№ 341
гр. Враца, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калина Хр. Христова
при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20211420103443 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от Р. Г. Д., ЕГН **********,
чрез адв. М.Г., срещу К. Е. П., ЕГН **********.
В исковата си молба ищецът твърди, че по силата на Нотариален акт № 151,
том XV, рег. № 29707, дело № 2557/2020 г. на нотариус Иван Дахтеров, рег. № 039 при
НК, с район на действие СРС, е собственик на паркомясто № 6 с площ от 10,35 кв. м,
при граници: паркомясто № 5, маневрено пространство във вътрешния двор,
паркомясто № 7 и двор, намиращо се в урегулиран поземлен имот, находящ се в
*************, целият с площ от 1 209 кв. м, с идентификатор 68134.702.1548 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ********, одобрени със Заповед
№ РД-18-138/24.07.2017 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 1234 кв. м. Сочи се, че
въпреки отправената му през м. януари 2021 г. устна покана от ищеца и предоставеното
му копие от посочения нотариален акт, ответникът не освободил процесното
паркомясто и продължил да го ползва без съгласието на ищеца, като паркирал
управлявания от него лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ВР7606СС. Заявява, че
ответникът е оградил паркомястото с верига с катинар и е поставил табела, че
паркомястото е към ап. 21, където ответникът живее. Сочи още, че с покана, връчена
на ответника лично на 25.04.2021 г. чрез ЧСИ Бизов, ищецът го е поканил да му
заплати обезщетение за ползването на собственото му паркомясто. Такова плащане не
било извършено от ответника, поради което по депозирано от ищеца заявление в
1
негова полза била издадена заповед № 600/21.07.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2732/2021 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО,
VII състав. Тъй като в законовия срок длъжникът депозирал възражение срещу
издадената заповед и в изпълнение на дадените му от съда указания, ищецът депозирал
исковата молба, по която е образувано настоящото производство и с която се иска да
бъде признато за установено, че ответникът К.П. дължи на ищеца Р.Д. следните суми:
сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на
паркомясто № 6 за периода от м. 01.2021 г. до м. 05.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 11.06.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 264 лева, представляваща
имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за изготвяне, изпращане и
връчване на покана за плащане чрез ЧСИ Бизов. Претендира се присъждане на
сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Заявява, че в периода
2020 г. – 2021 г. ползвал ап. № 21, в сграда на адрес: *************, който му бил
предоставен за ползване от трето за спора лице Д. Р., което се легитимирало като
собственик по силата на Нотариален акт № 108, том III, рег. № 3327, дело №
259/26.03.2008 г. на нотариус Маргарита Иванчева. Сочи, че собственикът му заявил,
че може да ползва паркомясто в двора на сградата, което е отделено и заключено от
него със синджир и катинар, от който му предоставил и ключ. Това лице му заявило, че
е заплатило на собственика капаро за придобиването правото на собственост върху
паркомястото. Ответникът сочи, че е ползвал паркомястото до м. април 2021 г., когато
от връчената му на 25.04.2021 г. покана узнал, че негов собственик е ищецът и
незабавно го освободил, поради което счита, че неоснователно се претендира
обезщетение за м. май 2021 г. Освен това сочи, че съгласно нотариалния акт ищецът е
придобил правото на собственост върху 45,08/1209 ид. части от недвижим имот с
идентификатор 68134.702.1548, целият с площ от 1209 кв. м, които са „част от
надземен паркинг“ и съответстват на паркоместа с №№ 2, 5 и 6, всички прилежащи
към апартамент № 10. Заявява, че сделките с паркоместа са нищожни поради липса на
предмет, а отношенията, свързани с ползването им, се уреждат с решение на
собствениците, каквото решение не е представено по делото, нито други данни, че е
извършено законосъобразно и валидно разпределение на ползването на двора. Счита,
че след като не е налице такова валидно разпределение на ползването на имота, а
праводателят на ответника е собственик на имот в сградата, то ответникът е ползвал
паркинга на законно основание в периода от м. януари до м. април 2021 г., не той е
поставял табела, синджир и катинар, поради което не дължи заплащане на обезщетение
на ищеца. Иска се постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Претендира сторените в производството разноски.
2
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 151, том
XV, рег. № 29707, дело № 2557/2020 г. по описа на нотариус Иван Дахтеров, с район на
действие СРС, на 30.12.2020 г. „Хивис“ ООД е прехвърлило в полза на ответника Р.Д.
правото на собственост върху 45,08/1209 ид. части от урегулиран поземлен имот XIX-
548, 549, 550, находящ се в *************, представляващ поземлен имот с
идентификатор 68134.702.1548, които идеални части са част от надземен паркинг,
развит в имота съгласно инвестиционен проект, одобрен от Столична община – район
Слатина, и съответстват на паркомясто № 2, паркомясто № 3, паркомясто № 5 и
паркомясто № 6, всичките прилежащи към апартамент № 10 в жилищната сграда,
построена в дворното място.
Представена е покана, изходяща от ищеца Д. до ответника П., връчена му
лично чрез ЧСИ Бизов на 25.04.2021 г., с която ищецът е поканил ответника да
освободи процесното паркомясто и да му заплати обезщетение за ползването му за м.
януари, м. февруари и м. март 2021 г. в размер на по 200 лева месечно.
От протокол от 29.05.2021 г., подписан от четирима свидетели, живущи на
адрес: ********, е видно, че на посочената дата е констатирано, че паркомясто № 6 е
заключено с катинар, чрез синджир за подпорите на навеса и с поставена табела
„Паркомястото е към ап. 21“.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот в груб
строеж № 108, том II, рег. № 3327, дело № 259/2008 г. по описа на нотариус Маргарита
Иванчева, с район на действие СРС, на 26.03.2008 г. „Хивис“ ООД е прехвърлило в
полза на Д. Р. /трето за спора лице/ правото на собственост върху следния недвижим
имот, изграден в груб строеж, находящ се в ******** – апартамент № 21, заедно с мазе
№ 22, заедно с 1,60% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху урегулирания поземлен имот, в който е построена.
Представена е квитанция от 20.01.2009 г., издадена от „Хивис“ ЕООД, от която
е видно, че Д. Р. е заплатил сумата от 1 000 евро с основание „капаро-гаражна клетка“.
От заключението на приетата по делото съдебно-оценителна експертиза,
неоспорено от страните, се установява, че средната месечна наемна цена за паркомясто
като процесното в гр. ******** е 120 лева, като за преоцесния период от м. януари
2021 г. до м. май 2021 г. средният пазарен наем е 600 лева. Съдът кредитира
заключението по изготвената СОЕ като пълно, обективно, мотивирано и компетентно
изготвено.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Д. Р., М. Ц. и В. Н..
3
Свид. Д. Р. заявява, че притежава апартамент в сградата на адрес: ********,
който е предоставил за ползване на ответника П.. Твърди, че процесното паркомясто №
6 е негова собственост, като уговорката му със строителя била да го закупи след
обособяването му в двора, за което платил капаро в размер на 1 000 евро. Сочи, че
ползва паркомястото от повече от 10 години – откакто е закупил жилището в сградата.
Потвърждава, че ответникът също е ползвал паркомястото, за да паркира автомобила
си. Свидетелят заявява, че е поставил обозначителната табела, че паркомястото е към
ап. 21, както и е поставил синджира и катинара, когато разбрал, че негов съсед има
претенции към същото паркомясто, като това се е случило в края на зимата или през
пролетта на 2021 г. Заявява, че етажната собственост не е провеждала събрание за
разпределяне ползването на дворното място.
Свидетелката Ц. разказва, че е живяла заедно с ответника в апартамента на
адрес: ********, до м. април 2021 г., като ответникът ползвал паркомясто в двора на
кооперацията. Заявява, че това паркомясто е било собственост на Д. Р., било оградено
със синджир, ключ от който им бил даден от Р.. Твърди, че ответникът ползвал
паркомястото, докато съседи им казали, че то вече не е на Р.. Свидетелката не може да
посочи кога точно се е случило това, заявява, че е живяла с ответника до април 2021 г.
и мисли, че през м. май 2021 г. той вече не го е ползвал.
Свид. В. Н. заявява, че живее в същата сграда – ет. 2, ап. 7 и с ищеца са
приятели и съседи. Разказва, че през м. декември, 2020 г. ищецът го уведомил, че
възнамерява да купи паркоместа в двора от строителя. До този момент всеки от
живущите ползвал свободно паркоместата в двора. След като ищецът закупил няколко
паркоместа, двамата със свидетеля сключили договор за наем за процесното
паркомясто, считано от 01.01.2021 г., като ищецът поел ангажимент да уведоми
ответника, който паркирал своя автомобил с врачанска регистрация на въпросното
място, че следва да го освободи. Свидетелят платил на ищеца 200 лева по договора за
наем, но когато се върнал в гр. ******** в началото на м. януари 2021 г. паркомястото
не било освободено и не могъл да паркира автомобила си. Ищецът му обещал, че до
няколко дни ще говори с ответника, като свидетелят в средата на месец януари 2021 г.
ищецът и свидетелят провели разговор с ответника и му показали нотариалния акт, а
той им отговорил, че ще говори с Д. Р.. Свидетелят посочва, че на следващия ден
мястото не само не било освободено, а било затворено с верига с катинар. Свидетелят
посочва, че след този момент виждал ответникът да заключва катинара на веригата,
когато изкарва автомобила си. Сочи, че лично го е виждал, тъй като целият му
апартамент гледа към двора, където е паркингът, а и често двамата се засичали на
паркинга след работния ден. Твърди, че в края на месец май 2021 г. бил съставен
протокол, че няма достъп до паркомястото, на който свидетелят и неговата съпруга се
подписали като свидетели. Твърди, че няколко месеца по – късно – през септември или
октомври ищецът му казал, че паркомястото е освободено и свидетелят започнал да го
4
ползва. Свидетелят сочи категорично, че и през м. май 2021 г. на паркомястото е бил
паркиран автомобилът на ответника, като много рядко през събота и неделя се е
случвало там да има паркиран друг непознат за свидетеля автомобил.
Показанията на тримата свидетели в тяхната цялост са идентични и
последователни, без вътрешни противоречия. Единственото разминаване е между
показанията на свид. Ц. и свид. Н. досежно обстоятелството ползвал ли е ответникът
паркомястото и през м. май 2021 г. В тази част съдът възприема показанията на свид.
Н., доколкото свид. Ц. е напуснала жилището на ответника през м. април 2021 г. и няма
преки наблюдения за м. май 2021 г.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
От Р. Г. Д., ЕГН **********, чрез адв. М.Г., срещу К. Е. П., ЕГН **********,
са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът К. Е. П. дължи на Р. Г. Д., следните суми:
сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на
паркомясто № 6, чийто собственик претендира да е ищецът, за периода от м. 01.2021 г.
до м. 05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране
на заявлението – 11.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 264 лева, представляваща имуществени вреди, изразяващи се в направени от
ищеца разходи за изготвяне, изпращане и връчване на покана за плащане до ответника.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже своето обедняване и обогатяването на ответника, както и
причинната връзка между тях /доколко обедняването и обогатяването произтичат от
един общ факт/, а именно: че ищецът е собственик на паркомясто № 6, което през
процесния период ответникът е ползвал без правно основание и без съгласието на
ищеца, както и размера на претенцията си - сумата, с която ответникът се е обогатил за
сметка на обедняването на ищеца в резултат на лишаването му от ползването на
процесния имот. В тежест на ответника е да докаже наличието на твърдяното от него
основание за ползване на паркомястото – че ползването на същото му е предоставено
от правоимащо лице.
Искът е предявен за сумата от 1 000 лева и за периода от м. 01.2021 г. до м.
05.2021 г., включително.
Ищецът доказа, че е собственик на процесното паркомясто по силата на
договор за покупко-продажба, сключен на 30.12.2020 г. с „Хивис“ ООД и обективиран
в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 151, том XV, рег. №
5
29707, дело № 2557/2020 г. по описа на нотариус Иван Дахтеров.
Възраженията на ответника, свързани с действителността на този договор, са
неоснователни. На първо място, при определени условия дворното място не е обща
част на построената в него сграда, а собственикът на дворното място може да
прехвърля правото на собственост върху идеални части от същото. По делото няма
събрани доказателства в тази насока, но видно от представения от ответника
нотариален акт, Д. Р. не притежава ид. части от парцела, а само от правото на строеж.
Д. Р. притежава самостоятелен обект в сградата и идеални части от правото на строеж
в УПИ, т.е. не е съсобственик на ид. части от дворното място.
Действително, паркомястото не е самостоятелен обект и по тази причина не
може да е предмет на прехвърлителни сделки и в този смисъл е константната съдебна
практика. В случая обаче паркомясто № 6 има статут на прилежаща част към
притежавания от ищеца самостоятелен обект в сградата – апартамент № 10. Съгласно
чл. 37, ал. 4, т. 3 ЗУТ една от възможностите за осигуряване на места за паркиране в
сграда в режим на етажна собственост е чрез отделни места за паркиране със статут на
принадлежност към съответните самостоятелни обекти в сградата. В тази хипотеза
паркомястото се явява прилежаща част към друг самостоятелен обект на собственост и
може да се прехвърля заедно с обекта, статутът му е аналогичен като този на мазетата
и таванските помещения. В този смисъл паркомястото няма самостоятелен статут – то
е прилежаща част към жилищен, търговски или друг обект и поради това е изключено
от гражданския оборот в общата хипотеза, както и другите несамостоятелни части на
недвижимите имоти. Допустимо е паркомястото да се придобива от лице, притежаващо
в същата сграда, която е в режим на етажна собственост, друг самостоятелен обект и
по този начин паркомястото става прилежаща част към него. Т.е. по смисъла на чл. 37,
ал. 4, т. 3 ЗУТ паркомястото е годен обект на правото на собственост /макар и
несамостоятелен/. Както бе посочено, ищецът притежава самостоятелен обект в
сградата – апартамент, следователно може да придобие паркоместата, като
принадлежност към самостоятелния обект.
От събраните по делото доказателства се установяват предпоставките за
уважаване на предявения иск. Считано от 30.12.2020 г., по силата на договор за
продажба, обективиран в цитирания по – горе нотариален акт, ищецът Р.Д. е
собственик на процесното паркомясто № 6.
Ползването му от ответника през процесния период също се установи от
събраните доказателства. Ползването на паркомястото за периода от м. януари до м.
април 2021 г., включително, не се оспорва и се признава от ответника. Същият оспорва
единствено ползването на паркомястото през м. май 2021 г. От съпоставка на
показанията на свид. Ц. и свид. Н. се налага изводът, че ответникът П. е ползвал
мястото и през м. май 2021 г. Свидетелката Ц. се е изнесла от съвместно обитаваното с
6
ответника жилище през м. април 2021 г. и няма преки и лични наблюдения дали след
това последният е ползвал паркомястото. Видно от показанията й, същата изобщо не е
сигурна дали ответникът е ползвал паркомястото през м. май 2021 г. Същевременно
свид. Н. в показанията си категорично твърди, че ответникът е ползвал паркомястото и
през м. май 2021 г. Свидетелят живее в сградата, като сочи, че разположението на
жилището му е изцяло с гледка към двора на сградата и има пряка видимост към
паркомястото, и потвърждава, че лично много пъти е виждал ответника да паркира
автомобила си и да заключва катинара. Макар да може да се приеме известна
заинтересованост у свидетеля, както с оглед приятелските му отношения с ищеца, така
и с оглед сключения между тях договор за наем именно за това паркомясто, съдът все
пак кредитира с доверие показанията на този свидетел. Същият е пряк очевидец, лично
е възприел обстоятелствата, за които под страх от наказателна отговорност
свидетелства пред съда, а показанията му са логични и последователни и не възниква
съмнение в тяхната достоверност. Освен това се подкрепят и от представения протокол
от 29.05.2021 г., подписан от ищеца, свид. Н. и още двама свидетели-живущи в
сградата. Така при логическа последователност и взаимовръзка на тези
доказателствени средства, съдът намира, че ответникът е ползвал процесното
паркомясто и през м. май, 2021 г.
Ответникът не доказа наличие на основание за ползването на вещта. Същият
твърди, че е ползвал паркомястото като принадлежност към апартаментa, в който е
живеел и който му е бил предоставен за ползване от собственика – от свид. Р.. От
представените доказателства обаче не се установи свид. Р. да е собственик на
посоченото паркомясто, нито същото да е принадлежност към притежавания от него
ап. 21 в сградата. От представената квитанция не може да се направи заключение, че Р.
е платил на „Хивис“ ООД капаро за придобиването точно на паркомясто № 6,
доколкото в същата е записано, че е за гаражна клетка. Дори обаче да се приеме, че
капарото се отнася именно за паркомясто № 6, то със заплащането му лицето не
придобива правото на собственост, а за прехвърлянето му законът изисква форма за
действителност.
Макар в случая ответникът да няма вина, а вероятно да е бил заблуден от свид.
Р., че паркомястото е към собствения му ап. 21, разпоредбите, уреждащи
неоснователното обогатяване не включват като елемент от фактическия състав
субективния елемент. Т.е. дали ответникът е бил добросъвестен, не влияе върху
материалната му легитимация по иска, която се обуславя единствено от обективния
факт на ползване на вещта.
С Решение № 252 от 23.01.2015 г. по гр. д. № 2858/2014 г., ВКС, ІІІ г. о., е
разяснено, че с разпоредбата на чл. 59 ЗЗД е предвидена възможността за ангажиране
гражданската отговорност на онзи правен субект, който се е обогатил за сметка на
другиго, като бъде осъден да върне онова, с което се е обогатил, за да бъде
7
възстановено имущественото равновесие между субектите до размера на обедняването.
Ползването на чужда вещ без правно основание и препятстването на собственика да я
ползва съобразно нейното функционално предназначение в обема на правата, които
собственикът притежава, пречи на възможността собственикът лично да я ползва или
да реализира от нея имуществена облага по друг начин. Имуществените облаги имат
материално естество, те са оценими в пари и се изразяват или в увеличаване актива на
имуществото на обогатения, или в намаляване на неговите пасиви, или пък в
спестяване от страна на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да
понесе /ползването на чужда вещ спестява разходите за заплащане цената на това
ползване/. Този извод съответства и на Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на
ВС, в което е прието, че обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото
на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго
лице.
След като ответникът е ползвал паркомястото без правно основание, то за него
възниква отговорност да обезщети собственика, като обогатяването му се изразява в
спестен от него наем, които би плащал за ползване на вещта. Обедняването на
собственика и обогатяването на ползвателя/държател са една и съща сума, измерваща
се в пазарния наем на вещта за процесния период.
През процесния период ответникът П. е ползвал паркомястото, предмет на
спора, същият не твърди и не установява да е бил страна по валидно правоотношение
със собственика на вещта – ищеца Д.. Това означава, че ищецът е бил в обективна
невъзможност да упражнява две от правомощията, включени в правото на собственост
– да владее вещта и да извлича полезните й свойства, като ползва паркомястото по
предназначение или получава граждански плодове от същото чрез съответно сключена
гражданско-правна сделка /в случая договор за наем/. Невъзможността титулярът на
едно вещно право да получи гарантираното му от закона материално благо сочи, че е
налице обедняване – намаляване на активите от имуществото чрез пропуснато сигурно
тяхно увеличение от ползването на движимата вещ. Неполученото от ищеца
материално благо има имуществен характер и паричният му еквивалент е средната
пазарна наемна цена, която би могла да бъде получена срещу ползването на
паркомястото.
Следователно, в правната сфера на ищеца са настъпили неблагоприятни
изменения в размер на пазарната стойност на неполученото благо, който размер е
изчислен от кредитираното заключение на СОЕ и за процесния период възлиза на
сумата 600 лева /5 месеца по 120 лева/.
Вторият елемент от състава – обогатяване, в случая увеличение на активите на
едно имущество чрез спестяване на престирането на определено материално благо –
цена за ползване на недвижима вещ – се установява от факта, че ответникът в
8
качеството си на фактически владелец е извличал полезните свойства на вещта, без да
има правно основание за това по отношение на действителния собственик.
Установява се и третата предпоставка – връзка между обедняването и
обогатяването, тъй като е общ правопораждащият ги факт – ползване на чужда
движима вещ без правно основание.
Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД
е основателен и следва да бъде уважен, като бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 600 лева, представляваща обезщетение
за ползването без основание на собственото на ищеца паркомясто № 6, находящо се в
двора на жилищна сграда на адрес: ******** за периода от м. 01.2021 г. до м. 05.2021
г., а за разликата над този размер до пълния предявен размер от 1 000 лева искът следва
да се отхвърли като неоснователен.
Следва да се присъди и законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението – 11.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на този иска в тежест на ищеца е да докаже, че е сторил
разноски в претендирания размер за изготвяне и връчване на покана до ответника,
вследствие ползването без основание на собствения му имот.
Искът е предявен за сумата от 264 лева – претендираните от ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разходи за изготвяне,
изпращане и връчване на покана за плащане до ответника.
Въпреки разпределената с доклада по делото, неоспорен от страните и приет за
окончателен, и дадените му указания, че не сочи доказателства, че е сторил разноски в
претендирания размер за изготвяне и връчване на покана до ответника, ищецът не
ангажира никакви доказателства в тази насока, поради което и предявеният от него иск
за имуществени вреди като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски възниква за ищцовото
дружество съразмерно с уважените искове.
Ищецът претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК в общ размер на
1 367,55 лева, както следва: 100 лева платена държавна такса, 183,55 лева депозит за
вещо лице, 400 лева адвокатски хонорар, разноски за изготвяне и връчване на покана
до ответника – 264 лева, адвокатско възнаграждение в заповедното производство – 320
лева, пътни разходи – 100 лева.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство
9
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода на спора, за което постановява осъдителен диспозитив.
В заповедното производство на ищеца са присъдени разноски в общ размер на
345 лева, от които съразмерно с уважената част на иска ответникът следва да му
заплати сумата от 163,77 лева.
Сторените от ищеца в настоящото исково производство разноски, съобразно
представените по делото доказателства, са общо 655 лева, от които 75 лева – довнесена
държавна такса, 400 лева платен в брой адвокатски хонорар, видно от Договор за
правна защита и съдействие от 21.09.2021 г., и 180 лева – депозит за вещо лице.
Съразмерно с уважената част на исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца разноски за настоящото производство в размер на 310,92 лева.
На ищеца не следва да се присъждат сторените от него банкови такси и пътни
разходи, още повече че за последните не са представени никакви доказателства. Сумата
за изготвяне и връчване на покана до ответника в размер на 264 лева е предмет на иска
по чл. 422 ГПК вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и поради това няма как да бъде присъдена като
разноски по делото по чл. 78 ГПК.
Ответникът претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК в размер на
400 лева – платен адвокатски хонорар. Същият е платен в брой, видно от Договор за
правна защита и съдействие от 14.03.2022 г., за което последният служи като разписка.
На основание чл. 78, ал 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от общо 210,13 лева – сторени в производството разноски съразмерно с
отхвърлената част на исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Е. П., ЕГН ***********, с адрес:
********, ДЪЛЖИ на Р. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: ********, следните суми: на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 600 лева /шестстотин лева/,
представляваща обезщетение за ползването без основание на собственото на Р.Д.
паркомясто № 6, находящо се в двора на жилищна сграда на адрес: ******** за
периода от м. 01.2021 г. до м. 05.2021 г., включително, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 11.06.2021 г., за която сума
е издадена Заповед № 600/21.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 2732/2021 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за разликата
над уважения размер от 600 лева до пълния предявен размер от 1 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
10
предявен за сумата от 264 лева /двеста шестдесет и четири лева/, представляваща
имуществени вреди, изразяващи се в направени от ищеца разходи за изготвяне,
изпращане и връчване на покана за плащане до ответника, за която сума е издадена
Заповед № 600/21.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 2732/2021 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. Е. П., ЕГН ***********, с адрес:
********, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: ********, сумата от
310,92 лева /триста и десет лева и деветдесет и две стотинки/ - разноски в настоящото
производство съразмерно с уважената част на исковете, както и сумата от 163,77 лева
/сто шестдесет и три лева и седемдесет и седем стотинки/ - разноски за заповедното
производство по ч. гр. д. № 2732/2021 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав,
съразмерно с уважената част на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р. Г. Д., ЕГН **********, с адрес:
********, ДА ЗАПЛАТИ на К. Е. П., ЕГН ***********, с адрес: ********, сумата от
210,13 лева /двеста и десет лева и тринадесет стотинки/, представляваща разноски за
настоящото производство, съразмерно с отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
11