№ 802
гр. Бургас, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д.Б.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120203872 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на
”*”ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“*“ № 2Б, ет. 3, оф. 1,
чрез адв. * от АК-Бургас, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“*“ № 2Б, ет. 3, оф. 8, против
наказателно постановление № 02-0003532/ 10.08.2021г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – Бургас, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от
Кодекса на труда /КТ/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500
лева за нарушение на чл. 7 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане
на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /НУРКИРСРПУ/.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление поради
допуснати процесуални нарушения, както и поради липса на извършено нарушение.
В съдебно заседание дружеството се представлява от адв. *, която поддържа жалбата и
моли за отмяна на наказателното постановление и доразвива доводите си в писмени
бележки.
За Административнонаказващият орган, се явява юрисконсулт Николова, надлежно
упълномощена, която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното
постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на 11.08.2021 г., а жалбата е депозирана на 18.08.2021
г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Същата
се явява и основателна, като съдът намира за установено следното:
При извършена на 18.05.2021г. проверка на място в офиса на ”*”ЕООД и по документи
на 09.06.2021 г. и 10.06.2021 г., контролни органи на Дирекция „Инспекция по труда“
преценили, че дружеството жалбоподател, в качеството на работодател, е допуснал
1
командироване с цел полагане на труд в Кралство Белгия на лицето * с ЕГН: **********,
без да е сключил допълнително споразумение с работника по чл. 2, ал. 1 от НУРКИРСРПУ.
На 06.07.2021г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение по чл. 7 от НУРКИРСРПУ. Актът е връчен на управителя, които депозирал
обяснения.
Сезиран с акта и преписката към него, административнонаказващият орган е приел за
безспорни установените с акта фактически обстоятелства, поради което е издал обжалваното
постановление, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ е
наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл.
7 от НУРКИРСРПУ.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства, които взаимно се допълват и са
непротиворечиви.
Съдът намира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни
органи. Не са накърнени правата на жалбоподателя, тъй като макар да липсва отразяване на
името на преводач при връчването на АУАН, са депозирани писмени обяснения, което сочи,
че управителят е бил запознат със съдържанието на акта. Независимо от горното, съдът
намира, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН по следните
съображения:
В хода на административнонаказателното производство на дружеството-жалбоподател
е повдигнато обвинение за осъществено от негова страна административно нарушение на
разпоредбата на чл.7 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Посоченият подзаконов
нормативен акт, приет въз основа на изричната законова делегация на чл.121а, ал.8 КТ,
урежда командироването на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.
Предоставянето на услуги от своя страна е дефинирано в разпоредбата на чл.121а, ал.1 КТ, с
която в националното законодателство се въвеждат изискванията на правото на ЕС,
гарантиращи правата на работниците и служителите, чрез които се осъществява
предоставянето на услуги. От текста на посочената норма, както и от допълнителните
пояснения дадени в Мотивите на ЗИД на КТ, с който е въведена, е видно, че територията,
където командированото лице ще извършва работата е само един от критериите за
приложимост на специалните правила за командироване. В допълнение на това дейността
следва да се извършва било по силата на договор между работодателя и ползвателя на
услугите, било в предприятие от същата група. Следователно, за да се приложи специалния
ред на чл.121а, ал.1, т.1 КТ, следва да е налице не просто извършване на работа в друга
държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, а и
престиране на работната сила в рамките на трансгранично предоставяне на услуги. Иначе
казано допълнителните изисквания на Наредбата, в частност относно сключване на нарочно
допълнително споразумение, което да урежда елементи на трудовото правоотношение, са
приложими не просто при командироване в някоя от посочените страни, а при
командироване, в рамките, на което чрез престираната работна сила се осъществява
предоставяне на услуга в полза на трето лице, а не просто за извършване на определена
работа в полза на работодателя на командированото лице.
По правило, независимо от мястото, командироването се извършва по реда на чл.121,
ал.1 и ал.2 от КТ, респективно Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина, като съгласно легалната дефиниция на чл.2, ал.1 същата, командироване в
чужбина е изпращане на лицето за извършване на конкретна служебна работа в чужбина по
нареждане на командироващия орган, т.е. разграничителния белег, определящ реда за
командироване е целта на същото, а не държавата, в която се осъществява.
2
В светлината на изложеното, съдът намира, че при съставянето на АУАН и НП е
налице пропуск при описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено,
което е довело до липса на конекситет с дадената правна квалификация. В нито един от
двата документа не са изложени фактически твърдения, които да обосноват приложимост на
разпоредбата на чл.7, вр. чл.2, ал.1 Наредбата към командироването на служителя в
Кралство Белгия, като не се твърди нито предоставяне на услуги по договор с ползвателя на
услугите, нито пък изпращане в същата група предприятия. Единствено е посочено, че
назначените в предприятието работници работят „по силата на сключен договор с местно
юридическо лице“. Това по мнение на настоящия състав представлява непълно очертаване
на всички елементи от твърдяното нарушение, тъй като за договор с юридическо лице може
да става въпрос и в хипотезата на чл. 121а, ал. 2, т. 1, б. „а“ от КТ, когато работници се
изпращат отново в предприятие ползвател, при което обаче не е приложима разпоредбата на
чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Нещо повече, никъде в обстоятелствената част на постановлението,
не е цитирана разпоредбата на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ. След като липсва изписване на
определена законова разпоредба, а и словесно не са посочени всички елементи от
фактическия състав на твърдяното нарушение, то безспорно се нарушава правото на защита
на наказаното дружество.
С оглед на това съдържанието на АУАН и НП не отговарят на изискванията съответно
на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, като по този начин не просто се ограничава правото на
защита на санкционираното лице, но и въобще се препятства съдебния контрол на
фактическите основания на отговорността.
На следващо място, твърдяното нарушение се явява и недоказано. Неоснователен е
доводът на жалбоподателя, че не била посочена датата на извършване на нарушението, като
в НП като такава присъства 23.03.2021 г. По делото обаче липсва заповед за командироване
от тази дата. Нито КТ, нито Наредбата говорят за предварително сключване на
допълнителното споразумение, което според съда означава, че момента, в който страните
могат да достигнат до такова споразумение е датата на заповедта за командироването,
защото тогава работодателят възлага на работника командировката и тогава трябва да уреди
допълнително останалите въпроси, които са предмет на споразумението за изменение на
съществуващото между тях трудово правоотношение. Този е смисълът и на чл.7 от
Наредбата - не се допуска командироване на работник или служител, когато не е сключено
споразумение. От нито едно доказателство по делото обаче не може да се направи извод, че
именно на 23.03.2021 г. работникът е бил командирован в Кралство Белгия. В тази насока не
могат да послужат документите на л. 6 и л. 32- удостоверение за подадено уведомление
„Лимоза“, тъй като там се говори за дата на постъпване- 19.03.2021 г., т.е. преди датата на
сключване на трудовия договор между наказаното дружество и работника (трудовият
договор е на л. 15 и е от дата 22.03.2021 г.). Нещо повече, в АУАН като дата на извършване
на нарушението пък е посочена 22.03.2021 г.- датата на сключване на трудовия договор,
като в самия АУАН актосъставителят не се е позовал на заповед за командироване.
Следователно, липсват каквито и да е доказателства, че именно на посочената от АНО дата-
23.03.2021 г., дружеството жалбоподател е допуснало твърдяното нарушение-
командировало е Севджихан Алексиева да работи в Кралство Белгия. Безспорно датата на
извършване на нарушението е съществен елемент от обвинението и няма как същата да бъде
изменяна в хода на съдебното производство. Така или иначе, както бе посочено, изобщо не
става ясно на коя дата всъщност е било извършено твърдяното командироване.
При тези изводи на съда, НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
3
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита
(л. 29), в които е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от
органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Бургас да заплати сторените в
настоящото производство разноски в цялост по съображенията, изложени по-горе.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1, предл. 3 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № */ 10.08.2021г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1
от Кодекса на труда /КТ/ на ”*”ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ул.“*“ № 2Б, ет. 3, оф. 1, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева
за нарушение на чл. 7 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /НУРКИРСРПУ/
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София, Булстат:
*, да заплати на ”*”ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“*“ №
2Б, ет. 3, оф. 1, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300
(триста) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4