Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 118/15.07.2011г., постановено по гр.д. № 846/2011г. Павликенският районен съд е осъдил „Х. Б.” О., да заплати на „М. т.” Е. сумата от 23 885, 04 лв., представляваща цена на пшеница - зърно по стока по фактури № № 218/ 10.12.2009г., 219/ 11.12.2009г. и 220/14.12.2009г., както и сумата от 2225, 88 лв., обезщетение за забава в плащането на цената по горните фактури за времето от предаването на стоката до 05.11.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.11.2010г. до окончателното изплащане. Присъдени са разноски в полза на ищцовата страна. Недоволен от решението е останала ответната страна – „Х. Б.” О., която е подала въззивна жалба чрез управителя В.Л.Х.Ж.Й.М. Жалбоподателят изтъква, че решението е неправилно и е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Необосновано и немотивирано съдът бил приел, че липсвали доказателства за приложимостта на договорената между страните компенсаторна клауза. По делото безспорно било установено, че на жалбоподателя е било отказано право на данъчен кредит в размер на 28 663, 84 лв. по фактури издадени от ищеца „М. т.” Е., в изпълнение на договора за продажба от 01.06.2009г. Това се дължало на бездействие от страна на ищеца, тъй като същият не е съдействал на органите по приходитÕ да бъде установен произхода на стоката от предходния му доставчик. Неясни били доставчиците, от които ищецът бил закупил продадената на жалбоподателя стока. С оглед на изложеното се претендира, че компенсаторната клауза е произвела действие, поради което ответното дружество не дължи претендираната сума, тъй като същата се явява погасена чрез прихващане. Прави се искане решението на районният съд да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски. В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК не е депозиран отговор по въззивната жалба. В съдебно заседание се претендират разноски. Съдът, след преценка на доводите, изложени от страните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд служебно провери валидността и допустимостта на обжалваното решение и приема, че решението е валидно и допустимо изцяло. С предявяването на процесната претенция ищецът - въззиваем иска да се осъди ответника – въззивник да му заплати сумата от 23 885, 04 лв., представляваща стойността на доставено зърно по фактури № № 218/ 10.12.2009г., 219/ 11.12.2009г. и 220/14.12.2009г., както и сумата в размер на 2225, 88 лв., представляваща дължима лихва в плащането по посочените фактури за периода от датата на издаването на всяка от тях до 05.11.2010г. Ищецът твърди, че на 01.06.2009 г. е сключил с „Х. Б.” О. договор за продажба на пшеница и царевица, по сила на който се задължил да прехвърли собствеността върху посочената стока на ответното дружество при уговорени условия. Ищецът твърди, че е изпълнил своите задължения като е доставил на ответника количества зърно, за които са издадени процесните фактури, съставени са кантарни бележки и приемо – предавателни протоколи. Въпреки това ответното дружество не заплатило цената на доставената стока, каквото задължение имало според чл. 8 от договора и чл. 327 ТЗ. Поради изпадането си в забава дължи и обезщетение по всяка една от фактурите в периода от съставянето им до 05.11.2010г. в размер за всяка от тях, както следва: 648, 37 лв., 722, 14 лв. и 855, 37 лв. В отговора си на исковата молба, ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Не спори, че договора за продажба от 01.06.2009г. е сключен между страните и че посоченото в трите процесни фактури количество зърно му е доставено. Заявява обаче, че с влязъл в сила ревизионен акт му е отказано право на данъчен кредит по 12 броя фактури, издадени през месец юни 2009г. от „М. транс” Е., поради което е влязла в сила клаузата на чл. 3 от договора за продажба. Въз основа на нея ответникът е направил изявление за извънсъдебно прихващане, което е достигнало до ищцовото дружество. В условията на евентуалност прави възражение за събедно прихващане на сумата от 28 663, 84 лв. /непризнат данъчен кредит/ с претендираните суми, които са общо в размер на 26 114, 66 лв. От фактическа страна между страните не се спори, че същите са търговци по смисъла на чл. 1 ал. 2 ТЗ, че се намират в трайни търговски взаимоотношения и че се сключили договор за продажба на зърно от 01.06.2009г. Съдържание на този договор също не се оспорва, включително и чл. 3 от него, съгласно който, в случай, че с действието си и/или бездействието си продавачът /ищец/ стане причина на продавача /следва да се разбира купувача/ да му бъде отказано право на данъчен кредит от органите на приходите с ревизионен акт, продавачът се задължава да заплати на купувача /ответник/ размер на непризнатия данъчен кредит. От представените по делото писмени доказателства – фактури, кантарни бележки, приемо – предавателни протоколи, а това не е и спорно, се установява, че на ответното дружество са доставени общо 86 540 кг. пшеница при цена на килограм 0, 23 лв. на обща стойност 23 885, 04 лв. с ДДС. Не се спори, че ответното дружество не е заплатило цената на доставеното количество пшеница посочена в трите фактури. От ревизионен акт № 40900712/03.02.2010г. на ТД на НАП В. Т. е видно, ¸е по 12 броя фактури издадени от „М. т.” Е. през месец юни 2009г. за извършени доставки на „Х. Б.” О., на последното дружество е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 28 663, 84 лв. Освен тази сума жалбоподателя следва да внесе и сумата от 1858, 82 лв., представляваща лихва за просрочие. От ревизионния акт става ясно още, че според представена справка за стоковия поток доставчик на „М. т.” Е. по 12 броя фактури е „С. к.” О.. Последното дружество за част от продаденото на ищеца количество пшеница – 215 тона представя фактура за закупуване от „Р.И.” О., която обаче не е отразена в подаваните до НАП дневници за продажби на това дружество. За останалото количество продадена пшеница на ищеца, „С.к.” О. не представя доказателства за произход. При това положение органа по приходите е приел, че относно „С.к.” О. липсват доказателства, които да доказват реалността на извършените доставки, с оглед на което е отказал право на данъчен кредит. Ревизионният акт не е обжалван в законовия срок и е влязъл в сила. С писмо с изх. № 21/23.02.2010 г. ответникът е уведомил ищеца, че на основание чл. 103 ЗЗД и чл. 3 от договора за продажба от 01.06.2009г. извършва прихващане на сумата от 30 522, 66 лв., представляваща непризнат данъчен кредит включително и лихви за просрочие с дължимите от „Х. Б.” О. суми по процесните три броя фактури общо в размер на 23 885, 04 лв. Въз основа на идентична фактическа обстановка, която се споделя от въззивната инстанция, районния съд е направил своите правни изводи, които се явяват логични и обосновани. Въз основа на събраните по делото доказателства правилно районният съд е отчел, че отношенията между страните по делото са възникнали и се уреждат по правилата на търговската продажба. Този договор е двустранен, възмезден, консенсуален, комутативен и има облигаторно – вещно действие. Продажбата е комутативен договор, защото страните са наясно с насрещните си задължения още към момента на сключване на договора. Две са основните задължения за продавача: да прехвърли на купувача собствеността върху продадената вещ и да му предаде същата. Две основни задължения има и купувачът: да заплати цената на закупената вещ и да получи тази вещ. В конкретния случай съвкупната преценка на събраните доказателства, а това не е и спорно по делото, налага извода, че продавачът – ищец е изпълнил своите задължения като е прехвърлил собствеността върху общо 86 540 кг. пшеница и е предал тази стока на представител на купувача респ. последният я е получил. Получаването на стоката, доколкото в отношенията между страните не е договорено друго е породило насрещното задължение на купувача за плащане на цената, която в случая възлиза общо на 23 885, 04 лв. По делото ответникът по иска, в чиято тежест е да докаже извършено плащане, не само не навежда такива твърдения и не представя доказателства за това, но и не спори, че не е извършил плащане по процесните три броя фактури. С оглед на гореизложеното ищцовата претенция, с която се търси изпълнение на договорното задължение за заплащане на цената следва да бъде уважена в пълния претендиран размер от 23 885, 04 лв. Основателността на главната претенции води до основателност и на акцесорната претенция по чл. 86 ал. 1 ЗЗД, доколкото ответното дружество не е изпълнило задължението си за плащане своевременно т.е. в момента на получаване на стока. По тези причини „Х. Б.” О. е изпаднало в забава и дължи обезщетение за вреди от неточното неизпълнение, във времево отношение, на това си задължение. Това обезщетение за забава се явява доказано и по размер за всяка от трите процесни фактури съответно за сумата от 648, 37 лв., 722, 14 лв. и 855, 37 лв. или общо 2225, 88 лв. С оглед на изложеното, съдът следва да се занимае с направеното материално – правното възражение за прихващане, основано на чл. 3 от процесния договор за продажба, както и с направеното в условията на евентуалност съдебно възражение за прихващане. Според настоящият решаващ състав на окръжния съд, същите се явяват неоснователни и недоказани. Клаузата на чл. 3 от договора за продажба от 01.06.2009г. въвежда договорна отговорност за продавача, ако са налице предвидените там условия. По делото се доказа, че част от тях са налице, а именно на купувача е отказано право на данъчен кредит от органите по приходите с влязъл в сила ревизионен акт. Не се доказа обаче, че продавачът – ищец със свое действие или бездействие е станал причина за това. Ищцовото дружество е положило необходимата грижа, за да се снабди с нужната документация за произхода на процесната пшеница от своя доставчик „С.к.” О. и за реалното извършване на тази доставка. Видно от представения ревизионен доклад ищецът е оказал пълно съдействие на приходната агенция като е представил при извършената насрещна тази документация. Обстоятелството, че доставчикът на ищеца не е представил, според органа по приходите, надлежни доказателства, че реално е придобил стоката от своя доставчик „Реал Инс” О., поради което е отказано право на данъчен кредит на ответното дружество не може да породи отговорността по чл. 3 от договора за ищеца по делото. Противното би означавало продавачът – ищец да понесе отговорност за действия респ. бездействия на трети лица, каквото задължение той, нито е поемал, нито му се следва по закон. Причината, поради която е отказано правото на данъчен кредит в случая не се дължи на бездействие на ищеца по делото, каквото оплакване прави жалбоподателя. Възраженията му, че за да бъде отказано право на данъчен кредит е релевантно единствено и само поведението на прекия доставчик не оборва горните изводи на съда, а се явява в тяхна подкрепа. От друга страна, целения с това възражение ефект би се постигнал в едно производството по обжалване на ревизионния акт, каквото обаче не е проведено по инициатива на ревизираното дружество. От изложеното следва, че не е налице насрещно и изискуемо вземане на купувачът – ответник по отношение на продавача, за поради действие направеното компенсаторно изявление, поради което последното се явява неоснователно и недоказано. До същите правни изводи и краен резултат по спора е достигнал Павликенският районен съд с обжалваното решение, което като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, а въззивната жалба да се остави без уважение като неоснователна. Въззивният съд не дължи произнасяне по въпроса за разноските в настоящото производство, тъй като такива въпреки, че се претендират от ответник жалбата не са представени доказателства за извършването им. По отношение на разноските пред първата инстанция районният съд се е произнесъл в решението си. Водим от горното и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 118/15.07.2011г., постановено по гр.д. № 846/2010г. по описа на Павликенския районен съд Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република Б., в месечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |