№ 1645
гр. Варна, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. И.
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100501444 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх. № 296119/12.08.2021г. на К. В. М., ДП
„Български спортен тотализатор“, ЕИК *********, Й. З. П.а – К. и Г. Х. О. срещу Решение
№ 262359 от 23.07.2021г. по гр.д. № 6661/2019г. по описа на ВРС, ХХХIV-ти състав,
поправено с Решение № 260184 от 22.03.2022г. В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК са отхвърлени предявените от К. В. М. с ЕГН **********, ДП „Български
спортен тотализатор“, ЕИК *********, Й. З. П.а-К. с ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Н.“,
№ 6, ет. 1, ап. 1 и К. А.К., п. на 25.10.2019г. в лицето на правоприемниците му по закон – Д.
П. В. с ЕГН **********, Г. Х. О. с ЕГН **********, Н. И. Г. с ЕГН ***, С. Д. С. с ЕГН
**********, п. на 12.04.2022г. в лицето и на неговия правоприемник Д. Д. Д. с ЕГН
**********, последните двама от своя страна заместили по реда на чл. 227 ГПК починалия в
хода на делото правоприемник на ищеца Д. С. Д., п. на 20.03.2020г. срещу Ж. И. Д. с ЕГН
********** и М. И. Ж. с ЕГН ********** искове за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответниците не са собственици на помещение „хоби“, находящо се на
партерен етаж в жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, ул. „С.С.“ № 7, която
жилищна сграда е изградена в имот с ид. 10135.1507.744 по КККР на гр. Варна, посочена
на скица по архитектурен проект с червени очертания, която скица е приложена на л. 657 от
делото и която приподписана от съда е неразделна част от решението, с площ от 36.10 кв.м.,
а по КНА № 171, том ХLV, вх. рег. № 15920, дело № 9690/18.07.2011г. на АВ описана като
хоби стая, състояща се от едно помещение и санитарен възел, при граници: общ вход и общо
стълбище, ПИ № 1754, вътрешен двор, ПИ № 1750, тото пункт, отгоре – жилище, от долу –
1
ПРУ.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдпроизводствените правила и
необоснованост на решението. Оплакванията са обосновани с доводи, че неправилно ВРС е
приел, че спорният обект не е обща част на сградата в режим на ЕС към момента на нейното
възникване, като не е отчел правилно същественото действие на делбата /сключването на
окончателен разделителен протокол/ и договора за групов строеж според регламентацията
му към момента на сключването му /чл. 192 от ЗТСУ /отм./, нито спецификата на
възникналата след делбата ЕС. Съсобствеността съгласно чл. 192, ал. 4 от ЗТСУ в случая е
прекратена чрез извършена последваща делба, чрез разпределение на жилищата и другите
обекти, съобразно ДГС и одобрените строителни книжа и разрешението за строеж № 129 от
07.10.1983г., като е установено по делото, че изградената ЖС въз основа на това разрешение
съответства на одобрения на 27.07.1983г. архитектурен проект и изменението с последващи
екзекутиви. С договора за доброволна делба от 15.02.1989г. всеки от участниците в ДГС е
придобил в изключителна собственост определения му обект въз основа на делбата, като Д.
и И. И.и получили в собственост апартамент № 1 на първи жилищен етаж; Ж. Д. получила в
собственост апартамент № 2 на втори етаж; М. Ж. – апартамент № 3 на трети жилищен етаж
и РД БСТ – магазин в партерния етаж на сградата, ведно с по едно таванско помещение и
изба за всеки. Именно от този момент върху построената сграда е възникнала ЕС. В
описанието на придобитите самостоятелни обекти липсва посочване на процесната хоби
стая като самостоятелен обект, поставен в нечий дял като изключителна собственост, нито
същата е описана като прилежаща част към някой от поделените между съделителите
самостоятелни обекти /три апартамента и тото пункт/. Ето защо изводът на ВРС, че при така
отразеното в архитектурния проект, по който сградата е построена не може да се направи
извод дали процесното хоби е било предназначено да обслужва собствениците на отделни
притежавани етажи или е било самостоятелен обект е неправилно. Спецификата на
характера на общите части на ЕС обосновава невъзможността да бъдат придобИ.и по
давност. Събраните в тази връзка свидетелски показания са недопустими, доколкото не е
установено обекта да е променил предназначението си по общо съгласие на етажните
собственици, а същите не установяват и осъществяване на фактическа власт, нито
намерение за своене от наследодателите на ответниците и от тях самите. От друга страна
разпореждането с общи части може да стане само със съгласието на всички собственици.
Установено е от заключението на тричленната СТЕ, че ап. 1 не е функционално свързан с
хоби стая, както и до нея се достига от общото разпределение на партерния етаж на
сградата. Неправилно и необосновано това заключение не е кредитирано от ВРС; не е
съобразено, че в обясненията си вещите лица безспорно установяват, че достъп до дворното
място може да бъде осъществен единствено през хоби стаята, както и че няма друг достъп
до дворното място; че съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони в
многофамилни ЖС се осигурява комуникация за общо ползване в хоризонтално и
вертикално направление /входно пространство и др./; че общият достъп през партера до
2
вътрешния двор е необходим във всички случаи; че таблицата за определяне на цените на
обектите в ЖС няма вещноправни последици, както и оспорването на достоверността й,
като частен диспозитивен документ и че ценообразуването не е извършено при извършване
на делбата и учредяването на ЕС /15.08.1989г./ в противоречие с изискването на чл. 40, ал. 1
от ЗС, а в един предходен момент /02.08.1983г./. Ето защо хоби стаята не може да бъде
обособена като самостоятелен обект и съставеният НА № 79/2011г. на Нотариус Я.Н. не
установява валидно право на собственост върху описаната като самостоятелен обект хоби
стая. Същата е обект, който функционално обслужва всички отделно притежавани
самостоятелни обекти в сградата, и като такъв съставлява обща част по предназначение на
сградата, притежание на всички собственици на самостоятелни обекти в сградата /ищци/,
при квоти съобразно участието им в ОЧ на сградата. Ето защо КНА следва да се отмени.
Отправили искане поради всичко изложено, обжалваното решение да се отмени и вместо
него предявените искове да се уважат с извод за основателност.
В отговор на жалбата М. И. Ж., чрез особен представител, оспорил развитите в нея
оплаквания, с доводи за правилност и законосъобразност на решението. Посочил, че по
делото не е установено, че спорната хоби стая е обща част на сградата към момента на
нейното възникване. Архитектурният проект, одобрен на 27.07.1983г. е предвиждал на
партерния етаж на сградата да се изградят две помещения, като едно от тях е процесното
„хоби“. И към двата обекта по проект е предвидено изграждането на санитарен възел и
такива са изградени. Спорната стая не обслужва други самостоятелни обекти в сградата, а
освен това етажната собственост може да съществува и без този обект. Отправил искане
решението да се потвърди.
На основание чл. 226, ал. 2 от ГПК в хода на въззивното производство е допуснато
встъпване в качеството на трето лице помагач на страната на въззивницата К. В. М. на
частния й правоприемник К. И. Д., който е конституиран в качеството на трето лице помагач
на страната на праводателя си /допустимо – Определение № 58 от 4.02.2021г. по ч.т.д. №
2287/2020г. на ВКС, I ТО/.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената
позиция по спора, като претендират присъждане на разноски за въззивното производство.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе съдът
съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от К. В. М., ДП
„Български спортен тотализатор“, Й. З. П.а – К. и К. А.К. срещу Ж. И. Д. и М. И. Ж.
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане
за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на
помещение „хоби“, обект находящ се на партерен етаж в жилищна сграда с
административен адрес: гр. Варна, ул. „С.С.“ № 7, съставляваща обща част на Етажната
собственост по предназначение, за която ответниците се снабдили с КНА № 171/18.07.2011г.
3
на Нотариус Я.Н., в който хоби стая е описана, като състояща се от едно помещение и
санитарен възел, с площ от 36.10 кв.м., разположена на партерен етаж – по архитектурен
проект, при граници: общ вход и общо стълбище, ПИ № 1754, вътрешен двор, ПИ № 1750,
отгоре – жилище, от долу – ПРУ, както и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на
КНА.
Фактическите твърдения, на които е основана исковата молба са в следния смисъл:
ищците са собственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда № 2, находяща се в гр.
Варна, ул. „С.С.“ № 7, както следва: ДП „БСТ“ – на СОС – магазин на партерен етаж, с ид.
10135.1507.744.2.4, както и на 0.0588% ид.ч. от ОЧ на сградата и от правото на строеж; Й.
П.а – К. – на СОС – Апартамент № 1 на първи етаж, с ид. 10135.1507.744.2.1, както и на
0.3337% ид.ч. от ОЧ на сградата и от правото на строеж; К. М. – на СОС – Апартамент № 2
на втори етаж, с ид. 10135.1507.744.2.2, както и на 0.3087% ид.ч. от ОЧ на сградата и от
правото на строеж и К. К. – на СОС – Апартамент № 3 на трети етаж, с ид.
10135.1507.744.2.3, както и на 0.2988% ид.ч. от ОЧ на сградата и от правото на строеж. С
КНА № 171/18.07.2011г. на Нотариус Я.Н. наследодателите на ответниците И. Ж. И. и Д.В.
И. са признати за собственици на хоби стая, с площ от 26.10 кв.м., разположена на
партерния етаж в сградата на основание разрешение за строеж, реализирано строителство и
въвеждане в експлоатация на обекта. Този акт не установява право на собственост върху
хоби стаята, доколкото последната функционално обслужва отделните самостоятелни
обекти в сградата и съставлява обща част по предназначение на сградата – част от ЕС, която
е притежание на всички собственици на самостоятелни обекти в сградата /на ищците/, при
квоти съобразно участието им в ОЧ на сградата. Последното следва от одобрения
архитектурен проект на жилищната сграда, Разрешението за строеж от 07.10.1983г. и
Протокол за Приемателна комисия назначена със Заповед № 767/25.08.1987г. на
Председателя на ИК на ГНС-Варна – за приемане и въвеждане в действие на обект.
Процесната хоби стая съставлява ОЧ по предназначение на партерния етаж от сградата,
обособена да обслужва всички отделно притежавани обекти на собствениците след
подялбата на собствеността на новопостроената сграда с Договор за доброволна делба от
15.02.1889г. В този смисъл отправили искане за положително произнасяне по предявените
искове.
В отговор на исковата молба, Ж. Д. чрез особен представител, назначен в хипотеза на
чл. 94 от ГПК вр. чл. 23, ал. 4 от ЗПрП адв. Д. Г., оспорила исковете по основание.
Оспорването обосновала с твърдение, че с одобрения архитектурен проект от 27.07.1983г. на
партерния етаж на сградата са предвидени два обекта: Тото – пункт и Хоби-стая. И двата
обекта са били предвидени като самостоятелни в новопроектираната ЖС и са изградени като
такива в изпълнение на одобрения архитектурен проект. Към хоби-стаята има изграден
санитарен възел и същата отговаря на понятието „обект“ по смисъла на § 5, т. 39 от ЗУТ,
както и на § 1, т. 1 от ЗКИР. Двата подобекта – Тото-пункт и Хоби-стая, разположени на
партерен етаж представляват обособени части от сградата, които са подобекти на
собственост, имат самостоятелно функционално предназначение и са със самостоятелен
4
характер съгласно удостоверение от Гл. архитект на Община Варна от 21.05.2019г. Т.е.
процесната хоби стая е самостоятелен обект в сградата и не е обща част в новоизградената
ЖС. Подобекта е изграден по стопански начин, приет и въведен в действие с Протокол на
приемателна комисия, назначена със Заповед № 767/25.08.1987г. на Председателя на ИК на
ОНС – Варна. Релевирала е възражение за нищожност на НА № 18/1978г. и на НА №
150/2006г. поради липса на правосубектност на РД БСТ, както и на ДП БСТ да придобива
имоти, както и поради липса на предмет, тъй като такива имоти и обекти реално не
съществуват. В този смисъл се е позовала на нищожността и на договора за доброволна
делба от 1989г., поради липса на предмет на делба. На И. и Д. И.и е било учредено право на
строеж за изграждане на четириетажна жилищна сграда, а те от своя страна учредили на
децата си – ответниците по делото право на строеж на два от жилищната етажи. Съществува
екзекутивен проект одобрен на 21.12.1984г., като съпрузите И.и станали собственици на
хоби-стая и тото-пункт, както и на целия пети етаж, поради което законосъобразно е
установено правото им с НА № 171/2011г. Оспорила материалноправната легитимация на
ищеца ДП „БСТ“, съответно правния интерес от провеждане на иска от този ищец.
Евентуално се е позовала на придобивна давност в периода 1987г. до 2018г. По тези
съображения отправила искане за отхвърляне на предявените искове с извод за
неоснователност.
В отговор на исковата молба ответникът М. Ж. оспорил исковете по основание по
съображения, че процесният обект не представлява ОЧ на сградата нито по естеството си,
нито по предназначение, а е самостоятелен обект и е собственост на ответниците.
Наследодателите им придобили собствеността на основание учредено право на строеж по
реда на чл. 56 от ЗТСУ /отм./ от собствениците на ПИ, в който е построена ЖС. Съгласно
одобрения на 27.07.1983г. архитектурен проект на изградената сграда, освен жилищата, са
предвидени и два самостоятелни обекта – тото-пункт и хоби-стая, които не представляват
ОЧ по предназначение. Тези обекти не обслужват други обекти в сградата, а ЕС може да
съществува и без тях. Евентуално ответниците са придобили собствеността върху хоби-стая
на основание придобивна давност при владение от 1987г. През 1993г. родителите на
ответниците започнали да упражняват фактическа власт и върху тото-пункта, като през
1995г. са премахнали стената между хоби-стая и тото-пункта, като са обособили един обект
с площ от 58 кв.м. Входът за този обект се е осъществявал през входната врата на тото-
пункта. През 2004г. ДП „БСТ“ взел само тото-пункта, като между последния и хоби-стаята
отново е била поставена преградна стена. След 2004г. наследодателите на ответниците
продължили да упражняват фактическа власт върху обекта до кончината им през 2015г.
Отправил искане поради изложеното предявените искове да се отхвърлят като
неоснователни.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
И. Ж. И. и Д.В. И. са придобили 83 кв.м. ид.ч. от дворното място, цялото с площ от
5
220 кв.м., съставляващо имот пл. № 6, 7 от кв. 60 по плана на 8-ми подрайон на гр. Варна с
договора по НА № 73/1975г.
Районна дирекция Български спортен тотализатор от своя страна придобила магазин
за фурна, без място, построен на 37 кв.м. в същия имот, с договора по НА № 18/1978г.
С разрешение за строеж № 129 от 07.10.1983г. на И. Ж. И., Д.В. И., М. И. Ж. и Ж. И.
Д. и въз основа на одобрен проект на 27.07.1983г., е разрешен строеж – надстройка с два
етажа и пристройка с четири етажа в парцел № 7, квартал № 60, по плана на гр. Варна, ул.
„С.С.“, № 7, като поради конструктивни причини е посочено строежът да се изпълни като
ново строителство.
Съгласно одобрения проект, строежът се състои от сутерен, партер, три жилищни
етажа и тавански етаж /сушилня, впоследствие с корекция – три тавански стаи/. В партера на
сградата е предвидено изграждането на помещение „хоби“, като същата има самостоятелен
вход от общия коридор на сградата; разполага с коридор, тоалетен възел и стая.
С протокол от 25.08.1987г. приемателна комисия е приела за въвеждане в действие
обект групов строеж на ул. „Сан С.“ № 7 с извод, че жилищната сграда е изпълнена по АС и
конструктивни чертежи, като същата има четири жилищни етажа с тото пункт, съдържа три
апартамента, три изби и тото пункт.
Със заявления от 08.08.1984г. съсобствениците на дворното място са отстъпили на И.
Ж. И. и Д.В. И. право на строеж на четириетажна жилищна сграда в имота, а от своя страна
И. и Д. И.и отстъпили на дъщеря си Ж. И. Доктора право на строеж на втори етаж и на сина
си М. И. Ж. право на строеж на трети етаж.
С Договор от 05.01.1984г. /л. 532-533/, сключен между Д.В. И., И. Ж. И., Ж. И. Д., М.
И. Ж. и Районна дирекция Български спортен тотализатор страните са договорили магазина–
фурна да бъде съборен заедно с цялата сграда, собственост на останалите съдоговорители, за
да бъде извършен от четиримата съдоговорители групов строеж на четириетажна жилищна
сграда, като в приземния етаж да бъде изграден магазин на БСТ със сервизни помещения,
който да се изгради върху намалена квадратура от 22.41 кв.м. и намалена кубатура 56.02
куб.м., като Д.В. И., И. Ж. И., Ж. И. Д., М. И. Ж. срещу получаването на по-голяма площ и
кубатура за изграждането на груповото им жилище са поели задължението да изградят
магазина със сервизни помещения в груб вид за своя сметка, който следва да предадат с
протокол на РД БСТ.
На 22.08.1984г. Д.В. И., И. Ж. И., Ж. И. Д., М. И. Ж. и Районна дирекция Български
спортен тотализатор сключили на основание чл. 192 от ЗТСУ /отм./ договор за групов
строеж /л. 534-537/, с нотариална заверка на подписите на страните, с който участниците в
строежа се съгласили с общи усилия и за тяхна сметка да построят жилищна сграда в парцел
№ 7, кв. 60 по плана на гр. Варна, ул. „С.С.“, № 7, като жилищата и другите обекти в сграда
се разпределят както следва: за Д.В. И. и И. Ж. И. – апартамент № 1 на първи жилищен
етаж, със застроена площ от 70 кв.м., заедно с избено помещение № 1 и таванско помещение
№ 1 на обща стойност 11 311 лева; за Ж. И. Доктора – апартамент № 2 на втори жилищен
6
етаж, със застроена площ от 70 кв.м., заедно с избено помещение № 2 и таванско помещение
№ 2 на обща стойност 10457 лева; за М. И. Ж. - апартамент № 3 на трети жилищен етаж, със
застроена площ от 70 кв.м., заедно с избено помещение № 3 и таванско помещение № 3 на
обща стойност 10128 лева; за Районна дирекция Български спортен тотализатор – магазин в
партерния жилищен етаж на сградата състоящ се от магазин и сервизно помещение със
застроена площ от 22.41 кв.м. на обща цена от 1996 лева. Посочено е в договора, че цената
на жилищата и другите обекти в сградата са определени въз основа на установената сметна
стойност на сградата по проверена от Държавна спестовна каса генерална сметка.
Таблица за определяне на цените на жилищната сграда на ул. „С.С.“ № 7 от
02.08.1983г. е приложена на л. 283 от делото. Видно от съдържанието й предвиденото на
първи етаж „хоби“ с площ 26.10 кв.м. и цена 3550 лева, а на втори етаж – апартамент № 1 с
площ 56.40 кв.м. и цена 7820 лева, са описани общо за ап. № 1. Съобразно описаните в
таблицата коефициенти, за помещението „хоби“ и апартамент № 1 е определена обща цена
от 14018 лева, както и общ процент от идеалните части от общите части на сградата – графа
К% ид.ч. - 37.6728. Жилищната част е описана като включваща ап. № 1, общо с „хоби“, ап. 2
и ап. 3, а за „тото“ с площ от 20.20 общата цена е определена на 3311 лева.
С Договор за доброволна делба от 18.02.1989г. /л. 538-539/ е ликвидирана
съсобствеността върху новопостроената жилищна сграда с административен адрес гр.
Варна, ул. „С.С.“, № 7, като Д.В. И. и И. Ж. И. получили в собственост апартамент № 1 на
първи жилищен етаж, състоящ се от две стаи, столова с кухненски бокс и сервизни
помещения, със застроена площ от 70 кв.м., заедно с избено помещение № 1 и таванско
помещение № 1, както и 0.3338% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж,
като стойността на дела е 11 314 лева; Ж. И. Доктора е придобила собствеността върху
апартамент № 2 на втори жилищен етаж, състоящ се от две стаи, столова с кухненски бокс и
сервизни помещения, със застроена площ от 70 кв.м., заедно с избено помещение № 2 и
таванско помещение № 2 и 0.3083% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж, като стойността на дела е 10 457 лева; М. И. Ж. е придобил собствеността върху
апартамент № 3 на трети жилищен етаж, състоящ се от две стаи, столова с кухненски бокс и
сервизни помещения, със застроена площ от 70 кв.м., заедно с избено помещение № 3 и
таванско помещение № 3 и 0.2988% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж, като стойността на дела е 10 128 лева; Районна дирекция Български спортен
тотализатор е придобило собствеността върху магазин в партерния жилищен етаж на
сградата състоящ се от магазин и сервизно помещение със застроена площ от 22.41 кв.м. и
0.0588% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, като стойността на дела е
1996 лева.
С решение по гр.д. № 1654/1995г. на ВРС, влязло в сила на 03.07.1997г. на основание
чл. 108 ЗС Д.В. И., И. Ж. И., Ж. И. Д. и М. Ж. И. са осъдени да предадат на „Български
спортен тотализатор“ София, владението върху собствения му недвижим имот – магазин с
площ от 22.41 кв.м., със сервизни помещения, находящ се на партерния етаж на сграда в гр.
Варна, ул. „С.С.“, № 7, представляващ имот пл. № 6 в кв. 60 по плана на 8-ми подрайон на
7
гр. Варна.
С решение в.гр.д. № 730/2000г. на ВОС, влязло в сила на 19.11.2002г. на основание
чл. 109 ЗС Д.В. И., И. Ж. И., Ж. И. Д. и М. Ж. И. са осъдени да възстановят на ЦД
„Български спортен тотализатор“ – София, Районна дирекция – Варна, имот, представляващ
магазин с площ от 22.41 кв.м., заедно със сервизни помещения, находящ се в гр. Варна,
партерен етаж на сграда на ул. „С.С.“, № 7, представляващ имот пл. № 6 в кв. 60 по плана на
8-ми подрайон на града, в състоянието му отпреди извършването на посегателствата,
съобразно архитектурен план и строителни документи, във вида съгласно предварителен
протокол от 11.08.1993г., /л. 547-548/.
С решение по гр.д. № 3454/2004г. на ВРС на основание чл. 97, ал. 1 ГПК, е прието за
установено по отношение на Български спортен тотализатор при БСФС-София,
представляван от Районна дирекция на Български спортен тотализатор – Варна, че И. Ж. И.,
Д.В. И. и Ж. И. Доктора не са собственици на магазин, находящ се в приземния етаж на
жилищна сграда в гр. Варна, ул. „С.С.“, № 7, със застроена площ от 58.50 кв.м., състоящ се
от търговска зала, санитарни възли, складова част, при граници на магазина: ул. „С.С.“,
калкан, вътрешен двор, стълбищна клетка с проход до нея, както и 0.0588% ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, съставляващо имот пл. № 7,
в кв. 60 по плана на 8-ми микрорайон на гр. Варна. В мотивите на посоченото решение е
посочено, че с протоколно определение от 11.03.2005г. е допуснато уточнение на в
границите на претендирания имот, като същият се счита този отразен като тото пункт и
щрихованата част към която има вход, така както са отразени на скицата на гърба на л. 12 от
632/2002г., по описа на ВРС, 12-ти състав. Видно от скицата на гърба на л. 12 от 632/2002г.,
че се касае за заверено копие от коментираната по-горе част от одобрения архитектурен
проект и в частност разпределението на партерния етаж, като уточненото помещение и
санитарен възел към него е различно от процесното хоби и мокрото помещение към него.
С НА № 79/2011г. на нотариус Я.Н. /л. 47-48/, И. Ж. И. и Д.В. И. са признати за
собственици въз основа на разрешение за строеж, реализирано строителство и въвеждане в
експлоатация на недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, ул. „Сан Стехано“, № 7, ПИ
1756, 8-ми микрорайон, идентичен с пл. № 6, кв. 6, включително и на хоби стая, състояща се
от едно помещение и санитарен възел, с площ от 36.10 кв.м., разположена на партерен етаж
– по архитектурен проект, а по данъчна оценка на ет. 1, при граници: общ вход и общо
стълбище, ПИ 1754, вътрешен двор, ПИ 1750, отгоре – жилище, отдолу – ПРУ. При
съставяне на акта са представени НА № 73/1975г., заповед № 32/01.02.1983г., разрешение за
строеж № 129/07.10.1983г., протокол на приемателна комисия, заявления за отстъпено право
на строеж и други.
С НА № 110/2006г. на нотариус Елена Дионисова, ДП „Български спортен
тотализатор“ е признато за собственик на магазин, с площ от 22.41 кв.м. със сервизни
помещения, заедно с 0.0588% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, находящ се в приземния-партерен етаж на сградата, построена в гр. Варна,
ул. „С.С.“, № 7, в УПИ № 1756 по новия КП, влязъл в сила със заповед № 300-4-47 от
8
01.10.2003г., в кв. 60 на 8-ми микрорайон на гр. Варна, при граници на магазина: ул. „С.С.“,
калкан, стълбищна клетка с проход-вход към нея и граници на поземления имот: ул. „С.С.“,
имоти №№ 1750, 1753 и 1754. При съставяне на акта е посочено, че са представени НА №
18/1978г., договор за строителство и групов строеж, договор за доброволна делба, а така
също и решения по гр.д. № 1654/1995г. на ВРС, по гр.д. № 730/2000г. на ВОС, решение №
1751/2001г. на ВКС, решение по гр.д. № 642/2003г. на ВКС.
С Постановление за възлагане от 22.06.2015г. на ЧСИ Д.Я. по изп. № 652/2013г.
собственият на Ж. Д. Апартамент № 1 с площ от 70 кв.м. е възложен на К.С. Д., която с
договор за покупко-продажба от 30.08.2018г. по НА № 167/2018г. продала същия на Й. З.
П.а-К. /л. 578-581/. В схемата издадена, както за да послужи по изпълнителното дело /л. 582/,
така и по нот.дело № 442/2018г., като прилежаща част към апартамент 1 е описано и
процесното помещение „хоби“ с площ от 36.10 кв.м.
С договор за покупко-продажба от 29.03.2017г. по НА № 77/2017г. /л. 17-18/, В.Д.Ц. и
Т.И.К. продали на К. В. М. апартамент № 2 на втори етаж.
С договор за покупко-продажба от 11.12.2008г. по НА № 30/2008г. /л. 20/, С. Г. Ж.а и
М. И. Ж. продали на К. А.К. и А.Б. К.а апартамент № 3, находящ се на целия трети етаж. С
брачен договор от 22.05.2017г., с нотариална заверка на съдържанието и подписите,
съпругата К.а е прехвърлила на съпруга К. притежаваните от нея права върху този имот /л.
21-24/.
Пред ВРС е проведена СТЕ, от заключението на вещото лице Танислав Онцов по
която /л. 225-226/ се установява, че изградената въз основа на разрешение за строеж №
129/1983г. сграда съответства на одобрения на 27.07.1983г. архитектурен проект, ведно с
направените промени и се състои от: сутерен, партер, три жилищни етажа и тавански етаж.
На партера са разположени: коридор, вътрешно стълбище, тотопункт и хоби. В обяснителна
записка към проекта за жилищна сграда няма коментар за хоби стая. В разпределението на
партера от архитектурния проект на сградата, хоби стаята има самостоятелен вход от общия
коридор на сградата. Така е отразена и в графичната част на архитектурния проект. Същата
разполага с коридор, тоалетен възел и стая. В таблицата за определяне на цените на
обектите в ЖС на ул. „С.С.“ № 7 хоби стаята е отразена като принадлежаща част към
разположения на етаж 1-ви ап. № 1. В обясненията си експертът посочва, че няма
функционална връзка между хоби стаята и ап. № 1, като всеки един може да съществува
самостоятелно. Подходът за хоби стаята е от общия коридор. Помещението хоби стая не е
включено в общите части на сградата
От обясненията на експертите, изпълнили заключението на тричленната СТЕ, се
установява, че към момента на изграждане на сградата т.нар. „хоби стая“ към 01.07.1983г. е
стая за общо ползване – за обслужване на санитарните нужди на ОЧ на сградата и няма
данни за промяна на това предназначение към настоящия момент. В обясненията си
експертите сочат, че от Приложение 1 към заключението им /л. 653/ е видно, че от общите
части на партерния етаж на сградата се преминава през т.нар. хоби стая, за да се излезе на
двора през врата 80/200, както и по предвиждане на одобрения проект. Това е единственият
9
начин да се достигне до вътрешния двор в имота. В протокола за приемане и въвеждане в
действие на обекта е описано, че жилищната сграда е четириетажна с тотопункт, съдържа 3
апартамента, 3 изби и тотопункт. При това всяка ОЧ възлиза на 0.3%, като 1 хилядна е
разликата. Всички собственици имат апартамент от по 70 кв.м., по едно избено помещение и
по едно таванско помещение, както и идеално число за всяко жилище, което се обособява по
етажите. По ценообразуване хоби стая е с площ от 26.10 кв.м., а общото число от 36.10 кв.м.
разпределена към трите жилища е 12.03 кв.м. Приобщаването на хоби-стаята към ап. 1 в
ценообразуването е с оглед плащането на цената от 11370 лв., като ценообразуването не
отговаря на архитектурния проект. Това не променя предназначението на хоби-стаята като
обслужваща общите части. От архитектурния чертеж е видно, че означената мивка в нея не е
обикновена, а аугуст за измИ.е на парцали, четки и за хигиенизиране на ОЧ. В същото време
към двора ПИ няма никъде връзка, единствено през процесното помещение се осъществява
връзката за поддържане, при пожар, ремонт на фасадата и др.
По делото са ангажирани и гласни доказателства посредством показанията на
свидетелите И.П. И. и Н.Ц.Б. /на отвтениците/ и П. С.а В. /на ищците/.
Свидетелката И. излага, че са били в приятелски отношения с Д. и И., като тези им
отношения датират от времето, когато е изграждана сградата, в което се намира процесното
помещение и в частност когато е слагана дограмата. Сградата е на пет етажа – един етаж за
Д. и И., един за Ж., един за сина им и три спални тавански. В партера има едно спорно
помещение, т.нар. тото, коридорче, друга отделна врата, която била към стълбището и към
мазата и трета към помещение, което всички наричали офис. Като се влезе в това
помещение в ляво, в предверието има тоалетна, бойлер и мивка, а напред – офисът, който
излиза в дворче с неправилна форма. В този офис свидетелката излага, че е работила от
1995г., като е водила счетоводството на Д. до 1998г. След това е ходила в помещението
около 2000г., когато Д. започнала да изкупува мед. Знае това помещение като такова на Д. и
И., те са имали ключ и те са го заключвали. Не е виждала в същото да се съхраняват стирки,
детски колички.
Свидетелят Белчовски излага, че знае сградата, в която се намира процесното
помещение, като за първи път е ходил там в края на 1995г. – началото на 1996г. За де се
стигне до него се минава през коридор и в дясно се влиза в помещението. Срещу вратата на
т.нар. канцелария или офис, в ляво има малко помещение с мивка. Това помещение било на
леля Д., като свидетелят помагал с дейности по товарене и разтоварване на мед. До 1998г. се
е занимавал с товаренето на мед.
Свидетелката В. излага, че познава ответницата Д. от 2010г., когато станала техен
наемател. Процесното помещение е било със зазидан вход, като същият е разбит през 2018г.,
тъй като се усещала миризма. В помещението имало стилажи, старо медицинско легло,
одеала по земята, умрели котки, черупки от яйца. Мокрото помещение било пълно с
боклуци, нямало плочки, мивка. Била сменена старата дървена врата, за която ключове
имали ответницата Д..
Неоснователни са доводите в жалбата за недопустимост на гласните доказателства.
10
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
несъществуването на едно право, когато има интерес от това. С даденото в т. 1 от ТР № 8 от
27.11.2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС разрешение правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е
налице, когато ищецът има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му
интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. Предмет на спора е
отричаното от ищеца право.
Установено е по делото и няма спор между страните, че всеки от ищците притежава
право на собственост върху самостоятелен обект в сградата на ул. „С.С.“ № 7 в гр. Варна,
която е в режим на ЕС и съответните идеални части от сградата. Оспорването в отговора на
исковата молба на материалноправната легитимация на ищеца ДП „Български спортен
тотализатор“, а оттам и на процесуалноправната такава по предявения от този ищец
отрицателен установителен иск е процесуално недопустимо като преклудирано от СПН на
решенията по гр.д. № 1654/1995г. на ВРС, по в.гр.д. № 730/2000г. на ВОС и по гр.д. №
3454/2004г. на ВРС.
Спорен е въпроса доколко помещението на партерния етаж в сградата, означено като
„хоби“ е обща част на сградата, което ако е така е притежание на ищците-етажни
собственици съобразно притежаваните от тях ид.ч. от ОЧ на сградата или съставлява
самостоятелен отделен обект, извън ОЧ на сградата, годен да бъде придобит в собственост
от ответниците.
Съгласно чл. 38 от ЗС общи са всички части на сградата, които по естеството си или
по предназначението си служат за общо ползване. Съгласно закона и съдебната практика,
обобщена в Р № 40/25.03.2016г. по гр.д. № 4994/2015г. на ВКС, ІІ ГО, при определяне дали
даден елемент от сграда в режим на етажна собственост е със статут на обща част или не е и
може да се притежава в индивидуална собственост, следва да се има предвид неговото
предназначение да служи за задоволяване на общи нужди на етажните собственици с оглед
строителните книжа или след извършено преустройство от собственика /съсобствениците/
на сградата. Меродавният момент към който се преценява статутът е момента на възникване
на етажната собственост и релевантно е единствено предназначението на съответната част
към момента на възникване на етажната собственост. Обстоятелствата дали елемент от
сградата съставлява самостоятелен обект и дали стойността му е включена в
ценообразуването на общите части са неотносими към изхода на спора. С придобИ.ето на
самостоятелния си обект всеки етажен собственик придобива и съответната идеална част от
общите части, включително и от самостоятелните обекти, които са обща по
предназначението си част. След възникване на етажната собственост предназначението на
такава обща част може да бъде променено и същата да се придобие в индивидуална
собственост само по общо съгласие на всички етажни собственици. Такава промяна не е
11
допустима относно общите части по естеството си.
Установено е от писмените доказателства по делото и няма спор между страните, че
жилищната сграда в гр. Варна на ул. „С.С.“ № 7 е изградена на основание разрешение за
строеж № 129/07.10.1983г. въз основа на одобрен архитектурен проект на 27.07.1983г.,
изпълнен на основание договор от 05.01.1984г. и договор за групов строеж от 22.08.1984г.
като ново строителство от инвеститорите И. и Д. И.и, М. Ж. и Ж. Д.. Съобразно
предвижданията на одобрения проект, жилищната сграда се състои от сутерен, партер, три
жилищни етажа и тавански етаж. В партера на сградата е предвидено изграждане на два
обекта – тотопункт и помещение „хоби“, със самостоятелен вход от общия коридор на
сградата и разпределение на помещенията в него: коридор, тоалетен възел и стая. Строежът
е изпълнен и приет и въведен в действие с протокол от 25.08.1987г. с констатация, че
жилищната сграда е изградена съобразно одобрения проект и се състои от четири етажа,
съдържа три апартамента, три изби и тото пункт. От обясненията на експертите, изготвили
тричленната СТЕ се установява, че ценоообразуването на обектите в жилищната сграда, в
частта, съгласно която помещението „хоби“ е приобщено към ап. 1, не отговаря на
одобрения проект и е продиктувано единствено с оглед плащането на определената обща
цена от 11370 лв., платена от И. и Д. И.и. В тази част заключението на експертите се
подкрепя от писмените доказателства – в договора за групов строеж от 1984г. е уговорено,
че цената на обектите е определена въз основа на установена сметна стойност на сградата по
проведена от ДСК генерална сметка, както и от неоспореното изявление на ответницата Д. в
с.з. от 13.01.2020г., че ценообразуването, при което за ап. 1 и хоби е определена обща цена е
изготвено единствено за целите на кредитирането от ДСК. Възникналата след изграждане на
сградата съсобственост е ликвидирана с договор за доброволна делба от 18.02.1989г., при
която И. и Д. И.и получили ап. 1, Ж. Д. – ап. 2, М. Ж. – ап. 3, всеки с по едно избено и
таванско помещение и с площ от 70 кв.м., а РД „Български спортен тотализатор“ – магазин
на партерния етаж, със застроена площ от 22.41 кв.м.
Установено е на следващо място от заключението на двете експертизи, че
помещението „хоби“ на партерния етаж на сградата има самостоятелен вход и няма
функционална връзка между същото „хоби“ и ап. № 1, като всеки един от тези обекти е
разположен на различни етажи и може да съществува самостоятелно. Изводът на
експертите, изведен в обясненията им в с.з., че към момента на изграждане на сградата
т.нар. „хоби“ към 01.07.1983г. е стая предназначена за общо ползване – за обслужване на
санитарните нужди на ОЧ на сградата е оспорен и необоснован, поради което и на
основание чл. 202 от ГПК, съдът не възприема заключението в тази част, а обсъдено заедно
със събраните по делото писмени и гласни доказателства приема същото за изолирано. Ако
в една сграда има няколко самостоятелни обекта на собственост, принадлежащи на
различни собственици и е приложим режимът на чл. 38 от ЗС, не във всички случаи
самостоятелен обект на партерния етаж би бил обща част, обслужваща всички обекти в
сградата. В някои случаи той може да обслужва само конкретен обект и да принадлежи само
към него. Правното естество на помещението „хоби“ на партерния етаж на сградата е
12
обосновано в исковата молба с одобрения архитектурен проект на жилищната сграда,
Разрешението за строеж от 07.10.1983г. и Протокол за Приемателна комисия за приемане и
въвеждане в действие на обект. Тези документи предхождат релевантния момент на
възникване на ЕС, не съдържат информация относно конкретното предназначение на
помещението „хоби“ към този момент и сами по себе си не обосновават извод, че същото е
обект – ОЧ по предназначение към момента на сключване на договора за доброволна делба –
18.02.1989г. По делото не е проведено пълно и главно доказване, че към момента на
възникване на ЕС – 18.02.1989г., обектът „хоби“ на партерния етаж е имал предназначение
за общо ползване от всички етажни собственици. Обратно, от събраните гласни
доказателства се установява, че към момента на създаване на ЕС, съобразно волята на
съсобствениците на сградата /всички роднини – съпрузи и низходящи и РД „БСТ“/,
процесният обект не е обслужвал всички етажни собственици. От кредитираните като
непосредствени, логични и взаимноподкрепящи се и неопровергани от останалите
доказателства по делото, поради което и като обективни показания на свидетелите И. и
Белчовски се установява, че от самото изграждане на сградата помещението „хоби“ на
партерния етаж не се е използвало от етажните собственици като общо помещение за
обслужване нуждите на общите части в сградата. За това помещение, което по впечатление
на свидетелите е било офис именно Д. и И. разполагали с ключ, заключвали го,
стопанисвали го, развивали бизнес в него, наемали работници. Преките впечатления на
свидетелите датират до 1998г. Въз основа на доказателствата не може да се направи извод,
че помещението „хоби“, разположено на партерния етаж в сградата представлява обща част
на сградата, т.е. че към момента на възникване на ЕС или в един по-късен момент, съобразно
строителните книжа или с оглед волеизявленията на собственика/етажните собственици,
същото е служело за общо ползване на всички етажни собственици или да е обслужвало
всички останали самостоятелни обекти в сградата. Проведеното от ищците доказване на
този релевантен факт е непълно, а насрещното доказване го опровергава. Недоказването на
факта, че процесното помещение „хоби“ представлява обща част на сградата по смисъла на
чл. 38 от ЗС обуславя извода, че ищците не се легитимират като собственици на идеални
части от същото.
От друга страна, безспорно през това помещение се осигурява достъп до двора през
врата 80/200, каквото е предвиждането и по одобрения проект. Това обстоятелство обаче,
само по себе си не създава основание и помещението да бъде квалифицирано като обща
част по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС, поради което доводите в жалбата обосновани с
достъпа до двора са неоснователни. Водещо значение при преценката в тази връзка, както
съдът вече посочи, имат фактите, определящи статута на съответното помещение към
момента на възникване на ЕС, в която насока основен източник на информация
представлява утвърдения проект, въз основа на който е построена сградата. В случая е
установено, че предвиждането по проекта за помещението на партерния етаж е „хоби“, като
по таблица за ценообразуването на обектите, същото е причислено към ап. 1 и цената на
това жилище и процесното помещение е определена общо и кредитирана в полза именно на
Д. и И. И.и. Ето защо не е налице пряко доказателство, на чиято база да се формира извод за
13
статута на помещението. Същевременно показанията на свидетелите И. и Белчовски
еднозначно сочат, че още с построяването на сградата и при населяването на сградата
помещението „хоби“ или „офис“ се е ползвало от семейство И.и, които единствено
разполагали с ключ за него, като това ползване се е утвърдило във времето до 1998г. Това
състояние се дължи на начина на изграждане на сградата, при който достъпа до обща част
попада в разпореден при възникването на ЕС самостоятелен обект. Липсва последваща
промяна в сградата, дължаща се на действия на етажен собственик. Несъстоятелно е
позоваването в жалбата на Наредба № 7 от 22.12.2003г. – неприложима с оглед момента на
изграждане на сградата. Макар с това да се ограничава и правото на другите етажни
собственици на достъп до двора като обща част, то това състояние не променя установеното
към момента на възникване на ЕС естество на помещението „хоби“ на партерния етаж, нито
го превръща в обща част по предназначение на ЕС след като към първия момент такова
предназначение не е установено.
Следователно, ищците не са установили да са носители на идеални части от правото
на собственост върху помещение „хоби“, съответно не противопоставят права, изключващи
тези на ответниците. А последните са установени с КНА № 79/2011г. на нотариус Я.Н. и
настъпилото в лицето на ответниците наследствено правоприемство.
В обобщение предявените отрицателни установителни искове са неоснователни и
следва да се отхвърлят. Решението на ВРС, в което е постановен идентичен правен резултат
е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Въззиваемият М. Ж. се представляват пред въззивната инстанция от особен
представител. На основание т. 7 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на
ВКС разноските под формата на възнаграждение на особения представител следва да се
присъдят от съда с решението по спора и да се възложат на съответната страна, съобразно
изхода на делото. Дължимото възнаграждение за особен представител за въззивна инстанция
определено по регламента на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004г. – в размер на 4516.40
лв. В този размер разноските следва да се възложат в тежест на въззивниците, инициирали
настоящото производство за плащане по сметка на ВОС.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262359 от 23.07.2021г. по гр.д. № 6661/2019г. по
описа на ВРС, ХХХIV-ти състав, поправено с Решение № 260184 от 22.03.2022г. В
ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК са отхвърлени предявените от К.
В. М. с ЕГН **********, ДП „Български спортен тотализатор“, ЕИК *********, Й. З. П.а-К.
с ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Н.“, № 6, ет. 1, ап. 1 и К. А.К., п. на 25.10.2019г. в
лицето на правоприемниците му по закон – Д. П. В. с ЕГН **********, Г. Х. О. с ЕГН
14
**********, Н. И. Г. с ЕГН ***, С. Д. С. с ЕГН **********, също починал в хода на делото,
п. на 12.04.2022г. в лицето на правоприемника му Д. Д. Д. с ЕГН **********, последните
двама от своя страна заместили по реда на чл. 227 ГПК починалия в хода на делото
правоприемник на ищеца Д. С. Д., п. на 20.03.2020г. срещу Ж. И. Д. с ЕГН ********** и М.
И. Ж. с ЕГН ********** искове за приемане на установено в отношенията между страните,
че ответниците не са собственици на помещение хоби, находящо се на партерен етаж в
жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, ул. „С.С.“ № 7, която жилищна сграда е
изградена в имот с ид. 10135.1507.744 по КККР на гр. Варна, посочена на скица по
архитектурен проект с червени очертания, която скица е приложена на л. 657 от делото и
която приподписана от съда е неразделна част от решението, с площ от 36.10 кв.м., а по
КНА № 171, том ХLV, вх. рег. № 15920, дело № 9690/18.07.2011г. на АВ описана като хоби
стая, състояща се от едно помещение и санитарен възел, при граници: общ вход и общо
стълбище, ПИ № 1754, вътрешен двор, ПИ № 1750, тото пункт, отгоре – жилище, от долу –
ПРУ.
ОСЪЖДА на основание чл. 71 вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК К. В. М., ДП „Български
спортен тотализатор“, ЕИК *********, Й. З. П.а – К. и Г. Х. О. ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка
на ВОС сумата от 4516.40 лева, представляваща възнаграждение на особен представител на
въззиваемия М. И. Ж. назначен на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Решението е постановено при участието на К. И. Д. с ЕГН **********, като
частен приобретател на въззивницата К. В. М. съгласно договор за покупко продажба на
апартамент № 2 по НА № 164 от 01.11.2021г., в качеството му на трето лице помагач на
страната на въззивницата/ищца К. М., встъпил в процеса на основание чл. 226, ал. 2 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15