Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   

                      гр.С., 02.06.2009 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, гражданска колегия, І отд.,  5 с-в,  в публично заседание на четвърти февруари ..........……...………..…………………

през две хиляди и девета  година……...в състав:

                                                                       Съдия:  Н.С.

При секретаря  … ..П.С....................…………..и в присъствието на

Прокурора ………...................………...…като разгледа докладваното  от  съдия С.…***......…по описа

за  2004 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по   обективно  кумулативно  и евентуално съединени  искове, предявени от К.И.Б.  срещу  ЖСК „ Д. -95” .

  В обстоятелствената част на исковата молба  и в допълнителна уточняваща молба се твърди , че между ищеца  и   ответната ЖСК  е бил   сключен договор за строителство от 18.08.1998г., съгласно, който ищецът е следвало да извърши  подробно описани в договора строителни-монтажни  работи (СМР), свързани с изграждането на  жилищна сграда на ЖСК „Д.-95”  в груб строеж, извършване на довършителни работи,  изграждане на  В и К част, изграждане на  ОВ част, изграждане на  ел.част.  На 05.08.1998 г. бил издаден протокол за определяне на строителна линия и ниво и почти веднага след тази дата ищецът   започнал изпълнение на СМР. Поради настъпил конфликт между  ищеца и  управителните органи  и член-коопареторите на ответвото ЖСК  ищецът в качеството му на изпълнител бил отстранен от строителрния обект на 11.12.1998г. На същата дата бил изключен като член-кооператор от ЖСК с решение на ОС на ЖСК и му била връчено увеление на УС на ЖСК за едностранно прекратяване на договора за строителство. 

Ищецът твърди, че до датата на отстраняването му от строителния обект е бил извършил СМР, които не са му заплатени в тяхната цялост от ответника, освен това бил  вложил свои лични  парични средства. Ответникът не му е върнал до датата на завеждане на исковата молба негови лични строителни машини, инструменти, фургон, строителни материали, които е използвал при извършване  на СМР.

Ищецът предявява при условията на обективно кумулативно съединяване следните  осъдителни искове:

1. Да бъде  осъден  ответника да си изпълни договорните задължения, като предостави на ищеца възможност да продължи изпълнението на договора за строителство  до окончателното завършване на сградата,

2. Да бъде осъден ответника да възстанови  на ищеца  всички отнети от него съоръжения и оборудване, подробно посочени и индивидуализирани в таблица № 1 от уточняваща молба от 10.05.2004 г.

3. да бъде осъден ответника да заплати на ищеца  сумата от 15 500 лв., представляващи стойността на дължимата по договор за строителство и незаплатена  сума,

4. да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1500 лв., представляваща  обезщетение за забава в размер на законната лихва върху  сумата от 15 500 лв., смятано  от деня на забавата - 11.12.98г. до датата на завеждането на исковата молба,

5. да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 8 470 лв.,  представляваща стойността на  доставените от ищеца и отнети му от ответника строителни материали, подробно описани по вид и количества в таблица № 2 в  уточняваща молба от 10.05.2004г.

6. да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 15 500 лв., представляваща   обезщетение за невъзможността за изпълнение на останалата част  договора,  включваща неизпълнени от ищеца и подробно описани  СМР в таблица № 3 от уточняваща молба от 10.05.2004г.,   поради продължаване на строителството от ответника, ведно със законната лихва.

Ищецът предявява   исковете от №2 до №6 вкл.  при условие на евентуалност, ако бъде отхвърлен предявения иск под № 1 за реално изпълнение.

При условията на евентуалност, ако не бъдат  уважени посочените по-горе претенции ищецът твърди, че ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца със сумата от 15 500  лв. съставляващи общата стойност на извършените от ищеца и незаплатени от ответника СМР,  разходите по направеното временно строителство, както и доставените и незаплатени на строителния обект материали, обороудване, инвентар и пр.  и  предявява иск, ответникът да бъде осъден  да заплати на ищеца сумата от 15 500  лв. ведно със следващата се законова лихва от датата на завеждане на исковата молба  и акцесорен иск за мораторна лихва   в размер на 1 500 лв. върху посочената главница за периода от 11.12.1998г. до датата на завеждане на исковата молба.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.  Ангажира доказателства. Претендира законови лихви и  разноски.

  Ответникът  ЖСК ”Д.-95”   оспорва предявения иск за реално изпълнение  и моли съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан.  Не оспорва факта, че между страните е бил сключен договор за изработка, по който ответникът е заплатил на ищеца сумата от 13 552 щатски далара.   Твърди, че ицещът   е неизправна страна по  договора за изработка, т.к. към датата 27.10.1998г. , на която изтича уговорен междинен срок за изпълнение, ищецът не е изпълнил съответните СМР,  като на 13.10.1998г.  ищецът едностранно е спрял изпълнението на СМР и е поискал  от ответинка допълнително заплащане. Ответната ЖСК, приемайки, че ищецът е в явна невъзможност на изпълни задълженията си по договора за изработка при уговорените условия и  на осн. чл. 262 ал.2 пр. първо от ЗЗД е прекратила договора за изработка.

Оспорва и  евентуално предявените искове като неоснователни и недоказни и моли съда да постанови решение, с което изцяло да ги отхвърли.

Предявява възражение за погасителна давност досежно всички предявени искове с изключение на иска за предаване на владението върху подробно описаните  движими вещи. 

Ангажира доказателства.  Претендира разноски.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, предвид разп. на чл.188 от ГПК(отм.)  и становищата на страните,  намира за установено от  фактическа и правна страна следното:

          По делото  е  представен   писмен договор, наименуван  договор за строителство, сключен  между страните по делото. На същия не е отбелязана дата на сключване и не е конкретизиран с точно наименование и точно  архитектурно описание обекта, досежно който следва да бъдат издвършени описаните в договора СМР.  Предвид съдържанието на договора, същият следва да бъде квалифициран като договор за изработка.  Доколкото договорът за изработка е неформален договор,  и т.к.  обстоятелството, че  такъв договор  е бил слючен между страните по делото на 18.08.1998г.  относно извършване на  описаните в договора СМР за построяването на жилищна сграда на ЖСК „Д. -95”,  не се оспорват  от тях, то съдът приема за доказан факта, че  между страните по делото е бил сключен договор за изработка на 18.08.1998г. с предмет  извършване на СМР,  подробно описани в договора и насочени към построяване на жилищна сграда на ЖСК „Д.-95”. По този договор ищецът има качеството на изпълнител, а ответникът качеството на възложител.  

Съдът изцяло кредитира представеното по делото увеД.ление, изходящо от отвеното ЖСК, връчено на  ищеца на 11.12.1998г., с което едностранно е развален договора за изработка. УвеД.лението е представено от ищцовата страна и не е оспорено от ответната страна.

По делото са допуснати две СТЕ-основна и допълнителна, чиито заключения съдът изцяло кредитара като компетнтно и безпристрастно дадени.

По делото са представени множесдтво писмени доказателства. Съдът кредитира всички представени писмени доказателства, вкл. и оспорените от ответната страна.

Досежно първия предявен иск:

Същият следва да бъде квалифициран като иск с правно осн. чл.79 ал.1 предл. първо от ЗЗД. Ищецът твърди, че той е изправна страна по договора за изработка и иска ответникът в качеството му на неизправен длъжник по договора за изработка да бъде осъден да предостави възможност на ищеца да продължи изпълнението по договора за изработка.

За да бъде успешо проведен  искът по чл.79 ал.1 предл. първо от ЗЗД следва да бъдат изпъленени следните предпоставки: ищецът да има качеството на кредитор спрямо ответника, ищецът да е изправна страна по сключения между тях договор, ответникът да има качеството на длъжник и да е неизправна страна по сключения договор.  Следва също така,  ищецът да има интерес да търси   реалното изпълнение на договора.

В случая, предвид събраните по делото доказателства, вкл. и доказателствата, приети  в производството по обезпечение на доказателства по гр.д.№ 9546/98г. по описа на СРС, 35-ти с-в,  съдът намира, че ищецът към датата на завеждане на исковата молба -09.12.2003г. е нямал правен интерес да търси от ответника реално изпълнение по договора за изработка, т.е. ответникът да бъде задължен да извърши определни действия,  с които да даде възможност на ищеца да изгради сградата, предмет на договора за изработка, т.к. видно от  приетите по   гр.д.№ 9546/98г. по описа на СРС, 35-ти  с-в доказателства-тройна СТЕ, към 14.02.2002г. (преди завеждане на исковата молба)  сградата е била  изцяло изградена.

Предявеният главен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Предвид изхода по предявения главен иск следва да бъдат разгледани евентуално предявените искове в тяхната поредност така, както са предявени (поредността не е задължителна за съда, но в случая се налага логически) :

По първия евентуален иск: Да бъде осъден ответника да възстанови  на ищеца  всички отнети от него съоръжения и оборудване, подробно посочени и индивидуализирани в таблица № 1 от уточняваща молба от 10.05.2004 г.,

Този иск следва да бъде квалифициран като иск с правно осн. чл.108 от ЗС, т.к. ищецът твърди, че е доставил на строителния обект с цел изпълнение на задълженията си по договора за изработка следните движими вещи: колички-2бр., кирки-2 бр., лопати-6бр., патрон за брава-1 бр., ъглашлайф-.1бр., помпи за вода-2бр., канелка-1бр., тесли-2бр., чук-1бр., арматурна ножица-1бр., рулетка-1бр. По делото са представени от ищеца фактури, от които е видно, че е закупил  част от посочените вещи. По делото не бяха представени доказателства, от които да е видно, че посочените движими вещи са били доставени на строежа от ищеца и че същите и към датата на завеждане на исковата молба и към настоящия момент се намират във владение на ответното дружество.

Искът по чл.108 от ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик и за да бъде уважен е задължително ищецът да докаже владението на движимите вещи от ответника. Това обстоятелство не беше доказано по делото.

По делото беше прието за безспорно обстоятелството, че движимита вещ съставляваща канелка е била доставена от ищцена на строителния обект и към настоящия момент се намира във владението на ответника. Искът по чл.108 от ЗС следва да бъде уважен само досежно тази движима вещ. Искът следва да бъде отхвърлен в останалата му част като неоснователен и недоказан.

Ищецът претендира от ответника  сумата от 540 лв. заплатен наем за два фургона, доставени на строежа за 19 месеца общо. Ответникът не оспорва обстоятелството, че ищецът е доставил един фургон на строителния обект и че фургонът към настоящия момент се намира на строителния  обект. Това обстоятелство е прието за безспорно  по делото.

Този иск следва да бъде квалифициран като иск с правно осн. чл. 59 ал.1 от ЗЗД.

По делото не беше доказано обстоятелството, че ищецът е заплащал наем за посочените фургони за процесния период, без да ползва същите. Не беше доказано и обстоятелството, че ответникът се ползва от тези фургони.  По делото не се спори, а и от заключението на  приетата СТЕ се установява, че ищецът е извършил определени СМР. За извършването на същите той се е нуждаел от определен инвентар, сред който е възможно да бъдат и двата посочени фургона. Обстоятелството, че ищецът е заплащал наем за фургоните след  прекратяване на договора за  изработка от ответното ЖСК на 11.12.1998г. не беше доказано по делото.

Искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По втория евентуален иск: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца  сумата от 15 500 лв., представляващи стойността на дължимата по договор за строителство и незаплатена  сума:

По делото беше прието за безспорно между страните обстоятелството че, ответната ЖСК е заплатила на ищеца сумата от 13 552 щатски долара, съставляващи първата вноска  от  аванс, съставляващ част от необходимите за строителството суми.

Видно от представения по делото Анекс от 24.10.1998г.  към процесния договор за изработка между страните по делото са уговорени редът и сроковете, по които се извършва разплащането съответно на етапите на строителството. Първата вноска от  левовата равностойност на 13 552 щ.д. е внесена от отвената ЖСК. Не се спори между страните по делото, че други вноски  на суми от ответното дружество не са внесени.

По делото е допусната СТЕ, съгласно заключението на която, извършените към 02.11.1998г. СМР на процесния обект са на стойност 20 917 710 денеденоминирани лева.

Каква част, обаче, от тази сума е заплатена със заплащането на първана вноска от 13 552 щ.д. по делото не беше доказано. Доколкото доказателствената тежест е била на ищцовата страна да докаже, че  ищецът е извършил СМР към датата на прекратяване на договора за изработка на сткойност по-висока от 13 552 щ.д.,  съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Предвид изхода по този иск, следва да бъде отхвърлен и предявения с него акцесорен иск за мораторна лихва в размер на 1500 лв. върху претендираната главница за периода от 11.12.1998г. до датата на завеждане на исковата молба.

По третия евентуално предявен иск: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 8 470 лв.,  представляваща стойността на  доставените от ищеца и отнети му от ответника строителни материали, подробно описани по вид и количества в таблица № 2 в  уточняваща молба от 10.05.2004г.:  ищецът твърди, че  ответникът му е отнел следните строителни материали: кофражни платна-265бр., дървени греди-10куб.м., дъски-2куб.м., ламарина на листове-30 бр., оградни платна-23 бр., полиетилен-36м., поцинкована тръба-1бр., воД.ер-1бр., захранващ кабел-50м., удължител-50м., маркуч-50 м., дъски-2,09  куб.м. Претендира тяхната парична равностойност.

По делото са представени фактури, от които е видно, че ищецът е закупил част от описаните движими вещи.

По делото е прието за безспорно между страните, че дижимите вещи: кофражни платна-265бр., дървени греди-10куб.м., поцинкована тръба-1бр., воД.ер-1бр. са вложени в строителния обект и че са били доставени на същия от ищеца. Съгл. заключението на приетат СТЕ стойността на посоченвите движими вещи е 5 101 лв.  

По делото  не бяха представени доказателства, от които да е видно, че останалите   движими вещи са били доставени на строежа от ищеца и че владението на същите е било отнето от ищеца от ответника. Не бяха представени доказателства, че евентуално тези вещи са вложени в преработен вид при изграждането на сградата от трето лице.

Искът  следва да бъде квалифициран като иск с правно осн. чл.59 ал.1 от ЗЗД  и следва да бъде уважен до размера на 5 101 лв. В останалата мучаст следва да бъде отхвърлен по изложени по-горе съображения.

По еветуално предявение иск да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 15 500 лв., представляваща   обезщетение за невъзможността за изпълнение на останалата част от договора,  включваща неизпълнени от ищеца и подробно описани  СМР в таблица № 3 от уточняваща молба от 10.05.2004г.,   поради продължаване на строителството от ответника,  ведно със законната лихва:  този иск следва да бъде квалифициран  като иск с правно осн. чл. 79 ал.1 предл. посл.

Искът е неоснователен и  недоказан и  следва да бъде изцяло отхвърлен.

Съгл. разп. на чл.79 ал.1 предл. последно ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска обезщетение за неизпълнение.

За да бъде успешно поведен искът почл.79 ал.1 предл. последно ищецът да има качеството на кредитор спрямо ответника, ищецът да е изправна страна по сключения между тях договор, ответникът да има качеството на длъжник и да е неизправна страна по сключения договор.

В случая,  съдът приема, че ищецът не е изправна страна по договора за изработка, т.к. видно от представените и в настоящото производство писмени доказателства и в производството по обезпечаване на доказателства, проведено пред СРС: протокол за определяне на строителна линия и ниво, протокол за разрешение за строеж, както и предвид заключението на тройната СТЕ, приета в производството по обезпечаване на доказателства, и заключенията на приетите  в настоящото производство СТЕ, съдът приема за доказано, че ищецът като изпълнител не е спазил  уговорените строителни срокове и ответникът като възложител на осн. чл.262 ал.2 от ЗЗД е развалил договора за изработка.

Съдът не приема за доказано обстоятелството, че ищецът е преустановил изпълнението на задълженията си подговора за изработка поради неизпълнение на задължения на ответника: непредоставяне на строителни книжа, незаплащане на дължими парични вноски и пр. Дори да се приеме, че ответникът е бил неизправна страна по договора за изработка, това негово поведение не дава право на ищеца без да прекрати, макар и едностранно  или да развали по съответния ред, договора за изработка,  да преустанови изпълнението по него като запази изправното си поведение.  

По евентуално ппредявения иск за неоснователно обогатяване за сумата от 15 500 лв. ведно със следващата се законова лихва: Съгл. разп. на чл.59 ал.1 от ЗЗД    всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

За да бъде уважен искът по чл.59 ал.1 от ЗЗД следва да бъде доказан следния ФС: увеличение на имуществото на ответника за сметка на имуществото на ищцата,  липса на друга правна възможност за  ищцата да защити интереса си, обедняването на ищцата и обогатяването на ответника да произтичат от едни и същи факти.

В случая, предвид изложеното по-горе съдът приема, че  не беше доказно нито обедняване на ищеца, нито обогатяване на ответната ЖСК, поради, което искът следва да бъде изцяло отхвърлен.

Следва да бъде отхвърлен и предявения с този главен иск  акцесорен иск за мораторна лихва   в размер на 1 500 лв. върху посочената главница за периода от 11.12.1998г. до датата на завеждане  на исковата молба.

С оглед изхода по предявените искове не следва да бъде  разглеждано възражението за погасителна давност, направено от ответната страна, т.к. същото не е направено по исковете, за които е прието,  че са частично основателни.

С оглед изхода на делото и на осн. чл. 64 ал.2 от ГПК(отм.) ищецът следва да заплати  съразмерно уважената част на предявените искове сторените от ответника разноски в размер на 560 лв.,  заплатен адвокатски хонорар.  

Водим от гореизложеното съдът :

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявения от К.И.Б. с ЕГН ********** *** срещу    ЖСК „Д.-95” със седалище и адрес на управление  гр.С., ж.к.”Н.-Іч.” , бл.271, вх.А, ет.3, ап.11 иск с правно осн. чл.79 ал.1 предл. първо от ЗЗД  да бъде осъден  ответника да  изпълни договорните задължения, по  договор за строителство, сключен  между страните по делото през 1998г. без посочена дата,  като неоснователен и недоказан. 

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.И.Б. с ЕГН ********** *** срещу ЖСК „Д.-95” със седалище и адрес на управление  гр.С., ж.к.”Н.-Іч.” , бл.271, вх.А, ет.3, ап.11 евентуален  иск с правно осн. чл.108 от ЗС за предавене  владението на следните движими вещи  колички-2бр., кирки-2бр., лопати-6бр., патрон за брава-1бр., ъглашлайф-.1бр., помпи за вода-2бр., тесли-2бр., чук-1бр., арматурна ножица-1бр., рулетка-1бр. като неоснователен и недоказан.

          ОСЪЖДА ЖСК „Д.-95” със седалище и адрес на управление  гр.С., ж.к.”Н.-Іч.”, бл.271, вх.А, ет.3, ап.11 по предявения евентуален иск с правно осн. чл.108 от ЗС да предаде владението върху канелка-1бр. на К.И.Б. с ЕГН ********** ***.

ОТХВЪРЛЯ  предявения от К.И.Б. с ЕГН ********** *** срещу    ЖСК „Д.-95” със седалище и адрес на управление  гр.С., ж.к.”Н.-Іч.” , бл.271, вх.А, ет.3, ап.11 евентуален  иск с правно осн. чл.59 ал.1 от ЗЗД  за    сумата от 540 лв., представляваща наемна цена на два фургона за 19 месеца, ведно със следващата се законова лихва върху сумата като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ  предявения от К.И.Б. с ЕГН ********** *** срещу    ЖСК „Д.-95” със седалище и адрес на управление  гр.С., ж.к.”Н.-Іч.” , бл.271, вх.А, ет.3, ап.11 евентуален  иск  за заплащане на   сумата от 15 500 лв., представляваща стойността на дължимата по договор за строителство и незаплатена  сума, ведно със следващата се законова лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба, както и иска за сумата от 1 500 лв., претендирана като мораторна лихва върху посочената главница за периода от 11.12.1998г. до датата на завеждане на исковата молба, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА ЖСК „Д.-95” със седалище и адрес на управление  гр.С., ж.к.”Н.-Іч.”, бл.271, вх.А, ет.3, ап.11 по предявения евентуален иск с правно осн. чл.59 ал.1 от ЗЗД  да  заплати на К.И.Б. с ЕГН ********** *** сумата от 5 101 лв. съставляваща равностойнатта на  кофражни платна-265бр., дървени греди-10куб.м., поцинкована тръба-1бр., воД.ер-1бр., вложени в строителния обект, ведно със следващата се законова лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, като ОТХВРЪЛЯ предявения иск в останалата му част до пълния  размер от  8 470 лв.,  като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ  предявения от К.И.Б. с ЕГН ********** *** срещу    ЖСК „Д.-95” със седалище и адрес на управление  гр.С., ж.к.”Н.-Іч.” , бл.271, вх.А, ет.3, ап.11 евентуален  иск с правно осн. чл.79 ал.1 предл. последно  от ЗЗД за заплащане на сумата от 15 500 лв. ведно със следващата се законова лихва от датата на завеждане на исковата молба  като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ  предявения от К.И.Б. с ЕГН ********** *** срещу    ЖСК „Д.-95” със седалище и адрес на управление  гр.С., ж.к.”Н.-Іч.” , бл.271, вх.А, ет.3, ап.11 евентуален  иск с правно осн. чл.59 ал.1 от ЗЗД   за заплащане на   сумата от 15 500 лв., ведно със следващата се законова лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба, както и иска за сумата от 1500 лв., претендирана като мораторна лихва върху посочената главница за периода от 11.12.1998г. до датата на завеждане на исковата молба, като неоснователни и недоказани. 

ОСЪЖДА К.И.Б.  с ЕГН ********** *** да заплати на ЖСК „Д.-95” със седалище и адрес на управление  гр.С., ж.к.”Н.-Іч.”, бл.271, вх.А, ет.3, ап.11 на осн. чл.64 ал.2 от ГПК(отм.) сумата от 560 лв. сторени съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски Апелативен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на   страните  по делото.

 

 

  СЪДИЯ :