Р
Е Ш Е Н И Е
София, 25.01.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на .осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 3828/2020 г., за да се произнесе взе
пред вид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и
чл. 86 ЗЗД от Р.В.П. – М., ЕГН **********, чрез адв. Я.Д.
- САК, със съдебен адрес:***, против З. „Е.“ АД, ЕИК ******, седалище и адрес
на управление:***, за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя, в размер 50 000 лв.,
ведно със законна лихва, считано от 17.01.2020 г. – датата на постановения
отказ до окончателното изплащане, както и направените от ищеца разноски по делото,
в това число и адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 09.03.2019 г.
около 09.30 ч. в Софи, лек автомобил марка „БМВ“, модел „318И“ с рег. № ******,
управляван от И.Т.С., се е движил по ул. „Околовръстен път“, с посока на
движение от бул. „Цариградско шосе“ към с. Казичене, като в района на № 1
участва в ПТП като самокатастрофира в крайпътно
заведение в дясно от пътя.
Вследствие на инцидента е починала Р.В.П.-Й.с ЕГН **********,
която е била на пътник в катастрофиралия лек автомобил. Починалата е загинала
на място, като смъртта й се дължи на открита черепно-мозъчна травма. Пострадалата
е сестра на ищцата Р.П. – М..
По случая е съставен Констативен протокол № 129/09.03.2019
г., където са описани обстоятелствата и причините за ПТП.
Ищцата счита, че причина за настъпилия инцидент са
субективните действия на водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел „318И“ с
рег. № ******, който не е съобразил поведението си с конкретни разпоредби от
ЗДвП.
Настъпилата внезапна загуба на сестра ѝ е приета изключително болезнено от ищцата, довела е със
себе си нестихващи душевни болки и страдания, каквито само загубата на близък
човек може да причини. Безвъзвратно е загубила своя най-близък човек, най-добър
приятел. Оттук насетне винаги ще присъства чувството на невъзвратима загуба,
носещо силна тъга и сълзи.
За автомобила, причинил ПТП ищцата твърди, че е налице
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при З. „Е.“ АД със застрахователна
полица със срок на действие от 20.09.2018 г. до 19.09.2019 г.
Ищцата твърди, че по повод пътния инцидент сезирала
ответното дружество с претенция за изплащане на обезщетение вх. №
РК014-34852/17.10.2019г., но с писмо изх. № РК-014-34852/17.01.2020 г. З. „Е.“
АД я уведомило, че откзва да изплати застрахователно
обезщетение.
Моли да бъдат допуснати и приложени към делото писмените
доказателства, подробно описани в исковата молба.
Ангажира доказателствени искания.
Ответникът З. „Е.“ АД оспорва
предявения иск по основание и размер. Претендира разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника – З. „Е.“ АД и водача на лек автомобил марка „БМВ 318“, с рег. № ******.
Оспорва механизма на ПТП, при твърдения, че не са
изяснени причините за настъпването на ПТП.
Оспорва наличието на противоправно и виновно поведение от
страна на застрахования при ответното дружество водач - И.Т.С.. По делото липсват доказателства,
които по безспорен начин да установяват наличието на този елемент от
фактическия състав на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Оспорва причинната връзка между процесното ПТП и неимуществените
вреди.
Оспорва наличието на неимуществени вреди. По делото
липсват доказателства за съществуването на трайна дълбока и емоционална връзка
между ищцата и починалото лице и настъпили в резултат на смъртта на Р.В.П.-Й.сериозни
(като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
Счита, че искът е неоснователен за разликата над сумата
5000 лв.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на починалата–Р.В.П.-Й., тъй като не е позлвала
обезопасителен колан. Оспорва размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като ги счита за прекомерно
завишени. Поради неоснователност на главния иск, оспорва и акцесорния иск за
лихви.
Ангажира доказателства и доказателствени искания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди ведно със законните последици.
По делото е приет като доказателство констативен протокол
за ПТП с постарадали лица № 129 от 09.03.2019 г., изготвен от дежурен ТПТП-О
„ПП“ СДВР, от който се установява, че на 09.03.2019 г. около 09:30 ч. лек
автомобил БМВ 318и, Р рег. № ****** управляван от И.Т.С., се е движил по ул.
Околовръстен път с посока на движение от бул. Цариградско шосе към с. Казичене,
като в района на № 1 участва в ПТП като самокатастрофира
в крайпътно заведение в дясно от пътя. Вследствие на ПТП-то е починала Р.В.П.-Й., като
пътник в процесния автомобил.
Прредставено удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с
изх. № УГ01-70-ГР14-03/21.03.2019г. на Столична община, от което се установява,
че Р.В.П. – М. е сестра на починалата Р.В.П.-Й.. Приложен е Акт за смърт, от
който е видно, че Р.В.П.-Й.е починала на 09.03.2019 г.
Представени са по делото материали изготвени по ДП № 513
ЗМ 11074/2019 на СРТП-ОР-СДВР, пр. пр. № 7369/2019 г. по описа на СГП.
От неоспорения по
делото Констативен протокол и извадката от Информационния център към
Гаранционен фонд, се установява, че към датата на ПТП е налице валидно
застрахователно правоотношение по отношение на, л.а. „БМВ 318“ с рег. № ****** обективирано в застрахователна полица № BG/07/118002762985, валидна от
20.09.2018 г. до 19.09.2019 г. Този факт не е спорен и между страните.
От приетата
комплексна съдебна медицинска и автотехническа експертиза, изготвена въз основа на
приетите доказателства, която се кредитира като обективно дадена и неоспорена
от страните, се установява следния механизъм на произшествието: На 09.03.2019
г. около 9,30 ч. лек автомобил марка „БМВ 318“ с рег. № ****** управляван от И.Т.С.
се движи в гр. София, по ул.
Околовръстен път с посока на движение от бул. Цариградско шосе към с. Казичене.
Тази посока е посока на огледа. За ориентир е приет десния край на пътното платно
в тази посока и първия ъгъл на масивна сграда на № 1 (Институт по генетика на
БАН) на 37,00 метра преди ориентира и на 8,10 м вляво от десния край на пътното
платно започва следа от протриване на гуми, която завършва на 10 м. преди
ориентира и на десния край на пътното платно. На 18,00 м. преди ориентира и на
десния край на пътното платно е
регистриран края на дясна следа от протриване на гума започваща на 33,50 м.
преди ориентира и на 6,00 м. в ляво от десния край на пътното платно. Тази
следа означава, че на около 40-50 метра преди ориентира, автомобилът е запознал
да завива надясно под среден ъгъл около 18°, като същевременно водачът С.използвайки
интензивно спирачната система, губи контрол върху управлението на автомобила,
последният напуска пътното платно и се удря в крайпътно заведение. Последва
завъртане, обръщане по таван на автомобила, и установяване в посока обратна на
посоката на движение на автомобила преди удара. В резултат на ударите
автомобилът е получил цялостна деформация по купето и ходовата част. Трупът на
пострадалата е намерен до автомобила, с липсваща горна част на главата.
Причините за настъпване на произшествието е загуба на контрол върху
управлението на автомобила от водача му Илиян С.довело до напускане на пътното
платно и удар в крайпътно заведение.
По
отношение на твърдяното от ответника съпричиняване, вещите лица уточняват, че с
оглед механизма на ПТП, движението на лекия автомобил, както и тоталната деформация на лекия автомобил,
нямаше да има съществена разлика в тежестта на телесните увреждания при
поставен и непоставен обезопасителен колан.
В медицинската си част експертното заключение излага,
че причината за смъртта на Р.В.П.-Й.е тежката, несъвместима с живота открита
черепно-мозъчна травма - грубо отслояване и разкъсване на тъканите в челно-теменната
област на главата с множество линейни фрактури на костите изграждащи черепния
покрив; груби разкъсвания на твърдата мозъчна обвивка и липса на мозъчно
вещество в черепната кутия; многофрагментно счупване
на костите изгражданщи черепната основа. Всички
травматични увреждания на Р.В.П.-Й., подробно описани от вещото лице, са в
пряка и непосредтсвена връзка с процесното ПТП.
За установяване
на претърпените неимуществени вреди ищецът поиска и съдът допусна до разпит свидетеля
М.– съпруг на ищцата. Свидетелят знаел за станалата на 09.03.2019 г. катастрофа, в резултат на която
починала сестрата на неговата съпруга. Според него към този момент тя би трябвало
да е била на 37 години. Съпругата му разбрала за смъртта на Р.от него, а той
разбрал от мъжа на Р.. Били на Витоша. Сънът им имал
състезание. Съпругът на Р.се обадил по телефона, че нещо е станало с Р.и той
казал на Р.. Двете сестри били изключително близки. Той познавал Р.от 1994 година, когато станали гаджета. Р.също
познава от тогава. Те били много повече от сестри. В продължение на две години
се опитвал да възстанови съпругата си от загубата на сестра ѝ. За жалост не успял и се отказал
преди няколко месеца, защото Р. се променила коренно като човек. Свидетелят
дори в момента живеел с друга жена. Промяната на Р. се изразява в това, че тя
започнала да мисли повече за децата на Р., как те се чувстват, как на тях да им
помогне, какво се е случило, защо се е случило. Изпаднала е в тежка депресия,
която не понесла на свидетеля, той дълго опитвал и накрая решил да сложи край
на това нещо, защото в крайна сметка мъртвите не можем да върнем, живите трябва
да продължим. Знаел, че не е посещавала лекар. След смъртта на сестра ѝ развила много високо кръвно
налягане, започнала да пие тежки хапчета, напълнявала, отслабвала, имала
тотална загуба на желание за живот. До преди една седмица бил в Турция на
караваната си, живеел си там, казал на Р. да отиде с децата, а тя казала, че не
може. Според него, едва когато се отдръпнал от нея, тя е започнала да разбира
това, което той в продължение на две години се е опитвал да й каже. Не мисли,
че го е преживяла, но мисли, че е започнала да осъзнава, че трябва да го
преживее. На датата на смъртта през 2019 г. Р.се върнала вкъщи в такова
състояние, че не му издържали нервите и излязал да се
види с приятели. С Р.ходил по къмпинги от 1996 година. Р.била навсякъде с тях
във всеки един момент. Всеки един
проблем, който имала Р.те го знаели. Когато децата не слушат Р., тя се обръща
към Р.за съвет. Виктор като направел нещо звъняла на Р.какво може да направи. Р.
като човек била много добра , много отзивчива и винаги е отговаряла на
исканията на сестра си, тя я обичала безумно много. Когато й съобщил какво се е
случило със сестра й, тя не можела да разбере какво й говорел, не можела да
асимилира, отказвала да приеме какво е станало.
Други релевантни
към спора доказателства по делото не са представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени, гласни доказателства и експертиза.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.86 ЗЗД са за
изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
настъпилото на 09.03.2019г. ПТП пряко от застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобила, чиито водач е причинил катастрофата.
Според посочената разпоредба, увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Съгласно нормата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а, според ал.2 на същия
текст, при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи, при условията на кумулативност, следва да
бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител,
осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната
отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност,
вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от
нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно основателността на
иска по чл. 45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на тези
елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца.
В настоящия случай по безспорен начин се установява
наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Както бе посочено по – горе, от ответната страна бе
направено възражение за съпричиняване, бяха събирани доказателства и съдът
дължи произнасяне по него.
В хода на настоящото производство се доказа, че с оглед
механизма на ПТП, движението на лекия автомобил, както и тоталната деформация на лекия автомобил,
нямаше да има съществена разлика в тежестта на телесните увреждания при
поставен и непоставен обезопасителен колан. Съдът
счита, че съпричиняване от страна на починалата за настъпване на смъртта не е
доказана в процеса.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението следва
да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, предвиждаща определянето му при причинени неимуществени вреди при непозволено
увреждане от съда по справедливост, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки и
страдания на ищеца.
От събраните в настоящия процес писмени доказателства за
родствени връзки и изслушаните свидетелски показания, които съдът изцяло
кредитира, се установява, че между ищцата и загиналата при инцидента нейна
сестра е съществувала трайна и извънредно силна емоционална връзка. Тя е била основана
на взаимна подкрепа, споделеност, духовна и емоционална близост. Ищцата и
починалата са споделяли преживяванията си, починалата е споделяла всичко с
ищцата – проблемите си, грижите за децата, емоциите си и е разчитала на нейната
помощ. По делото се доказа извънредна обич и любов. Ищцата след смъртта на
сестра си е изпаднала в състояние, което е било крайно и е довело до раздялата ѝ със съпруга ѝ. Пренебрегвала
е семейството си в името на децата на починалата ѝ сестра. Не е успяла да преживее загубата. Така установените факти, заедно
със житейски утвърдените и традиционни за българското общество семейни
отношения между две сестри, обосновават наличието на надлежна материална
легитимация за ищцата – да претендира застрахователно обезщетение.
В заключение съдът намира, че исковете са доказани по
основание, т.е. ищцата е легитимирана да получи застрахователно правоотношение
за установените в хода на процеса неимуществени вреди, причинени вследствие от
загубата на сестра ѝ. По изложените съображения и,
доколкото задължението на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение
е функционално свързано с отговорността на деликвента със застрахована
гражданска отговорност, при събрани в хода на настоящото производство
доказателства трябва да се приеме, че ответникът дължи на ищцата изплащане на
застрахователно обезщетение.
По отношение размера на
платимото застрахователно обезщетение – съдът съобрази, че за претендираните
неимуществени вреди, обезщетението следва да се определи по справедливост и
според действително установения (доказан) техен размер.
Вредите се свързват с негативните емоционални
преживявания, произтичащи от загубата на близък родственик – сестра, с когото
според свидетелските показания, ищцата е поддържала непрекъснат контакт и
изявена близост. При определяне на справедливия размер на платимото
обезщетение, в конкретния случай съдът съобрази комплекс от фактори, сред които
на първо място са установените в хода на съдебното дирене субективни негативни
преживявания на ищцата. Поради така изтъкнатите обстоятелства загубата на
социални и емоционални връзки с ищцата е твърде значителна като обем и характер
на негативните последици. Съдът оценява тази загуба като изключително тежка и
поради това, като кредитира показанията на разпитания свидетел споделя релевираните в исковата молба доводи в същата насока.
При обсъждане на обема на претърпените неимуществени
вреди от ищцата, съдът намира за неоснователни доводите на ответника за липсата
на изградена извънредно силна емоционална връзка между пострадалия и ищцата.
При установяването на характера и обема на претърпените неимуществени вреди –
на първо място следва да бъдат отчетени съществуващата трайна житейска връзка
между починалата и ищцата, както и факта на настъпване на значителни морални
болки и страдания от загубата с продължително проявление във времето и едва
след това степента на родствена връзка между ищцата и починалото лице.
Социално-икономищеските условия в страната, които създават отправен критерий за
социалните измерения на понятието справедливост, определят втория основен
критерий, с който следва да бъде съобразен размера на дължимото от ответника
обезщетение. За определяне на размера на обезщетението следва да се отчита не
само лимита на застраховката, но и икономическия стандарт към момента на
причиняване на увреждането – 09.03.2019 г.
При така изложените съображения, отчитайки значителния
обем на вредоносните последици, както и икономическите критерии за
справедливост, настоящия състав на съда намира за справедливо да присъди
обезщетение в размер на 40 000 лв. за претърпени неимуществени вреди вследствие
смъртта на Р.В.П.-Й..
За разликата над посочените суми на застрахователно
обезщетение от 40 000 лв. за неимуществени вреди от загубата на посоченото лице
и до пълния размер на претенцията – искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на възражението на ответника относно въведеното законово
ограничение в Преходните и Заключителни разпоредби към ЗИДКЗ (обн. В ДВ, бр. 101 от 2018
г., в сила от 07.12.2018 г.). Съгласно § 96, ал. 1 пт
ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е определен максимален размер от 5
000 лева.
Съдът счита, че, макар и относима
към процесния случай, посочената разпоредба противоречи на правото на
Европейския съюз и не следва да бъде прилагана при определяне обезщетението на
ищеца по процесното дело.
Разпоредбата на § 96, ал. 1 ПЗР на ЗИД на КЗ противоречи
на чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО, тъй като въведеният с тази разпоредба
лимит на максимално обезщетение, което може да се получи при застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите е значително по-нисък от минималния
размер на застрахователната сума и от предварително уговорените между страните
застрахователни лимити. Посочените в цитираната Директива лимити за минималните
застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт са транспонирани в националното ни право – чл. 266 КЗ
/отм./ и чл. 492 от КЗ.
С решение на Съда на Европейския съюз от 24.10.2013 г. по
дело С277/12, постановено по преюдициално запитване,
е прието, че „държавите-членки трябва да упражняват своята компетентност в тази
област при спазване правото на Съюза и че разпоредбите на националното право,
които уреждат обезщетяването при произшествия при използване на моторни
превозни средства, не могат да лишат посочените по-горе директиви от тяхното
полезно действие“. Постановено е в решението, че „чл. 3, § 1 от Директива
72/166 и чл. 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че
не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителна застраховка
Гражданска отговорност при използване на моторни превозни средства покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна
уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална
сума, която е по-малка от посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5“.
Посочената директива е кодифицирана с директива 2009/103/ЕО. Решението по преюдициалното запитване е задължително съгласно чл. 633 от ГПК.
Ето защо, размерът на обезщетението за неимуществени
вреди на ищеца по делото следва да бъде определен не в границите, установени по
§ 96, ал. 1 ПЗР на ЗИД на КЗ, а по справедливост, съобразно принципа по чл. 52
от ЗЗД.
По претенциите за присъждане на законна лихва върху
претендираната сума на обезщетението. На основание чл. 439, ал. 2 КЗ вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата законна лихва, изчислена върху присъдения размер на
застрахователното обезщетение, считано от датата на постановения отказ –
17.01.2020 г. до деня на окончателното плащане на присъдената сума.
По разноските:
Тъй като ищецът е освободен от внасянето на държавна
такса по делото, то ответникът на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СГС сума в размер на 1 600 лв.
Ищецът, чрез своя процесуален представител, претендира
присъждане в полза на адвоката адвокатско възнаграждение на осн.
чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв
във връзка с чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. и съдът счита, че, на
основание чл. 38 ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищцата адв. Я.Д. – сумата от 1384 лв. възнаграждение
за процесуално представителство.
Съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, с оглед на което ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 200 лев.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Е.“ АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***,
да заплати на Р.В.П. – М., ЕГН **********, чрез адв.
Я.Д. - САК, съдебен адрес:***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 40 000 лев., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на сестра ѝ Р.В.П.-Й., починала при ПТП, настъпило на 09.03.2019 г., заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от 17.01.2020 г., до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до пълния предявен
размер 50 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК З. „Е.“ АД, да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 1 600 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК З. „Е.“ АД, да
заплати на адвокат Я.Д.Д., САК, съдебен адрес:***, в размер на 1384 лв.
ОСЪЖДА Р.В.П. – М. да заплати на З. „Е.“ АД, разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
В размер 200 лв. разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: