№ 5147
гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100507061 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на И. К. Ц. срещу решение № 5633/10.04.2023 г.
по гр.д. № 64323/2022 г. по описа на СРС, 48 състав, в частта, с която са уважени
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу жалбоподателя искове с правно
основание 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва: 551,62 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 20.09.2022 г., 58,76 лв., представляваща цена за дялово разпределение
за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.09.2022 г.
до погасяването.
Жалбоподателят - И. К. Ц., твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно. Поддържа, че не е доказано да е изпаднал в забава по отношение на
заплащането на цената на предоставената топлинна енергия, поради което счита, че не
дължи мораторна лихва. Оспорва дължимостта и на сумата за дялово разпределение.
Ето защо, моли решението в обжалваната част да бъде отменено и исковете за
мораторна лихва и цена за услугата дялово разпределение да бъдат отхвърлени.
1
Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалбата и моли
решението на Софийски районен съд да бъде потвърдено. Претендира разноските по
производството пред въззивната инстанция.
Третото лице помагач на страната на въззИ.емото дружество – „Т.С.“ ЕООД, не
подава отговор на предявената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване,
че ответникът И. К. Ц. дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както
следва: 3745,53 лв., представляваща стойността на топлинни енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. №
192685, ведно със законната лихва за периода от 30.09.2022 г. до погасяването; 554,86
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2020 г. до 20.09.2022 г., 58,76 лв., представляваща представляваща цена за
дялово разпределение за периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от 30.09.2022 г. до погасяването, 12,74 лв., представляваща лихва за
забава върху цената за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 20.09.2022
г.
Исковете са уважени частично, като е признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 3723,71 лв. - главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот:
апартамент № 49, находящ се в гр. София, ж. к. *******, ******* с аб. № 192685, за
периода 01.06.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.09.2022 г. до
окончателното изплащане; сумата от 551,62 лв. – мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 20.09.2022 г. и сумата от 58,76 лв. –
главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.09.2022 г. до
окончателното изплащане.
Решението е обжалвано от ответника само в частта, с която е уважен искът за
мораторна лихва върху цената за топлинна енергия, както и в частта, с която е уважен
искът за главница за дялово разпределение.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е правилно.
Спорни пред въззивната инстанция са въпросите относно обстоятелството, дали
2
ответникът е изпаднал в забава по отношение изпълнение на задължението за плащане
на цената на предоставената топлинна енергия и дали се дължи в полза на ищеца цена
за дялово разпределение.
Съгласно общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, действащи в исковия
период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следва да се
посочи в тази връзка, че задълженията за топлинна енергия за периода от м.06.2019 г.
до м.06.2020 г. са включени в обща фактура от 31.07.2020 г., а задълженията за
м.07.2020 г. до м.04.2021 г. – в обща фактура от 31.07.2021 г. С оглед общите условия
на „Топлофикация София” ЕАД, вземанията за заплащане на цената за предоставената
топлинна енергия са изискуеми с изтичане на срока за плащане, както беше посочено -
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от общите
условия на „Топлофикация София” ЕАД), като потребителите изпадат в забава след
изготвяне на изравнителната сметка за съответния период на потребление (чл. 33, ал. 4
от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД). Следователно, моментът на
изискуемостта на вземанията и момента, от който потребителите се считат в забава, не
съвпадат, като по общите условия на „Топлофикация София” ЕАД за изпадане в забава
не е необходимо публикуване на сметките на интернет страницата на доставчика на
топлинни услуги, а потребителите са в забава след изтичане на 45-дневен срок от
издаването на всяка от двете общи фактури.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е налице основание за
„Топлофикация София” ЕАД да претендира и до получава плащане на цената за
осъщественото дялово разпределение. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от
действащите в процесния период общи условия на „Топлофикация София” ЕАД,
потребителите заплащат на доставчика както сумите за потребление на топлинна
енергия, така и сумите за извършване на услугата „дялово разпределение“ от избрания
от тях търговец, като стойността се формира от: 1. цена за обслужване на партидата
на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един
уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3. за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща
допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.
В случая и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото,
въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално извършена за
имота на ответника, поради което претенцията за заплащането е установена в своето
основание. Размерът на претендираната цена за дялово разпределение не е спорен
между страните, поради което искът за главница за услугата „дялово разпределение“
3
правилно е уважен от районния съд.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на Софийски районен съд – правилно в обжалвана част, поради което
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само въззИ.емото дружество има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 100 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждене.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5633/10.04.2023 г. по гр.д. № 64323/2022 г. по
описа на СРС, 48 състав, в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ******* срещу И. К. Ц., ЕГН ********** искове с правно
основание 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва: 551,62 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 20.09.2022 г., 58,76 лв., представляваща цена за дялово разпределение
за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.09.2022 г.
до погасяването.
ОСЪЖДА И. К. Ц., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лв.,
представляваща разноски по производството за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач - „Т.С.“ ЕООД,
на страната на ответника по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4