№ 260199 / 8.7.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 08.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, трети наказателен състав, в публично съдебно заседание на седми юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Николинка Александрова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия Цветкова АНД № 514 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба от В.К.С. xxx,,Трети март” № 85, вх.Б, ап.34, с ЕГН xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 20 - 0996 – 001309 издадено на 05.05.2020г. от Началник сектор ,,Пътна полиция” при ОДМВР – гр.Монтана, което на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на 50.00 лева и 10.00 лева за извършени административни нарушения по чл.98, ал.1 т.5 и чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП.
В жалбата си наказаното лице оспорва законосъобразността на наказателното постановление с твърдението, че вмените му административни нарушения не са доказани по категоричен и несъмнен начин. Отправя искане до съда жалбата да бъде уважена.
В съдебно заседание жалбоподателят В.С., редовно призован, се явява лично като поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
Административно – наказващият орган: Началник сектор ,,Пътна Полиция”, редовно призован, не се явява и не се представлява.
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства се установява следната фактическа обстановка:
На 12.11.2019г. около 13:18ч. свидетеля А.А., заедно с неговия брат А.А.,xxx,,Трети март”, в близост до банка ОББ. Двамата забелязали, че е паркиран товарен автомобил „Г. У. Х.“ с ДКН XXXX на по-малко от 5 метра от сигнализирана пешеходна пътека тип“зебра“ М.8.1 и счели, че това е направено от жалбоподателят В.С.. Същите направили снимки и отишли в сектор ,,Пътна Полиция” на ОДМВР – гр.Монтана.
На 19.03.2020г. младши автоконтрольор Н.К. съставил АУАН на В.С. за нарушение по чл.98, ал.1 т.5 от ЗДвП, който бил подписан от двамата свидетели А. и от санкционираното лице с възражението, че не е извършил вмененото му нарушение. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което освен отразеното нарушение било посочено и такова по чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена и доказана от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.
Видно от показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Н.К. е, че същият не е бил очевидец на нарушението, а е съставил акта в присъствието на двамата брата А. повече от четири месеца след извършване на деянието от страна на В.С..
Принципно няма процесуална пречка, въведена в ЗАНН, да се съставя АУАН впоследствие след извършване на нарушението. В конкретния случай обаче е налице т. нар. очевидно нарушение, което е следвало да бъде санкционирано непосредствено след неговото извършване. Противното би създало опасен прецедент от злоупотреба със служебно положение и накърняване на правата на гражданите, особено когато свидетели на техните противоправни прояви се явяват лица, с тенденциозно отношение към тях. Принципно чл.40, ал.1 от ЗАНН не въвежда изрично изискване актосъставителят да е бил непосредствен очевидец на изпълнителното деяние, но установяване на факти по извършено нарушение, градящи се единствено на твърдения на други лица и то във връзка със случило се събитие преди повече от четири месеца, обуславя недоказаността на административното нарушение.
По отношение на показанията на свидетеля Р. В. съдът намира, че не е очевидец на извършеното деяние, нито на съставения АУАН, поради което и не наведе твърдения, които да имат конкретна връзка с предмета на доказване. Показанията му следва да се ценят на плоскостта на обективността в твърденията на свидетелите на нарушението А.. По негови твърдения, както и по тези на свидетеля К., въпросните братя са системни нарушители на ЗРА, поради което и техните твърдения следва да се отчетат като тенденциозни и заинтересовани.
При така направения анализ на гласните доказателствени средства съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Н.К. и Р. В..
Показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели се потвърждават и от приобщените по чл.283 от НПК писмени доказателства. От същите се установява (пътната книжка), арг лист 35 от делото, че на процесната дата – 12.11.2021г., жалбоподателят действително не е управлявал въпросното МПС.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът констатира, че същото е необосновано и издадено при допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения.
Освен санкционирането на жалбоподателя за извършване на административно нарушение по чл. 98, ал.1 т.5 от ЗДвП, а в обжалваното наказателно постановление, е прибавено и такова по чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП.
Наличието на противоречия във вменените деяния всякога съставлява съществено и неотстранимо процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на дееца, а освен това в нито един от разпитите на свидетелите К. и В. не се споменава за констатирано не носене на СУМПС за съответната категория от страна на В.С..
При така изложените правни съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 20 – 0996 – 001309 издадено на 05.05.2020г. от Началник сектор ,,Пътна полиция” при ОДМВР –гр.Монтана, с което на В.К.С. xxx,,Трети март” № 85, вх.Б, ап.34, с ЕГН xxxxxxxxxx са наложени наказания глоба н размер на 50.00 лева и 10.00 лева за извършени административни нарушения по чл.98, ал.1 т.5 и чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: