№ 9668
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20231110130853 по описа за 2023 година
Ищцата Д. Х. А. е предявила срещу ответника К..., иск с правно
основание чл. 357 от КТ, във вр. чл. 188, т. 2 от КТ за признаване за
незаконна и отмяна на Заповед № 00-24/19.04.2023 г., с която на ищцата е
било наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Претендира разноски.
Ищцата излага твърдения, че работи при ответника на длъжност „главен
експерт“ в дирекция „ОПМДУП“. Поддържа, че налагането на
дисциплинарното наказание „забележка“ е незаконосъобразно, тъй като не
била извършила визираните в заповедта нарушения, като излага подробни
съображения в тази насока, както и че от страна на работодателя било налице
преднамерено негативно отношения към нея, което можело да се окачестви
като дискриминация.
Ответникът К... в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете, като излага подробни аргументи,
че при налагане на дисциплинарното наказание е спазена законовата
процедура. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представения по трудов договор
№003/09.02.2010 г. се установява, че между тях е съществувало трудово
1
правоотношение за неопределено време, по силата на което ищцата е заемал
длъжността „експерт международно сътрудничество“ в звено „Международна
дейност и европейска интеграция“ при ответника, при основно трудово
възнаграждение в размер на 1 200.00 лв.
Видно от представена по делото Заповед № 00-24/19.04.2023 г. на
изпълнителния директор на К..., на ищцата е наложено наказание „забележка“
на основание чл. 188, т.1 КТ във вр. с чл.187, ал.1, т.7 КТ за неизпълнение на
законните нареждания на работодателя във връзка със Заповед за
командировка №02-5/07.03.2023 г.
От представената по делото Заповед за командироване в чужбина №02-
5/07.03.2023 г. на изпълнителния директор на К... се установява, че ищцата Д.
Х. А. е командирована на основание чл. 121, във вр. с чл.215 КТ и чл.5 от
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина за
времето от 13.03.2023 г. до 29.03.2023 г. в гр. Ташкент, Република Узбекистан
с цел – внасяне на работна сила/наемане на работници от трети държави.
По делото е представено и заявление с вх.№00-03-139/15.03.2023 г., с
което ищцата е уведомила работодателя си, че счита горепосочената заповед
за командироване за незаконосъобразна, поради което не подлежи на
изпълнение, тъй като възложената й задача е извън рамките на служебните й
задължения, и е поискала същата да бъде отменена.
Не е спорно между страните по делото, а същото обстоятелство се
установява и от представения болничен лист №Е20230811278, че за периода
от 13.03.2023 г. до 17.03.2023 г. ищцата е била в отпуск, поради временна
неработоспособност.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Относно иска по чл. 357 КТ
С процесната Заповед № 00-24/19.04.2023 г. на изпълнителния директор
на К... на ищцата Д. Х. А. е било наложено дисциплинарното наказание
„забележка“. По така наведените с исковата молба доводи за
незаконосъобразност на заповедта съдът намира следното:
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз
2
основа на който се налага. Липсата на който и да е от тези реквизити
нарушава правото на защита срещу наказанието на служителя, а от друга
страна прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за
наказание, която следва да извърши съдът. Съдът не би могъл да разгледа
спора по същество, ако не е ясен и точно определен предметът на съдебния
контрол, поради което следва служебно да следи за наличието на
задължителната форма по чл. 195, ал. 1 КТ ( в този смисъл - решение №
1506/10.12.1999 г. по гр. дело № 408/99 г., решение № 23 от 13.04.2001 г.,
ВКС, III г. о. и др.) Особено съществено изискване към мотивирането на
заповедта е ясното индивидуализиране с всичките му обективни и субективни
признаци на извършеното дисциплинарно нарушение, посочването на
обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването
му.
Съдът намира, че процесната Заповед № 00-24/19.04.2023 г. на
изпълнителния директор на К... отговаря на тези изисквания.
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен
преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени
посочените доказателства. За да изпълни това си задължение работодателят, е
необходимо да поиска обяснения именно за тези нарушения, за които
впоследствие би наложил и дисциплинарно наказание. В тежест на
ответника съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже, че е изпълнил
задължението си да поиска от ищеца обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, което е
направено. От представената по делото покана на основание чл. 193, ал.1 КТ с
изх.№00-КСБ-13/30.03.2023 г. се установява, че от ищцата са поискани
писмени обяснения, относно процесното нарушение.
Ответникът, комуто съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК принадлежи
доказателствената тежест, обаче не установи по делото, че ищцата да е
извършила вмененото й с процесната заповед дисциплинарно нарушение,
доколкото в определения със Заповед за командироване в чужбина №02-
5/07.03.2023 г. период, а именно - от 13.03.2023 г. до 29.03.2023 г., същата е
била в законоустановен отпуск, поради временна неработоспособност, видно
от представения по делото болничен лист №Е20230811278. Такова доказване
за тези правнорелевантни факти не бе проведено до края на съдебното дирене
3
пред настоящата съдебна инстанция. Нещо повече, бяха установени
обстоятелства, които навеждат към обратното твърдение на ищцато.
Ето защо дисциплинарното наказание се явява незаконно и като такова
следва да се отмени.
Относно разноските по производството
При този изход на спора ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 1 000.00 лв. за заплатеното адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следа да бъде осъден да
заплати в полза на СРС държавна такса в размер на 80 (осемдесет) лв. за
предявения неоценяем иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ дисциплинарното наказание „забележка”, наложено на Д.
Х. А., ЕГН **********, със Заповед № 00-24/19.04.2023 г. на изпълнителния
директор на К....
ОСЪЖДА К..., ЕИК .., със съдебен адрес: гр. София, пл. .., адв. И. В. Д.,
да заплати на Д. Х. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, .., адв.
В.Б., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1 000.00 лв., представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА К..., ЕИК .., със съдебен адрес: гр. София, пл. .., адв. И. В. Д.,
да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса по сметка на
Софийския районен съд в размер на 80.00 (осемдесет) лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 от
ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4