РЕШЕНИЕ
№ 20.12.2017г. гр.Харманли
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийски районен съд гражданска
колегия
на шести декември две
хиляди и седемнадесета година
в публично съдебно
заседание в следния състав:
Районен
съдия: Ива Гогова
секретар: Катя
Кавръкова
прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Гогова гражданско дело №639 по описа на РС-Харманли за 2017г. и за да се произнесе, взе впредвид следното:
Предявени
са кумулативно субективно съединени искове с правно основание по чл.143, ал.2
от СК.
Подадена е искова молба от Х.О.О., ЕГН:********** ***, действаща като майка и законен представител на
малолетните М.
Р.М., ЕГН: ********** и
А.Р. М.,
ЕГН: **********,***, против Р.М.Р., ЕГН: ********** ***.
В исковата молба се твърди, че с ответника Р.М.Р. живели на съпружески начала от 2009 година.
От връзката си имали родени две деца: М. Р.М., ЕГН ********** и А. Р. М., ЕГН **********, и двете малолетни. Двамата живели и
отглеждали децата си в една стая в дома на бащата на ответника на адрес град Х.,
УЛ. „Ц. И.А. II"№.. Условията там станали крайно неприемливи, но въпреки
това се съобразявала с желанието на Р. да живее с баща си. Преди известно време
ответникът отишъл до Германия по работа и останал там няколко месеца, за да
печели средства за издръжката на децата, но това не се оказало точно така. След
последното му занимаване през месец януари тази година, тъй като нямала никакви
средства, се преместила с децата в дома на майка си - АНИФЕ. Там с децата
ползвали самостоятелен етаж от къщата, имали 3 стаи, обзаведени били с всички
удобства за тях. От тогава до днес ответникът не се интересувал от децата, не
изпращал средства за техните издръжки.
От една страна ответникът не полагал грижи за децата, не се интересувал
от тяхното отглеждане и възпитание, от средствата за техните ежедневни нужди, в
дома на баща му /тъй като ответникът нямал собствен дом/ нямало елементарни
условия за тяхното отглеждане.От друга страна само ищцата задоволявала нуждите
на децата от средства за храна, дрехи и лекарства. Честите заболявания на
децата, особено на Милен, били ежедневен и непосилен разход. Само през миналия
месец се наложило да заплати 200 лева за лекарствата му. Единствената подкрепа,
която имала била от майка й, но тя получавала минимална пенсия от 120 лева на
месец.
Заявява още, че детето М.
Р.М., ЕГН ********** щял да бъде във втори клас. Макар учебниците да били
безплатни, били нужни средства за ученически пособия, средства за храна на
обяд, джобни и лекарства. Дъщеря им А.Р.
М., ЕГН ********** била в твърде крехка
възраст за детска ясла, затова лично се грижела за нея, което водило до
невъзможност да започне работа.
Счита, че ответникът като баща на децата следвало да бъде по-ангажиран
относно разходите по тяхното отглеждане. Самият той работел в Германия, където
възнагражденията били доста по-високи от стандарта на живот в България - 1 498
евро или 2 934,00 лева била минималната работна заплата там, така че за него не
би представлявало трудност да изплаща издръжка за децата си.
С оглед на гореизложеното моли да се постанови съдебен акт, с който да
се осъди ответникът Р.М.Р.,
ЕГН ********** *** да заплаща месечна издръжка за малолетното дете М.Р.М., ЕГН: ********** в размер на 200,00 /двеста/ лева, платими до 10-то число
за съответния месец, които да заплаща на ищцата - Х.О.О., ЕГН ********** *** - родител и
законен представител, считано от 01.08.2017г. до настъпване на законни причини
за прекратяване на плащането, ведно със законна лихва върху всяка просрочена
вноска, както и да бъде осъден ответникът да заплаща месечна издръжка за
малолетното дете А. Р.М.,
ЕГН ********** в размер на 200,00
/двеста/ лева, платими до 10-то число
за съответния месец, които да заплаща на ищцата - Х.О.О., ЕГН ********** *** - родител и законен представител, считано от 01.08.2017г. до настъпване на законни причини
за прекратяване на плащането, ведно със законна лихва върху всяка просрочена
вноска. Моли за присъждане на направените в
настоящото производство разноски.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор по иска от ответника Р.Р..
След
преценка, поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал,
доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от Удостоверения за раждане
от ***г*** и Община Хасково, ищцата Х.О. и отв.Р.Р. са родители на малолетните деца М.Р.М., ЕГН:**********
и А.Р. М., с ЕГН:**********.
Детето Милен М. е ученик в първи
клас през учебната 2016/2017г. в НУ „Отец Паисий”-гр.Харманли, видно от
представената служебна бележка от 23.06.2017г. на Д-ра на НУ „Отец
Паисий”-гр.Харманли.
Съгласно Удостоверение от
23.06.2017г. на ДСП-Харманли на ищцата се изплащат месечни помощи на основание
чл.ЗСПД, които за периода 06.2016г. – 05.2017г. възлизат общо на 2233,95 лв.
Представена е и Декларация за гражданство, жителство, семейно и имотно
състояние от 11.07.2017г., видно от която ищцата не получава трудови доходи и
притежава ½ ид.ч. от апартамент в гр.Харманли.
Приложен по делото е и социален
доклад от Д „СП”-Харманли, в който е отразено, че майката Х.О. отглежда двете
си деца при добри битови и хигиенни условия, подкрепяна от своите родители. В
социалния доклад е заявено още, че майката демонстрира умения да полага
адекватни грижи за децата и задоволява потребностите им.
От събраните по делото гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите А.М. и Д.А., ангажирани от ищцовата
страна, се установява, че действително страните са прекратили съвместното си
фактическо съжителство преди около година, като за децата грижи полага майката
Х.О., подпомагана от бабата на детето. От свидетелските показания се установява,
че малолетният Милен боледува често, както и че средно на месец за всяко от
децата били нужни около 300-400 лв. за покриване на нужните разходи за храна,
облекло, играчки, лекарства и т.н. Според св.А.М. детето М.има желание да
посещава и извънкласни занимания, но тъй като често боледувал в момента
преустановил уроците си по кудо. От показанията на същата свидетелка се
установява още, че отв.Р.Р. работи в Германия като получава добри доходи (около
2000 евро месечно), както и че след раздялата между страните през 2016г. отв.Р.
три пъти изпратил средства за издръжка на двете деца в размер на общо 1200 лв.
Св.Д.Арабаджиева също потвърди факта, че отв.Р. работи извън страната. Данни за
заплащане на издръжка през този период се съдържат и в соц.доклад. Така
събраните гласни доказателства съдът кредитира с доверие като непротиворечиви
помежду си и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен
материал, вътрешно убедителни, логични, последователни и неопровергани от други
доказателства в обратна насока.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно чл.142, ал.1 СК всеки
родител е длъжен съобразно възможностите си и материалното си състояние да осигурява
условия за живот, необходими за развитието на непълнолетните си деца, като
съгласно ал.2 на същата разпоредба те дължат издръжка за децата си независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Като
критерии за определяне на дължимата издръжка в чл.142, ал.1 СК са посочени
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което
следва да я осигурява. Изхождайки от тези разпоредби следва да се приеме, че
ответникът Р.Р. като баща на малолетните
деца М.Р.М., ЕГН:********** и А. Р. М., с
ЕГН:**********, дължи издръжка на същите, които се явяват лица, имащи
право на такава съгласно чл.143 СК и за чието благополучие ответникът отговаря
като техен баща. За да им осигури подходящи условия за живот, ответникът следва
да заплаща адекватна месечна издръжка, която да е достатъчна за нормалното
съществуване и развитие на децата, т.е. да е съответна на нуждите им, като
същевременно с това следва размерът й да е съобразен и с възможностите и материалното
състояние на ответника.
Имайки предвид изложеното, съдът
при определяне размера на необходимата издръжка отчете възрастта на децата, като
счита, че по-голяма по размер месечна издръжка следва да се присъди на
по-голямото дете Милен, който освен че е по-голям, вече е и ученик, като се
установи също и че боледува доста по-често, поради което за него са нужни и
повече средства за задоволяване на потребностите му от храна, облекло,
учебници, лекарства и др. По отношение на по-малкото дете Анелия, която е едва
на 1 година, съдът счита, че са нужни сравнително по-малко средства за
издръжката й, предвид това че тя се отглежда вкъщи от майка си, към момента не
посещава детска градина и няма данни по делото да боледува често. Съдът отчита
обаче другите разходи, обусловени от ниската й възраст, а именно за дрехи,
играчки, памперси и др., които несъмнено са нужни за задоволяване на
ежедневните й потребности.
От друга страна следва да се
отчетат и възможностите и материалното състояние на ответника Р.Р. при
определяне на подходящия размер на издръжката съгласно чл.142, ал.1 СК.
Единствените доказателства в тази насока са показанията на св.А.М., съгласно
които ответникът работи в Германия, където реализира месечно доходи в размер на
около 2000 евро. Няма данни ответникът
да дължи и да издържа други лица, имащи право на издръжка. При това положение и
имайки предвид, че ответникът Р. е млад, в трудоспособна възраст, като няма и
доказателства да е във влошено здравословно състояние, непозволяващо му да
престира работната си сила, съдът счита, че същият има възможност да получава
доходи поне в размер на минималната работна заплата за страната. Отчитайки и
непротиворечивите данни по делото (показанията на св.М. и св.Ар.), че
ответникът работи в Германия и получава доходи сравнително доста по-високи от
средните за страната, съдът счита, че същият има възможност да осигурява
издръжка в по-голям от минималния размер от 115 лв., посочен в чл.142, ал.2 от СК.
С оглед така констатираните
нужди за издръжка на малолетния Милен и възможностите за издръжка на дължащия
такава, съдът намира за подходяща за задоволяване потребностите на детето М.М.
месечна издръжка в размер на общо 230 лв., от които 170 лв. следва да бъдат
заплащани от бащата и ответник по делото Р.Р., а останалите 60 лв. следва да
бъдат поети от майката, която освен това полага непосредствени грижи за
възпитанието и отглеждането на детето, което живее при нея съгласно
доказателствата по делото. Искът за разликата над 170 лв. до пълния предявен
размер от 200 лв. като недоказан и неоснователен следва да се отхвърли.
По отношение на малолетното дете
Анелия Михайлова, съобразявайки нейните потребности и вземайки предвид
възможностите на родителя, дължащ издръжка, съдът намира за подходяща месечна
издръжка в размер на общо 200 лв., от които 150 лв. следва да бъдат заплащани
от бащата и ответник по делото Р.Р., а останалите 50 лв. следва да бъдат поети
от майката, която освен това полага непосредствени грижи за възпитанието и
отглеждането на детето, което живее при нея съгласно доказателствата по делото.
Искът за разликата над 150 лв. до пълния предявен размер от 200 лв. като
недоказан и неоснователен следва да се отхвърли.
Върху така определените месечни издръжки
следва да се присъди и законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа
до окончателното плащане, на която ищцата има право съгл. чл.86 от ЗЗД в случай
на забава.
Доколкото обаче по делото се
представиха доказателства за последвали след предявяване на исковете три
плащания на издръжки за децата от по 400 лв., или общо 1200 лв., от страна на
ответника Р.Р., то тези обстоятелства следва да се вземат предвид от съда. В
този смисъл са изявленията на пълномощника на ищцата в съдебно заседание от
08.09.2017г. и показанията на св.М.. Предвид това следва да се приеме, че
ответникът е заплатил 4 месечни вноски (от по 170 лв.) за издръжка в размер на
общо 680 лв. за детето М.за месеците август, септември, октомври и ноември
2017г. вкл., поради което за него издръжката следва да се присъди не считано от
01.08.2017г., каквото е претенцията на ищцата, а считано от 01.12.2017г., като
искът за издръжка в частта за периода от 4 месеца – 01.08.2017г. до 30.11.2017г.
следва да се отхвърли също като неоснователен. По същите съображения и за
остатъка от общата платена сума от 1200 лв., а именно 520 лв. следва да се
приеме, че са заплатени за погасяване на три месечни вноски за издръжка за
малолетното дете Анелия за месеците август, септември и октомври 2017г. и 70
лв. като частично изплатена месечна вноска за издръжка за м.ноември 2017г. Непогасената
част от издръжката за малолетната А.за месец ноември 2017г. в размер на 80,00
лв. също следва да се присъди в полза на ищцата, действаща като нейна майка и
законен представител. По тези съображения искът за издръжка за малолетната А. в
частта за периода от 01.08.2017г. до 30.11.2017г., както и за 70 лв. като
частично изплатена месечна вноска за издръжка за м.ноември 2017г. следва да се
отхвърли също като неоснователен.
С оглед изхода на делото и
съответно на уважената част от исковите претенции, отчитайки също че плащанията
от ответника са извършени след предявяване на иска, поради което същият е
станал причина с поведението си за завеждана на делото, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв.
На основание чл.78, ал.6, вр.
чл.83, ал.1, т.2 от ГПК ответникът Р. следва да бъде осъден да заплати и
дължимите държавни такси по настоящото производство в размер на общо 460,80 лв.
съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.М.Р.,
ЕГН:********** ***,
на основание чл.143, ал.2 СК, да заплаща
на Х.О.О., ЕГН:**********, действаща като майка и законен представител на
малолетното дете М.Р.М.,
ЕГН:**********,***, издръжка
в размер на 170,00 лв. (сто и седемдесет лева) месечно, считано от 01.12.2017г.
до настъпване на законни причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното
плащане, като искът за издръжка за този период за разликата над 170 лв. до
пълния предявен размер от 200 лв., както и в частта за издръжка от 200 лв.
месечно за периода 01.08.2017г. до 30.11.2017г., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА Р.М.Р.,
ЕГН:********** ***, на основание чл.143, ал.2 СК, да заплаща на Х.О.О., ЕГН:**********, действаща като майка и законен представител на
малолетното дете А.Р.
М., ЕГН:**********,***, издръжка
в размер на 150,00 лв. (сто и петдесет лева) месечно, считано от 01.12.2017г.
до настъпване на законни причини за нейното изменяне или прекратяване, както и 80,00 лв. (осемдесет лева),
представляващи непогасената част от издръжката за месец ноември 2017г., ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното
плащане, като искът за издръжка за този период за разликата над 150 лв. до
пълния предявен размер от 200 лв., както и в частта за издръжка от 200 лв.
месечно за периода 01.08.2017г. до 30.11.2017г. и за 70,00 лв., представляващи
погасената част от издръжката за месец ноември 2017г., ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен.
ОСЪЖДА Р.М.Р., ЕГН:********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати Х.О.О., ЕГН:**********, действаща като майка и законен представител на
малолетните деца
М. Р.М., ЕГН:********** и
А. Р. М.,
ЕГН:**********,***, направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 240,00 лв.
ОСЪЖДА Р.М.Р.,
ЕГН:********** ***, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати по сметка на РС-Харманли държавна
такса в размер на общо 460,80 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС-Хасково в двуседмичен срок от датата на обявяването му
20.12.2017г.
СЪДИЯ: