Р Е Ш Е
Н И Е
гр.ЛОВЕЧ,
15.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, шести граждански състав,
в публично заседание на осемнадесети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева като разгледа
докладваното от съдията гр.АХ дело №2213 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, съобрази :
Производство
с правно основание чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ.
Настоящият
съдебен състав е сезиран с жалба от И.И.Х., гражданин на Република Турция, чрез
пълномощника си В.М. М., чрез адв.С. против Решение по Протокол
№30-Г/11.12.1995 год. на ОС”Земеделие”-гр.Ловеч, с което е постановен отказ да
се признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне.
Жалбоподателят
навежда твърдения, че е наследник на И.И.Х., б.ж. на с.Горско Сливово,
Община-гр.Летница, Област-гр.Ловеч, починал на 20.01.1978 год., за което е
издаден акт за смърт №0002/20.01.1978 год. на Кметство с.Горско Словово.
Пояснява,
че с протокол от 10.10.1951 год. са извършени заменки на полските имоти на
некооператори, включени в кооперативните блокове на ТКЗС, на основание чл.11 от
Правилника за земестрояването на ТКЗС, на собствените и притежавани от него
наследствени земеделски земи, както следва : ниви в м.”Локвица”, парцел №39-а
от 28 дка; ниви в м.”Долни полени”, парцел 17-1 от 30 дка или общо 58 дка,
категория - трета и единична цена 13 000 лева на дка или общата стойност е
в размер на 754 000 лева в замяна на горните ниви получава следните имоти
: ниви в м.”Камена поляна”, от пето поле №40-8-5 - изглед на 12-то
сеидбообращение от 40 дка; ниви в м.”Песекините”, поле пето №40-7-б, южна част
от 18 дка или общо 58 дка, трета категория с единична цена 13 000 лева на
дка или обща сума 75 400 лева.
Освен
посочените по-горе имоти са заменени и нива в м.”Капла Мара”, парцели №5-б-3 от
20 дка; №6-б-2 от 30 дка; №6-а-4 и нива в м.”Черна вода” от 21 дка или общо 71
дка, категория трета с единична оценка 130 000 лева на дка или общо сумата
923,000 лева
Нива на
м.”Капла Мара”, от поле второ №21-8-3 от 39 дка; нива на м.”Сата Бунар” от поле
пет №4-5-2 от 32 дка, или общо 71 дка, категория трета с единична цена
13 000 лева на дке или общо сумата 923 000 лева, в замяна на
горепосочените ниви е получил следните ниви : нива в м.”Капла мара” на второ
поле №21-8 от 39 дка; нива в м.”Сата бунар” от пето поле №5-2 от 32 дка или
общо 71 дка на 12 - полното сеитбообръщение „категория трета с единична цена
13 000 лева на дка или обща сума 92 300 лева.
Видно от
посочената по-горе заменка с цитирания по-горе протокол общият им наследодател
е бил собственик на следните зем.земи : нива в м.”Камена поляна”, от пето поле
№40-8-5 - изглред на 12-то сеитбообръщение от 40 дка; нива в м.”Песекините”,
поле пето №40-7-б, южна част от 18 дка или общо 58 дка, трета категория с
единична цена 13 000 лева на дка или обща сума 75 400 лева; ниви в
м.”Капла мара” от второ поле №21-8-аа от 39 дка и нива в м.”Сата бунар” от пето
поле №5-2 от 32 дка или общо 71 дка на 12-полното сеитбообръщение, категория
трета с единична цена 13 000 лева на дка или обща сума 92 300 лева.
Пояснява,
че въз основа на замянката е издадено удостоверение, че посочените в
удостоверение земеделски земи по партиден №10, ведно с протокол за замяна,
общият им наследодател е бил собственик по замяна на цитираните по-горе
зем.земи.
Въпреки,
че той живее от доста години в РТурция е дал пълномощно на негови близки, които
въпреки усилията си да получат отговор по молби от тях за наследството на
общият им наследодател до дата 23.02.2018 год. не са получавали никаква
информация. След като ангажирали адвокат, ОС”Земеделие”, на 23.02.2018 год. им
връчила протокол №30-Г/11.12.2015 год., с който прилагат решение за отказ за
възстановяване на зем.земи, собственост на общият им наследодател с мотив, че
няма имлячна партида на името на И.И.Х..
В
продължение на дълъг период от време администрацията на ПК, а сега
ОС”Земеделие” не е връчила решението за отказ, няма обяснение, но за него се
пораждал правен интерес от сезиране на съда със следното искане :
Моли да
бъдат призоване на съд с ответниците и след като се убеди в достовереността на
изложеното, да постанови решение, с което да отмени Решениие за отказа за
признаване правото на собственост по план за земеразделяне по Протокол №30-Г от
11.12.1995 год. на ОСЗГ-ловеч, връчено на 23.02.2018 год. и да постанови, че
наследниците на И.И.Х., б.ж. на с.Горско Сливово, Община-гр.Летница,
Област-гр.Ловеч, починал на 20.01.1978 год., по акт за смърт №0002/20.01.1978 год.
на Кметство с.Горско Словово, Община-гр.Летница, Област-гр.Ловеч, е бил
собственик на следните зем.земи, находящи се в землището на с.Горско Сливово,
Община-Павликени, а сега Община-гр.Летница, на следните зем.земи : ниви в
м.”Камена поляна” от пето поле №40--8-5 - изглед на 12-то сеитбообръщение от 40
дка; ниви в м.”Песекините”, поле пето
№40-7-б, южна част от 18 дка или общо 58 дка, трета категория с единична цена
13 000 лева на дка или обща сума 75 400 лева; ниви в м.”Капла мара”
от второ поле №21-8-аа от 39 дка и нива в м.”Сата бунар” от пето поле №5-2 от
32 дка или общо 71 дка на 12-полното сеитбообръщение, категория трета с
единична цена 13 000 лева на дка или обща сума 92 300 лева по
протокол за замяна от 10.10.1951 год. в землището на с.Горско Словово.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, но се
представлява от адв.С. и В.М.М., като от името на доверителя си адв.С. намира
жалбата за основателна и доказана и моли съда да я уважи с произтичащите от
това законни последици.
За
ответника ОС”Земеделие”-гр.Ловеч в хода на делото се явява юрисконсулт Н.,
която от името на доверителя си моли съда да остави жалбата без уважение, като
просрочена, навеждайки твърдения, че правоимащите лица са били уведомени пред
22 години за протоколното решение на тогавашната ПК-гр.Летница, с което се
отказва възстановяване на зем.земи, поради липса на писмени доказателства
затова. Освен това посочва, че преклузивният срок по чл.12 от ЗСПЗЗ за заявяване
и доказване правото на собственост е изтекъл на 12.05.2007 год., поради което и
счита, че така подадената жалба е неоснователна и недоказана. Моли за решение в
този смисъл като им се присъдят и разноските по делото, включително и
възнаграждение за юрисконсулт.
Заинтересованата
страна М.Г.Х., призована при условията на чл.47, ал.6 от ГПК, пред настоящата
инстанция се представлява от адв.П. ***, която от името на доверителката си се
присъединява изцяло към съображенията, изложени от пълномощника на
жалбоподателя и моли жалбата да бъде уважена от съда. Относно това просрочена
ли е жалбата счита, че тя не е просрочена, тъй като по делото липсвали не само
косвени, но и каквито и да е било други доказателства, че по някакъв начин
решението на ПК, с което е отказано възстановяване на зем.земи, е било доведено
до знанието на собствениците на имотите. Представения от ответника списък за
връчени препоръчани писма, в който фигурира името на М.В.Н., срещу това име не
се спори по делото, че няма нито положен подпис, нито отбелязана обратна
разписка, с оглед на което намира, че този списък за тях не е годно
доказателствено средство. По тези и други подробно изтъкнати съображения моли
съда да приеме, че жалбата не е просрочена и е подадена в срок, след узнаването
й от действителните наследници като срока по ЗСПЗЗ е спазен. Според нея е
неправилно позоваването на преклузивния срок по ЗСПЗЗ, изчерпващ възможността
собствениците да искат възстановяване на имота. По съществото на казуса, затова
дали са доказани обстоятелствата по иска с правно основание чл.14, ал.3 от
ЗСПЗЗ навежда твърдения, че има достатъчно доказателства за правото
насобственост с оглед представения протокол за заменка, както и от
удостоверението, произходящо от Кметствата на ПК, в което се удостоверява имота
в полза на И.И.Х.. Фактът, че тези доказателрства не са се намирали към момента
на произнаясне на ПК в преписката е ирелевантен за спора.
Съдът
като прецени събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, доводите на страните и
техните представители, по вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК, приема
за установено следното :
Решение,
обективирано в Протокол №30-Г/11.12.1995 год. на ОС”Земеделие”-гр.Ловеч е
получено на ръка на 23.02.2018 год. от В.М.М., видно от извършената заверка, а
жалбата на И.И.Х. до РС-гр.Ловеч е подадена чрез административният орган - ОС”Земеделие”-гр.Ловеч
с вх.№РД-05-162/07.03.2018 год., в който смисъл съдът приема, че е спазен
законният 14-дневен срок по смисъла на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ и жалбата е
допустима за разглеждане. Искането на представителя на ОС”Земеделие”-гр.Ловеч
за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на жалбата, не
се споделя от съда, тъй като в настоящото производство задължение на
административния орган е да докаже как и по какъв начин е съобщено
постановеното решение на наследниците на общия наследодател, за да имат те
възможност да го обжалват пред съда в законният 14-дневен срок. Доказателства в
тази насока по делото не са представени, въпреки указанията, дадени от съда, в
изпълнение задължителните указания, дадени от касационната инстанция с Решение
№219/30.10.2018 год. по к.а.д.№206/2018 год. и Определение №42/21.12.2018 год.
по ч.к.а.д.№286/2018 год., двете по описа на Адм.съд-гр.Ловеч. Позоваването на
това, че лицето И. М.К.е подал до ПК-гр.Летница жалба вх.№544/25.11.1997 год.
против отказа по преписка №4924 срущо Протокол №30-Г/11.12.1995 год. на
ПК-гр.Летница, на основание чл.14, ал.6 от ЗСПЗЗ, което удостоверявало, че
решението за отказ е било известно на наследниците на И.И.Х., в случая е изцяло
ирелевантно защото това кои са законните наследници на общия наследодател се
доказва от удостоверението за наследници на починалото лице. Видно от
представеното като доказателство по делото удостоверение за наследници
изх.№0018/16.01.2019 год. на Населено място-с.Горско Сливово,
Община-гр.Летница, Област-гр.Ловеч е че И.И.Х. е б.ж. на с.Горско Словово,
починал на 20.01.1978 год., като след смъртта си е оставил за свои единствени
законни наследници един син жалбоподателя по делото И.И.Х. и една внучка М.Г.Х.
/дъщеря на починалия му на 01.05.1997 год. син Г.И.Х./, която е конституирана
като заинтересована страна по делото, при спазване указанията на касационната
инстанция. Следователно след като само това са законните наследници на И.И.Х.,
те са и заинтересовани на обжалват решението на административния орган, ако не
са доволни от него. Административният орган не представи доказателства затова
уведомени ли са тези две лица и по какъв начин на процесното решение, в който
смисъл според съда подаването на жалба от всяко друго лице до ПК-гр.Летница е
изцяло ирелевантно за спора, тъй като то не е от кръга на наследниците на общия
наследодател.
На името
на общият наследодател на жалбоподателя и заинтеросавата страна е издадено
удостоверение на Кметска помемлена комисия с.Горско Сливово при Община-гр.Летница,
от което се установява, че на партиден №10-Прот.10-8 по описа, декларацията на
полските имоти на ТКЗС-с.Горско Словово лицето И.И.Х. притежава следните
зем.земи, находящи се в землището на с.Горско Сливово : нива от 28 дка в
м.”Локвица”; нива от 30 дка в м.”Долна поляна”; нива от 39 дка в м.”Капла Мара”
и нива от 32 дка в м.”Сата бунар” или всичко площта на имотите е 129 дка.
Именно
за тези четири имота е подадено и заявление вх.№4924/2.06.1992 год. от Хюсеин
Хаджиоглу /И.И. Мехмедов/, с адрес по местоживеене гр.Измир, като наследник на И.И.Х.,
с който съгласно чл.10, чл.11 и чл.12 от ЗСПЗЗ и чл.13 от ППЗСПЗЗ е заявил
желанието си пред Общинска /кметска/ ПК-с.Горско Сливово, да му бъде възстановена
собствеността върху зем.земи в землището на с.Горско Словово,
Община-гр.Летница, Област-гр.Ловеч, което заявление показва, че е спазен срока
по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за подаване на заявление пред административният орган.
Последвало
е произнасяне на ОС”Земеделие”-гр.Ловеч, гр.Летница, с решение, обективирано в Протокол
№30-Г/11.12.1995 год., с което след като е разгледана преписката по заявление
вх.№4924/02.06.1992 год. и представените писмени доказателства от И.И.Х. за
възстановяне правото на собственост на наследниците на И.И.Х., б.ж. на с.Горско
Сливово, Община-гр.Летница, Област-гр.Ловеч по удостоверение за наследници
№1346, на основание чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, е отказано признаване правото на
възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на следните имоти :
ниви от 28 дка в м.”Локвица”, ниви от 30 дка в м.”Долни поляни”, ниви от 39 дка
в м.”Капла Мера” и ниви от 32 дка в м.”Сатъбунар”. Мотивът за отказа е, че няма
емлячна партида на И.И.Х..
Пред
настоящата съдебна инстанция, за да докаже правото си на собственост върху
процесните имоти, жалбоподателят се позовава на Протокол за извършените заменки
на полските имоти на кооператорите, включени в кооперативните блокове на ТКЗС
от 10.10.1951 год., видно от който е, че в т.10 И.И.Х. от с.Горско Сливово,
Павликенска околия притежава ниви на м.”Локвица”, парцел №39-а от 28 дка и ниви
на м.”Долни поляни”, парцел 017-1 от 30 дка или общо 58 дка, категория трета с
единична оценка 13 000 лева на дка или обща сума 754 000 лева и
получава ниви на м.”Камена поляна” от пето поле №40-8-5 на 12-то сеитбооръщение
от 40 дка и ниви в м.”Пескинята”, поле пето, №40, южна част от 18 дка или общо
58 дка, категория трета с единична оценка 13 000 лева на дка или обща сума
754 000 лева. Ниви на м.”Капла мара”, парцели №6-б-3 от 20 дка №6-б-2 от
30 дка; №6-а-4 кв.м.”Черна вода” от 21 дка или общо 71 дка, категория трета с
единична оценка 13 000 лева на дка или обща сума 923, 000 лева, а
получава ниви на м.”Капла мара” от поле второ №21-8-аа от 39 дка и ниви на
м.”Сата Бунар” от полу пето-45-2 от 32 дка или общо 71 дка на 12-полното
сеитбообръщение, категория трета с единична цена 13 000 лева на дка или
обща сума 923 000 лева.
Така представения Протокол от 10.10.1951 год. съдът приема за
годно писмено доказателство по смисъла на чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ, удостоверяващо
по безпорен начин правото на собственост върху процесните земеделски земи,
притежавани от наследодателя на жалбоподателя, като съгласно чл.10, ал.1 от
ЗСПЗЗ правото на собственост се възстановява в полза на собствениците или
техните наследници върху зем.земи, които те са притежавали преди образуването
на ТКЗС или ДЗС. Имайки предвид факта, че се касае за Протокол за извършени
заменки, извършена по реда на ЗТПС, който е отменен, то съдът намира, че в
конкретния казус приложение следва да намери текста на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ
и правото на собственост върху имотите се възстанови върху тези имоти, които
наследодателя на жалбоподателя е притежавал преди извършване на замяната.
Правилника предвижда изключения единствено при извършено застраяване или
извършване на разпоредителни сделки със земята, получена при замяната, каквито
доказателства по делото не са представени. Единствено в тази хипотеза, замяната
остава в сила. Затова и при спазване на изискванията на цитирания по-горе текст
от ППЗСПЗЗ, съдът счита, че следва да възстанови правото на собственост върху
заявените в срока по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ имоти : ниви в м.”Локвица” от 28 дка,
ниви в м.”Долна поляна” от 30 дка, ниви в м.”Капла мара” от 39 дка и ниви в
м.”Сата бунар” от 32 дка, като в случая съдът съобрази площа на имотите,
съгласно подаденото пред административния орган заявление. За имота в м.”Сата
бунар” от 32 дка пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателят не представи
доказателства, обосноваващи приложението на текста на чл.18з, ал.3, пр.2 и 3 от
ППЗСПЗЗ,което дава основание на съда да приеме, че поотношение на този имот,
замяната не е останала в сила и не е произвела действие, респективно неговия
наследодател не е собственик на този имот.
Изложените
докук съображения давата основание на съда да отмени атакуваното решение на
ОС”Земеделие”-гр.Ловеч, офис Летница, в частта с която последвата е отказала на
наследниците на И.И.Х., б.ж. на с.Горско Словово, Община-гр.Летница,
Област-гр.Ловеч, починал на 20.01.1978 год. признаване правото на
възстановяване на собствеността с план за земеразделане на следните зем.земи,
находящи се в землището на с.Горско Сливово, Община-гр.Летница,
Област-гр.Ловеч, а именно : нива в м.”Локвица” от 28 дка, нива в м.”Долни
поляни” от 30 дка и нива в м.”Капла мара” от 39 дка като признае правото на
наследниците на И.И.Х., б.ж. на с.Горско Словово, Община-гр.Летница,
Област-гр.Ловеч, починал на 20.01.1978 год. правото на възстановяване на
собствеността върху тези три имота, а в частта за имота св м.”Сата бунар” от 32
дка, жалбата се отхвърли като неоснователна и недоказана.
При този
изход на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбопадателя
съдебно-деловодните разноски в размер общо на сумата 1 690,91 лева, представлаващи
съдебно-деловодни разноски, включващи 300 лева адвокатски хонорар пред
настоящата инстанция, 500 лева депозит за назначения особен представител на
заинтересованата страна, 15 лева за касационна жалба, 470 лева адвокатски
хонорар по гр.АХ дело №428/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч, 5,91 лева такса
за съдебно удостоверение по същото гр.АХ дело, 400 лева адвокатски хонорар по
к.адм.д.№206/2018 год. по описа на Адм.съд-гр.Ловеч
На адв.П.П.
следва да се изплати определеното възнаграждение в размер на 500 лева за
осъщественото от нея процесуално представителство на заинтересованата страна М.Г.Х.
по гр.АХ дело №2213/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
Водим от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение, обективирано в Протокол
№30-Г/11.12.1995 год. на ОС”Земеделие”-гр.Ловеч, гр.Летница, с което е отказано
признаване правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне
на наследниците на И.И.Х., б.ж. на с.Горско Словово, Община-гр.Летница,
Област-гр.Ловеч, на следните имоти, находящи се в землището на с.Горско
Словово, Община-гр.Летница, Област-гр.Ловеч, а именно : ниви 28 дка в
м.”Локвица”, ниви от 30 дка в м.”Долни поляни”, ниви от 39 дка в м.”Капла Мара”,
на основание чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ПРАВОТО на възстановяване на
собствеността с план за земеразделяне на наследниците на И.И.Х., б.ж. на
с.Горско Словово, Община-гр.Летница, Област-гр.Ловеч, на следните имоти,
находящи се в землището на с.Горско Словово, Община-гр.Летница,
Област-гр.Ловеч, а именно : нива в м.”Локвица” от 28 дка, нива в м.”Долни
поляни” от 30 дка и нива в м.”Капла мара” от 39 дка.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.И.Х. от гр.Измир,
Република Турция, кв.”Тепекуле Махалелеси”, ул.2084/5-та№8/1-Баираклъ, чрез
пълномощника си В.М.М., с адрес *** и адрес за кореспонденция : адв.Х.С., с
адрес *** срещу ОС”Земеделие”-гр.Ловеч за отмяна на решение, обективирано в Протокол
№30-Г/11.12.1995 год. на ОС”Земеделие”-гр.Ловеч, гр.Летница, с което е отказано
признаване правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне
на наследниците на И.И.Х., б.ж. на с.Горско Словово, Община-гр.Летница, Област-гр.Ловеч,
на следния имот, находящ се в землището на с.Горско Словово, Община-гр.Летница,
Област-гр.Ловеч, а именно : в м.”Сата бунар” от 32 дка, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА ОС”Земеделие”-гр.Ловеч да
заплати на И.И.Х. от гр.Измир, Република Турция, кв.”Тепекуле Махалелеси”,
ул.2084/5-та№8/1-Баираклъ, чрез пълномощника си В.М.М., с адрес *** и адрес за
кореспонденция : адв.Х.С., с адрес *** сумата 1 690,91 /хиляда шестотин и
деветдесет лева деветдесет и една стотинки/, представляващи съдебно-деловодни
разноски, включващи 300 лева адвокатски хонорар пред настоящата инстанция, 500
лева депозит за назначения особен представител на заинтересованата страна, 15
лева за касационна жалба, 470 лева адвокатски хонорар по гр.АХ дело №428/2018
год. по описа на РС-гр.Ловеч, 5,91 лева такса за съдебно удостоверение по
същото гр.АХ дело, 400 лева адвокатски хонорар по к.адм.д.№206/2018 год. по
описа на Адм.съд-гр.Ловеч
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.П.П. определеното
възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева от внесения от жалбоподателя
депозит, за осъщественото от нея процесуално представителство на заинтересованата
страна М.Г.Х. по гр.АХ дело №2213/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Адм.съд-гр.Ловеч в 14-дневен срок от
съобщението на страните.
Препис
от него след влизането му в сила на се изпрати на ОС”Земеделие”-гр.Ловеч за
сведение и изпълнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :