№ 24
гр. София, 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА-
МАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА
Административно наказателно дело № 20241110213335 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-4332-018282 от 12.08.2024 г.,
издадено от Д.Д.Д. - началник сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, за две нарушения на ЗДвП, на М. Ф. А., с ЕГН **********, са
наложени административни наказания, както следва:
1. За нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.2, т. 11 от ЗДвП на М.
А. е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева;
2. За нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
на М. А. е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лева и наказание „лишаване от
правоуправление на МПС” за срок от 1 месец.
Недоволен от НП е останал М. А., който го обжалва в срок. В жалбата излага
съображения против обжалвания акт. Твърди, че не знае за произшествието, в което е
обвинен. Навеждат се аргументи, че причина за административното обвинение са влошените
междусъседски взаимоотношения, а не реален инцидент. Жалбоподателят иска отмяната на
обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично, пред съдебния
състав той отрича обвинението за употребен алкохол и твърди, че бил уморен. Не отрича
категорично, че е предизвикал ПТП, навежда твърдения, че недобрите междусъседски
взаимоотношения са причината за думите на св. М. С.. Иска се отмяната на НП.
1
Въззиваемата страна е редовно уведомена, не се явява и не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание, взема становище по жалбата чрез депозирани писмени
бележки, в които се изразяват доводи по същество, моли се потвърждаването на НП,
претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на
адвокатското такова.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 06.04.2024 г., около 22:30 ч., жалбоподателят М. Ф. А. в гр. София, ж.к. „Дружба“ 1,
на паркинга пред бл. 106, ул. „5040-та“, като водач на л.а. марка „БМВ“, модел „520и“, с рег.
№*******, при извършване на маневра- движение на заден ход, водачът не се убеждава, че
пътят зад него е свободен и реализира ПТП с паркирания лек автомобил марка „Алфа
Ромео“, с рег. № ******, след което не спрял да установи нанесените щети и неуведомил
органите на МВР по територия. Свидетелят М. С., собственик на повредения автомобил, по
време на инцидента бил с майка си на балкона на обитаваното от тях жилище и били
свидетели на случилото се. Слезли пред блока и извикали КАТ. На мястото на инцидента
пристигнали полицейски служители, които разпитали останалия на мястото на ПТП
собственик на пострадала автомобил - свидетеля С., огледали автомобила му и установили
щетите от настъпилото ПТП. Междувременно М. А. се прибрал удома и не отворил при
многократните позвънявания на органите на реда. Съставен бил протокол за ПТП ведно със
скица към него, изготвена била и докладна записка от Ал. П., мл. автоконктрольор във 02
група, 01 сектор ОКПД при ОПП – СДВР.
Като собственик на автомобила л.а. марка „БМВ“, модел „520“, с рег. № *******, на
26.07.2024г. жалбоподателят подал декларация, в която той посочил, че на посочените дата
и час е управлявал лично автомобила си.
Въз основа на докладната записка, снетите сведения от свидетеля С. и декларацията на
жалбоподателя А., както и на базата на протокола за ПТП, на основание чл. 40, ал. 1 и ал.4
от ЗАНН на 26.07.2024г. на А. бил съставен АУАН за две извършени нарушения на ЗДвП -
по чл. 40, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1, б. „а“ и „б“ от ЗДвП, като същия му бил връчен срещу
подпис в същия ден.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление (НП) №
24-4332-018282 от 12.08.2024 г., издадено от Д. Д. Д. - началник сектор към СДВР, отдел
„Пътна Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за две нарушения на ЗДвП, на М.
Ф. А., с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва:
1. За нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.2, т. 11 от ЗДвП е
наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева;
2
2. За нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лева и наказание „лишаване от
правоуправление на МПС” за срок от 1 месец.
Словесното описание на нарушенията и възприетата за тях правна квалификация по
акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаните в съдебното заседание свидетели – Й. К. К., А. В. П. и М. С. С., както и въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като последователни и кореспондиращи с
останалия доказателствен материал. Съдът намира, че показанията на свидетеля К., не
допринасят за изясняване на фактическата обстановка, предвид липсата на ясни спомени за
процесния момент, поради което същите се явяват ирелевантни при формиране на
решението на съда.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН
и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Установява се, че така съставения АУАН отговаря на критериите за издаването му
заложени в чл. 40, ал.1 и ал.4 от ЗАНН, поради което липсват нарушения на реда по
съставянето му.
Този състав намира, че не е нарушен тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за
съставяне на АУАН, тъй като съобразно ТР № 48/1981 г. по н.д. № 48/1981 г. на ОСНК на ВС
тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, предл. 2 от ЗАНН започва да тече за всички контролни
органи от деня, в който е открит за пръв път нарушителя. В конкретния случай това е
моментът на подадената от собственика на автомобила М. А. на 26.07.2024 г. декларация, в
която той посочил, че на посочените дата и час, автомобилът му е бил управляван лично от
него. АУАН е бил съставен на 26.07.2024г., следователно преди изтичане на установения в
закона тримесечен срок.
Наказателното постановление е изготвено от компетентен орган, което се доказва от
приложената по делото Заповед 8121з-13318/28.10.2019 г. на Министъра от Министерство на
вътрешните работи.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да
се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението.“.
3
Неспазването на това императивно правило влече след себе си определени санкционни
последици за виновните лица. Те са уредени в нормата на чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, която
предвижда, че се наказва „с глоба 20 лв. водач, който… нарушава правилата за движение
назад.“
С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил описаното в АУАН и НП
нарушение на правилата за движение на ЗДвП, тъй като преди да направи маневра за
движение назад не се е уверил, че зад него няма друго превозно средство или някакво
препятствие , в резултат на което е настъпило ПТП.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е
извършено от жалбоподателя при форма на вината непредпазливост - жалбоподателят не е
предвиждал общественоопасните последици, които могат да настъпят от деянието му, но е
бил длъжен и е могъл да го стори, да съобрази и спазва необходимата дистанция.
Наложеното наказание за това нарушение е във фиксирания установен от закона
размер, поради което е законосъобразно.
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен… без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието;“
Съдът намира, че е безспорно доказано и не се спори по това, че М. А. е управлявал
процесния автомобил в процесния ден и час, марка „БМВ“, модел „520и“, както и че е
ударил автомобил „Алфа Ромео“, чийто собственик е повикал органите на реда, а
жалбоподателят не установил нанесени от него щети както и не останал на
местопроизшествието и не отворил на полицейските служители, за да изяснят
обстоятелствата по настъпилото ПТП. Доказва се, че на автомобила, собственост на
свидетеля С., са били причинени щети по предната броня и фара.
В случаите, когато са нарушени правилата на посочената разпоредба, чл. 175, ал. 1, т. 5
от ЗДвП предвижда за виновните лица наказание „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство” за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв.
С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил описаното в АУАН и НП
нарушение на правилата за движение установени в чл. 123, ал. 1, т. 1, тъй като съзнавайки,
че е причинил ПТП, се прибрал удома без да провери какви са последиците от
предизвиканото от него ПТП и нанесените от това щети. Същият е бил длъжен да го стори,
тъй като очевидно от доказателствената съвкупност по делото сам е причинил процесното
ПТП. Законът за движение по пътищата допуска да не се уведомява службата на КАТ при
причинено ПТП, но само при наличие на съгласие между страните по обстоятелствата,
свързани с ПТП. А в настоящия казус такова съгласие не се доказва, а и не е могло да бъде
4
постигнато, след като жалбоподателят не е останал на местопроизшествието. Ето защо, с
неоставането на местопроизшествието и неуведомяването на ОПП СДВР за причиненото
ПТП, жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 123, ал. 1, т.1 от ЗДвП. Това нарушение
е формално по своя характер и е на просто извършване.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е
извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл - жалбоподателят е
предвиждал общественоопасните последици, които могат да настъпят от деянието му, пряко
е целял настъпването на същите и активно е действал за осъществяването им, като не е
останал на мястото на ПТП.
Предвиденото в чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП административно наказание „глоба“ е
наложено в размер, който е в предвидения минимум. Съдът намира че тъй като по делото не
се установяват отгчаващи отговорността обстоятелства наложената санкция е
пропорционална на извършеното деяние. Същевременно процесното нарушение не е с по-
висока от обичайната степен на обществена опасност, поради което съдът намира, че то не
изисква използването на по- тежко средство за репресия срещу извършителя му. Ето защо,
наказанието „глоба“ в законовия минимум от 50 лева е правилно. Същите са мотивите на
съда и досежно второто наложено наказание ЛПУМПС, поради което наложеното в
предвидения минимум в закона от 1 месец се явява правилно и законосъобразно.
Предвид императивната забрана на чл. 189з от ЗДвП не следва да се обсъжда
маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Дори и в случая да не
намираше приложение забраната по чл. 189з ЗДвП обаче, нарушенията не биха могли да се
квалифицират като маловажни, доколкото разкриват типичната обществена опасност на
нарушенията от този вид.
С оглед изхода на делото, при наличието на потвърдена част от наказателното
постановление, в полза на СДВР, на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, следва да бъде присъдено
поисканото възнаграждение за юрисконсулт, което следва да е в размер на сумата от 80 лева,
определена от съда в този размер с оглед невисоката правна и фактическа сложност на
делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2,т. 4 и т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 24-4332-018282 от
12.08.2024 г., издадено от Д.Д.Д. - началник сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН, за две нарушения на ЗДвП, на М. Ф. А., с ЕГН
**********, са наложени административни наказания, както следва:
1. За нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.2, т. 11 от ЗДвП
на М. А. е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева;
2. За нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП на М. А. е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лева и наказание „лишаване от
правоуправление на МПС” за срок от 1 месец, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА М. Ф. А., с ЕГН **********, да заплати в полза на СДВР, на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН сумата в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6