не е предприел никакви действия по връщането й на нейния собственик.
Този извод не се променя и от обстоятелството,че към 20.04.2015 год. подс.А. е
дължал само 4249,55 лв. с ДДС, а останалите е бил изплатил,като това не променя
извода,че подсъдимият е упражнявал фактическа власт на валидно правно основание
върху вещта до 18.02.2013 год.
Известно
е ,че нормата на чл.9,ал.2 от НК визира
две възможно хипотези при наличието на които извършеното деяние не е
престъпно,макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление и те са :-
деянието въобще не е общественоопасно или разкрива такава степен на обществена
опасност, която е явно незначителна/Р-№ 85/12 г. на ВКС НК-Първо НО/При всяко
от хипотезите законът свързва наличието й
с определянето на деянието като „ малозначително“.
ВОС
е изправен пред възможност за приложение на чл.9,ал.2 от НК. Съгласно този законов текст не е престъпно
деянието,което макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в
закона престъпление,поради своята малозначителност не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна.Законът предвижда
малозначителност на деянието,което означава липса на престъпление, в два
варианта-неприсъствие на обществена опасност поради негова малозначителност/на
деянието/: или наличие на обществена опасност на деянието, но с нейна явна незначителност.При направен
извод за липса на обществена опасност се извежда и липса на друг признак на
престъплението-противоправност.Конкретиката на всеки процесен случай е тази, която
обосновава позицията за наличие или
не на условията,заложени в коментираната норма.Прегледът на факторите по
това дело обуславя обмисляне на предпоставките на втората алтернатива на
чл.9,ал.2 НК-явна незначителност на обществената опасност на деянието.
Съображенията на въззивния съд за явна незначителна степен на обществена
опасност на конкретното инкриминирано деяние са следните: правомерен начин на
придобиване на автомобила-лизингова вещ,чрез сключване на договор за лизинг ,
полагане на дължима грижа за него-т.е. изплащане редовно на месечни лизингови
вноски/37 от общо дължими-48/ на „Алианц
лизинг България“ клон Бургас:-подписване на Споразумение за
заместване със свид.А.В. с липса на всякаква корист,т.е.дори и при
спиране от страна на поемателя да
заплаща вноски,подсъдимия сам е продължил тяхното изплащане,
направени опити от негова страна да
приведе създалата се ситуация в съответствие със законовите изисквания-т.е. сам е подал жалба
в Трето РУП.Всички тези обстоятелства са несъмнено установени по делото и
обосновават единствено изводите за явна незначителна степен на обществена
опасност на деянието.Нормата на чл.9,ал.2 от НК
може да намери приложение по отношение на всеки престъпен състав от
особената част на НК. Най напред в тази връзка следва да се направи преценка
на личността на подсъдимия, доколкото същата се съдържа в осмислянето на самата
обществена опасност. А.А. е неосъждан,работоспособен ,а инкриминираното деяние
се явява изолирана проява в неговия живот. Същият последователно и
непротиворечиво е давал обяснения по
обвинението,както по време на досъдебното производство, така и в съдебната фаза на процеса обяснявайки
подробно случилото се, с което и лично
е допринесъл за разкриване на
обективната истина. Следва да се изведе
от поведението му и желание да съдейства на органите на властта
при първа необходимост, а именно:-След последвалото изчезване на
инкриминираната вещ –автомобила“БМВ“ и обявяването й за общодържавно издирване и спиране от страна на
поемателя да внася /след третия месец/
лизинговите вноски подсъдимия А. по
съвет на адвокат е отишъл в Трето РУП и
е подал жалба ,като е описал създалата се ситуация и е поискал съдействие.
Оттук и от всички релевантни обстоятелства недвусмислено се сочи,че се
касае само за формално осъществен от обективна и субективна страна на
инкриминирания състав на чл.206,ал.3 от НК. Ето защо и следва извод ,че
обществените отношения се оказват засегнати в една твърде незначителна степен ,
а от това следва,че конкретното деяние няма характера на престъпно. В този
смисъл конкретното деяние се явява
малозначително,поради явно незначителната му обществена опасност. Затова и в случая са налице основанията на чл.9,ал.2,пр.2 от НК за признаване на
подсъдимия за невинен и оправдаването му по предявеното му обвинение по
чл.206,ал.3,вр.ал.1 от НК.
На
второ място явната незначителност на обществената опасност се формулира от
спецификата и на самата престъпна
деятелност. Подс.А. е внасял общо -37 лизингови вноски от общо дължими 48.
Като на практика са му останали 11 на брой дължими спрямо дружеството
–лизингодател. И дори е продължил да заплаща след като поемателя по новото
Споразумение за заместване-свид.А.В. е спрял да заплаща .Което не може да
се оцени като явен стремеж от негова страна да се престъпят правилата на
наказателното законодателство.Деянието на подсъдимия А.А., което формално
покрива признаците на състава на чл. 206, ал.3,вр.ал.1 от НК, не засяга в
необходимата съществена степен обществените отношения, свързани със
собствеността, защитими от тази норма.Наказателния процес е неразривно единство
от защита и санкция, но последната не е самоцел, а в името на защита на важни
за законодателя обществени отношения, които са засегнати в съществена
степен.Когато не е налице засягане на защитимите отношения или пък засягането е
в незначителна степен сме изправени пред хипотезата на чл. 9, ал.2 НК, отменяща престъпния характер на
престъпното деяние. Така и в настоящия случай - правото на собственост на
собственика по документи на инкриминираната вещ л.а."БМВ" не е
накърнено в никаква степен, защото остатъка от дължимата част от лизинга е едва
в размер на 4249,55 лв. с ДДС.Не случайно същият заявява, че му са били
изплатени общо 37 от дължими 48 вноски,т.е. дължими 11 вноски.
Освен
това във всеки конкретен случай съдът трябва да
се съобразява с предмета на
престъплението, а не само с неговата стойност,както и с всички други обстоятелства характеризиращи
деянието-място,начин и последици от неговото извършване./Р-№83/2012 г. на ВКС
по НД № 116/2012 г. Трето НО/ Не съществува
никакво съмнение за това
дали инкриминирания по делото
автомобил като средство на престъплението от определен момент нататък-
19.10.2011 год. не се е намирал вече
у подсъдимия. И в тази връзка по делото е налице писмо изхождащо
от Изпълнителен директор на „Алианц-Лизинг
България“ АД от 18.02.2013 год. адресирано до подс.А. с което същият се
уведомява,че ако не възстанови
лизинговата вещ до 24 часа,ще последва прекратяване на договора за лизинг в 5
дневен срок от получаването му.
Относно
отхвърлянето на предявения гр. иск:
-настоящата
инстанция счита ,че гр.иск в
наказателния процес може да има за основание само и единствено непозволено
увреждане по чл.45 и следв. от ЗЗД,в резултат на деянието,но не и решаването на спорни
гражданско –правни отношения,произтичащи
от неизпълнение на договори. Доколкото в
случая не е налице деликт,на това
основание гр.иск е отхвърлен, а претенцията на гр.ищец към подсъдимия
основана на техните договорни отношения следва да бъде насочена към гражданския
съд,в чиято компетенция е разрешаването на възникнал гражданко-правен спор.
Мотивиран,
от изложените по- горе съображения съдът постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.