№ 1402
гр. София, 13.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110212337 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т. Б. Д., ЕГН ********** срещу
наказателно постановление № 11-01-184/25.08.2022 г., издадено от Стефан
Александров Белчев – директор на Агенцията за държавна финансова
инспекция /АДФИ/, с което на основание чл. 256, ал. 1 във вр. с чл. 257 от
Закона за обществените поръчки /ЗОП, обн. в ДВ бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила
от 15.04.2016 г./ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 2 140,69 /две хиляди сто и четиридесет лева и шестдесет и девет ст./ лв. за
нарушение на чл. 17, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2, т. 2 ЗОП.
В депозираната въззивна жалба са инвокирани оплаквания за
допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на привлеченото към отговорност лице, както и за
некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна
отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.
В съдебното заседание жалбоподателят Д., редовно призован, не се
явява и не се представлява. Постъпили са писмени бележи. Не се претендират
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от гл. юрк.
1
Боряна Г.ева, с пълномощно по делото, която пледира за неоснователност на
жалбата и за пълна доказаност на твърдяното административно нарушение, в
каквато насока изтъква конкретни аргументи. В допълнение са представени
писмени бележки. Отправено е искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд , като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспезивен и
деволутивен ефект.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано с акт за установяване на административно нарушение № 11-01-
184/02.03.2022 г., съставен против жалбоподателя Д. за извършено на
18.08.2020 г. в гр. София административно нарушение по чл. 17, ал. 1 във вр. с
чл. 20, ал. 2, т. 2 ЗОП.
Впоследствие, отговорността на въззивника Д. е ангажирана с
наказателно постановление № 11-01-184/25.08.2022 г., издадено от Стефан
Александров Белчев – директор на АДФИ.
Препис от НП е връчен на Т. Д. на 07.09.2022 г., видно от приложеното
по делото известие за доставяне, като жалбата, инициира производството пред
настоящата съдебна инстанция е депозирана в законоустановения 14-дневен
срок чрез наказващия орган на 21.09.2022 г., видно от поставения печат.
При така установените фактически положения, съдът достига до
следните изводи от правна страна:
Издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено, с оглед
наличието на формално основание за това, а именно – изтекла абсолютна
давност за ангажиране на административнонаказателна отговорност /АНО/ на
2
жалбоподателя Б. с влязъл в законна сила правораздавателен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН: ” По въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата
част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда
друго”. Под “обстоятелствата, изключващи отговорността” законодателят е
имал предвид тези релевантни факти или юридически събития, които са
пречка не само за възникване, но и за реализиране на АНО. Последната е вид
юридическа отговорност, която се реализира в рамките на конкретно
правоотношение, породено от извършването на административно нарушение,
като в нейното съдържание са включени правомощията на държавата да
наложи определено административно наказание на нарушителя, да изпълни
така наложеното наказание и на последно място – да третира нарушителя като
наказван в рамките на определен период от време, най-вече с оглед опасността
от извършване на повторни нарушения /т. нар. “специален рецидив”/.
В контекста на изложените разсъждения, тъй като правомощията да
държавата да ангажира АНО се реализират по принудителен ред, то наличието
да изтекла давност за осъществяване на първото правомощие – да се наложи
определено административно наказание на нарушителя с влязъл в материална
законна сила правораздавателен акт, представлява своеобразна пречка за
осъществяването и на останалите две правомощия. Това е така, защото
давността се определя като продължителен период от време на бездействие на
компетентните длъжности лица, с изтичането на който се компрометира
идеята за своевременност и неотвратимост на АНО и същата следва да се
приложи “ex officio”, като тези права на държавата не остават да съществуват
в някакъв естествен, латентен вид.
Съобразно константната съдебна практика на СРС и Административен
съд София-град, не съществува пречка давността за наказателно преследване
по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, респективно наличието на абсолютна такава по чл. 81,
ал. 3 НК да се приложи субсидиарно, съгласно чл. 11 ЗАНН, тъй като този
материалноправен институт не е уреден изрично в ЗАНН /в този смисъл и т. 2
от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. дело №
1/2014 на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II-ра колегия на ВАС,
докладчици-съдиите Лозан Панов и Румен Петков/. Солиден аргумент в
3
тази насока е и обстоятелството, че извършителите на престъпни деяния не
могат да бъдат поставяни в по-благоприятно правно положение от лица, които
нарушават “установения ред на държавно управление” /чл. 6 ЗАНН/.
В АУАН и НП са изложени твърдения, че процесното нарушение е
извършено на 18.08.2020 г., поради което абсолютният давностен срок по чл.
81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК от четири години и шест месеца е
изтекъл на 18.02.2025 г., след която дата всички правомощия на държавата,
досежно този вид юридическа отговорност, са прескрибирани “ex lege” /т.е.
по силата на самия закон/.
По изложените съображения, съдът намира, че така издаденото
наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, поради
наличието на изтекла абсолютна давност за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на въззивника с влязъл в законна
сила правораздавателен акт, а административнонаказателното производство –
прекратено. Посоченото обстоятелство обезпредметява обсъждането на
останалите релевирани от страните доводи и възражения, както и въпросът за
правилността на атакувания санкционен акт.
От страна на жалбоподателя Д. не се претендират разноски,
поради което съдът не дължи произнасяне в очертаната насока.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 6 във вр. ал. 2, т. 3 във вр.
с чл. 11 ЗАНН във вр. с чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 334,
т. 4 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 11-01-
184/25.08.2022 г., издадено от Стефан Александров Белчев – директор на
Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/, с което на основание
чл. 256, ал. 1 във вр. с чл. 257 от Закона за обществените поръчки /ЗОП, обн. в
ДВ бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г./ на жалбоподателя Т. Б. Д.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
2 140,69 /две хиляди сто и четиридесет лева и шестдесет и девет ст./ лв. за
нарушение на чл. 17, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2, т. 2 ЗОП, поради наличието
4
на изтекла абсолютна давност за ангажиране на
административнонаказателната отговорност с влязъл в законна сила
правораздавателен акт.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по
НАХД № 12337/2022 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 106 състав.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София - град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5