№ 1403
гр. Перник, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20221720103913 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.439 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от К. И. Л., с
ЕГН:**** и адрес: гр. ****, съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр.***, чрез адв. В.,
срещу “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник,
ж.к.“Мошино“, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.439
ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 3629,96лв., представляваща главница на неплатена топлинна
енергия, начислена по партида на името на ищеца за недвижим имот, находящ се в гр. ****,
за периода 01.10.2003г. - 30.04.2007г., сумата от 1081.66 лева, представляваща лихви за
забава за периода 30.11.2003г. - 11.01.2008г., за които суми е издаден изпълнителен лист от
05.02.2008г. издаден по ч.г.д. № 567/2008г. по описа на ПРС, въз основа на който е
образувано изп.д.№1228/2021г. по описа на ЧСИ А. В..
Ищецът твърди, че е погасено по давност правото на принудително изпълнение за
процесните суми.
В законоустановения срок ответникът “Топлофикация- Перник”АД е подал
отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска
отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът твърди, че са предприети изпълнителни
действия, в резултат на които давността е прекъсвана многократно. Ответникът твърди, че
процесните вземания се погасяват с петгодишна давност, поради което и давностния срок не
е изтекъл. Ответникът изрично подчертава, че съгласно постоянната съдебна практика
перемпцията на изпълнителното дело е без правно значение за прекъсване на давността.
1
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се
произнесе по съществото на спора.
По основателността:
От фактическа страна се установява, че по гр.д. № 567/2008г. по описа на Районен
съд – Перник е издаден изпълнителен лист от 05.02.2008г., с който ищецът е осъден да
заплати на ответника сумата от 3629,96лв., представляваща главница на неплатена топлинна
енергия, начислена по партида на името на ищеца за недвижим имот, находящ се в гр. ****,
за периода 01.10.2003г. - 30.04.2007г., сумата от 1081.66 лева, представляваща лихви за
забава за периода 30.11.2003г. - 11.01.2008г.
Въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на ответника е образувано
изп. д. № 130/2008г. по описа на ЧСИ А. В., район на действие Окръжен съд - Перник.
Видно от писмо на ЧСИ А. В. /стр.92 от делото/ същото изпълнително дело първоначално е
архивирано, а на 21.07.2022г. е унищожено.
Единствените данни, касаещи изп. д. № 130/2008г. по описа на ЧСИ А. В., които са
налични по настоящето дело, са отбелязванията на обратната страна на изпълнителния лист.
От същите е видно, че изпълнителното дело е образувано на 20.02.2008г. и последното
изпълнително действие по същото е извършено на 27.01.2010г. Това се признава и от ищеца
с исковата молба.
Въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на ответника от 05.10.2016г.
е образувано изп. д. № 1682/2016г. по описа на ЧСИ А. В.. В молбата за образуване има
възлагане на ЧСИ да извършва изпълнителни действия по реда на чл.18 ЗЧСИ, като се иска
налагането и на конкретни запори.
Въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на ответника от 14.07.2021г.
е образувано изп. д. № 1228/2021г. по описа на ЧСИ А. В.. В молбата за образуване има
искане налагането и на конкретни запори.
От отбелязванията на гърба на обратната страна на изпълнителния лист е видно, че
по същия са събирани суми.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено
следното от правна страна:
Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е.
чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на
изпълнението, като същият може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
2
По аргумент от разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал.
2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва
стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към
ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.
Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК,
правнорелевантни в настоящото производство са само фактите, които са настъпили след
05.02.2008г., когато е влязла в сила заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен лист.
Именно от този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност относно
вземанията, посочени в заповедта за изпълнение и в издадения въз основа на нея
изпълнителен лист.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на
силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга
по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за
съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. В този
смисъл са Решение № 37 от 24.02.2021г., на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV ГО;
Определение № 480 от 27.07.2010г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV ГО, Определение
№ 443 от 30.07.2015г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II ТО, Определение № 576 от
16.09.2015г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV ГО, Определение № 480 от 19.07.2013г.
на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че последното
валидно изпълнително действие по изп. д. № 130/2008г. по описа на ЧСИ А. В., район на
действие Окръжен съд – Перник е извършено на 27.01.2010г. Това се признава и от ищеца с
исковата молба.
Към този момент обаче е било в сила Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на
ВС, съгласно което давност не тече по време на висящо изпълнително производство.
Отмяната на тълкуването на Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС в частта,
съгласно която давност не тече по време на висящо изпълнително производство, е
извършено с т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС. Тази отмяна обаче има действие занапред, а новото тълкуване на правната
норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен
акт, т.е.от 26.06.2015г. (в този смисъл Решение № 170/17.09.2018г. по гр. дело №
2382/2017г. ГК, IV г.о. на ВКС).
Предвид гореизложеното съдът намира, че изп. д. № 130/2008г. по описа на ЧСИ А.
В. е перемирано на 27.01.2012г. по силата на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.До датата
на перемирането на същото изпълнително дело давност не е текла по силата на
Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС.
От 27.01.2012г., когато е премирано първото изпълнително дело, е започнала да тече
3
нова петгодишна давност за правото на принудително изпълнение, която е прекъсната на
05.10.2016г.,когато е подадена молба от взискателя за образуване на изп. д. № 1682/2016г. по
описа на ЧСИ А. В.. В молбата за образуване има възлагане на ЧСИ да извършва
изпълнителни действия по реда на чл.18 ЗЧСИ, като се иска налагането и на конкретни
запори.
От 26.10.2016г. е започнала да тече нова петгодишна давност, която е прекъсната на
14.07.2021г., когато е подадена молба от взискателя за образуване на изп. д. № 1228/2021г.
по описа на ЧСИ А. В.. В молбата за образуване се иска налагането и на конкретни запори.
От 14.07.2021г. е започнала да тече нова петгодишна давност за правото на
принудително изпълнение, която не е изтекла към настоящия момент.
Предвид гореизложеното съдът намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 172,00лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 100,00лв. за
юрисконсултско възнаграждение и сумата от 72,00лв. за прилагане на преписи от
изпълнителни дела.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от К. И. Л., с ЕГН:****
и адрес: гр. ****, съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр.***, чрез адв. В., срещу
“Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник,
ж.к.“Мошино“, с правно основание чл.439 ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за
установено спрямо ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3629,96лв.,
представляваща главница на неплатена топлинна енергия, начислена по партида на името на
ищеца за недвижим имот, находящ се в гр. ****, за периода 01.10.2003г. - 30.04.2007г.,
сумата от 1081.66 лева, представляваща лихви за забава за периода 30.11.2003г. -
11.01.2008г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 05.02.2008г. издаден по ч.г.д. №
567/2008г. по описа на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№1228/2021г. по описа
на ЧСИ А. В., поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА К. И. Л., с ЕГН:**** и адрес: гр. ****, съдебен адрес за призоваване и
съобщения: гр.***, чрез адв. В., да заплати на “Топлофикация- Перник”АД, с
ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, сумата от 172,00лв.,
представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 100,00лв. за
юрисконсултско възнаграждение и сумата от 72,00лв. за прилагане на преписи от
изпълнителни дела.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
4
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5