Протокол с решение от ОСЗ по дело №71039/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 юни 2025 г.
Съдия: Десислава Георгиева Иванова
Дело: 20241110171039
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 15291
гр. София, 05.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. Гражданско дело
№ 20241110171039 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:20 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ „Т. С.“ ЕАД – редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, представлява се от юрк. Д., с пълномощно от днес.
ОТВЕТНИКЪТ Е. И. С. – редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, не се явява, не изпраща процесуален представител.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ „Н.“ АД – редовно уведомен от
предходното съдебно заседание, не изпраща процесуален или законен
представител.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. С. С. – редовно уведомено от предходното съдебно
заседание, не се явява.

ЮРК. Д.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ като счете, че не са налице процесуални пречки за разглеждане
на делото в днешното съдебно заседание,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА заключение от ССЕ, депозирано по делото на 23.05.2025 г.
В залата в 10:25 ч. влезе вещото лице В. С..
1
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на заключението по допуснатата
ССЕ, депозирана в деловодството на съда на 23.05.2025 г.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ
В. С. С., 72 години, неосъждана, без дела и родство със страните.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ ПРЕДУПРЕДЕНО ЗА НАКАЗАТЕЛНАТА
ОТГОВОРНОСТ ПО ЧЛ. 291 НК. ОБЕЩА ДА ДАДЕ ВЯРНО
ЗАКЛЮЧЕНИЕ.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Представила съм писмено заключение, което
поддържам.

ЮРК. Д.: Нямам въпроси, да се приеме заключението.

СЪДЪТ намира, че не са налице пречки за приемане на заключението по
допуснатата ССЕ, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ, на същото
да се изплати възнаграждение от внесения от ищеца депозит в размер на
300,00 лева.
ИЗДАДЕ СЕ 1 БРОЙ РКО за сумата от 300,00 лева.

ЮРК. Д.: Нямам други доказателствени искания.

С оглед липсата на доказателствени искания, съдът намира делото за
изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО И
ДАВА ХОД ЗА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.

2
ЮРК. Д.: Моля да постановите съдебно решение, с което да уважите
исковата ни претенция. Представям и моля да приемете списък с разноски.

СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ.

СЪДЪТ ОБЯВИ СВОЕТО РЕШЕНИЕ.

РЕШЕНИЕ
гр. София, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ ГО, 172 с-в, в публичното заседание на 02.06.2025 г. в
състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА И.
при секретаря Моника Асенова, като разгледа докладваното гр. дело № 71039 по описа за
2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до описания в
исковата молба топлоснабден имот, собственост на ответника, който в
качеството си на потребител, не е изпълнявал задълженията си към ищеца за
заплащане цената на доставената до собствения му имот топлинна енергия,
поради което в полза на ищеца е възникнало вземане за въпросната цена, както
и обезщетение за забавено изплащане на главното парично задължение, в
размерите посочени в исковата молба. Заявява, че в негова полза са
възникнали вземания за такса за „дялово разпределение“, извършвано като
услуга от третото лице – помагач, както и за мораторна лихва, начислена
върху таксата за „дялово разпределение“. Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено съществуването на посочените вземания на
3
ищеца към ответника.
В срока за отговор не е депозиран такъв, от страна на ответника.
Съдът като взе предвид твърденията и възраженията на страните, както
и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намери за установено следното, а именно: между страните не съществува
спор, от представените по делото доказателства се установява, че
ответницата Е. И. С. е била потребител на процесната топлинна енергия –
обстоятелство, което се удостоверява от представената молба-декларация,
подадена от нейно име до топлофикационното дружество за откриване на
партида на името на Е., по която партида да бъде начислявано количеството
топлинна енергия, доставяно до процесния топлоснабден имот от страна на
ищеца. Фактът, че партидата, по която е начислявано количеството топлинна
енергия, доставяно до процесния имот е открита на името на Е. С., води до
извода за качеството й на потребител на тази услуга, доколкото съгласно
тълкувателната практика на ВКС, това качество се извежда от
обстоятелството, кой е фактически ползвател на имота, с което се дава
разширително тълкуване на легалната дефиниция на Закона за енергетиката,
определяща понятието „потребител на топлинна енергия“, обвързващо
същото с качеството собственик или титуляр на вещно право на ползване.
Ето защо, съдът приема, че в тежест на ответника са възникнали
задължения за заплащане цена на топлинна енергия и че същият е бил
потребител на тази услуга, доставяна от ищеца.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, видно от
заключението на която се установява, че през процесния период в имота е
ползвана топла вода, чийто разход е отчитан чрез показателите на водомер,
монтиран в имота. Също така е начислявано и количество топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, но не е начислявана топлинна енергия за
отопление.
От заключението на допусната по делото съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът кредитира като вярно, обективно и компетентно
изготвено се установява, че цената на доставената от ищеца до ответника
топлинна енергия възлиза на сумата 2 230,67 лева, като вещото лице посочва,
че не е установило данни за направени плащания от страна на ответницата,
във връзка с процесното вземане. Фактът за извършване на такива плащания
4
не се установи и в настоящото производство до приключване на устните
състезания, не се наведоха и твърдения от ответницата в тази насока. Ето
защо, съдът приема, че главният иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД, следва да бъде уважен за целия претендиран размер,
По отношение иска за мораторна лихва, съгласно действащите през
процесния период „общи условия“, длъжникът изпада в забава за заплащане
на топлинна енергия след изтичане на 45-дневния срок от месеца, през който е
начислено съответното вземане. В случая, видно от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, първата обща фактура, издадена за периода е от
30.07.2022 г., от което следва, че вземането е станало изискуемо на 14.08.2022
г. или от 15.08.2022 г. ответникът е изпаднал в забава. Вещото лице е дало
заключение, че за процесния период от 15.08.2022 г. до края на исковия период
– 09.09.2024 г., цената на мораторната лихва възлиза на сумата от 453,28 лева,
поради което този иск следва да се уважи до тази сума и да се отхвърли до
пълния претендиран размер от 457,29 лева.
По отношение таксата за дялово разпределение и мораторната лихва
върху тази такса, по делото не е представен договор, сключен между
топлофикационното дружество и дружеството, извършващо услугата „дялово
разпределение“, поради което съдът не може да формира извод за това, каква е
уговорената стойност на тази услуга, какви са уговорените срокове за нейното
заплащане и условията за заплащане на тази такса.
На съда служебно му е известно, че тази такса в повечето от договорите,
сключени между ищеца и дружеството, извършващо услугата „дялово
разпределение“ се формира след представяне на констативен протокол,
удостоверяващ отчетеното количество топлинна енергия от дружеството,
извършващо услугата „дялово разпределение“. В случая не е представен такъв
констативен протокол, не е представен договор, който както вече се посочи да
описва параметрите и лихвата на процесното вземане за такса „дялово
разпределение“, поради което съдът счита, че този иск за заплащане на такса
„дялово разпределение“ следва да бъде отхвърлен като недоказан. С оглед
акцесорния му характер, на отхвърляне подлежи и искът за мораторна лихва,
начислен върху таксата за „дялово разпределение“.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебни разноски в общ
размер от 1 038,00 лева, като въпреки отхвърлената част от исковете, в полза
5
на ответникът не следва да бъдат присъдени разноски, поради липсата на
доказателства за извършване на такива, както и искане за тяхното
присъждане.
Така мотивиран,

СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по искове предявени по реда на чл. 422
от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Е. И. С., ЕГН: ********** и адрес: гр. С.,
ж.к. Д., бл. 95, вх. А, ет. 3, ап. 16, има задължения към „Т. С.“ ЕАД, ЕИК
********, с адрес и седалище на управление: гр. С., ул. Я. № 23 Б, за
заплащане на сумата в размер на 2 230,67 лева, представляваща цена на
топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законната
лихва от 13.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
задължение за заплащане на сума в размер на 453,28 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 15.08.2022 г. – 09.09.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ
този иск за разликата до пълния предявен размер от 457,29 лева.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес
и седалище на управление: гр. С., ул. Я. № 23 Б, срещу Е. И. С., ЕГН:
********** и адрес: гр. С., ж.к. Д., бл. 95, вх. А, ет. 3, ап. 16, за постановяване
на решение по реда на чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, с което да
бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът име вземане към
него за сума за дялово разпределение в размер на 24,23 лева – главница,
начислена за периода м.08.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законната лихва от
13.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и сума в размер на
6,25 лева – лихва за периода 16.10.2021 г. – 09.09.2024 г.
ОСЪЖДА Е. И. С., ЕГН: ********** и адрес: гр. С., ж.к. Д., бл. 95, вх. А,
ет. 3, ап. 16, да заплати в полза на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес и
седалище на управление: гр. С., ул. Я. № 23 Б, разноски в исковото и
заповедното производство, в общ размер от 1 038,00 лева.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Н.“ АД.
6
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване препис
от него на страните, с молба пред СГС.
Препис да се връчи на страните.

Съдебното заседание приключи в 10:46 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
7