Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 11.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение,
2-ри състав, в публично заседание на двадесет и пети март, две хиляди и
шестнадесета година в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при секретаря Ю.Ш., разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 1 508
по описа за 2015 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА О.Н.Ш. да заплати на М.А.З. следните суми:
-
107 510,00 лева на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) плюс законната лихва от 03.02.2015 г. до
окончателното изплащане;
-
26 664,24 лева на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД обезщетение за забава
върху 107 510,00 лева от 29.08.2012 г. до 03.02.2015 г.;
-
11 098,72 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото. М.З.
е със съдебен адрес – адвокат П.,***, офис 4, а О.Ш.
е със съдебен адрес ***-1000, пл. „**********.
[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД на М.З.
срещу О.Ш. за разликата над 26 664,24 лева до пълния предявен размер.
[3] Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок
от съобщението за изготвяне на решението.
[4] Ако ответникът подаде въззивна жалба срещу решението, с нея той следва
да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 2 683,49 лева
държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение въззивната жалба ще бъде
върната.
МОТИВИ
НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ
СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На
ищеца
[5] В
искова молба от 03.02.2015 г. М.З. заявява, че на 11.02.2010 г. е превел
107 510,00 лева по сметка на ответницата О.Ш. рез няколко последователни
превода. През август 2012 г. той е поискал от О.Ш. да му върне тази сума, тъй
като е била преведена без основание. О.Ш. е потвърдила получаването на сумата,
като е заявила, че ще я възстанови. Тъй като това не е станало, М.З. моли съда
да осъди О.Ш. да му заплати 107 510,00 лева, както и обезщетение за забава
върху тази сума от 04.02.2012 г. до 03.02.2015 г. (вж. исковата молба, л. 3-4).
2. На ответника
[6] Ответникът О.Ш.
е оспорила предявения иск. Тя е заявила, че действително М.З. е превел по нейна
сметка посочената сума, но това е станало без нейно съгласие и поради уговорка
между ищеца и нейния пълномощник към онзи момент К.Ц.. Последният е изтеглил
сумата от сметката и ответницата не знае какво е направил с нея. Ответницата
твърди, че поради отсъствието ѝ от България ищецът и К.Ц. са използвали
сметката ѝ за незаконни преводи на суми. Затова тя моли съда да отхвърли
иска (вж. писмения отговор, л. 15-17).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА
СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
[7] Не се спори, че
с пълномощно от 18.12.2009 г. ответницата О.Ш. е упълномощила К.Ц. от нейно име
и за нейна сметка да извършва определени
действия. Тези действия са били: 1. да открива и закрива банкови сметки; 2. да
внася суми по нейни лични сметки и да се разпорежда с тях без ограничение; 3.
да нарежда преводи и да тегли суми в брой без ограничения относно размер и
честота; 4. да нарежда операции за трансфер в страната и чужбина (вж.
пълномощно, л. 19).
[8] На 11.02.2010
г., в 10:42 часа, с пет последователни превода ищецът М.З. е прехвърлил по банковата
сметка на ответницата О.Ш. в „Ц.К.Б.” АД (ЦКБ) общо 107 510,00 лева на
основание – частен превод. Тази сума е била преведена чрез интернет банкиране,
извършено с цифров сертификат, издаден от „Ю.Б.“ АД (към онзи момент „Б.П. Б.“
АД) на М.З.. При издаването на цифровия сертификат титулярът на сметката М.З. е
посочил електронна поща с името на К.Ц. – ***********. В същия ден, в
15:44 часа сумата е била изтеглена в брой от сметката на О.Ш. от К.Ц. (вж.
съдебно-счетоводна експертиза, л. 68-70, както и допълнителното заключение, л.
71-73).
[9] При тегленето
на сумата К.Ц. е представил декларация по чл. 4, ал. 7 и чл. 6, ал. 5, т. 3 от
Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП). В нея той е посочил, че
изтеглената сума представлява лични средства от Русия на О.Ш..
[10] На 20.02.2012
г., с декларация О.Ш. е оттеглила изцяло пълномощното, дадено от нея на К.Ц.
(вж. декларацията, л. 20). Не се спори, че на 29.08.2012 г. О.Ш. е изпратила на
М.З. писмо, с което е отговорила на писмо от М.З., че действително по нейна
сметка са били постъпили 107 510,00 лева на 11.02.2010 г., преведени от М.З.,
както и, че те са били изтеглени от К.Ц.. Тя е уведомила М.З., че няма яснота
за причините за изтеглянето на сумата и къде е тя, както и, че е отправила
покана до К.Ц. за връщането ѝ. В случай че К.Ц. възстанови сумата, О.Ш. е
заявила, че ще я върне на М.З. (вж. и писмото, л. 5).
[11] През 2015 г.,
пет години след извършването на преводите, О.Ш. е подала сигнал до прокуратурата за това, че К.Ц. и М.З. са
използвали нейната сметка за прехвърляне на парични суми. По този сигнал на
18.11.2015 г. прокурор от СГП е преценил, че няма достатъчно данни за
образуване на досъдебно производство, но е възложил извършването на проверка в
срок от 45 дни (вж. постановлението, л. 56). Към момента на приключване на
съдебното дирене, няма данни вследствие на проверката да е било образувано
досъдебно производство. Затова съдът приема, че такова не е било образувано.
Междувременно, на 24.08.2015 г. О.Ш. е подала сигнал и до НАП. Липсват
доказателства какво е направено вследствие на сигнала. Затова съдът приема, че,
ако евентуално е била извършена проверка по него, тя не е установила нарушение.
[12] М.З. е заплатил
5 618,14 лева държавна такса (вж. л. 11), както и 6 000,00 лева
адвокатско възнаграждение (вж. л. 55). О.Ш. е заплатила 9 520,00 лева
адвокатско възнаграждение (вж. л. 21), както и 180,00 лева депозит за вещо лице
(вж. л. 29,63).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ
СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[13] М.З. е предявил
два иска. Първият иск е по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на дадено без
основание. Вторият иск е по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забава.
1. По иска по по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
[14] Съгласно чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, който е
получил нещо без основание е длъжен да го върне. Следователно предпоставките за
уважаването на иска са: 1. О.Ш. да е получила от М.З. 107 510,00 лева; 2.
те да са били получени без основание (без наличието на правоотношение, по което
те да се дължат); 3. О.Ш. да не е върнала на М.З. тези пари.
[15] Съдът
установи, че М.З. е превел по сметка на О.Ш. процесната сума, сумата е
постъпила по сметката. Налице е първата предпоставка за уважаването на иска.
[16] Липсват
доказателства О.Ш. да е получила тази сума поради наличието на някакво
правоотношение между нея и М.З. – такова и не се твърди. Затова съдът приема,
че О.Ш. е получила процесната сума без основание.
[17] О.Ш. е възразила, че М.З. и нейният
пълномощник към онзи момент К.Ц. са извършили незаконен превод на средства,
използвайки нейната сметка, като К.Ц. е изтеглил получената сума без да ѝ
я предаде. Доказателства за извършен незаконен превод по делото липсват.
Съмнение за извършването на незаконен превод пораждат преводът на сумата чрез
няколко превода под 30 000,00 лева, извършени един след друг, както и
предоставения електронен адрес с името на К.Ц. при регистрирането на цифровия
сертификат за електронно банкиране на М.З..
[18] Съгласно чл.
4, ал. 2 от ЗМИП, Б.та е длъжна да идентифицира клиентите си в случаите на извършване на повече от
една операция или сделка, които поотделно не надвишават 30 000,00 лева, но
са налице данни, че операциите или сделките са свързани. Нещо повече, при съмнение за изпиране на пари или за
наличие на средства с престъпен произход Б.та е длъжна да
уведоми незабавно дирекция "Финансово разузнаване" на
Държавна агенция "Национална сигурност" преди или след
извършването на операцията (вж. чл. 11, ал. 1 и ал. 1 от ЗМИП).
[19] В случая преводите от М.З. явно са свързани - те са
извършени от едно и също лице в един и същи момент по една и съща сметка.
Следователно Б.та е следвало да извърши идентифициране, а при нейна преценка и
да уведоми дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС. Дори такова уведомяване да
е имало от Б.та, липсват доказателства компетентните органи да са приели, че
процесните преводи са били със средства с престъпен произход (вече повече от
шест години след извършването им). Към момента на приключване на съдебното
дирене, нито прокуратурата, нито НАП са били установили, че процесните преводи
са били извършени със средства от престъпна дейност. Ето защо съдът приема, че
посочените две обстоятелства, пораждащи някакви съмнения относно
незаконосъобразността на преводите, не са достатъчни да убедят съда, че М.З. и К.Ц.
са извършили престъпление или пък, че двамата са договаряли във вреда на О.Ш..
[20] Отговорността
за действията на пълномощника е на упълномощителя. Затова на кредитора на
упълномощителя са непротивопоставими възражения за неизпълнение на задължения
на пълномощника към упълномощителя. Приемането на обратното би довело до
абсурда кредиторът да отговаря за действията на трето лице, в чийто избор
въобще не е участвал. Ето защо е неоснователно възражението на О.Ш., че К.Ц. не
ѝ е предал изтеглените пари.
[21] Съдът не
установи О.Ш. да е върнала на М.З. 107 510,00 лева. Налице е и третата
предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът осъжда О.Ш. да заплати на М.З.
107 510,00 лева.
2. По иска по по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
[22] Съгласно чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Ако няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен (вж. чл.
84, ал. 2 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1.
ищецът да има вземане към ответницата; 2. ответницата да е изпаднала в забава
относно изпълнението на това вземане; 3. ответницата да не е заплатила
обезщетение за забава на ищеца.
[23] Съдът
установи, че ищецът има вземане към ответницата за 107 510,00 лева. Към
29.08.2012 г. М.З. е бил поканил О.Ш. да му възстанови тази сума, а тя не го е
направила. Следователно на 29.08.2012 г. О.Ш. е изпаднала в забава. О.Ш. не е
заплатила на М.З. обезщетение за забава.
[24] Размерът на
законната лихва върху 107 510,00 лева от 29.08.2012 г. до 03.02.2015 г. е
26 664,24 лева. Налице са предпоставките за уважаването на иска за
26 664,24 лева. Затова съдът осъжда О.Ш. да заплати на М.З. 26 664,24
лева, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер.
3. По разноските
[25] М.З. търси
разноски. Той е направил такива за 11 618,14 лева.
[26] Съгласно чл.
78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от
иска. Съдът уважава исковете за 134 174,24 лева при предявен размер от
140 453,55 лева. Затова съдът осъжда О.Ш. да заплати на М.З.
11 098,72 лева.
[27] Ответницата О.Ш.
също търси разноски. Тя е направила такива за 9 700,00 лева.
[28] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на
разноски съобразно отхвърлената част от иска. В случая съдът отхвърля исковете
за 6 279,31 лева при предявен размер от 140 453,55 лева. Затова съдът
осъжда М.З. да заплати на О.Ш. 433,66 лева разноски по делото.
Съдия: