№ 137
гр. В.Т , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т в публично заседание на седемнадесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Христо Томов
Лилия Ненова
като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело №
20214100500053 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на "БДЖ" ПП - Г.О, подадена чрез адвокат
Д. Х. от АК-В, срещу Решение № 409-307 от 06.11.2020 г. по гр.дело № 1245/2020 г. на
Горнооряховския районен съд, с което е отменена Заповед № 73/28.07.2020 г. на Директора на
ППП - Г.О при „БДЖ-ПП“ ЕООД, с която на Д. П. С., в качеството на „кондуктор“ в Превозна
служба гр. В към ПЦ-В – ППП гр. Горна Оряховица е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“ и е разпоредено на основание Заповед № 166/04.04.2019 г. да не се начислява премия
„приход“ за месец юли 2020 г. С решението „БДЖ-ПП“ ЕООД – ППП - Г.О е осъдено да заплати
на Д. П. С. сумата 200 лв., представляваща направени по делото разноски, а по сметка на Районен
съд – Горна Оряховица държавна такса за предявения иск в размер на 50 лв., както и 5 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист.
В жалбата се заема становище за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното
решение и постановяването му в противоречие със задължителната съдебна практика. Оспорва се
като неправилен изводът на първостепенния съд за липса на нарушение по чл. 187, т. 3, пр. 1 от КТ
и се твърди, че съдът не е взел предвид показанията на свидетелката Николина Б в тяхната цялост
и по-точно по отношение на задължението на кондуктора да затвори вратите на вагоните и тогава
да даде сигнал „готово“ на локомотивната бригада за потегляне на композицията. Изтъква се, че
работникът/служителят няма право да избира кои трудови задължения да спазва и кои не, както и
че затварянето на вратите гарантира сигурността, здравето и живота на пътниците. Сочи се
практика на ВКС. Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на
исковата претенция и потвърждаване на атакуваната заповед за наложено наказание „забележка“
като законосъобразна. Претендират се разноски за две инстанции.
Препис от въззивната жалба е редовно връчен на насрещната страна Д. П. С., като в срока
1
по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. С депозирана по делото
преди датата на съдебното заседание молба, чрез пълномощника адвокат Х., поддържа въззивната
жалба и моли за нейното уважаване. Излага доводи напълно идентични с тези по подадената
жалба. Представя списък по чл. 80 от ГПК и подновява искането за присъждане на разноски.
Ответникът по жалба се представлява от адвокат М. С. от АК-В.Т, която оспорва
въззивната жалба и моли за оставянето ú без уважение. Отрича съдът да не е обсъдил в пълнота
показанията на свидетелката Б. Изтъква, че решаващият мотив на първостепенния съд за
уважаване на иска е, че деянието не представлява дисциплинарно нарушение, срещу който
жалбоподателят не е възразил. Счита останалите аргументи на жалбоподателя за неосносими.
Претендира се присъждане на разноски.
Великотърновският окръжен съд, като съобрази доводите и възраженията на
страните и събраните гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и
в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, насочена е
срещу подлежащ на обжалване акт и изхожда от лице с правен интерес да обжалва
първоинстанционното решение, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане
по същество.
При извършената по реда на чл. 269 от ГПК служебна проверка въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност –
постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена
форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. Не са налице
допуснати процесуални нарушения, обуславящи недопустимост на решението. Това обуславя
възможността за произнасяне по правилността на решението.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск на Д. П. С. срещу
„БДЖ-ПП“ ЕООД, ППП - Г.О за отмяна на наложено на ищцата дисциплинарно наказание
„забележка“.
Ищцата твърди, че работи при ответника на длъжност „кондуктор“. Сочи, че със Заповед
№ 73/28.07.2020 г. на Директора на ППП - Г.О ú било наложено дисциплинарно наказание
„забележка“ за това, че на 27.06.2020 г. се е обърнала с висок тон, викайки и ръкомахайки, към
пътничка във влака да затвори вратата, до която стояла. Не оспорва този факт, но възразява, че
тембърът на гласа ú е по-особен, а и заради наличието на предпазна маска, приглушаваща звука, и
шума от движението на влака, се наложило да говори още по-високо. Твърди, че вратата на вагона,
до която стояла пътничка, се отворила след потеглянето на влака и като видяла това, действала
инстинктивно с цел предотвратяване непосредствената опасност от падане на пътничката от
вагона. Заявява, че кондукторът не разполага с технологично време да провери добре ли са
затворени всички врати на влака.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна изразява становище за допустимост, но
неоснователност на иска. Не оспорва наличието на съществуващо между страните в процеса
трудово правоотношение. Заема становище, че дисциплинарното наказание е наложено при
спазване на законовите изисквания и ред. Сочи, че затварянето вратите на вагоните е задължение
на превозната бригада, към която се числи ищцата, като с действията си същата е нарушила чл. 12
от Инструкцията за кондуктора и Стандартите за поведение на персонала на БДЖ - ПП" ЕООД,
което представлявало нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на закона. Изтъква, че
наложеното на ищцата наказание е най-лекото предвидено в закона, като видно от обясненията на
2
същата, дадени по реда на чл. 193 от КТ, било очевидно, че служителката е наясно с допуснатите
нарушения, но се опитва да омаловажи същите.
След анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд намира от фактическа
страна следното:
Не е спорно в отношенията между страните, че по силата на валидно възникнало трудово
правоотношение ищцата изпълнява при ответника длъжността „кондуктор“, което се установява и
от трудов договор № XI-2665/26.10.2001 г. и допълнителни споразумения към същия, намиращи
се в представеното по делото трудово досие на ищцата.
Видно от длъжностната характеристика за длъжността „кондуктор“, с която ищцата е
запозната срещу подпис, сред основните задължения на служителя е спазването на „Инструкция за
кондуктора“ при обслужване на всички видове пътнически влакове, като сред основните
нормативни актове, които следва да познава служителят са „Правила за етично поведение на
персонала в „БДЖ-ПП“ ЕООД“.
Във връзка със сигнал вх.№ 03-20-513/30.06.2020 г., подаден от М.Х на официалния сайт на
БЖД и телеграма № 690/02.07.2020 г., приобщени към доказателствения материал по делото, на
основание чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят е предоставил възможност на ищцата да представи
писмени обяснения, като препис от уведомлението е връчен надлежно на служителката срещу
подпис.
В изготвените до работодателя писмени обяснения и допълнителни обяснения ищцата е
заявила, че подателката на сигнала се е качила на гара „Искърско шосе“ в момент, в който ищцата
се е намирала по средата на вагона. Двукратно помолила на по-висок тон, защото била с предпазна
маска, пътничката, която била със слушалки на ушите, да затвори вратата, но не била чута.
Придвижила се до вратата и затворила същата, като била нагрубена от пътничката, когато
попитала защо не е затворила вратата.
Страните не спорят, че със Заповед № 73 от 28.07.2020 г. на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“, препис от която е връчен на служителката на 13.08.2020 г.
Видно от съдържанието на заповедта наказанието е наложено за това, че на 27.06.2020 г. в гара С в
качеството си на кондуктор на влак № 8651, непосредствено преди заминаването на влака ищцата
се обърнала на висок тон /викайки и ръкомахайки/ към М.Х да затвори страничната врата на
вагона. Посочено е, че затварянето на вратите е задължение на превозната бригада, към която се
числи и служителката и че същата е следвало да бъде приветлива и добронамерена към клиента,
като с действията си служителката е нарушила чл. 12 от „Инструкция за кондуктора“ и
„Стандартите за поведение на персонала на БДЖ - ПП" ЕООД при обслужването на клиенти“.
Посочените нарушения работодателят е квалифицирал като такива по чл. 187, т. 3 и т. 7 от КТ –
неизпълнение на възложената работа и неизпълнение на законните нареждания на работодателя.
Видно от приобщените към доказателствения материал „Инструкция за влаковия
кондуктор“ и Заповед № 666 от 10.10.2014 г. на управителя на „БДЖ – ПП“ ЕООД за изменение и
допълнение на инструкцията, в чл. 12 от инструкцията, раздел „Задължения на влаковия
кондуктор преди заминаване на влака“ е разписано, че: „След като влаковият кондуктор се е
уверил, че няма пречка за тръгване на влака, затваря всички отворени врати на вагоните, за
които отговаря, след което подава сигнал „готовност“, първо кондукторът в края на влака, а
след него последователно и наредените напред влакови кондуктори.“.
Посочените писмени документи, ангажирани от страните, като допустими, относими и
необходими, са приобщени към доказателствения материал по делото. Други писмени
доказателства от значение за правния спор не са ангажирани, а останалите, които съдът не
обсъжда, са без значение за правилното решаване на спора.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелката Н Б,
3
на длъжност „началник-влак“ при ответника. В показанията си пред съда свидетелката сочи, че
работи с ищцата в една служба. За процесния случай разказва, че пътничка, която била в първа
класа, без да обяснява за какво става въпрос се оплакала на свидетелката, че имала проблем с
ищцата и същата ú повишила тон. Заявява, че не е присъствала по време на визираната от
пътничката ситуация. Обяснява, че кондукторът на превозната бригада и началник-влака са тези,
които трябва да затварят вратите на вагоните. Свидетелката сочи, че въпросния ден влакът е имал
само един кондуктор, като влаковата композиция се състояла от пет вагона и била с дължина 125
м. Посочва, че престоят на влака на гара „Искърско шосе“ е с времетраене половин минута.
Споделя, че от разстояние вратата на вагона може да изглежда като затворена, но да е плътно
прилепнала и при по-висока скорост на движение, може да се отвори. Сочи, че тембърът на гласа
на ищцата е по-висок и който не я познава може да приеме, че му се кара.
Показанията на свидетелката, преценени на плоскостта на чл. 172 от ГПК предвид
възможната заинтересованост от изхода на делото като служители при ответника, съдът намира за
логични, последователни и без вътрешни противоречия, кореспондиращи на останалите
доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав на ВТОС намира
от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 357 вр. чл. 188, т. 1 от КТ за отмяна на наложено
дисциплинарно наказание „забележка“, по който в тежест на ищеца е да докаже, че е работил по
трудово правоотношение с ответното дружество и че с оспорената заповед му е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“. По отношение на тези обстоятелства не е налице спор
между страните, а и същите се установяват от представените по делото доказателства.
В тежест на ответникът по иска е при условията на пълно и главно доказване да установи,
че дисциплинарното наказание е законосъобразно наложено, а именно: че заповедта е издадена от
лице, носител на работодателската власт и че съдържа изискуемите от закона реквизити; че
ищцата е извършила посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е
извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието; че
процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена и наказанието е наложено в
предвидените в закона срокове.
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ преди да наложи дисциплинарно наказание
работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения и да събере и оцени посочените от него доказателства, което е сторено в настоящия
случай. Работодателят е поканил ищцата да даде писмени обяснения, като същата се е възползвала
от това свое право. В депозираните до работодателя обяснения липсва искане за събиране на
някакви доказателства, като по отношение на направените от служителката оспорвания следва да
бъде посочено, че работодателят не е длъжен да възприема защитната позиция на служителя, като
очевидно налагането на дисциплинарно наказание свидетелства, че наказващият орган не е приел
обясненията за оневиняващи, а дали те действително са такива е въпрос, който е относим към
законосъобразността по същество на наказанието.
На следващо място, съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Заповедта следва да е мотивирана,
като императивната законова разпоредба изисква точно излагане на фактическите основания за
дисциплинарното уволнение, което предпоставя защитата на работника/служителя, който трябва
да знае за какво нарушение на трудовата дисциплина се налага наказанието, а от друга страна, по
този начин се очертава предметът на съдебния контрол за законосъобразност в случай на съдебно
оспорване на дисциплинарното наказание. Изискването за мотивиране е въведено и с оглед на
установеното в чл. 189, ал. 2 от КТ правило за еднократност на наказанието, а също така и с оглед
необходимостта от преценка за спазване на сроковете по чл. 194 от КТ. Затова когато изложените
в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание мотиви са достатъчни, за да удовлетворят
4
тези изисквания, заповедта отговаря на изискванията на закона.
От приобщената по делото Заповед № 73 от 28.07.2020 г. е видно, че на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“. Дисциплинарната отговорност на служителката е
осъществена от надлежен орган на работодателска власт по чл. 192, ал. 1 от КТ, за което
обстоятелство страните не спорят. В издадената заповед работодателят по ясен и разбираем начин
е описал вменените на ищцата нарушения на трудовите задължения, времето на извършването им,
както и основанието за налагане на дисциплинарното наказание. При това положение издадената
заповед за дисциплинарно наказание според настоящата инстанция покрива нормативните
изисквания на чл. 195, ал. 1 от КТ и е с предвиденото в закона съдържание.
С разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ законодателят е предвидил срокове за налагане на
дисциплинарните наказания, които са преклузивни и за тяхното спазване съдът следи служебно. В
посочената норма е разписано правилото, че наказанията се налагат не по-късно от два месеца от
откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В процесния случай
ищцата е наказана за вменени ú нарушения на трудовата дисциплина, които да са извършени на
27.06.2020 г. Дисциплинарното наказание се счита за наложено от момента на връчване на
заповедта на работника/служителя (чл. 195, ал. 3 от КТ) - в случая това е датата 13.08.2020 г. При
това положение налага се изводът, че работодателят е спазил двумесечния срок за налагане на
дисциплинарно наказание за вмененото на ищцата нарушение.
Дефиниция на понятието „нарушение на трудовата дисциплина“ е дадена в закона (чл. 186
от КТ) – виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина,
а чл. 187 от КТ изрежда видовете нарушения на трудовата дисциплина, едни измежду които по т. 3
и т. 7 са вменени на ищцата.
Съвкупният доказателствен материал по делото установява, че формално ищцата не е
изпълнила задължението да затвори всички отворени врати на вагоните преди потегляне на влака,
както повелява приетата от работодателя „Инструкция за кондуктора“, който факт не се отрича от
служителката. Тези нейни действия по своята същност представлява неизпълнение на трудовите
задължения, но същото не може да се вмени във вина на ищцата. В случая влаковата композиция
се е състояла от пет вагона, които е следвало да бъдат обслужвани от един единствен кондуктор
(ищцата). При престой на процесната гара половин минута очевидна е невъзможността един човек
да премине дължината на цялата влакова композиция и да затвори вратите на всички вагони, като в
рамките на този престой се включва и времето за слизане, респ. качване на пътници. Тези
обстоятелства, създадени от самия работодател, в чиято компетентност е организацията на
дейността в предприятието, водят до обективна невъзможност за изпълнение на възложените
трудови задължения и изключват дисциплинарната отговорност на ищцата.
По отношение на второто вменено от работодателя нарушение на трудовата дисциплина -
неизпълнение на законните нареждания на работодателя, следва да бъде посочено на първо място,
че ответникът, чиято е тежестта на доказване, не представя доказателства за съществуването на
цитираните в заповедта „Стандартите за поведение на персонала на БДЖ - ПП" ЕООД при
обслужването на клиенти“. В самата заповед за налагане на дисциплинарно наказание
работодателят не сочи коя точно разпоредба от тези стандарти е нарушила ищцата и какво
предписва същата. Посоченото възпрепятства възможността съдът да установи извършено ли е от
служителката вмененото от работодателя нарушение или не. Още повече, че в случая поведението
на ищцата е било продиктувано от възникналата непосредствена опасност за живота и здравето на
пътника, която ищцата е целяла да предотврати с действията си.
Изложеното обуславя извода, че не е налице нарушение на трудовата дисциплина по
смисъла на чл. 186 КТ, тъй като не се установява виновно неизпълнение на трудовите задължения
от страна на ищцата. Формалният подход към поведението на ищцата от отстрана на работодателя
е довело до незаконосъобразно налагане на дисциплинарното наказание „забележка“, до какъвто
краен извод е достигнал и първостепенният съд, като наведеното във въззивната жалба оплакване
в тази насока се явява неоснователно. При това положение без правно значение за настоящия спор
5
се явява сочената от жалбоподателя практика на Върховния касационен съд, доколкото същата
касае критериите за определяне на дисциплинарно наказание при наличието на извършено
нарушение.
В обобщение на изложеното, въззивната жалба се явява неоснователна и като такава следва
да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение на Горнооряховския районен съд като
правилно и законосъобразно – потвърдено.
При този изход на спора за жалбоподателя не възниква право на разноски. По правилото на
чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 от ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по
жалба разноски за настоящото въззивно производство в размер на 350 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение.
С оглед предмета по делото, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
аргумент от правилото на 280, ал. 3, т. 3 от ГПК, тъй като настоящото производство е по трудов
спор извън хипотезата на визираните в нормата изключения.
Мотивиран така и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 409-307/06.11.2020 г. по гр.дело № 1245/2020г. по описа на
Районен съд – Горна Оряховица.
ОСЪЖДА „ППП“ - Горна Оряховица, ЕИК ..., адрес: гр.Г.О, ул.Ц.О № ..., част от
организационната структура на „БДЖ – ПП“ ЕООД, ЕИК ..., да заплати на Д. П. С., ЕГН
**********, адрес: гр. Ш, ул. „П.В" № ..., ап...., сумата 350 лв. (триста и петдесет лева) –
направени по делото разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6