№ 8511
гр. *******, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ******А
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ******А ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110144299 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на М. К. Б. срещу „******“ АД, с която
е предявен осъдителен иск за сумата от 7 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат на ПТП на 06.03.2024 г. в гр. *******, причинено от застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач, ведно със
законната лихва от 06.03.2024 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по
делото.
Ищецът твърди, че на 06.03.2024 г. в гр. ******* водачът на автомобил марка
„********“, с рег. № *********, управлявайки го по ул. „**********“ с посока на движение
от ул. „*********“ /моста „*******“/ към ул. „*******“, преди пешеходната пътека,
намираща се непосредствено след кръстовището на ул. „**********“ и ул. „*********“,
причинил ПТП със спрелия пред него да изчака преминаващите пешеходци на пешеходната
пътека лек автомобил марка „******“, с рег. № ******, управляван от ищеца. Сочи, че към
този момент за автомобил марка „********“, с рег. № *********, е имало валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника. Излага, че при
инцидента са причинени на ищеца телесни увреждания, изразяващи се в навяхване и
разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, като диагнозата му
била поставена на 08.03.2024 г., когато поради оплаквания от болки в областта на врата
/шията/ посетил УМБАЛСМ „Пирогов“, където му били извършени прегледи в спешния
кабинет по неврохирургия и рентгенографии, след което му били дадени съвети за покой и
носене на мека яка за 10 дни. Твърди, че травматичните увреждания са му причинили трайно
затруднение на врата и цялата снага за един много дълъг период, както и дискомфорт,
изразяващ се в затруднено ежедневно обслужване, а също така е търпял, продължава да
търпи и ще търпи в бъдеще болки и страдания, интензитетът на които е бил най-силен през
първия месец след инцидента, но и към момента не се е възстановил. Посочва, че
инцидентът му е причинил силен стрес, уплаха и страх за здравето му, както и страх да се
вози във всякакъв вид МПС и да ходи пеша по улиците, изпаднал в депресия, станал
раздразнителен, не можел да спи нощем и имал кошмари, а споменът за инцидента му
причинява силно безпокойство и паника. Претърпените неимуществени вреди от ПТП
1
оценява на 7 000 лв. Твърди, че с молба с вх. № РК-014-3382/02.04.2024 г. е поискал от
ответника обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но той отказал.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск по основание и размер. Признава наличието при него към
процесната дата на застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил марка „********“, с
рег. № *********, както и настъпването на 06.03.2024 г. на ПТП между него и лек автомобил
марка „БВМ 530Д“, с рег. № ******. Оспорва механизма на ПТП и че то се дължи на
противоправно и виновно поведение на водача на автомобил марка „********“, с рег. №
*********, като изтъква, че за него не са уведомени компетентните органи, а в съставения
двустранен констативен протокол не е описан конкретен механизъм и конкретно място на
настъпване на събитието, както и че този протокол е частен документ и има само формална
доказателствена сила. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдяните
вреди и събитието, във връзка с което акцентира, че в двустранния констативен протокол е
отразено, че няма пострадали лица от ПТП, а медицинските документи са с по-късна дата.
Релевира възражение за съпричиняване на ПТП и на вредите от ищеца поради това, че в
нарушение на разпоредбата на чл. 24 ЗДвП е намалил рязко скоростта, без да се убеди, че с
действията си няма да създаде опасност за останалите участници в движението, както и
поради управление на автомобила без поставен предпазен колан, с което е нарушил чл. 137а,
ал. 1 ЗДвП, а също така и заради отказа му да уведоми компетентните органи, макар че е бил
длъжен, с което е възпрепятствал установяването на уврежданията и получаването на
първична медицинска помощ. Оспорва претендираното обезщетение като прекомерно.
Оспорва претенцията за законна лихва поради неоснователност на иска за главницата, както
и поради това, че ищецът не е представил всички изисквани от застрахователя документи,
необходими за установяване на основателността и размера на претенцията, поради което
ответникът счита, че на основание чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ не отговаря за законна лихва.
Оспорва периода на забавата. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
С протоколно определение от 17.02.2025 г. е допуснато изменение на основанието на
иска чрез въвеждане на твърдения за допълнителни телесни увреждания, настъпили в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, но установени едва през м. 01.2025 г. –
увреждания на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия, увреждания на
шийните коренчета, неврофораминална дискова херния на ниво С5-С6 вдясно с
неврофораминална радикуларна компресия, изгладена физиологична шийна лардоза и
дехидратация на интервертебралните дискове от отдела.
В открито заседание на 17.02.2025 г. ответникът оспорва допълнителните увреждания
да са настъпили в причинно-следствена връзка с процесното събитие.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 498, ал. 3 вр. чл.
493, ал. 1, т. 1 КЗ.
Обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите съгласно чл. 477, ал. 1 КЗ е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
С чл. 432, ал. 1 КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен по чл. 45 ЗЗД, на пряк иск срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ за заплащане на дължимото обезщетение, какъвто именно е
2
предявен в случая.
С разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ допустимостта на прекия иск на увреденото лице
при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за
плащане пред застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане, отказ
на застрахователя да плати обезщетение или несъгласие на увреденото лице с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. По този начин законодателят е въвел
допълнителна процесуална предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице.
В случая с Определение № 49404/04.12.2024 г. е обявено за безспорно предявяването на
02.04.2024 г. от ищеца пред ответника на претенция за обезщетение за неимуществени вреди
от процесното ПТП, по която е постановен отказ от застрахователя, поради което съдът
приема, че искът е предявен при наличие на специфичната процесуална предпоставка по чл.
498, ал. 3, пр. 2 КЗ, респ. той е допустим.
За основателността на иска в доказателствената тежест на ищеца е да установи
следните обстоятелства: предпоставките по чл. 45, ал. 1 ЗЗД – че има вземане за непозволено
увреждане срещу водач на МПС, фактическият състав на който е виновно и противоправно
поведение на водача, в причинна връзка с което са произлезли твърдените неимуществени
вреди, както и какъв е техният размер; наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
между делинквента и ответника – застраховател, валидно към датата на настъпване на
застрахователното събитие.
В случая с Определение № 49404/04.12.2024 г. са обявени за безспорни между
страните настъпването на 06.03.2024 г. в гр. ******* на ПТП между лек автомобил марка
„БВМ 530Д“, с рег. № ******, управляван от ищеца, и автомобил марка „********“, с рег. №
*********, и наличието към тази дата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за водача на автомобил марка „********“, с рег. № *********.
Съвкупната преценка на доказателствените материали по делото обуславя извод, че
поведението на водача на автомобил марка „********“, с рег. № *********, е причина за
настъпване на ПТП. От особено значение в тази връзка са показанията на свид. Х. и свид.
******, които съдът кредитира изцяло. От показанията на свид. Х. се изяснява, че той е
„участник 1“, посочен в Двустранен констативен протокол за ПТП от 06.03.2024 г., т.е. че той
е бил водач на автомобил марка „********“, с рег. № *********, по време на процесното
събитие. Той разказва, че е подписал протокола, защото е бил съгласен с написаното в него.
Заявява, че се е движил зад лек автомобил марка „*****“, спазвайки дистанция, но при
спирането му на пешеходна пътека го ударил поради невнимание. На следващо място, от
показанията на свид. ****** се изяснява, че процесното ПТП е настъпило в кв. „*******“,
при моста на „******“, като двата автомобила – автомобил „*****“ и автомобил тип
„баничарка“, се движели с посока от „*******“ към бул. „*****“, а времето било хубаво и
нямало дъжд и сняг. Той разказва, че по време на ПТП се е намирал в близост, но е бил с
гръб, поради което само чул сблъсъка, непосредствено преди който не чул спирачки, а след
сблъсъка се обърнал и видял, че „баничарката“ е ударила отзад автомобила „*****“ преди
пешеходната пътека. Заявява, че не е имало скандали между водачите. Съдът счита, че
показанията на свид. ****** потвърждават описания от свид. Х. механизъм на настъпване на
ПТП, особено като се има предвид заявеното от първия, че не е чул преди сблъсъка
спирачки, сочещо на извод, че свид. Х. изобщо не се е опитал да спре, което корелира със
заявеното от него, че причината за ПТП е собственото му невнимание. Така изясненият
механизъм се потвърждава и от Двустранния констативен протокол за ПТП от 06.03.2024 г.,
в който свид. Х. се е подписал за това, че е виновен за настъпване на ПТП. Действително
този протокол е частен документ и има само формална доказателствена сила, но в случая
при разпита на свид. Х. той потвърждава изцяло описаните в него обстоятелства около
3
настъпване на събитието, а свид. ****** сочи, че между водачите не е имало спор.
Конкретното място на удара е видно от заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, което в тази част следва да бъде кредитирано. Предвид изложеното съдът
приема, че ПТП е настъпило на 06.03.2024 г., в 12:05 ч., в гр. *******, на ул. „**********“,
при движение на двата автомобила с посока от ж.к. „*******“ към бул. „****“, като в района
след моста при Гробищен парк „Бакърена фабрика“ водачът на автомобил марка „********“,
с рег. № *********, поради невнимание е ударил спрелия пред него на пешеходна пътека лек
автомобил марка „******“, с рег. № ******.
Не следва извод за недоказаност на обстоятелствата около настъпване на ПТП заради
непосещаването на мястото на произшествието от органите на МВР и липсата на съставен
от тях протокол за ПТП. Съгласно чл. 125, т. 1 ЗДвП службите за контрол на МВР посещават
задължително мястото на ПТП, когато при произшествието има убит или ранен човек. В
случая обаче от показанията на свид. Х. и свид. ****** еднозначно се установява, че след
инцидента Б. е била само уплашена, но е била добре физически и не е имала наранявания
или оплаквания, а от показанията на свид. Й. се изяснява, че оплакванията й са започнали
по-късно през деня. Следователно към момента на настъпване на ПТП не е имало ранен
човек, поради което разпоредбата на чл. 125, т. 1 ЗДвП е неприложима, респ.
обстоятелствата около настъпването на ПТП могат да бъдат установени с всички
доказателства и доказателствени средства по ГПК, както е сторено в случая.
По отношение на конкретното поведение на водача на автомобил марка „********“, с
рег. № *********, което е станало причина за настъпване на произшествието, съдът не
възприема заключението на съдебно-автотехническата експертиза, в което е посочено, че
водачът му го е управлявал със скорост и дистанция, които не са му позволили да спре в
рамките на опасната зона, без да настъпи съприкосновение със спрелия пред него лек
автомобил марка „******“, с рег. № ******, но от показанията на свид. Х. и свид. ******
категорично се установява, че опит за спиране дори не е направен от първия, защото той е
проявил невнимание, поради което не е забелязал своевременно спирането преди
пешеходната пътека на движещия се пред него лек автомобил, управляван от ищеца.
По силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, че поведението на свид. Х. е виновно,
като в случая ответникът не е провел обратно доказване.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно, се установява следното: След претърпения инцидент на
06.03.2024 г. Б. е потърсила медицинска помощ по повод болки в шията на 08.03.2024 г.,
като при преглед и изследвания в специализиран кабинет на УМБАЛСМ „Пирогов“ е
поставена диагноза навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на
гръбначен стълб и са дадени съвети за покой, носене на мека яка за 10 дни и временна
нетрудоспособност, наред с което е изписана рецепта за таблетки и гел „Сераза“, които
подпомагат възстановяването при ставно-връзкови увреждания, като подходящ за
увреждането е и „Алгасан мобил гел“, за закупуването на който е представена бележка.
Травмата на шиен отдел на гръбначен стълб, регистрирана при преглед 2 дни след
инцидента, може много добре да се обясни по време и начин, съобщени в исковата молба.
Такава травма се причинява индиректно при рязко, надпределно, камшикообразно движение
на шията и е типична и характерна травма при ПТП за пасажери след удар на превозното им
средство отзад. Симптомите на травмата се изявяват и задълбочават постепенно след
причиняване на увреждането. За този вид травмиране е много характерно, че ограничението
на движенията и болката нарастват постепенно в следващите часове и дни поради
нарастващия във времето травматичен оток в засегнатите тъкани, връзки и стави на шийни
прешлени. Болките от тази травма са водели до необходимост от медикаментозно
обезболяване и имобилизация на шията. Тази травма при благоприятно протичане на
оздравителния процес е водела до болки, страдания и временни функционални нарушения за
4
приблизително 2 – 3 седмици. Такава травма причинява и се отнася към критериите на
медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота. При
личния преглед не са установени видими увреждания и белези при Б.. По делото липсва
медицинска документация, проследяваща състоянието на Б., до извършено по повод
оплаквания на 08.01.2025 г. МРТ изследване на шиен отдел на гръбначен стълб, при което е
установена неврофораминална дискова херния на ниво С5-С6 вдясно с високовероятна
неврофораминална радикуларна компресия, изгладена физиологична шийна лордоза и
дехидратация на интервертебралните дискове, по повод което е препоръчана физиотерапия и
е предписан „Дефинакс 1200“ за намаляване на болката и възпалението. Липсата на
проследяваща медицинска документация за период от 10 месеца след инцидента не
позволява да се приеме причинно-следствена връзка между регистрираните на 08.01.2025 г.
оплаквания и травмата от ПТП, още повече че при проведеното високоинформативно
изследване на 08.01.2025 г. са установени само признаци за дегенеративни промени на шиен
отдел на гръбначен стълб и няма данни, които да са преценени като травматични
увреждания. Теоретично е възможно от травмата да настъпят усложнения, които да
обусловят по-продължително възстановяване и прогресия на ранните дегениративни
промени в ставния апарат на шийните прешлени, но при липса на проследяващи
медицински документи и изследване е невъзможно да се прецени със сигурност развитието
и темпа на такъв процес. Ето защо продължаващите оплаквания от болки в шията не могат
еднозначно да се свържат с получената травма, особено като се имат предвид установените
от ЯМР изследване данни за дегенеративни промени.
Съдът кредитира показанията на свид. Й. в частта, в която разказва следното: че
когато в деня на инцидента видял Б. около 17 ч., тя била стресирана и били започнали болки
във врата, поради което била пила успокоителни; че през нощта много я боляло, но отишли
на лекар на 08.03.2024 г., защото изчакали да видят дали ще й отмине; че на прегледа били
установени разтегнати връзки на врата и й били изписани лекарства и носене на шина, която
тя носела близо месец. Касае се за лично възприети от свид. Й. факти в качеството му на
лице, живеещо на съпружески начала с ищеца, като в посочената част показанията му
корелират напълно със заключението на съдебно-медицинската експертиза, поради което
съдът счита, че следва да им се довери. В останалата част, в която той посочва, че след
носенето на шината Б. отново имала оплаквания – вратът и ръката й изтръпвали понякога,
поради което посетила личния си лекар през лятото и й били изписани лекарства, и че след
инцидента не можела да си върти врата рязко и изпитвала болки, каквито преди това нямала
и които провокирали преглед и ЯМР през м. 01.2025 г., при които били установени две
дискови хернии на прешлените на врата, показанията му не намират опора нито в
медицински документи за сочения преглед от лятото на 2024 г. и прием на лекарства, нито в
заключението на съдебно-медицинската експертиза, в което вещото лице подробно
разяснява, че липсата на медицинско проследяване не позволя формирането на извод, че
установените през м. 01.2025 г. здравословни проблеми са резултат от травмата от
процесното ПТП. Ето защо в тази част показанията на свид. Й. не следва да бъдат
кредитирани.
Предвид изложеното съдът приема за доказано въз основа на показанията на свид. Й.
в кредитираната им част, документите на л. 8 и л. 9 и заключението на съдебно-
медицинската експертиза, че на ищеца са причинени при процесното събитие
неимуществени вреди, изразяващи се единствено в навяхване и разтягане на свързващия
апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, които се отнасят към критериите на медико-
биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Не следва
различен извод поради това, че медицинските документи за посоченото увреждане са с по-
късна дата от датата на събитието, доколкото от заключението на съдебно-медицинската
експертиза се изяснява, че този тип травма се проявява и болките от нея се засилват
постепенно.
5
Причинно-следствена връзка между причиненото от свид. Х. ПТП и въведените като
допълнително основание на иска телесни увреждания, изразяващи се в увреждания на
междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия, увреждания на шийните
коренчета, неврофораминална дискова херния на ниво С5-С6 вдясно с неврофораминална
радикуларна компресия, изгладена физиологична шийна лардоза и дехидратация на
интервертебралните дискове от отдела, не е доказана от ищеца при условията на пълно и
главно доказване, поради което за тях не се дължи обезщетение от застрахователя.
Предвид кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на нормата на
чл. 45, ал. 1 ЗЗД и на валиден застрахователен договор по риск „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към момента на произшествието, сключен с ответното дружество в
качеството му на застраховател на виновния за деянието водач на МПС, във връзка с чието
неправомерно управление е причинено на ищеца навяхване и разтягане на свързващия
апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, предявеният иск за заплащане на обезщетение
за обезвреда на посоченото телесно увреждане се явява доказан по основание.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие. То включва обсъждането на
обективни критерии, свързани например с вида на уврежданията, начина на настъпването
им, наличието на остатъчни поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за
бъдещото здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези и други. Справедливо по
смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен
еквивалент на всички понесени от конкретното пострадало лице болки, страдания и
неудобства – физически, емоционални и психически сътресения, които намират отражение
върху здравето и върху психиката му и му създават дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
и/или психическото му състояние, и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди.
При определяне в случая на размера на понесените от ищеца неимуществени вреди в
съответствие с разясненията, дадени в т. 11 на ППВС № 4/1968 г., съдът взе предвид
следните обстоятелства: 1. момента на настъпване на събитието и социално-икономическата
конюнктура в страната към този период, определяща глобалните параметри на критерия за
справедливост, във връзка с което съобрази средната месечна работна заплата според НСИ;
2. възрастта на пострадалия към датата на събитието – около 36 години; 3. вида, характера и
степента на получените телесни увреждания – единствено навяхване и разтягане на
свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, причинило временно
разстройство на здравето, неопасно за живота; 4. начина, времетраенето и степента на
тяхната регенерация – провеждането на лечение чрез носенето на шина за около 10 дни,
което в случая при липсата на категорични доказателства в обратен смисъл следва да се
приеме, че е довело до пълно възстановяване от травмата без усложнения и остатъчни
последици; 5. интензитетът на търпените болки, страдания и неудобства по време на
възстановителния процес – болки, страдания и временни функционални нарушения за
приблизително 2 – 3 седмици, като през първите 1 – 2 дни болките са се засилвали, което е
налагало медикаментозно обезболяване, а освен това са търпени неудобства заради
необходимостта от имобилизация на шията и временна нетрудоспособност; 6. отражението
на събитието върху психо-емоционалния статус, което не се установи да надхвърля
обичайните негативни емоции, изразяващи се в стрес, доколкото другите твърдени в
исковата молба отрицателни емоционални преживявания не бяха доказани по делото. С
оглед на всичко това, но давайки приоритет на необходимостта от имобилизация на шията
по време на възстановителния процес – от една страна, и липсата на усложнения и
остатъчни последици от травмата – от друга страна, съдът приема, че следва да се определи
на Б. в съответствие с принципа на справедливостта съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за
6
неимуществени вреди от процесното събитие в размер на 3 000 лв. Присъждането на по-
голяма сума според съда би довело до несъответстващо на изискванията на справедливостта
имуществено разместване.
По възражението за съпричиняване на инцидента и на вредоносния резултат от ищеца
следва да се посочи следното:
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично в т. 7 на ППВС № 17/1963 г.
Прието е, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на
причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
В настоящия случай ответникът навежда твърдение, че Б. е намалила рязко скоростта,
с което е допринесла за настъпването на ПТП. Доказателства за това обаче липсват по
делото. Свид. Х. не сочи водачът на автомобила пред него да е спрял рязко, а единствено
заявява, че не знае каква е причината за спирането на предната кола и че не е видял дали на
пешеходната пътека е преминавал някой. Свид. ****** пък изобщо не е видял конкретните
действия на двамата водачи преди сблъсъка. При това положение не може да се приеме, че
ответникът е доказал възражението си, поради което то е неоснователно.
Предвид заключението на съдебно-медицинската експертиза неоснователно е и
възражението, че ищецът е допринесъл за възникване на вредите, защото не е бил с поставен
обезопасителен колан. Вещото лице Г. посочва, че при Б. няма регистрирано контактно
увреждане от инцидента, т.е. няма данни след удара при ПТП никоя част от тялото й да е
достигнала и да се е травмирала с удар или притискане в интериора на лекия автомобил,
включително няма контактни увреждания, типични от директно действие на поставен
предпазен колан. Същевременно разяснява, че при камшичен удар се наблюдава максимална
екстензия /движение назад на врата/, последвана от максимална флексия /движение напред
на врата/ на шийния отдел на гръбначен стълб, поради което в случая самият механизъм на
ПТП – удар отзад, категорично не предполага да се регистрират и изявят контактни
увреждания от действието на предпазен колан /„синдром на предпазния колан“/, а подобни
увреждания от колана се регистрират при травма след челен удар между автомобили. Освен
това според него правилно поставен и изправен предпазен колан предотвратява
придвижването на тялото на съответния пътник, като го предпазва от изпадане от
автомобила и стълкновение с части от интериора, но не може да ограничи движението на
главата, включително и травмата при камшичен удар. Съдът кредитира заключението на
съдебно-медицинската експертиза и в посочените части, поради което приема, че в случая
поставянето на обезопасителен колан е без значение за настъпването на вредите.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза с оглед вида на
констатираната травма не може да се приеме, че търсенето на медицинска помощ 2 дни след
инцидента е забавена диагностика и лечение, отразяващо се съществено върху характера на
увреждането, но не може да се изключи това забавяне да е довело до допълнително
травмиране и респ. до увеличаване на продължителността на възстановителния период от
получените травматични увреждания, като и с по-голяма вероятност – до предизвикани
усложнения. В случая при липса на доказателства след инцидента Б. да е претърпяла
допълнително травмиране съдът счита, че закъснението от 2 дни в търсенето на медицинска
помощ не е допринесло за увеличаване на вредите. Що се отнася до неуведомяването на
органите на МВР за ПТП, то няма никакво отношение към настъпването и размера на
вредите.
След като доказателствената съвкупност не съдържа данни за поведение на ищеца,
което обективно да е допринесло за настъпване на инцидента и на вредите, включително за
7
увеличаване на вредите, съдът намира възражението за съпричиняване за неоснователно.
По горните съображения предявеният иск е частично основателен – за сумата от 3 000
лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди от
процесното ПТП, изразяващи се в навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния
отдел на гръбначния стълб. За разликата над 3 000 лв. до пълния предявен размер и за
останалите твърдени неимуществени вреди искът е неоснователен.
Върху обезщетението ответникът дължи и законната лихва, считано от 02.04.2024 г.
/датата на уведомяване на застрахователя с предявяването на застрахователната претенция/
до окончателното плащане, като ищцовото искане за присъждане на законна лихва от датата
на деликта е неоснователно. В тази връзка съдът съобрази Решение № 50001/03.02.2023 г. по
т. д. № 2530/2021 г. на ВКС, I ТО, според което застрахователят по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите дължи по прекия иск на
увреденото лице лихва за забава върху застрахователното обезщетение от датата, на която е
уведомен за настъпване на застрахователното събитие, ако лихвите са в рамките на лимита
на отговорност на застрахователя, а на основание чл. 497, ал. 1 КЗ дължи законна лихва за
собствената си забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок, като от датата на деликта до уведомяване на застрахователя
обезщетението за забава /законната лихва за забава/ се дължи от делинквента на основание
чл. 86 ЗЗД и не се покрива от застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на
основание застрахователния договор.
По разноските:
В случая ищецът е освободен от такси и разноски по делото, поради което на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда такса и разноски
по делото, съразмерно на уважената част на иска, а именно сумата от 453.60 лв., включваща:
117.60 лв. – държавна такса; 21 лв. – възнаграждение за свидетел; 315 лв. – възнаграждения
за вещи лица.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на процесуалния
представител на ищеца се дължи адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ, размера на което предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото съдът
определя на сумата от общо 420 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК на ответника се дължат разноски, съразмерно
на отхвърлената част от иска, възлизащи общо на 232 лв. и включващи: 174 лв. –
възнаграждение за вещо лице; 58 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „******“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.
*******, бул. „*********, да заплати на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 493,
ал. 1, т. 1 КЗ на М. К. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. *******, ул. „*******,
сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат на ПТП на 06.03.2024 г. в гр. *******, причинено от застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач, ведно със законната лихва
от 02.04.2024 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ частично иска – за разликата
над 3 000 лв. до пълния предявен размер от 7 000 лв., както и претенцията за законна лихва –
за период на забава от 06.03.2024 г. до 01.04.2024 г.
ОСЪЖДА „******“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.
*******, бул. „*********, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски
8
районен съд сумата от 453.60 лв. – държавна такса и разноски по делото.
ОСЪЖДА „******“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.
*******, бул. „*********, да заплати на адв. А. Х. Г. от САК, с личен № **********, с адрес:
гр. *******, ул. „*******, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 420 лв. – възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на М. К. Б..
ОСЪЖДА М. К. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. *******, ул. „*******, да
заплати на „******“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.
*******, бул. „*********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 232 лв. –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9