№ 230
гр. Сливен, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на четвърти юли през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христина З. Марева
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело №
20232200100202 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подписана от адв. М. Г.
като пълномощник на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с която са предявени против Т. К. П.
осъдителни искове, за заплащане на сумата 160 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане,
като главницата представлява изплатено от застрахователя обезщетение на
увредени лица по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“,
за причинени неимуществени вреди, настъпили в ПТП на 02.02.2016 г.,
настъпило по вина на ответника при управление на МПС, без да притежава
необходимата правоспособност и под въздействието на алкохол.
Ищецът - ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ******* твърди, че е изплатил на
основание чл. 429 КЗ, по щета № ******* от 30.04.2018г. и щета № ******* от
30.04.2018, обезщетение за неимуществени вреди, в общ размер на 160 000 лв.,
на наследниците на загиналата при ПТП Я. И. С., ЕГН **********, настъпило
на 02.02.2016 г., в гр.Сливен.
С влязла в сила Присъда по НОХД № 266/2016 г. по описа на Окръжен
съд Сливен водачът на л. а. „Опел", модел „Вектра", с рег. № ******* - Т. К.
П., е бил признат за виновен в това, че на 02.02.2016 г. около 20:00 ч., в гр.
Сливен, при управление на посоченото МПС, поради движение с
несъобразена скорост по бул. ******* в гр. Сливен, в посока от север на юг,
със скорост на движение от около 83 км/ч., изгубил управление на
автомобила, ударил Я. И. С., след което напуснал местопроизшествието, без
да уведоми органите на реда за настъпването на ПТП. Движението се е
осъществявало в тъмната част на денонощието, при суха пътна настилка и
осветен пътен участък, както и при движение на къси светлини на фаровете.
Опасната зона за спиране на автомобила при определената скорост на
1
движение е била около 66 м. В същия момент в края на автобусен джоб се
намирало детето Яна С. - на 13 години, което е предприело косо пресичане на
платното напречно. В момента на навлизане на детето на платното
автомобилът се е намирал на разстояние 87 м. от мястото на удара. Водачът на
лекия автомобил ОВ не е възприел навлязлото на платното за движение дете,
като това най вероятно се е дължало на отклоняване на внимание, посочено в
неговите свидетелски показания. При това движение на автомобила и детето,
настъпил удар в лявата лента на дясната половина на платното между челната
лява част на автомобила и дясната странична повърхност на детето. При удара
детето е изтласкано напред и леко надясно и е паднало, като се е протрило по
терена. Автомобилът е спрял след зоната на разположение на детето и в
лявата лента, но след това водачът е напуснал мястото на ПТП.
В резултат на настъпилия удар била причинена смъртта Я. И. С..
Наследниците й се обърна към ЗД „БУЛ ИНС“ АД за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 429 КЗ и по
образуваната щета № *******/30.04.2018г. и щета № *******/30.04.2018 г.
било сключено споразумение, въз основа на което било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на общо 160 000 лв.
С извършеното плащане на двете застрахователно обезщетения в полза
на наследниците на загиналото лице Я. И. С., ЗД „БУЛ ИНС“ АД встъпило в
правата на удовлетворените кредитори (увредени лица) срещу прекия
причинител на вредите, поради което и има право да получи от виновния
водач по обратен ред платеното застрахователно обезщетение, заедно с
платените лихви, когато водачът е управлявал МПС без да има необходимата
правоспособност, под въздействието на алкохол или е избягал от
местопроизшествието, като в случая е налице последното посочено
основание.
Ответникът бил поканен да възстанови платеното от ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
но и до днес лицата не са погасили задължението си.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК назначеният на основание чл. 47, ал. 6 ГПК
на ответника Т. П. К. особен представител - адв. Н. П., е подал отговор, с който
оспорва предявените искове по размер. Твърди се, че размерът на изплатените
обезщетения не е съобразен с принципа за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД.
Поддържа се възражение за съпричиняване. Твърди се, че за поведението
на пострадалата Я. И. С. като малолетна и съгласно чл. 48, ал. 1 ЗЗД отговарят
нейните родители. Пострадалата като пешеходка е пресичала на място, което
не е било обозначено като пешеходна пътека и е предприела внезапно
пресичане на пътното платно, тичайки и без да се огледа, с което нарушила
правилата за движение по чл. 113 и чл. 114 ЗДвП. Развити са подробни правни
доводи и съображения в тази насока.
Претендира се възнаграждение, което да не е редуцирано съгласно чл.
47, ал. 6 ГПК.
2
Въз основа на събраните по делото доказателства, относими към
релевантните факти по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
С присъда № 4 от 17.02.2017 г. по НОХД № 266/2016 г. по описа на
Сливенски окръжен съд, подсъдимият Т. К. П., ЕГН ********** е бил признат
за виновен в това, че на 02.02.2016 г. на бул.“*******“, в гр. Сливен, при
управление на лек автомобил „ОВ“ с рег. № *******, нарушил правилата за
движение по чл. 20, ал. 2, изр .2 ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“ и по чл. 21, ал. 1 ЗДвП – „При избиране скоростта на движение
на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч – за категория „В“, в населено място – 50 км/ч”
и по непредпазливост причинил смъртта на Я. И. С., ЕГН **********,
настъпила на 08.02.2016 г., след което избягал от местопрестъплението,
поради което и на основание чл. 34,3 ал. 3, предл. 4, б. “б“, предл. 1, вр. ал. 1,
б. “в“, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 54 му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от четири години, което да изтърпи при първоначален ОБЩ
режим, като е бил оправдан по обвинението за допуснато нарушение на
Правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП.
Не се оспорва и се установява от представения препис на
застрахователна полица № 02115001042694, че по отношение на МПС „ОВ“ с
рег. № *******, е имало сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, валидна за периода 13.04.2015 г. –
12.04.2016 г.
Не се оспорва от назначения особен представител и по делото се
установява от представените с исковата молба 2 бр. споразумения от
18.07.2018 г., че И. С. А., ЕГН ********** и М. Н. Н., ЕГН **********, и
двамата от гр. Сливен, са родители на пострадалата Я. И. С., в което им
качество, въз основа на сключените със застрахователя – ищец по делото,
споразумения, по преписки по щета № *******/30.04.2018 г. и щета №
*******/30.04.2018, с 8 бр. преводни нареждания, са изплатени договорените
обезщетения от по 80 000 лв. на всеки от родителите – общо 160 000 лв. В
качеството си на родители и увредени от смъртта на пострадалата Я. И. С., И.
С. А. и М. Н. Н. са участвали като частни обвинители в наказателното
производство по НОХД № 266/2016 г. по описа на Сливенски окръжен съд.
По делото не са представени доказателства относно конкретните
преживявания на скръб и душевни страдания от родителите на пострадалата.
Същевременно, липсва възражение от ответника за съществували лоши
отношения между пострадалата и нейните родители, които да са я изоставили,
да не са се грижили за нея или да са я злепоставяли.
С връчена на 16.08.2019 г. писмена покана, ответникът е бил поканен да
заплати на застрахователя сумата от 160 000 лв. – изплатени на увредените
лица обезщетения за неимуществени вреди, като по делото няма
3
доказателства за извършено от ответника плащане.
От заключението по назначената САТЕ, изготвено от в. л. маг. инж. В. Х.
У., във връзка с въведеното от особения представител възражение за виновно,
допринасящо за настъпване на вредоносния резултат поведение от страна на
пострадалата, се установява следното:
Лекият автомобил ОВ, управляван от водача - Т. П., се е движил в
тъмната част на денонощието, по осветен пътен участък, както и при
движение на къси светлини на фаровете, по бул. ******* в гр. Сливен, в
посока от север на юг, със скорост на движение от около 83 км/ч. Движението
се е осъществявало в тъмната част на денонощието, при суха пътна настилка и
осветен пътен участък, както и при движение на къси светлини на фаровете.
Опасната зона за спиране на автомобила при определената скорост на
движение е била около 71 м.
Видимостта не е била ограничена.
В същия момент на левия бордюр и в края на автобусен джоб се е
намирала пострадалата Яна И.а С., тогава на 13 години, която е предприела
пресичане на платното напречно. В момента на навлизане на детето на
пътното платно автомобилът се е намирал на разстояние 66 m от мястото на
удара.
При това движение на автомобила и детето е настъпил удар в лявата
лента на дясната половина на платното, между челната лява част на
автомобила и дясната странична повърхност на детето. При удара детето е
изтласкано напред и леко наляво и е паднало, като се е протрило по терена.
Автомобилът е спрял след зоната на разположение на детето и в лявата лента.
В резултат на настъпилия удар, на детето са били причинени несъвместими с
живота травми, в резултата на които е настъпила смъртта на детето, шест дни
по-късно – на 08.02.206 г.
Водачът на автомобила Опел е имал техническата възможност да
възприеме детето към момента на навлизането му на платното за движение, в
който момент автомобилът се е намирал на разстояние от 66 м., което е по-
малко от опасната зона за спиране на МПС. При своевременно възприемане на
опасността и при предприето своевременно спиране обаче автомобилът би
забавил движението си по-рано и двата обекта биха се разминали. Водачът е
възприел опасността на разстояние за закъснение, в момент, в момент, в който
се е намирал на около 22 м. преди мястото на удара, което означава, че той е
закъснял с реакцията. Времето му на закъснение е 1,9 сек., съобразно което
водачът е имал техническата възможност да предотврати ПТП, ако е бил
предприел спиране към момента на възникване на опасността, съвпадащ с
момента на навлизане на детето на платното за движение.
Детето, от своя страна, е имало техническата възможност да възприеме
приближаващия автомобил, неговата скорост на движение и положение и при
съобразяване на мислената траектория на движение на приближаващия
4
автомобил, да предотврати удара, като се въздържи от пресичане на пътното
платно. Видно от изготвената към заключението мащабна скица, детето е
предприело пресичане на пътното платно и ударът е настъпил на място, на
което не е имало пешеходна пътека.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
предявеният иск е частично основателен – до размера на сумата от 144 000 лв.,
над който размер и до размера от 160 000 лв., предявените искове следва да се
отхвърлят.
Предявените от застрахователя – ЗД „БУЛ ИНС“ АД регресни права,
намират своето основание по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, която разпоредба
предвижда, че застрахователят има право да получи от виновния водач
платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай
тежестта на доказване носи виновният водач. Във връзка с това, основанието
на регресното право е обвързано априори от наличието на основателно
изплатено застрахователно обезщетение по чл. 432, ал. 1 КЗ, в полза на лице,
което е претърпяло вреди във връзка с виновното поведение на водач на МПС,
за чиято гражданска отговорност е имало сключена валидно и действаща към
момента на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“, като размерът на
обезщетението следва да е съобразен с принципа за справедливост, установен
от нормата на чл. 52 ЗЗД, в съответствие с критериите, разяснени в
задължителната съдебна практика – ППВС № 4/1968 г.
Липсва спор в настоящото производство относно наличието на
основание по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение в
полза на И. С. А.и М. Н. Н., и двамата от гр. Сливен, като родители на
пострадалата Я. И. С. – на 13 години, чиято смърт е настъпила на 08.02.2016 г.
в пряка причинно следствена връзка с виновно причиненото от водача на л. а.
„ОВ“ с рег. № ******* ПТП на 02.02.2016 г. По въпроса относно деянието,
неговата противоправност и вината на водача на МПС, съдът е обвързан на
основание чл. 300 и чл. 413, ал. 2 НПК, от влязлата в сила присъда № 4 от
17.02.2017 г. по НОХД № 266/2016 г. по описа на Сливенски окръжен съд, с
която подсъдимият Т. К. П. е бил признат за виновен в това, че на 02.02.2016 г.
на бул. “*******“, в гр. Сливен, при управление на лек автомобил „ОВ“ с рег.
№ *******, нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр .2 ЗДвП –
„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението“ и по чл. 21, ал. 1 ЗДвП – „При
избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч – за
категория „В“, в населено място – 50 км/ч” и по непредпазливост причинил
смъртта на Я. И.а С., ЕГН **********, настъпила на 08.02.2016 г., след което
5
избягал от местопрестъплението, поради което и на основание чл. 34,3 ал. 3,
предл. 4, б. “б“, предл. 1, вр. ал. 1, б. “в“, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 54 му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години, което да
изтърпи при първоначален ОБЩ режим, като е бил оправдан по обвинението
за допуснато нарушение на Правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 1
ЗДвП. С оглед на така влязлата в сила присъда, обхващаща като
квалифициращ и съставомерен признак на резултатното престъпление
обстоятелството, че водачът е избягал от местопроизшествието, несъмнено в
настоящото производство е установено и предвиденото в чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ
основание на предявеното от застрахователя регресно право.
При безспорна активна легитимация по чл. 432, ал. 1 КЗ в настоящото
производство не се оспорва и е установено съобразно изложеното по-горе, че
застрахователят е изплатил по споразумения от 18.07.2018 г. обезщетение за
неимуществени вреди на И. С. А. и М. Н. Н. застрахователни обезщетения за
неимуществени вреди, в размер на по 80 000 лв. за всеки от двамата или общо
160 000 лв.
В настоящото производство, спорните въпроси са свързани със
законосъобразното определяне на размера на дължимото обезщетение за
причинените на И. С. А.и М. Н. Н. като родители на пострадалата Я. И.а С.
неимуществени вреди, съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и
при съобразяване наличието на съпричиняващо поведение от страна на
пострадалата, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Правото на родителите на пострадалата да получат обезщетение като
увредени от нейната смърт, произтича от закона – чл. 493а, ал. 3 КЗ. Това им
право, би могло да бъде изключено при наличие на доказателства, че не са
полагали грижи за пострадалата като свое дете, че не са я издържали, че са я
изоставили, че отношенията помежду им са били дълбоко разстроени и е
липсвала синовна привързаност (т. III от Постановление № 4 от 25.V.1961 г.,
Пленум на ВС) в каквато насока по делото няма данни, а и не са въвеждани
твърдения. При липсата на доказателства относно конкретни факти и
обстоятелства от живота на пострадалата и нейните родителите, както и
преживяванията ми, свързани с причинената загуба, съдът намира, че
обезщетението следва да се определи според моралните норми и
народопсихология в България и в съответствие с обичайната и типична
привързаност между родители според тяхното 13-годишно дете – възраст
отличаваща се с началото на пубертета, през които психосоциален етап на
развитие протичат интензивно редица психични процеси, свързани със
съзряването, самоопределянето на личността, със съществена и значима роля
на родителите в този процес, съответно – с очакванията и надеждите на
последните за реализацията им като родители. Съобразно това, съдът намира,
че размерът на изплатените обезщетения – от по 80 000 лв. на всеки от
двамата родители съответства на справедливостта и реципрочно свързания с
нея принцип, обезщетението да не води до неоснователно обогатяване.
6
Предвид гореизложеното, възражението на особения представител на
ответника - за определяне на размера на дължимото обезщетение от
застрахователя по повод отправените му по реда на чл. 380 КЗ претенции и
сключените въз основа на тях споразумения от 18.07.2018 г., е неоснователно.
Основателно е обаче, възражението за наличие на основанието по чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, за намаляване размера на дължимите обезщетения, поради
наличието на причинноследствена връзка между поведението на
пострадалата, като такова, което е създало предпоставки за възникване на
произшествието на 02.02.2016 г.
Приносът за настъпване на вредоносния резултата е само онова
конкретно поведение на пострадалия, без което не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като
неблагоприятен резултат.
Установява се от заключението по назначената в настоящото
производство САТЕ, изготвено от в. л. В. Хр. У., че пострадалата е имала
възможност да възприеме приближаващото МПС и неговата скорост,
Съответно е имала възможност да предотврати настъпването на ПТП при
съобразяване на задължението си като пешеходец, произтичащо от нормата на
чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, в редакцията на нормата съгласно изм. ДВ, бр. 51 от
2007 г. - преди да навлязат на платното за движение, пешеходците са длъжни
да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни
средства и с тяхната скорост на движение, да не предприема пресичане.
Правото на пешеходците за пресичане извън определените за целта
места не е абсолютно и преди предприемането на пресичане, за тях не
съществува установено от закона предимство. Законът не забранява на
пешеходците да пресичат платното за движение извън определените за целта
места - чл. 113, ал. 2 от ЗДвП, но на това им право не съответства задължение
на водачите на пътни превозни средства да ги пропуснат. Включително при
абсолютен характер на правото на пешеходеца да предприеме пресичане на
определено за целта място, при неизпълнение на задължението да се съобрази
с общите ограничения и забрани по чл. 113, ал. 1, т. т. 1, 2 и 4 и чл. 114, т. т. 1 и
2 от ЗДвП, при допуснати от водача на МПС нарушения на правилата за
движение, свързани с избирането на скоростта и задължението за намаляване
и при необходимост – спиране, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 2
ЗДвПи, е налице съпричиняване (в този смисъл – т. 6, б. „а“, „в“ и „г“ от
Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г.,
ОСНК, докладчик съдията Спас Иванчев) и дължимото обезщетение съгласно
чл. 51, ал. 2 ЗЗД подлежи на намаляване.
Основателен е доводът изтъкнат в отговора на исковата молба, че
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД намира приложение в случаите, когато и
пострадалото при злополуката малолетно или непълнолетно дете е
допринесло за настъпването на вредоносния резултат, поради неупражнен
върху него от родителите му надзор и подходящ контрол върху поведението.
7
Отговорността произтича от установения в чл. 47, ал. 2 вр. чл. 48, ал. 1 ЗЗД
принцип, че за вредите, причинени от неспособния да отговаря, каквито са
малолетните деца, а такава е била и пострадалата Я. Ил. С., отговарят лицата,
които е следвало да упражняват надзор, като отговорността се изключва, само
ако последният обективно не е имал възможност да предотврати настъпването
на вредите.
В посочената хипотеза на намаляване на обезщетението при
съобразяване нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, наличието на вина е ирелевантно
като предпоставка. Същественото е наличието на причинно-следствена връзка
между конкретното поведение, създаващо предпоставки или допринасящо за
настъпилата вреда като последица от това поведение на увредения, когато той
е дееспособния, съответно – упражняващия надзор. В този смисъл е
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС, докладчик Р. С.,
принципите на което са възприети и доразвити в Тълкувателно решение № 1
от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК, докладчик съдията В. А. –
по т. 7.
Пострадалото малолетно дете – на 13 години, е било без осигурен от
родителите надзор върху поведението му, при това в тъмната част на
денонощието. Въведеното в тази насока твърдение с връчения на ищеца
препис от отговора на исковата молба, включено и в предявения на основание
чл. 140, ал. 3 и чл. 146 ГПК доклад от съда, не е оспорено от ищеца с
подадените молби във връзка проведените открити съдебни заседания, в които
не е взел участие представител на ищеца.
За родителите на пострадалата Я. Ил. С., като малолетна към момента на
настъпване на процесното ПТП на 02.02.2016 г. е произтичало задължение от
закона – чл. 125, ал. 3 СК, за осигурява на постоянен надзор по отношение на
малолетното си дете, особено в тъмната част на денонощието, когато е
настъпило и ПТП на 02.02.2016 г. Съответно, когато от поведението на детето,
по отношение на което родителите не са осъществили постоянен надзор и в
резултата на това са произтекли вреди за самото дете, дължимото им се
обезщетение следва да бъде намалено съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в
съответствие с приноса на поведението на детето за настъпване на вредата.
Във връзка с горното, като съобразява произтичащото от нормата на чл.
116, ал. 1 ЗДвП задължение на водача на МПС - да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към децата, като съобразява и
изясненото от заключението на в. л. В. Хр. У. обстоятелство, че при
своевременно предприемане на намаляване на скоростта или при движение
със съобразена с ограниченията за населено място скорост, автомобилът и
детето биха се разминали, съдът намира, че приносът за настъпване на ПТП,
поради предприетото от детето пресичане на пътното платно при
несъобразяване с приближаващия се автомобил и неговата скорост, е
незначителен – не повече от 10 %. В съответствие с това, дължимото се
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от родителите на
8
загиналото в ПТП на 02.02.2016 г. в гр. Сливен дете е следвало да се намали с
по 8 000 лв. и да се изплати в размер на по 72 000 лв. на всеки от тях или общо
– 144 000 лв. Над този размер, предявеният от застрахователя иск по чл. 500,
ал. 1, т. 3 КЗ е неоснователен, поради липсата на основание за изплащане на
обезщетение, без да се съобразят обстоятелствата, водещи до приложението
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 47, ал. 2 ЗЗД и чл. 125, ал. 3 СК.
Предвид гореизложеното, предявените искове следва да се уважат до
размера от общо 144 000 лв., заедно със законната лихва като акцесорно
вземане, което се претендира считано от подаване на исковата молба.
Съразмерно на уважената част от предявените искове, ответникът следва
да бъде осъден за заплати сторените от ищеца разноски – 5 760 лв. от
заплатената държавна такса и 4 972.50 лв. – заплатено възнаграждение за
особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, както и сумата 11 700 лв. от
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 6
ГПК във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 5 ГПК, ответникът, който е осъден и не е
освободен от задължение за заплащане на разноски, следва да заплати в полза
на съда сумата от 360 лв., за заплатено на в. л. възнаграждение от бюджетните
средства на съда, като на същото основание ищецът следва да бъде осъден да
заплати – 40 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. К. П., ЕГН **********, с последен известен настоящ
адрес на територията на Република България: *******, да заплати на ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: *******, чрез
пълномощника - адвокат М. И. Г., вписан в САК; Съдебен адрес: *******, по
предявения на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ иск сумата 144 000 лв. (сто,
четиридесет и четири хиляди лева), заедно със законна лихва, върху тази сума,
считано от 07.06.2023 г., до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ иск от ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: *******,
чрез пълномощника си адвокат М. И. Г., вписан в САК; Съдебен адрес:
******* против Т. К. П., ЕГН **********, с последен известен настоящ адрес
на територията на Република България: ******* иск за заплащане на сумата,
представляваща разликата над размера от 144 000 лв. до пълния предявен
размер от 160 000 лв., както и предявения иск за законната лихва върху
отхвърлената част от предявения иск, като неоснователни.
9
ОСЪЖДА Т. К. П., ЕГН **********, с последен известен настоящ
адрес на територията на Република България: *******, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: *******, чрез пълномощника - адвокат М. И. Г.,
вписан в САК; Съдебен адрес: ******* сумата 22 432.50 лв. (двадесет и две
хиляди, четиристотин, тридесет и два лева и 50 ст.) деловодни разноски пред
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Т. К. П., ЕГН **********, с последен известен настоящ
адрес на територията на Република България: ******* да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, в полза на бюджета по сметка на Сливенски
окръжен съд сумата 360 лв., (триста и шестдесет лева) за заплатени от
бюджета на съда разноски на основание чл. 83, ал. 1, т. 5 ГПК!
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: *******, чрез пълномощника си адвокат М. И. Г., вписан в САК;
Съдебен адрес: *******, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на
бюджета на съда, сумата 40 лв., за заплатени от бюджета на съда разноски на
основание чл. 83, ал. 1, т. 5 ГПК
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Н. К. П. към АК – Сливен, с рег. № 4648 в
НРПП, с адрес: *******, в качеството му на особен представител на ответника
- Т. К. П., ЕГН **********, по гр. д. № 202/202, назначен от съда на основание
чл. 47, ал. 6 ГПК, определеното от съда възнаграждение, заплатено от ищеца
по сметка депозити на Сливенски окръжен съд възнаграждение, в размер на
5 525 лв. (пет хиляди, петстотин, двадесет и пет лева)
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
10