Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 35 03.02.2020 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд Търговище единадесети състав
На двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1720 по описа на РСТ за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен иск с правно основание чл. 55,ал.1 пр. трето от ЗЗД.
Ищецът „АТА ДИЗАЙН” ЕООД, ЕИК *********, гр.Враца, представлявано от управителя Т.А., действаща чрез съдебен адресат юрисконсулт И.И. ***, твърди в исковата молба, че между него и ответника ”КОЛОР ТРЕЙД” ЕООД, ЕИК ********* гр.Търговище, представлявано от управителя С.К., е сключен Договор за доставка и монтаж на част ОВ за обект ПГССД „Сава Младенов” гр.Тетевен № 133/18.07.2018г., по който ищецът изплатил авансово на ответника сумата от 10 000лв. с ДДС, като поради съществена забава и пълно неизпълнение от страна на ответника, ищецът с едностранно изявление, обективирано в нотариална покана от 13.11.2018г., направил изявление за разваляне на договора и поканил ответника в едноседмичен срок да му възстанови сумата, получена на отпаднало основание, но плащане не последвало, поради което ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, претендира разноски. В съдебно заседание и в писмени бележки претенцията се поддържа от процесуалния представител на ищеца юрисконсулт И.И., който се позовава на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ и пледира за уважаването на иска, претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, в писмен
отговор от управителя на ответното дружество предявения иск се оспорва, като
неоснователен.Излага, че не е подписвал процесния
договор, а представените проформа фактура и фактура
не касаят този договор, като в тази връзка е оспорил автентичността на подписа
си под договора и е поискал представяне на оригинала на договора от ищеца.
Доколкото в съдебно заседание ищецът е уточнил, че не е твърдял договорът да е
подписан от управителя на ответното дружество, а от друго лице, договаряло от
името на ответника, както и че не разполага с оригинала на договора, който му
бил изпратен като подписано от ответника копие, съдът е дал възможност
последния да вземе становище.В допълнителна молба ответникът твърди, че
посочения като договорящ от страна на ответника М.Д.Т.
не е бил упълномощаван под никаква форма да сключи такъв договор, отрича и да притежава оригинала на договора,
като твърди, че е видял същия едва при получаване на исковата молба.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази исканията и възраженията на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От
представения в копие по делото договор № 133/18.07.2018г. се установява, че
ищецът и ответника са сключили договор за изработка, по силата на който ищецът
възлага на ответника срещу заплащане доставката и монтажа на Част ОВ за обект
Професионална гимназия по горско стопанство и дървообработване „Сава Младенов” в гр.Тетевен, съгл.
техническа спецификация на Община Тетевен-Приложение № 1 и оферта на
изпълнителя-чл. 1, като срокът за изпълнение е уговорен до 05.09.2018г.-чл.2;
уговорено е заплащане на изработеното по офертата в размер на
122 217,67лв. без ДДС-чл.3, като плащанията следвало да се извършват по
посочената б. сметка на изпълнителя-чл. 4; уговорени са правата и задълженията
на страните-чл. 5-чл.9, а в чл. 10 е уговорено, че окончателното завършване на
предвидените в договора дейности се установява с подписване на
приемателно-предавателен протокол.Уговорени са и условия за прекратяване на
договора- чл.12-чл.14, като е предвидено още, че всички съобщения, предизвестия
и нареждания, свързани с договора и разменяни между страните ще се считат за
валидни, когато са изпратени по пощата( с обратна разписка), по факс, по
електронна поща или предадени чрез куриер срещу подпис на страната –чл. 17;
посочени са и адресите за кореспонденция на възложителя и изпълнителя, както и
електронните им адреси- за възложителя - на имейл *********@*********.**, а за изпълнителя - на имейл ******@***.**.Доколкото след извършените уточнения в
становищата на страните никоя от тях не е поддържала, че договорът е подписан
именно от управителя на ответното дружество, то и оспорването на автентичността
на договора в частта относно подписа на управителя на ответното дружество е
останало без предмет, поради което не е открито производство по чл. 193 от ГПК.Представени
са проформа фактура № 9/19.07.2018г., издадена и
подписана от управителя на ответното дружество за сумата от 8 333,33лв.
без ДДС с посочено основание „по договор” и на обща стойност 10 000лв.с
ДДС, както и фактура № 1798/31.07.2018г. за сумата от общо 10 000лв. с ДДС
с посочено основание „аванс по договор проформа
фактура 09”, също подписана от управителя на ответното дружество, които не са
оспорени от ответника.С две преводни нареждания-от 19.07.2018г. и от
20.05.2018г., ищецът е превел на ответника суми от по 5 000лв. или общо
10 000лв. с посочено основание „част 1 плащане
по фактура 9/19.07.2018г.”
и „част 2 плащане
по фактура 9/19.07.2018г.От нотариална покана рег.№ 5303, том 2, акт 114 от
13.11.2018г. по описа на нотариус Галя Георгиева с рег.№ 223 от НК с район на
действие РСТ се установява, че ищецът е отправил до ответника изявление за разваляне
на договора поради пълно неизпълнение и го е поканил в едноседмичен срок от
получаване на поканата да върне авансово получената сума в размер на
10 000лв., като видно от отбелязването на нотариуса, същата е връчена на
ответника на 16.11.2018г.Във връзка с оспорванията на
ответната страна, ищецът е представил по делото на хартиен носител извадка от
електронната кореспонденция между страните(неоспорена от ответника), от която
се установява, че страните, чрез свои представители, са контактували във връзка
с договора на посочените в същия електронни адреси, съотв.
от страна на ищеца –инж. Диана Й., а от страна на ответника-М.Т., който е
изпратил от електронния адрес на ответника, посочен в договора и копие на проформа фактурата, представена от ищеца по делото.От
трудов договор № 6/18.06.2018г. се установява, че в този период е съществувало трудово
правоотношение между ищеца и Диана Й..От заключението по назначената СИЕ,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и отговарящо на
поставените задачи, както и от разясненията на вещото лице в съдебно заседание
се установява, че фактура № 1798/31.07.2018г. да сумата от 10 000лв. с ДДС
е отразена в счетоводството на ответника и е включена в дневниците за продажби
по ЗДДС, с посочено име на конрагента „АТА ДИЗАЙН”
ЕООД, вид на стока/услуга-аванс по договор и е ползван данъчен кредит от
ответника.В съдебно заседание вещото лице уточнява, че сумата е отразена като
получена по договор и е ползван данъчен кредит от ответника, но не е посочено
по кой договор е плащането, като управителят на ответното дружество не е
представил друг договор, в изпълнение на който
да е постъпило това плащане.
При така
установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:Паричната
претенция на ищеца е за връщане на сумата от 10 000лв. с ДДС, даден на отпаднало
основание аванс след едностранното разваляне на договор за изработка,
обоснована с твърдения за пълно неизпълнение на уговореното от ответника.Основният
спор по делото е за това дали между двамата търговци е бил сключен договор за
изработка с предмет доставката и монтажа на Част ОВ за обект Професионална
гимназия по горско стопанство и дървообработване „Сава Младенов” в гр.Тетевен, съгл.
техническа спецификация на Община Тетевен, като срокът за изпълнение е уговорен
до 05.09.2018г. и дали точно по този договор ищецът е извършил авансово плащане
на стойност общо 10 000лв. с ДДС, като в тази връзка, съдът приема
следното: Договорът за изработка по принцип е неформален, като по тази причина сключването
му може да бъде установено с всички допустими доказателства. В случая страните
не спорят за това, че представения по делото договор не е подписан от
управителя на ответното дружество, като първоначалните възражения на ответника
са точно в тази връзка, а именно-че договорът не е подписан от управителя, а
едва в хода на процеса ответникът твърди, че такъв договор не е сключван, което
съдът приема като негова защитна позиция. От съдържанието на договора, както и
от представената на хартиен носител кореспонденция между страните, разменена между
инж. Диана Й.-за възложителя и от М.Т. за изпълнителя, в която се съдържа и
копие на проформа фактурата, подписана от ответника,
съдът приема за установено, че е налице сключен договор между двамата търговци.
Относно договарящия за ответника М.Т., макар да липсват данни същият да е бил
надлежно упълномощен от ответника, съдът приема за основателни доводите на
ищцовата страна за конклудентно потвърждаване на
извършените от Т. действия без учредена представителна власт от ответника по
см. на чл. 301 от ТЗД, поради следното: от заключението по назначената СИЕ
съдът приема за безспорно установено, че извършените плащания по двете фактури
от страна на ищеца са подписани от ответника и надлежно осчетоводени от него с
посочено основание „договор” и контрагент- ищцовото
дружество, като при липса на данни между страните да е бил налице сключен и
друг договор, следва да се приеме, че плащането е получено и осчетоводено от
ответника именно по този договор.На следващо място по делото липсват
доказателства за това ответникът да е оспорил валидността на договора веднага
след узнаването му, който момент съдът приема най-рано да е настъпил при
осчетоводяване на фактурите, нито веднага след получаване на нотариалната
покана от ищеца, при което следва да се приеме, че ответникът е потвърдил извършените
действия по сключване на процесния договор без представителна
власт, като не се е противопоставил веднага след осчетоводяване на плащанията
на ищеца, по които е използвал и данъчен кредит.В този смисъл е и
последователната съдебна практика- решение № 42 по т.д.№ 593 / 2009
год. на ВКС,ІІ т.о. ,решение № 44 по т.д.№ 447 / 2008 год. на ВКС, ІІ т.о. ,
решение № 46 по т.д.№ 454 / 2008 год. на ВКС, ІІ т.о., решение № 109 по т.д.№
465 / 2010 год. на ВКС,ІІ т.о. , решение № 228 по т.д.№ 3697 / 2013 год. на ВКС,
І т.о. , решение № 166 по т.д.№ 991 / 2009 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.
Независимо
от разпределената от съда доказателствена тежест с
определение по чл. 140 от ГПК, както и дадените в съдебно заседание указания на
ответника по реда на чл. 146,ал.2 от ГПК, същият не е ангажирал никакви
доказателства освен за това да се е противопоставил на сключването на договора
незабавно след узнаването, респ. да е налице друг договор между страните, а
също и такива за изпълнение на уговореното в определения срок, поради което
следва да се приеме, че ответникът е бил неизправна страна по договора. Съгласно
разпоредбата на чл. 55,ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо на отпаднало основание
е длъжен да го върне. Доколкото в случая е налице пълно неизпълнение на
договора от страна на ответника в уговорения срок, съдът приема, че с
получаването на нотариалната покана на ищеца за едностранното разваляне на
договора, на осн. чл. 87,ал.1 от ЗЗД и изтичане на
предоставения едноседмичен срок за изпълнение, ответникът не е предприел
действия да върне получената на отпаднало основание сума от 10 000лв.,
обуславящо извод, че предявения иск е основателен и доказан и следва да се уважи,
като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 000лв.(с ДДС),
платена на отпаднало основание, на осн. чл. 55,ал.1, предл. трето от
ЗЗД.
С оглед изхода от спора, ответникът
следва да заплати на ищеца разноските по делото в размер на 450лв. юрисконсултско възнаграждение, 400лв. платена държавна
такса, 100лв. депозит за вещо лице и 250лв. транспортни разходи за явяване в
съдебните заседания по делото, или общо в размер на 1 200лв., на осн. чл.
78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
„КОЛОР ТРЕЙД” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Търговище, ул.”Граф Игнатиев”, № 1,ет.3,ап.5, представлявано от управителя
Светлин Мирославов Ковачев, да заплати на „АТА
ДИЗАЙН” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул.”Лукашов”, № 8, ап.11, представлявано от управителя Т.А. Ангелова, сумата от 10 000лв.(десет хиляди лв.) с ДДС,
представляваща платен на отпаднало основание аванс по Договор за доставка и
монтаж на част ОВ за обект ПГССД „Сава Младенов” гр.Тетевен № 133/18.07.2018г.,
на осн. чл. 55,ал.1,
пр. трето от ЗЗД.
ОСЪЖДА „КОЛОР ТРЕЙД” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Търговище, ул.”Граф Игнатиев”, №
1,ет.3,ап.5, представлявано от управителя Светлин Мирославов
Ковачев, да заплати на „АТА ДИЗАЙН” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Враца, ул.”Лукашов”, № 8, ап.11,
представлявано от управителя Т.А. Ангелова,
разноските по делото в размер на 1 200лв.(хиляда и двеста лв.), на осн. чл.
78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението пред Окръжен съд Търговище.
Съдия: