Р Е Ш
Е Н И Е
1076/15.6.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно
заседание на 23.05.2018
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при
секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 5846 по описа за 2017 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „М.” ЕАД, против Наказателно Постановление № В- 0042922/ 16.10.2017г. на Директора на регионална дирекция за областите
Варна,Добрич, Шумен
, Разград,
Търговище и Силистра към КЗП, с което на „М.” ЕАД е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер
на 1000 лева на основание чл. 222 „а” от ЗЗП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се твърди
че нарушението, описано в него, не е извършено от обективна страна, тъй като не
е била налице хипотезата на чл.114 ал.3 от ЗЗП. Апаратът е бил приет за ремонт,
но реално такъв не е бил извършван поради липса на дефект, въпреки, че е бил
преинсталиран софтуера. На следващо място се навеждат доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.52 ал.4 от ЗАНН
и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като се твърди че не е посочена дата на извършване на
нарушението. Поради тези и други съображения се иска отмяна на постановлението
като неправилно и необосновано.
В съдебно заседание, възивната
страна редовно призована , не се явява упълномощен процесуален
представител.
Въззиваемата
страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен
процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество пледира
постановлението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
След
преценка на доводите на жалбоподателя
и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа
страна следното:
На 20.04.2017г. в КЗП-Варна
постъпила жалба от потребителя св.Г.К.А..
В нея било описано, че е закупил мобилен телефон „Сони“
от магазин на„М.” ЕАД, като до момента на депозиране на жалбата бил изпращан
пет пъти в сервиз за ремонт- на 26.02.2017г., на 02.03.2017г., 10.03.2017, 21.03.2017 и 29.03.2017г.. Потребителят на
23.05.2017г. е поискалот продавача на стоката да бъде
развален договора и да бъде възстановена платената сума за стоката.
В
хода на проверката за извършените ремонти на мобилното устройство Първия път се
оказало, че е дефектирал микрофона, което наложило
смяна на микрофона и преинсталиране на софтуера. Вторият път е приет за ремонт
с оплаквания, че не се чува отново при провеждане на разговори е наложило
преинсталиране на софтуер. Третият път се оказало, че има идентичен проблем и
отново микрофона не работи правилно, отремонтиран е
посредством смяна на платка и отново на микрофон и пак е обновен софтуера.
Четвъртият път отново е върнат за ремонт с оплакване,че не се чува по време на
разговор, и това е наложило преинсталиране на софтуера.. Петият
път е предявена идентична рекламация и за отремонтирането
му е обновен софтуера. Срокът за извършване на ремонт по рекламациите бил 30
дни, като гаранционното обслужване било безплатно. След петото проявление на
дефект по стоката потребителят поискал договорът да бъде прекратен и да му бъде
възстановена сумата заплатена за устройството. Това искане на потребителят не е
уважено от въззивника.
По депозираната в КЗП жалба била
извършила проверка в магазин на „М.” ЕАД в гр.Варна. При проверка
на представената й документация св.П.
установила, че всички рекламации са заведени и описани и търговеца е
отказал да възстанови платената сума .
Поради това на св.П.
съставила против търговеца акт за установяване на административно нарушение, за
това че не е изпълнил административното си задължение да удовлетвори искането
на потребителя за разваляне на договора и за възстановяване на заплатената
сума, след като е удовлетворил три рекламации чрез ремонт на един и съща стока.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл.114 ал.3 от ЗЗП. При
предявяването на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били
направени и депозирани.
Въз основа на акта било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което наказващият орган приел изцяло описаните в него
фактически констатации и правната квалификация на нарушението по чл.114 ал.3 от
ЗЗП. Поради това на основание чл.222 „а”
от ЗЗП , на „М.” ЕАД била
наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000лв.
В хода на съдебното следствие бе
разпитана св. П. - актосъставител, която си спомни за
случая с необходимата конкретика. Свидетелката
посочи, че в жалбата на потребителя е бил описана неговата претенция и желание.
Съдът кредитира нейните показания изцяло като обективни, непротиворечиви и
последователни.
Съдът разпита в съдебно заседание
и потребителят А., които заяви, че телефона не работи правилно и дава
дефекти. Сочи, че при връщане на стоката
от ремонт отново е констатирал идентичен дефект. Свидетелят сочи, че дори след
един от ремонтите телефонът му е бил върнат с одран заден капак.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните
по делото доказателства по административно
наказателната преписка и събраните в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства, които са
последователни,взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срок и
от легитимен субект, поради което
се явява процесуално допустима, а разгледана
по същество се преценява като основателна.
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган- от Директора на регионална дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен , Разград, Търговище и Силистра към КТЗП, съгласно заповед на Председателя на КЗП.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Разпоредбата
на чл.114 ал.3 от ЗЗП, която се твърди
че е нарушена от „М.” ЕАД предвижда, че търговецът е длъжен
да удовлетвори искане за разваляне
на договора и да възстанови заплатената
от потребителя сума, когато след
като е удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на
една и съща стока, в рамките на срока на
гаранцията по чл.115 е налице следваща поява на несъответствие
на стоката с договора за продажба.Т.е. освен наличието на три
рекламации и нова проява на несъответствие, следва да е налице и отправено
искане за разваляне на договор и възстановяване на заплатена сума.
От
анализа на посочената норма следва, че за да възникне визираното в нея
задължение за търговеца трябва да са налице три кумулативно дадени
предпоставки, а именно: 1. търговецът да е удовлетворил три рекламации на
потребителя чрез извършване на ремонт на една и съща стока; 2. да е налице нова
проява на несъответствие с договора за продажба в рамките на гаранционния срок
и 3. да е направено искане от потребителя за разваляне на договора и
възстановяване на заплатената сума.
От представените по делото доказателства се установява
по безспорен начин, че търговецът е извършил пет последователни ремонта на
закупения от потребителят мобилен телефон, като не се спори между страните и че
тези действия са били извършвани в срока на гаранцията по чл.115 от ЗЗП. Налице
е и нова проява на несъответствие с договора за продажба в рамките на
гаранционния срок, която потребителят е описал в жалбата си. Налице е и
направено от страна на потребителя искане за разваляне на договора и
възстановяване на платената сума. Ето защо, касационният съд намира, че въззивника е осъществил от обективна страна състава на
административното нарушение на чл.114, ал.3 от ЗЗП. Наложеното наказание
имуществена санкция в размер на 1000 лева е в рамките на чл.222а от ЗЗП, към
средния размер и е съответно на степента на обществената опасност на деянието и
дееца. Разпоредбата на чл. 222а ЗЗП предвижда, че за нарушение на
чл. 114, ал.3 на виновните лица се налага
глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в
размер от 500 до 3000 лв.
По делото несъмнено е установено, че е правени
рекламации и сервизиране на телефона с цел устройство
да бъде приведено в годно за употреба състояние, съответно на договора. Относно
основателността на рекламацията дори не е налице спор, три от тях са основатетелни, като има отметка от обслужващия сервиз, че
повредата е отстранена. След всяко сервизно обслужване, търговецът е следвало
да върне на клиента работещ телефон, което той безспорно е сторил. Същността на
добрата търговска практика налага адекватна реакция с цел защита на потребителя
и предоставянето му на работещо устройство. Обстоятелството, че привеждането на
стоката в годна за употреба от търговеца се дължи и че след като при поредицата
от ремонти телефона е дал отново дефект и е направено искане от страна на
потребителя за смяна на апарата, това не е сторено, дори не е спорно между
страните. Налице са безспорни четири рекламации при които действително е
отстранявана повреда на устройството.
Съгласно разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от
ЗЗП при несъответствие на потребителската стока с договора за
продажба потребителят има право да предяви рекламация, като поиска от продавача
да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. В този случай
потребителят може да избира между извършване на ремонт на стоката или замяната
й с нова, освен ако това е невъзможно или избраният от него начин за
обезщетение е непропорционален в сравнение с другия. В чл. 113, ал. 4 от
ЗЗП пък е посочено, че привеждането на потребителската стока в
съответствие с договора за продажба е безплатно за потребителя. Той не дължи
разходи за експедиране на потребителската стока или за материали и труд,
свързани с ремонта й, и не трябва да понася значителни неудобства. Следователно
две са законовите възможности за решаване/ удовлетворяване на рекламацията
преди да се пристъпи към разваляне на договора или намаляване на цената на
стоката и това са ремонт на стоката или нейната замяна. В случая след като
търговецът е приел рекламациите и ги е счел за основателни, като се е съгласил
да отстрани несъответствието на стоката с договора за продажба, той неминуемо е
извършил ремонт на стоката независимо от това какви са причините за
несъответствието (софтуерен или хардуерен проблем) и какви действия е предприел
за отстраняването им. Именно това е приело и наказаното лице, което не само е
представило протоколи за ремонт на мобилното устройство, но и е отбелязало
ремонтите в гаранционната карта на потребителя с дата на постъпване, дата на
ремонтиране, описание на извършения ремонт и име на сервизния специалист,
поради което последващите му изявления, че при две от
рекламациите не става дума за ремонт, а само за обновяване на софтуера са неоснователни и не се оправдават от
фактическа и правна страна. И при три рекламации апаратът е приет с проблеми
"не се включва", "микрофонът неработи", като след всички
тях апаратът е приведен в състояние, годно за обичайната му употреба. Всяко
отстраняване на пречка за нормалната работа на устройството представлява ремонт
по смисъла на чл. 114, ал. 3 от
ЗЗП. Вярно е, че не винаги обновяването на софтуера е ремонт на стоката, но само ако с него не е отстранена
възникнала техническа повреда в апарата, което в случая не е така. Софтуерът в телефона отговаря за правилното му
функциониране, бързина и стабилност, поради което всеки софтуерен проблем,
който пречи на нормалната работа на апарата, представлява несъответствие с
договора за продажба, стига, разбира се, този проблем да не се дължи на
неправилната употреба и поддръжка на телефона (напр. чрез инсталиране на
приложения или програми, които не са заложени в официалния софтуер на фирмата производител или не
отговарят на хардуерните възможности на апарата, или чрез цялостна смяна на
официалния софтуер на фирмата
производител, който е несъвместим с мобилното устройство), каквито
доказателства липсват по делото. При положение, че с обновяването на софтуера са отстранени съществуващи проблеми в
телефона и е възстановено нормалното му функциониране, то е налице същински
ремонт на стоката по смисъла на чл. 104, ал. 4 от
ЗЗП, целящ да я приведе в съответствие с договора за продажба.
Безспорно потребителят не е могъл да ползва закупеният
от него не просто обикновен мобилен телефон, а СМАРТФОН които по същината си и
определение от английската дума smartphone –означава умен
телефон т.е. мобилен телефон c разширена функционалност,
сравнима с джобните
компютри.
Правилно е била ангажирана
отговорността на „М.” ЕАД чрез налагане на "Имуществена санкция".
Това по своята правна същност е безвиновна
отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за
неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и
се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на
обществена опасност на дееца и т. н.
При издаване на постановлението
наказващият орган е изложил мотиви защо случаят не е маловажен.Съдът също
счита, че не следва да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН доколкото
допуснатото нарушение не се отличава от останалите от своя вид, за да се
приеме, че обществената му опасност е явно незначителна.
При индивидуализиране на размера на
наказанието наказващият орган е взел предвид всички обстоятелства,
визирани в чл.27 от ЗАНН , както и тежестта на допуснатото нарушение. Поради
това и правилно е наложил санкция в
размер от 1000лв. - над минималния предвиден в закона. В случая съдът взе
предвид и обстоятелството, че дружеството е разполагало с достатъчно време да
изпълни даденото му от закона задължение, и в срока на адм.
проверка търговецът не е коригирал поведението си. Поради това съдът намира, че
наказание в този размер е съответно на извършеното нарушение, както и съобразно
доказателствата за други налагани наказания за идентични нарушения.
Поради изложеното до тук съдът намира, че
атакуваното постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № В- 0042922/ 16.10.2017г. на Директора на регионална дирекция за областите
Варна,Добрич, Шумен
, Разград,
Търговище и Силистра към КЗП, с което на „М.” ЕАД е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1000 лева на основание чл.
222 „а” от
ЗЗП.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.
След
влизане в сила на съдебното решение,
административно-наказателната
преписка да се
върне на наказващия орган по компетентност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: