Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.05.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV-Д въззивен състав, в
публично заседание, проведено на шести
февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл.съдия
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Румяна
Аврамова, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 10153 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 146482
от 20.06.2019 г., постановено по гр. д. № 69186/2018 г., по описа на СРС, 168-ми
състав са отхвърлени предявените от М.Б.Б., ЕГН **********
против Л.С. ЕАД обективно кумулативно съединени искове с правно основание: 1/
чл. 74, ал. 1 КТ за обявяване недействителността на допълнително споразумение №
500/24.07.2018 г., сключено между страните, поради противоречието му с
императивната разпоредба на чл. 70, ал. 5 КТ; 2/ чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед №
173/13.09.2018 г. на Изпълнителния директор на Л.С. ЕАД на основание чл. 71,
ал. 1 КТ; 3/ чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата
преди сключване на допълнителното споразумение длъжност – „сътрудник охрана“ в
отдел „Проверка сигурност на пътници и ръчен багаж“; 4/ чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ
вр. чл. 225 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 6751,20 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа
в резултат на уволнението за периода 18.09.2018 г. – 18.03.2019 г.; 5/ чл. 128 КТ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сума в размер на по 85,95
лева, представляващи разликата между дължими и изплатени трудови възнаграждения
за месеците август и септември 2018 г.
С решението и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК М.Б.Б. е осъден да
заплати в полза на Л.С. ЕАД сумата от 150 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред СРС.
В срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК от името на М.Б.Б., чрез адвокат С.Р. е
депозирана въззивна жалба срещу първоинстанционното
решение, с която последното се обжалва в цялост. В жалбата се излагат подробни
съображения за неправилност на обжалваното решение. Поддържа се, че
едностранното прекратяване на процесния трудов
договор, сключен между страните в производството, от страна на ответното
дружество е извършено в нарушение на импетативната
разпоредба на чл. 70, ал. 5 КТ. Излагат се аргументи за недействителност на
сключено между страните по спора допълнително споразумение от 24.07.2018 г. В
тази връзка се сочи, че предвидения в горепосоченото допълнително споразумение
срок за изпитване е незаконосъобразно определен, доколкото за същата работа и
със същия работодател ищецът вече бил сключил трудов договор със срок за
изпитване, който се трансформирал в безсрочен. Посочва се, че по делото не са
представени доказателства, а и не са изложени твърдения, че за новата длъжност
на ищеца, предвидена в сключеното допълнително споразумение от 24.07.2018 г., е
била необходима нова подготовка или квалификация за служителя.
Моли се за
отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и за
уважаване в цялост на предявените искове. Претендират се разноски за двете
съдебни инстанции.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК от името на насрещната страна по жалбата Л.С. ЕАД е депозиран
отговор на въззивната жалба, с който последната се
оспорва. Поддържа се, че в конкретния случай длъжността, посочена в
допълнително споразумение от 24.07.2018 г. включва различни по своето естество
и съдържание дейности в сравнение с тези, предвидени за длъжността, заемана от
ищеца преди сключване на горепосоченото допълнително споразумение. Посочва се,
че от събраните по делото доказателство безспорно се установява наличието на
разлики в трудовите функции на заеманите от ищеца длъжности. В тази връзка се
поддържа, че работодателят е упражнил законосъобразно правото си да провери
годността на работника за изпълнение на конкретната работа, от което следвало,
че подписаното допълнително споразумение от 24.07.2018 г., с което ищецът Б. е
преназначен на длъжност „Сътрудник охрана“ в отдел „Контрол на достъпа“ в
дирекция „Сигурност“, съответства на изискванията на чл. 70, ал. 1 КТ. Предвид
горното се поддържа, че процесната заповед №
173/13.09.2018 г. на изпълнителния директор на Л.С. ЕАД, с която е прекратено
трудовото правоотношение с ищеца, е извършена в срока за изпитване и в съответствие
с императивните разпоредби на закона.
Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, респективно
обжалваното с нея първоинстанционно решение да бъде
потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение в производството пред СГС.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил
сезиран на 26.10.2018 г. с искова молба, подадена от името на М.Б.Б., ЕГН ********** против Л.С. ЕАД, ЕИК ******, с която е
поискано от съда да постанови решение, с което: 1/ да обяви недействителността
на допълнително споразумение № 500/24.07.2018 г., сключено между страните,
поради противоречието му с императивната разпоредба на чл. 70, ал. 5 КТ; 2/ да
признае за незаконно и да отмени уволнението, извършено със Заповед № 173/13.09.2018
г. на Изпълнителния директор на Л.С. ЕАД на основание чл. 71, ал. 1 КТ; 3/ да
възстанови ищеца на заеманата преди сключване на допълнителното споразумение
длъжност – „сътрудник охрана“ в отдел „Проверка сигурност на пътници и ръчен
багаж“; 4/ да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 8781,30 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на уволнението за
периода 18.09.2018 г. – 18.03.2019 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.10.2018 г.
до окончателното ѝ изплащане; 5/ да осъди ответника да заплати на ищеца
сума в размер на по 79 лева, представляващи разликата между дължими и изплатени
трудови възнаграждения за месеците август и септември 2018 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 26.10.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба
се твърди, че страните в настоящото производство са били обвързани от валидно
сключено трудово правоотношение по трудов договор № 119/19.01.2011 г., по
силата на което ищецът заемал при ответното дружество длъжността „сътрудник
охрана“. Посочва се, че трудовият договор бил сключен със срок за изпитване от
6 месеца, който бил в полза на работодателя, както и че след изтичането на този
срок и на основание чл. 71, ал. 2 КТ трудовият договор бил трансформиран в безрочен. Сочи се, че с допълнително споразумение №
517/29.04.2015 г. било изменено основното месечно трудово възнаграждение,
дължимо на работника, без да се променят другите условия сключения между
страните трудов договор. Поддържа се, че с допълнително споразумение №
500/24.07.2018 г., страните по процесния трудов
договор уговорили промяна в длъжността, заемана от ищец от „сътрудник охрана“ в
дирекция „Сигурност“, отдел „Проверка на сигурността на пътниците и ръчен
багаж“ на длъжност „сътрудник охрана – контрол на достъпа“, дирекция
„Сигурност“, отдел „Контрол на достъпа“. Със същото споразумение страните по процения трудов договор уговорили и промяна във вида на
трудовия договор на такъв със срок за изпитване от 6 месеца в полза на
работодателя. Твърди се, че със Заповед № 1383/26.08.2017 г. е било прекратено
трудовото правоотношение между страните в настоящото производство на основание
чл. 71, ал. 1, КТ, считано от 18.09.2018 г. Поддържа се, че едностранното
прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя е незаконосъобразно,
доколкото е извършено в нарушение на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ. В тази
връзка се твърди, че сключеното между страните по спора допълнително
споразумение от 24.07.2018 г. е недействително.
В срока по чл.
131 ГПК от името на ответника Л.С. ЕАД, ЕИК ****** е депозиран отговор на
исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Ответникът не оспорва,
че страните по спора са били обвързани от валидно сключено трудово
правоотношение по трудов договор № 119/19.01.2011 г. със срок за изпитване, по
силата на което ищецът заемал при ответното дружество длъжността „сътрудник
охрана“ в отдел „Проверка сигурност на пътници и ръчен багаж“, дирекция
„Сигурност“. Не се оспорва и обстоятелството, че горепосоченият трудов договор
със срок за изпитване е трансформиран в такъв за неопределен срок, считано от
27.07.2011 г. Оспорва се, че на основание чл. 119 КТ, работодателят е предложил
на работника ново допълнително споразумение за преназначаване на друга
длъжност. В тази връзка се посочва, че с молба вх. № 100-14131/03.07.2018 г.,
ищецът сам е изявил желание да бъде преназначен на длъжност „Сътрудник охрана“,
в отдел „Контрол на достъпа“ на дирекция „Сигурност“. Посочва се още, че при
анализа на националното европейско законодателство се налага извод, че е
императивно устнановено разграничение на дейностите
по контрол на достъпа и сигурността на пътници и ръчен багаж. Поддържа се, че в
конкретния случай въведените различия във функционалните задължения на двете
длъжности, които са заемани от ищеца, изискват изпълнение на различни основни
стандарти за сигурност, макар да се намират в дирекция „Сигурност“ и да имат
еднакво наименование. Твърди се, че с доклад в вх. № 100-18380/05.09.2018 г.,
директорът на дирекция „Сигурност“ е предложил трудовия договор с ищеца да бъде
прекратен. В тази връзка се посочва, че докладът е изготвен от ръководителя на
отдел „Контрол на достъпа“, което показва, че предложението е направено от
прекия ръководител на ищеца, който има непосредствени впечатления от
изпълнението на функционалните му задължения. Излагат се съображения, че
правото на ищеца да иска прогласяване недействителността на допълнително
споразумение № 500/24.07.2018 г. е погасено по давност, поради което искът с
правно основание чл. 74, ал. 4 КТ е недопустим и следва да бъде оставен без
разглеждане. Поддържа се, че при прекратяване на процесното
трудово правоотношение и на основание чл. 224, ал. 1 КТ на ищеца са изплатени
49 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на сумата от 2775,74 лева,
като в случай, че съдът уважи претенцията с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
3 КТ вр. чл. 225 КТ се прави възражение за прихващане
на присъденото обезщетение по чл. 225 КТ със сумата от 2775,74 лева, доколкото
последната би се дължала само при правомерно уволнение, но не и в случай, че
уволнението бъде признато за незаконно и бъде присъдено обезщетение за оставане
без работа в полза на ищеца.
С определение,
постановено в проведено на 20.05.2019 г. открито съдебно заседание, първоинстанционният съд на основание чл. 214 ГПК и във
връзка с изрично изявление в този смисъл на процесуалния представител на ищцовата страна, е допуснал изменение на размера на
предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225 КТ и чл. 128 КТ, като размерът на претенцията с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225 КТ е намален на 6751,20 лева, а този на претенцията с правно основание чл. 128,
представляваща разликата между дължими и изплатени трудови възнаграждения за
месеците август и септември 2018 г. е увеличена до размера от по 89,95 лева за
всеки от двата месеца.
Не е спорно по
делото и се установява от събраните доказателства, че страните в настоящото
производство са били обвързани от валидно сключено трудово правоотношение по
трудов договор № 119/19.01.2011 г., по силата на което ищецът заемал при
ответното дружество длъжността „сътрудник охрана“ в отдел „ Проверка сигурност
на пътници и ръчен багаж“ в дирекция „Сигурност“, както и че трудовият договор
бил сключен със срок за изпитване за 6 месеца в полза на работодателя. Не се
спори между страните, че след изтичане на срока за изпитване процесния трудов договор се е трансформирал в безсрочен.
От представеното
по делото и прието като доказателство допълнително споразумение №
1280/05.08.2011 г. се установява, че основното месечно трудово възнаграждение
на ищеца е променено на 875,00 лева.
От представеното
по делото и прието като доказателство допълнително споразумение №
517/29.04.2015 г. се установява, че основното месечно трудово възнаграждение на
ищеца е променено на 925,00 лева.
По делото е
прието заключение на вещо лице по допусната, изготвена и приета от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, което
въззивният съд кредитира като пълно, ясно и
обективно, доколкото е изготвено след
запознаване от страна на вещото лице с представените по делото документи и след
извършване на проверка при ответното дружеството, като същевременно
заключението кореспондира и с останалите събрани по делото доказателства. От
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че с допълнително споразумение № 3336/01.11.2017 г. основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е
променено на 1104,00 лева.
Установява се по
делото от събраните доказателства, че с допълнително
споразумение № 500/24.07.2018 г. страните по процесния трудов договор уговорили промяна в длъжността,
заемана от ищеца от „сътрудник охрана“ в дирекция „Сигурност“, отдел „Проверка
на сигурността на пътниците и ръчен багаж“ на длъжност „сътрудник охрана –
контрол на достъпа“, дирекция „Сигурност“, отдел „Контрол на достъпа“, както и
че със същото споразумение страните по процесния
трудов договор уговорили и промяна във вида на трудовия договор на такъв със
срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя. От представеното и
прието като доказателство по делото допълнително споразумение № 500/24.07.2018
г. се установява още, че основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е
променено на 1025,00 лева.
От заключението
на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че последният
пълен отработен месец от ищеца е месец август 2018 г., за който начисленото
брутно трудово възнаграждение възлиза на 1125,20 лева, както и че за процесния период 18.09.2018 г. – 18.03.2019 г., размерът на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ възлиза на 6751,20 лева.
Не е спорно
между страните и се установява от представената по делото Заповед №
1383/26.08.2017 г. на изпълнителния директор на Л.С. ЕАД, че трудовото
правоотношение между страните в настоящото производство е прекратено на
основание чл. 71, ал. 1, КТ, считано от 18.09.2018 г.
Разпитан по
делото свидетелят Д.Й.Д.– ръководител на отдел „Проверка сигурност на пътници и
ръчeн багаж“ при
ответното дружество, посочва какъв е редът и начина на изпълнение на служебните
задължения от служителите в ръководения от свидетеля отдел. Заявява, че
служителите от отдел „Проверка сигурност на пътници и ръчeн
багаж“ отговарят за контрола на достъпа и извършват проверка на пътниците и
техните вещи. Посочва, че при проверка на пътника се работи в екип от 4-6 души,
докато в отдел „Контрол на достъпа“ функциите могат да изпълняват и само от
служителя на определения пункт. Свидетелят заявява още, че двата отдела макар
да са в една дирекция, то извършваните от всеки от отделите действия са
различни и са необходими различни знания за двете длъжности.
При така установената фактическа обстановка се
налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с
императивните правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 168-ми състав, решение за валидно и
допустимо.
По отношение на
неговата правилност и във връзка с доводите наведени във възивната
жалба, настоящият съдебен състав намира следното:
По отношение на
иска с правно основание чл. 74, ал. 1 КТ вр. чл. 74,
ал. 4 КТ вр. чл. 70, ал. 5 КТ:
За да постанови
обжалваното решение районният съд е приел, че между страните е възникнало валидно сключено трудово правоотношение по трудов
договор № 119/19.01.2011 г., по силата на което ищецът заемал при ответното
дружество длъжността „сътрудник охрана“ в отдел „ Проверка сигурност на пътници
и ръчен багаж“ в дирекция „Сигурност“ с изпитателен срок от 6 месеца. С последващи допълнителни споразумения № 1280/05.08.2011 г.,
№ 517/29.04.2015 г., № 3336/01.11.2017 г. основното месечно трудово
възнаграждение на ищеца е променено съответно на 875,00 лева, 925,00 лева и 1104,00 лева. С допълнително споразумение
№ 500/24.07.2018 г. ищецът бил преназначен на длъжност „Сътрудник охрана –
контрол на достъпа“, дирекция „Сигурност“, отдел „Контрол на достъпа“ с
изпитателен срок от 6 месеца, като същевременно основното месечно трудово
възнаграждение на последния било е променено на 1025,00 лева. Със Заповед №
1383/26.08.2017 г. на изпълнителния директор на Л.С. ЕАД, на основание чл. 71,
ал. 1 КТ трудовото правоотношение било прекратено. Първата инстанция е
възприела, че спорният между страните въпрос, който следва да намери отговор в
производството е този, дали трудовите функции на ищеца М.Б.Б.,
възложени с процесното допълнително споразумение №
500/24.07.2018 г., и тези, възложени му с първоначалния трудов договор №
119/19.01.2011 г. са идентични по съществото си, или се различават. Въз основа
на свидетелските показания и представените длъжностни характеристики съдът е
установил, че не налице липса на съществена промяна в трудовите функции при
преназначаването. При съпоставката на двете характеристики СРС е достигнал до
извод, че задълженията на двете длъжности не са идентични. С оглед горното, първоинстанционният съд е приел, че при сключването на
допълнителното споразумение № 500/24.07.2018 г., работодателят е действал
добросъвестно, преследвайки типична и разрешена от закона цел, а именно да
провери годността на ищеца да изпълнява възложената му работа, поради което не
е налице нарушение на чл. 70, ал. 5 КТ при
уговарянето на изпитателен срок повече от веднъж, респ. липсата на
предпоставките за прилагането на чл. 71, ал. 1 КТ.
В настоящото
производство страните спорят дали трудовите функции на двете длъжности се
различават съществено или са идентични, респ. дали работодателят - ответник е
имал право да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие.
В разпоредбата
на чл. 70, ал. 1 КТ е предвидено, че когато работата изисква да се провери
годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на
работа може да се предшествува от договор със срок за
изпитване до 6 месеца. Срокът за изпитване предшества окончателното приемане на
работа, като за една и съща работа договор със срок за изпитване може да се
сключи само веднъж - чл. 70, ал. 5 КТ. По изключение трудов договор за
изпитване може да се сключва и при съществуващо трудово правоотношение, но само
когато по реда на чл. 119 от КТ е съществено променена трудовата функция на
работника или служителя и по-точно в съществените ѝ права и задължения -
Решение № 366 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1023/2009 г., IV г. о., ГК,
Решение № 7 от 4.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3029/2013 г., III г. о., ГК,
Решение № 53 от 19.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2907/2013 г., IV г. о., ГК и
Решение № 369 от 03.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3037/2013 г., IV г. о., ГК.
Следователно практиката извежда трудовата функция като критерий за разлика
между две длъжност. Определено е, че не просто следва да е променена функцията,
а да е съществена промяната. Като в закона и в практиката не са поставени
конкретни критерии, по които да се определя дали е налице подобно различие в
трудовите функции, като преценката следва да се извършва за всеки конкретен
случай.
В случая в
длъжностната характеристика на длъжността "Сътрудник охрана" в отдел
„Проверка сигурност на пътници и ръчен багаж“, дирекция „Сигурност“ са описани
основните функции и задължения, които заемащия длъжността следва да изпълнява,
а именно : "да изпълнява разпореждания и указания на ръководните служители
на дирекция „Сигурност“; да изпълнява задълженията, съгласно процедура за
работа в отдела; да работи на пункт за проверка, оборудван с рентгенов апарат
за пролъчване на вещи и ръчни багажи, в среда с
йонизиращи лъчения; да спазва стриктно графика за явяване на работа, като
облеклото и външния му вид са съобразени с общоприетите норми в дружеството; да
спазва нормите на Етичен кодекс на служителите на „Л.С.“ ЕАД; да контролира
прилагането на мерките по сигурността на Летище София, съобразно нормативната
база; да следи за изменение на оперативна обстановка, като своевременно
докладва за това и предприема необходимите действия, с оглед стриктното
изпълнение на служебните си задължения; да контролира спазването на изисквания
за достъп до зоните за сигурност в съответствие с видовете пропуски, образец
ГВА; да подава информация и съдейства на пътниците в обхвата на функционалните
си задължения, като при невъзможност да удовлетвори желанията любезно ги
пренасочва към компетентна служба, организация или служител; да информира в
писмен вид ръководител отдел „Проверка сигурност на пътници и ръчен багаж“ за
констатирани нередности и нарушения; да се отнася с уважение към служителите и
пътниците и не допуска конфликти с тях; да спазва нормите и изискванията по БЗР
и ПБС; да изпълнява нареждания на Изпълнителния директор, директор
на дирекция „Сигурност“ и на ръководител отдел „Проверка сигурност на пътници и
ръчен багаж“, които са извън горните функции и не противоречат на преките му
служебни задължения, и са съобразно притежаваната или по-ниска служебна
квалификация; да спазва изискванията на Закона за защита на класифицираната
информация и Закона за защита на личните данни, като опазва получената
информация, станала му известна при или по повод изпълнение на служебните
задължения“. Длъжността е подчинена на директора на дирекция „Сигурност“, на
ръководителят на отдел „Проверка сигурност на пътници и ръчен багаж“, на
заемащия длъжността старши сътрудник в отдел „Проверка сигурност на пътници и
ръчен багаж“, на заемащия длъжността старши сътрудник в отдел „Вътрешен
контрол“ и на заемащия длъжността старши сътрудник в отдел „Оперативен център“.
Изискванията за заемане на длъжността са: средно или висше образование;
разговорни познания на най-малко един чужд език; свидетелство за
правоуправление на МПС – минимум категория “B”,
да е завършил курсове по авиационна сигурност – начален курс 123/основен и
начален курс 123/2 – D оператори,
компютърна грамотност; в рамките на изпитателния срок да издържи успешно теоритичен изпит по познаване на нормативната база и
задълженията си.
В длъжностната
характеристика на длъжността „Сътрудник охрана – контрол на достъпа“, дирекция
„Сигурност“, отдел „Контрол на достъпа“ са описани основните функции и
задължения, които заемащия длъжността следва да изпълнява, а именно : "да
изпълнява разпореждания и указания на ръководните служители на дирекция
„Сигурност“; да изпълнява задълженията, съгласно процедура за работа в отдела;
да работи с автоматизираната система за контрол на достъп до ниво „Потребител“,
след преминаване на обучение; да извършва контрол на достъпа и осъществява
патрулиране и наблюдение; да осъществява контрол на достъпа с цел да се
гарантира, че в зоните за сигурност няма да проникнат лица, които нямат
разрешение за това; да спазва стриктно графика за явяване на работа, като облеклото
и външния му вид са съобразени с общоприетите норми в дружеството; да спазва
нормите на Етичен кодекс на служителите на „Л.С.“ ЕАД; да се отнася с уважение
към служителите и пътниците и не допуска конфликти с тях; да контролира на
мерките по сигурността на Летище София, съобразно нормативната база в рамките
на своята компетентност; да следи за изменение на оперативна обстановка, като
своевременно докладва за това и предприема необходимите действия, с оглед
стриктното изпълнение на служебните си задължения; информира в писмен вид ръководител на отдел „Контрол на достъпа“ за
констатирани нередности и нарушения; да спазва нормите и изискванията по БЗР и
ПБС; да изпълнява нареждания на Изпълнителния директор, директор
на дирекция „Сигурност“, на ръководител отдел „Контрол на достъпа“, старши
сътрудник охрана – инструктор „Контрол на достъпа“, сътрудник охрана – супервайзор на смяна в отдел „Контрол на достъпа“ и старши
сътрудник охрана в отдел „ ДСЛС“ в извънработно време, празнични и почивни дни,
при аварийно-спасителни дейности в кризисни ситуации, които са извън горните
функции, не противоречат на преките му служебни задължения, и са съобразно
притежаваната или по-ниска служебна квалификация; да спазва изискванията на
Закона за защита на класифицираната информация и Закона за защита на личните
данни, като опазва получената информация, станала му известна при или по повод
изпълнение на служебните задължения“. Длъжността е подчинена на директора на
дирекция „Сигурност“, на ръководител отдел „Контрол на достъпа“, старши
сътрудник охрана – инструктор „Контрол на достъпа“, старши сътрудник охрана в
отдел „ ДСЛС“ и сътрудник охрана – супервайзор на
смяна в отдел „Контрол на достъпа“ . Изискванията за заемане на длъжността са:
средно образование; разговорни познания на най-малко един чужд език; свидетелство за правоуправление на МПС – минимум
категория “B”; успешно преминати обучения, съобразно посоченото в длъжностната
характеристика.
От така
описаните по-горе длъжностни характеристики се установява, че трудовите
функции, правата и задълженията за длъжностите "Сътрудник охрана" в
отдел „Проверка сигурност на пътници и ръчен багаж“, дирекция „Сигурност“ и
„Сътрудник охрана – контрол на достъпа“, отдел „Контрол на достъпа“, дирекция
„Сигурност“ се припокриват, както и че тези длъжности са с еднакви трудови
функции и представляват една и съща работа по смисъла на чл. 70, ал. 5 КТ. От
задълженията на двете длъжности не се отличават съществени разлики, като същите
са в насока контролиране прилагането на мерките по сигурността на Летище София
и осъществяването на контрол относно спазването на изискванията за достъп до
зоните за сигурност, с цел да се гарантира, че в същите няма да проникнат лица,
които нямат разрешение за това.
Осъществяването
на патрулиране и наблюдение и осъществяването на контрол на достъпа с цел
гарантиране, че в зоните за сигурност няма да проникнат лица, които нямат
разрешение за това не се различава от осъществяването на контрол относно
спазването на изискванията за достъп до зоните за сигурност в съответствие с
видовете пропуски, още повече пък съществено. Включването на задължения да
работи с автоматизирана система за контрол на достъпа до ниво „Потребител“ по
никакъв начин не променя трудовата функция, тъй като това задължение се отнася
до средствата за постигане на задълженията, респ. задачите, а не до изменение
на последните. Изискванията за двете длъжности също не се различават
съществено, като действително за длъжността„Сътрудник охрана – контрол на
достъпа“, отдел „Контрол на достъпа“, дирекция „Сигурност“ се изискват успешно
преминати обучения, съобразно посоченото в длъжностната характеристика, но от
друга страна само на основание тази разлика в длъжностните характеристики не
може да се категоризира като съществено изменение на трудовата функция. Освен
това изисквания за по-висока или по-ниска квалификация и образование за
съответната длъжност е без значение - в този смисъл е изразеното становище в Решение
№ 160/08.05.2015 г. по гр. д. № 4811/2014 г., IV г. о., ГК, ВКС, което се
възприема от настоящия състав. Поради това, съдът намира за установена в
проведеното производство липсата на съществена разлика в трудовите функции на
двете длъжности.
По отношение
действителността на останалите клаузи от допълнително споразумение №
500/24.07.2018 г., а именно, с които страните по трудов договор №
119/19.01.2011 г. се споразумели, ищецът М.Б. да премине от длъжност
"Сътрудник охрана" в отдел „Проверка сигурност на пътници и ръчен
багаж“, дирекция „Сигурност“ на длъжност „Сътрудник охрана – контрол на
достъпа“, дирекция „Сигурност“, отдел „Контрол на достъпа“ и се променя размера
на основната работна заплата на 1025 лева, настоящият съдебен състав намира
същите за действителни, поради следните съображения: видно от събраните писмени
доказателства, а именно Молба от 02.07.2018 г., подадена от ищеца М.Б.Б. до ответното дружество – работодател Л.С. ЕАД,
инициативата за преназначаване на ищеца М.Б.
на длъжност „Сътрудник охрана – контрол на достъпа“, дирекция „Сигурност“,
отдел „Контрол на достъпа“ е била именно негова. Същевременно клаузите, с които
страните по трудовото правоотношение са уговорили промяна на длъжността,
заемана от ищеца – работник и изменение на основното му трудово възнаграждение
не противоречат на императивни разпоредби на закона, като същите са уговорени между
страните по трудовото правоотношение при условията на свобода на договорянето.
След направената
съпоставка на изброените по-горе задължения на двете длъжности и липсата на
съществени нови трудови задължения на длъжността „Сътрудник охрана – контрол на
достъпа“, дирекция „Сигурност“, отдел „Контрол на достъпа“, може да се направи
извод, че в нарушение на чл. 70, ал. 5 КТ в допълнително споразумение №
500/24.07.2018 г. е включен срок за изпитване. Ето защо, искът по чл. 74, ал. 1
и, ал. 4 КТ е частично основателен и следва да се уважи, като се обяви недействетелността на клаузата за срок на изпитване в
допълнително споразумение № 500/24.07.2018 г., поради заобикаляне на закона. По
отношение на останалите клаузи на спорното допълнително споразумение към
трудовия договор на ищеца - по делото не се установи същите да са
недействителни, като договорени в нарушение или при заобикаляне на закона. Ето
защо по отношение на тях искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По исковете с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ:
При горния изход
на делото по преюдициалния спор за действителността
на клаузата за изпитване, настоящият съдебен състав приема, че Актът на
ответника за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца се явява
незаконосъобразен, тъй като не е налице основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение по чл. 71, ал. 1 от КТ. Поради това Актът за
прекратяване на трудовото правоотношение следва да бъде отменен като
незаконосъобразен, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и като последица от
това - ищецът следва да бъде възстановен на длъжността, заемана преди
уволнението, съгласно чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
По отношение на
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.
225, ал. 1 от КТ:
Основателен се
явява и иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултата на
незаконното уволнение за периода от 18.09.2018 г. до 18.03.2019 г. От
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в хода на
производството по делото съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
последният пълен отработен месец от ищеца е месец август 2018 г., за който
начисленото брутно трудово възнаграждение възлиза на 1125,20 лева, т.е. за
шестмесечния период дължимото обезщетение е в размер на 6751,20 лева.
По отношение на
исковете с правно основание чл. 128 от КТ:
Предвид
посоченото по-горе по отношение действителността на останалите клаузи от
допълнително споразумение № 500/24.07.2018 г., а именно, с които страните по
трудов договор № 119/19.01.2011 г. се споразумели, ищецът М.Б. да премине от
длъжност "Сътрудник охрана" в отдел „Проверка сигурност на пътници и
ръчен багаж“, дирекция „Сигурност“ на длъжност „Сътрудник охрана – контрол на
достъпа“, дирекция „Сигурност“, отдел „Контрол на достъпа“ и се променя размера
на основната работна заплата на 1025 лева и приетия от настоящия съдебен състав
извод за действителност на същите, доколкото от събраните по делото
доказателства не се установи същите да са недействителни, като договорени в
нарушение или при заобикаляне на закона, то се налага извод за неоснователност
на предявените искове с правно основание чл. 128 КТ за осъждането на ответника
да заплати на ищеца сума в размер на по 85,95 лева, представляващи разликата
между дължими и изплатени трудови възнаграждения за месеците август и септември
2018 г., поради намаляването на основното трудово възнаграждение, дължимо на
ищеца, с допълнително споразумение № 500/24.07.2018 г. Предвид горното, настоящият
съдебен състав намира, че предявените искове с правно основание чл. 128 КТ
правилно са отхвърлени от първоинстанционния съд.
Предвид
гореизложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е
отхвърлен искът правно основание чл. 74, ал. 1 КТ вр.
чл. 74, ал. 4 КТ вр. чл. 70, ал. 5 КТ по отношение
клаузата за изпитване от спорното допълнително споразумение и в частта на
отхвърлените изцяло искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ и вместо него - да бъде постановено
друго, с което тези искови прететенции да бъдат
уважени. Първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 74, ал. 1
вр. ал. 4 от КТ вр. чл. 70,
ал. 5 от КТ в останалата част, с която се претендира установяване
недействителност /нищожност/ на допълнителното споразумение извън клаузата за
изпитване и в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 128
от КТ за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сума в размер на по 85,95 лева, представляващи разликата между дължими и
изплатени трудови възнаграждения за месеците август и септември 2018 г., поради
намаляването на основното трудово възнаграждение, дължимо на ищеца, с
допълнително споразумение № 500/24.07.2018 г.
По отношение на разноските в производството пред
СРС:
При този изход
на спора първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и в частта, с която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът М.Б.Б., ЕГН ********** е осъден да заплати в полза на ответника
Л.С. ЕАД, ЕИК ****** разноски в производството пред СРС, съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове, за разликата над 4,44 лева до
присъдения размер от 150,00 лева /или за сумата от 145,56 лева/.
При този изход
на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Л.С. ЕАД, ЕИК ******
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищецът М.Б.Б.,
ЕГН ********** сумата от 873,38 лева, представляваща разноски в производството
пред СРС, съразмерно на уважената част от исковете.
При този изход
на спора и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът Л.С. ЕАД, ЕИК ******
следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски районен съд сумата от
664,13 лева, представляваща държавна такса и депозит за вещо лице в
производството пред СРС, съразмерно на уважената част от предявените искове.
По отношение на разноските в производството пред СГС:
При този изход
на спора право на разноски в производството пред СГС имат и двете страни в
производството.
От името на въззивника М.Б.Б. своевременно е
направено искане за присъждане на разноски, а именно за заплатено адвокатско
възнаграждение за предоставени правна помощ и съдействие в производството пред
СГС в размер на 900 лева.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Л.С. ЕАД, ЕИК ******
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищецът М.Б.Б.,
ЕГН ********** сумата от 873,38 лева, представляваща разноски в производството
пред СРС, съразмерно на уважената част от исковете.
От името на въззиваемата страна – Л.С. ЕАД своевременно е направено
искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в производството пред СГС. Съдът като съобрази фактическата и
правна сложност на делото, броя на предявените искове и активното процесуално
поведение на процесуалните представители на въззиваемата
страна в настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК намира, че в
полза на последната се дължи юрисконсултско
възнаграждение в производството пред СГС, чийто размер следва да бъде определен
от съда на 150 лева.
С оглед изхода
на спора, предвид гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК ищецът М.Б.Б., ЕГН **********
следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника Л.С. ЕАД, ЕИК ******
сумата от 4,44 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение в производството пред СГС, съразмерно на отхвърлената част от
предявените искове.
При този изход
на спора и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът Л.С. ЕАД, ЕИК ******
следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд сумата от
235,02 лева, представляваща държавна такса в производството пред СГС,
съразмерно на уважената част от предявените искове.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 3 ГПК настоящият съдебен акт подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 146482 от 20.06.2019 г.,
постановено по гр. д. № 69186/2018 г., по описа на СРС, 168-ми състав, в
частта, с която са отхвърлени предявените от М.Б.Б.,
ЕГН **********, с адрес *** срещу "Л.С." ЕАД, ЕИК ****** със седалище
и адрес на управление:*** обективно съединени искове, както следва: 1/ с правно
основание чл. 74, ал. 1 КТ вр. чл. 74, ал. 4 КТ вр. чл. 70, ал. 5 КТ - в частта за обявяване
недействителността на клаузата за нов изпитателен срок, уговорен в полза на
работодателя с допълнително споразумение № 500/24.07.2018 г. към трудов договор
№ 119/19.01.2011 г., с което ищецът е преназначен от длъжност "Сътрудник
охрана" в отдел „Проверка сигурност на пътници и ръчен багаж“, дирекция
„Сигурност“ на длъжност „Сътрудник охрана – контрол на достъпа“, дирекция
„Сигурност“, отдел „Контрол на достъпа“; 2/ с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено на
основание чл. 71, ал. 1 от КТ със Заповед № 1383/26.08.2017 г. на изпълнителния
директор на Л.С. ЕАД; 3/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за
възстановяване на ищеца на длъжността, заемана преди уволнението - „Сътрудник
охрана – контрол на достъпа“, дирекция „Сигурност“, отдел „Контрол на достъпа“;
4/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл.
225 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6751,20 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на уволнението за
периода 18.09.2018 г. – 18.03.2019 г. както и в частта за разноските, с която М.Б.Б., ЕГН ********** е осъден да заплати на "Л.С."
ЕАД, ЕИК ****** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разликата над дължимата сума
от 4,44 лв. до пълния присъден размер от 150,00 лева, представляващи разноски в
производството пред СРС, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯ
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иска с правно
основание чл. 74, ал. 1 КТ вр. чл. 74, ал. 4 КТ вр. чл. 70, ал. 5 КТ, предявен от М.Б.Б.,
ЕГН ********** срещу "Л.С." ЕАД, ЕИК ******, че клаузата за нов
изпитателен срок, уговорен в полза на работодателя с допълнително споразумение
№ 500/24.07.2018 г. към трудов договор № 119/19.01.2011 г., с което ищецът е
преназначен от длъжността "Сътрудник охрана" в отдел „Проверка
сигурност на пътници и ръчен багаж“, дирекция „Сигурност“ на длъжността
„Сътрудник охрана – контрол на достъпа“, отдел „Контрол на достъпа“, дирекция
„Сигурност“, е недействителна /нищожна/, като уговорена в нарушение на закона.
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ, на основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на М.Б.Б., ЕГН
**********, извършено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ със Заповед № 1383/26.08.2017
г. на изпълнителния директор на Л.С. ЕАД, ВЪЗСТАНОВЯВА,
на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ М.Б.Б., ЕГН **********
- на длъжността, заемана преди незаконното уволнение - „Сътрудник охрана –
контрол на достъпа“, отдел „Контрол на достъпа“, дирекция „Сигурност“ при "Л.С."
ЕАД, ЕИК ******.
ОСЪЖДА "Л.С." ЕАД, ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление:*** да заплати в полза на М.Б.Б., ЕГН **********, с
адрес *** на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.
225, ал. 1 КТ сумата от 6751,20 лева, представляваща обезщетение за оставане
без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 18.09.2018 г. –
18.03.2019 г., ведно със
законната лихва върху горепосочената сумата, считаното 26.10.2018 г. - датата
на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 146482 от 20.06.2019 г.,
постановено по гр. д. № 69186/2018 г., по описа на СРС, 168-ми състав, в
останалата обжалвана част, както следва: 1/ с която е отхвърлен предявеният от М.Б.Б., ЕГН ********** срещу "Л.С." ЕАД, ЕИК ****** иск
с правно основание чл. 74, ал. 1 КТ вр. чл. 74, ал. 4 КТ вр. чл. 70, ал. 5 КТ - за обявяване
недействителността на допълнително споразумение № 500/24.07.2018 г. към трудов
договор № 119/19.01.2011 г, с което ищецът е преназначен от длъжността
"Сътрудник охрана" в отдел „Проверка сигурност на пътници и ръчен
багаж“, дирекция „Сигурност“ на длъжността „Сътрудник охрана – контрол на
достъпа“, отдел „Контрол на достъпа“, дирекция „Сигурност“ в останалата част,
извън клаузата за нов изпитателен срок, уговорен в полза на работодателя; 2/ с
която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 128 от КТ за осъждането на
"Л.С." ЕАД, ЕИК ****** да заплати на М.Б.Б.,
ЕГН ********** сума в размер на по 85,95 лева, представляващи разликата между
дължими и изплатени трудови възнаграждения за месеците август и септември 2018
г., поради намаляването на основното трудово възнаграждение, дължимо на ищеца,
с допълнително споразумение № 500/24.07.2018 г.
ОСЪЖДА "Л.С." ЕАД, ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление:*** да заплати в полза на М.Б.Б., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 873,38 лева, представляваща разноски в производството пред СРС,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА "Л.С." ЕАД, ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление:*** да заплати в полза на Софийски районен съд
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 664,13 лева, представляваща държавна
такса и депозит за вещо лице в производството пред СРС, съразмерно на уважената
част от предявените искове.
ОСЪЖДА "Л.С." ЕАД, ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление:*** да заплати в полза на М.Б.Б., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 873,38 лева, представляваща разноски в производството пред СГС,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М.Б.Б., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати в полза на "Л.С." ЕАД, ЕИК ****** със седалище
и адрес на управление:*** на основание чл.
78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 4,44 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение в производството пред СГС, съразмерно на отхвърлената част от
предявените искове.
ОСЪЖДА "Л.С." ЕАД, ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление:*** да заплати в полза на Софийски градски съд
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 235,02 лева, представляваща държавна
такса в производството пред СГС, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.